Проучване на добри практики за формите на сътрудничество между нпо и държавната администрация Аналитичен материал



Дата08.05.2018
Размер125.09 Kb.
#68717




Проучване на добри практики за формите на сътрудничество между НПО и държавната администрация
Аналитичен материал
Аналитичният материал съдържа резултатите от проучването на добрите практики в страните членки на ЕС и САЩ за работа на НПО в областта на икономическата политика и формите на сътрудничество с държавната администрация. Той съдържа сравнителен анализ, изводи и препоръки.
І. НПО в контекста на Европейския съюз
1. Специфика на представителство
Поради спецификата на ЕС /надправителствена управленска структура / липсва задълбочено наблюдение върху начина на правене на политика в Брюксел, тъй като структура от такъв характер не осъществява преки връзки с населението, чийто представител се явява.
11% от лобиращите в Брюксел организации са НПО, а 45% - са организации - представители на индустрията. Поради тази причина на по-слабо представителство НПО се чувстват притиснати от представителите на индустрията.
ЕС приема участието на НПО като нормално (и при разработването на политики, и при вземането на решения), като задължително изискване на демократичната система. Непреките форми на представителство в структурите ЕС го карат да приеме НПО и да ги включи в процеса на правене на политика, за да увеличи демократическата си легитимност и за да е по-близко до самите граждани на ЕС.
ЕС и другите европейски институции приемат участието на НПО (не в такава степен Европейският парламент). Комисията е по-малко отворена към такова сътрудничество, а Съветът – още по-малко, като обикновено НПО имат роля в разработката на някой закон от името на някой парламентарист.
За да се засили ролята на избирателите в рамките на структурите на ЕС (напр. Европейския парламент) и за да се възползваме положително от разширяването е необходимо НПО да обменят опит и практики, за да се превърнат в истински лобисти на интересите и правата на населението, което представляват.
Формирането на съюзи е ключът към ефикасни политики в ЕС. Такива алианси се създават между партии и институции. А валидното за европейските институции трябва да бъде приложено към присъствието и капацитета на НПО в рамките на отделни страни и в международен европейски план.
2. Ролята на НПО:


  1. Мониторинг – така спомагат за развитието на европейските институции (идея за трансфер на практики: да се научим на мониторинг на средствата по еврофондовете в България.Това включва и повишаване на информираността, консултация по възгледите, информиране на политиците за съществуващи проблеми – проактивни характеристики и политики.

  2. Установени отношения с гражданите от местните избирателни райони – могат да действат като система за ранно предупреждение за темите на политическия дебат, дневния ред и т.н.

  3. Правят легитимни /могат да привеждат основания/ за решенията на ЕС.

  4. Като се има предвид слабостта на транснационалното партийно представителство в ЕС, НПО запълват „липсата на защитник” - роля, която обикновено играят партиите.

  5. НПО допълват експертизата на партиите, защото разбират сложните процеси на правене на политика.

  6. НПО функционират и като предлагащи услуги в своите страни, което ги прави ценни партньори при разработката на различни видове политики.

  7. Страните-членки на ЕС имат интерес да разрешават на НПО да извършват мониторинг на политиката на европейските институции, за да се набележат политически важните области за работа.


3. Как НПО влияят на политиката:
По-голямата част от политиката на ЕС е разработена в партньорство с НПО, по-специално – с националните мрежи от НПО. Малките НПО рядко могат да очакват пряко представителство на ниво ЕС, поради неговия наднационален характер. По тази причина важност придобиват националните мрежи или европейските/наднационалните/ федерации. Малките НПО биха могли да бъдат представени на ниво ЕС само в персонален план, като запълват някаква ценна ниша. Иначе само големи НПО могат да си позволят да поддържат присъствие в Брюксел.
НПО имат два пътя за влияние върху политиката на ЕС: чрез вече съществуващи мрежи (или чрез правителствата на трети държави, като се надяват по този начин те да ги представят в ЕС), или да лобират пред ЕС директно – което им дава възможност да влияят още на етапа на формиране на политиките.
Често НПО формират коалиции ad hoc – по конкретни въпроси. В тях може да влизат и представители на институции и други организации, но смисълът е краткосрочен. В резултат на този хоризонтален подход за изграждане на коалиции много НПО се ангажират в нетрадиционни тактики – преки действия, правни действия,, като прилагат и подходи, характерни за членовете на една организация – консултации, обучение, научни изследвания. Като най-добри тактики /изследване между екологични европейски организации/ са медийно представяне, научноизследователска дейност, политическо лобиране.
По принцип най-доброто сътрудничество между ЕС и НПО е в области, където все пак има структура за вземането на решение – екология, икономическо и социално развитие, търговия.

ІІ. НПО в контекста на САЩ
1. Разлика в спецификата на отношенията между правителство и НПО в сравнение с тези характерни за ЕС


  1. Политическата среда за НПО в САЩ е по-предсказуема.

  2. Политическата система на САЩ предполага, че лобирането често се идеологизира.

  3. Членовете на Конгреса се интересуват в по-голяма степен от изискванията от страна на избирателите, отколкото членовете на ЕП

  4. Това прави избирателните райони по-силни и дава по-голяма сила на малки НПО да влияят върху политиката – в контраст на ЕС, където са важни мрежите на НПО, за да се оказва влияние върху политиката.

  5. В САЩ държавата рядко финансира НПО, за разлика от ЕС, което значи, че НПО се финансират по корпоративен принцип, за разлика от ЕС. Феноменът на въртящата се „врата” /при която политици се вливат в корпоративните или НПО структури/ е по-разпространен в САЩ, което значи че достъпът до хората на власт се осъществява по-лесно в САЩ, отколкото в Брюксел. Практиката на лобиране е развита в САЩ, а не в Брюксел.


2. НПО и влиянието им върху политиката в САЩ
Както в ЕС НПО могат да предлагат проектозакони и да влияят на самия законотворчески процес. Разпространен подход от гледна точка на стратегии е разработването на конкретни предложения, обучението на политици, медии и общественост. Застъпническите /advocacy/ НПО обикновено не се опитват да формират общественото мнение, а по-скоро приспособяват своите характеристики според обществените нагласи. В САЩ, обаче, сравнително малки НПО могат да имат значителна тежест в процеса на вземане на решение. В едно изследване сред държавни служители се вижда, че средният бюджет на най-влиятелните НПО възлиза на 16 млрд. долара. Същото изследване показва, че влиятелните групи са хетерогенни по състав, като приликата помежду им е присъствието във Вашингтон. Макар и много о тях да имат членство, ¼ не се базират на членска принадлежност и въпреки това имат силно влияние.
Едно проучване сред влиятелните НПО в САЩ показва, че ключът към постигане на целите на едно лобиране е да поддържаш непрекъснато присъствие на Капитолия, като същевременно поддържаш и офиси на местно ниво, за да влияеш върху националната политика и да улесняваш контакти и координация с населението по места. Освен това е критично важно да работиш и да имаш двупартийна подкрепа. Както и в ЕС коалициите между организации са важни, както и концентриране върху малко политически приоритети и добро познаване на законодателния процес.
ІІІ. Обобщение
Макар и по-интегрирани и по-признати в процеса на вземане на решения в ЕС, участието на НПО в САЩ на централно ниво е силно. При утвърдената традиция за лобиране в САЩ, ръководителите на НПО в столицата умело могат да формират важни отношения със законотворците. И в двете системи НПО действат и като противници и като поддръжници в своята тактика. В ЕС обаче НПО имат отговорността да определят дневния ред на общността и да влияят върху неговото формиране, докато в САЩ по-скоро го следват. Защитата на определени /НПО/ интереси пред Брюксел лежи на изследователска основа и е по-малко идеологически обоснована, но последствията от влиянието са по-слаби в Брюксел отколкото във Вашингтон – т.е. има място и за малките НПО. Застъпничеството и в двете системи е важно и на централно и на местно ниво, защото и двете са тип федеративни системи, затова децентрализираното влияние е важно. И в двете системи за постигане на целите на НПО е важно влиянието чрез присъствието в медиите и чрез директно лобиране.
Според международния обзор на изследователските институти от 2007 година, включващ 1028 организации от 134 страни се очертават следните особености:

  • Намален растеж на аналитични центрове в глобален мащаб, но особено чувствително в Африка и Източна Европа;

  • Засилена специализация по изследователски теми и дневен ред;

  • Драматично намаляване на изследванията на екологични проблеми и засилен фокус върху международното развитие и сътрудничество;

  • По-малък брой книги в САЩ и Канада и повече резюмета на политики (policy briefs);

  • Мнозинството от НПО оперират с ограничен състав и бюджет; само елитни НПО разполагат с голям състав и бюджети;

  • Медиите и Интернет са основнияj пазар за публикациите на НПО;

  • Аналитичните центрове срещат силна конкуренция от консултантски фирми, кабелни оператори, организирани от държавата НПО и лобиращи и защитни групи.

Въпреки това НПО ще продължат да играят важна роля в развитието на обществото, тcй като правителствата и обществото през последните десетина години разчитат на участието на НПО за идеи, изследвания, препоръки, съвети и корективи.
ІV. Кратка характеристика на изследваните НПО

1. Европейски институт по публична администрация /ЕИПА/ EIPA.NL
Организацията е профилирана в различните си клонове. Занимава се с обучение на персонал и с изследователска дейност в областта на публичната администрация. Има три направления и офиси в няколко страни, които са специализирани по конкретни приоритетни области на управлението и политиката. В Милано – трудово-социално и здравно управление и политики. Във Варшава – финансово управление. В Люксембург – обучение на юристи. Политика на регионите – в Барселона. Централата е в Брюксел.

Направление 3 на ЕИПА се занимава с икономическа политика и изследователска дейност, която най-много се доближава до дейността на ЦИР. Приоритетни области:



  • Вътрешен пазар
    (свободно движение на стоки/услуги/хора, взаимно признаване),

  • Области на вътрешния пазар
    (обществени поръчки, публично-частно партньорство и финансови услуги)

  • Конкуренция и държавно подпомагане,

  • Кохезионна политика,

  • Селско стопанство и безопасност на храните

  • Екологична политика

  • Международна политика, сигурност и международни отношения.

Финансирането на ЕИПА е ЕК, от бюджета на ЕС. ЕИПА е регистриран в Търговската камара на Маастрихт под номер 41076659.

2. Център по външна политика, Великобритания /Foreign Policy Centre/
Центърът по външна политика във Великобритания е водещ аналитичен център, създаден под патронажа на Тони Блеър, с цел развитие на визия за един справедлив и основан на правото свят. Чрез научно-изследователската дейност, публикации и организацията и провеждането на събития с водещи политици целта им е да развиват иновативни идеи в политиката, които стимулират:

  • Ефикасни многостранни решения на глобални проблеми

  • Демократични добре управляване държави като фундамент за ред и развитие

  • Партньорство с частния сектор за доставяне на публични стоки и услуги

  • Подкрепа за прогресивна политика чрез ефикасна дипломация

  • Включване гражданското общество в подкрепа на международните политики.

3. HAUS – Финландски институт по публично управление

/HAUS Finnish Institute of Public Management Ltd./

HAUS водеща консултантска и обучаваща организация във Финландия. Основана през 1971 година като държавна обучаваща агенция за държавни служители. В началото на 1995 година HAUS е трансформирана в държавно предприятие, подчинено на министерството на финансите, което работи в пазарна среда. Парламентът съвместно с министерството на финансите се договарят за годишната издръжка на HAUS. През 2002 година е трансформирано в ЕООД, като държавата е 100% собственик на предприятието.

HAUS има експертиза в следните области:



  • Държавно управление и мениджмънт

  • Реформи в стратегическия мениджмънт

  • Управление и развитие на ЧР

  • Управление на качеството и организация на публичните услуги

  • Стратегии на ЕС и умения за работа с ЕС

  • Техническа помощ – национална и международна.

HAUS поддържа национална мрежа, която включва министерства, университети, регионални и областни организации, частни организации и консултантски фирми. Освен това поддържа и много добра мрежа и връзки с подобни европейски институции, с някои международни частни обучаващи и консултантски организации и правни фирми. HAUS участва в дейностите на Международния институт по административни науки (IIAS), OECD/PUMA, SIGMA и Научния съвет на ЕИПА (EIPA).

4. Изследователски институт по публична политика /ИИПП/, Великобритания

http://www.ippr.org.uk/

Изследователският институт по публична политика е водещ аналитичен център във Великобритания, който се занимава прогресивни научни изследвания, ражда иновативни идеи за политики, за справедливо, демократично и устойчиво общество. 

ИИПП е основан от лорд Холик, който развива тази идея за независим изследователски център през 1986 г. Заедно с лорд Итуел две години създават института, който е официално открит през 1988 и негов първи председател е Теса Блекстоун, а първи директор - Джеймс Корнфорд.

От 1988 година ИИПП е начело на прогресивния дебат и разработката на политики във Великобритания. Чрез независимата изследвания и анализи ИИПП определя дневния ред за промени и предлага практически решения в различни области на обществената политика.



  1. Международен институт по стратегически изследвания /МИСИ/


МИСИ е водещ световен аналитичен център по политически и военни конфликти, основан през 1958 с цел поддържане на цивилизовани международни отношения през век на ядрено оръжие. Ранната дейност на Института е фокусирана върху ограничаване на ядреното въоръжаване и контрола върху оръжията, с изключително значение при създаването на интелектуалните структури за управление на Студената война. Изследва военни и стратегически конфликти по света. Анализира и осигурява информация за стратегически тенденции, като улеснява контакти между държавници, бизнесмени, анализатори, за разработка и провеждане на устойчива международна политика.


  1. Европейски изследователски институт по сигурността /EUISS/

Създаден през 2002 година - да стимулира стратегически политически дебат в ЕС. Целта на института е да работи за реализацията и разработването на международната политика по сигурността на ЕС, като изследва европейския поглед и подход към сигурността и разрешаването на кризи в глобалния свят. Същевременно подготвя и предлага анализи на политиците в ЕС. Има двоен статус – като Агенция на ЕС и като независим институт /това му дава възможност да участва в мрежи на подобни/. Освен това – форум за свободни, неформални дискусии. Този форум може да включва и партньори, които не са членове на ЕС (Средиземноморските страни, Русия, Балкански държави). По специфика прилича на Клуба на дипломатите-икономисти.


7. Чатъм хаус, Великобритания
Чатъм хаус е Кралският институт по международни отношения, основан през 1920 година в Лондон. Мисия – да бъде водещ в света източник на независими анализи, информирани дебати и влиятелни идеи за проспериращ и сигурен свят.
Изследователски области:

  • Енергетика, околна среда, управление на ресурсите /политика към развиващите се страни и продоволствие/

  • Международна икономика

  • Сигурност и регионална политика

Според информацията се финансира от членски внос.


8. Център за европейски политики, Брюксел

Centre for European Policy Studies (CEPS) http://www.ceps.be


Създаден през 1983 година, влиятелен и авторитетен център за изследване на политиките на ЕС. Разполага със собствени изследователи. Работи в развита мрежа от подобни институти. Финансирането на CEPS е от разнообразни източници – членски внос, проектно, грантове, такси за участие в конференции, от публикации както и годишен грант от ЕК. Научно-изследователски програми във всички области на европейската политика. Получава годишна издръжка от ЕК.

Подробна информация за финансирането:



http://www.ceps.be/wAbout.php?article_id=1
9. Приятели на Европа, Брюксел
Работи за развитие на открити дискусии и стимулира иновативното мислене по европейски въпроси. Базиран в Брюксел, работи в цяла Европа. Области: институционална реформа в ЕС, комуникация между ЕС и гражданите, ЕС политика за развитие, Външна политика на ЕС, енергийна и екологична политика, социална политика в ЕС.
10. Брюгел институт
Целта на Европейската и глобална икономическа лаборатория е да допринася за качествена икономическа политика в ЕС чрез научни изследвания, анализи, публикации и събития. Финансира се от годишен абонамент на държавни и частни абонати.
11. Институт по публична политика, Словакия - Institute for Public Affairs – IVO
Приоритетните области са в областта на социалните проблеми и публичната политика, демократичните институции. Участва в словашки мрежи на организации. Финансиране – множество чуждестранни фондации.
12. Консервативен институт „Стефаник”
Подкрепя пазарната икономика, консервативните възгледи и свободата на индивида в обществото. Приоритетните области са международната политика и сигурността, икономическа, финансова, социална, екологическа политика. Участник в местни и международни мрежи.
13. Институт за икономически и социални реформи – Словакия, INEKO
Работи в приоритетните области икономическо развитие, реформи – пенсионна, данъчна, трудови пазари, социална политика, корпоративно управление. Финансиране - институционално и проектно.
14. Център за икономически и социални анализи /M.E.S.A./
Целта е да работи в подкрепа на пазарната икономика, свободната конкуренция, частната собственост, за ограничена намеса на държавата. Приоритетни области - макро-икономика, преструктуриране, външна търговия и инвестиции, децентрализация, регионална политика.


  1. Изследователски институт по външна политика /FPRI/

ИИВП е създаден през 1955 година. Основни изследователски програми:



  • Център по тероризъм, борба с тероризма и вътрешна сигурност

  • Център за изследване на Америка и Запада

  • Програма по национална сигурност

  • Програма „Азия”

  • Аналитични центрове и гражданските общества

  • Проект Демократични преходи



Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на

Оперативна програма „Административен капацитет”,



съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд



Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница