случая на тропическа треска в Харманли

Увеличават се разходите на българина за здраве

За година с 9,11 лв. се увеличава средният разход на българското домакинство за здраве. Увеличението е с 9.7%. Единствено разходите за свободно време, културен отдих и образование имат по-голям ръст - 20.2%. Това сочат данните на НСИ. Докато през третото тримесечие на 2015 г. едно домакинство средно е харчело 139,47 лв. за здраве, то през т.г. разходът е 148,58 лв. За сравнение в същия период на 2014 г. разходът е бил 139,25 лв.

Между 5 и 6% от разходите на българина са за здраве - през първото тримесечие са били 5,6%, през второто - 5,8%, а през третото - 5,6%.

Разходите за здраве от джоба на преобладаващата част от домакинствата в България са непропорционално високи в сравнение със заплатите и пенсиите, са категорични авторите на статията "Разходи за здраве от джоба на домакинствата в България" в сп. "Социална медицина". От изследването на доц. д-р Божидар Ивков, доц. д-р Пламен Попиванов, м.д., доц. д-р Здравка Тонева става ясно, че при заболяване на член от домакинството високите разходи за здраве от джоба достигат катастрофалните 36%. При най-силно уязвимите групи месечните разходи за здраве от джоба достигат до 50%, 90% и дори 118%. Разходите на домакинствата, в които някой е ползвал болнична помощ, са 15 пъти по-високи от средния разход на домакинство, в които не са ползвали болнична помощ.

От изследването става ясно, че хората с минимална заплата и средна пенсия за осигурителен стаж и възраст, за инвалидност или поради трудова злополука и професионална болест, както и хората с доходи над линията на бедност през 2015 г., плащат от джоба си за здраве между 11,4% и близо 18% от доходите им. Хората с минимални или социални пенсии харчат 1/4 до 1/3 от парите си за здраве.

По-малко от 5% от доходите си давали за здраве хората, които през 2015 г. са получавали средната за страната заплата от 893 лв.

Особен интерес предизвиква групата на медицинските продукти за извънболнично лечение (лекарства, протези, ортези и др.). За нея са изразходвани най-голям обем средства от джоба -51 778 лв., или 63.6% от общия разход за здраве от джоба.

Проучването е проведено в периода 10 май-10 юни 2015 г.

Авторите на статията прогнозират, че при заложения за 2017 г. бюджет на НЗОК от малко над 3,4 млрд. лв., пациентът догодина ще плаща от джоба си 53%, а касата ще поема само 47%. Високите разходи за здраве от джоба, особено в случаите на тежко и/или хронично заболяване, са основен фактор за изпадане в абсолютна бедност. Авторите припомнят, че частният разход за здравеопазване се увеличил от 26% през 1995 г. до 48.6% през 2012 г.

Българските университети стават по-видими в световната наука

Въпреки че научноизследователската дейност е част от дефиницията за университет, науката не е сред силните страни на нашите висши училища (с две-три изключения). Тазгодишният рейтинг отново регистрира български вузове с научна дейност - "0". Наред с двете положителни тенденции обаче - подобряване на индикаторите, свързани с доходите и безработицата, и увеличаване на студентите във важни за икономиката специалности, изследователите отбелязаха и още една позитивна промяна - повишаване на видимостта на родните университети в международните бази данни.

Кои университети се придвижват нагоре?

Анализът на данните от рейтинг 2016 г. показва, че близо 2/3 от висшите ни училища са повишили къде с повече, къде с по-малко своя индекс на цитируемост в базата данни Scopus (отчитат се научните публикации за предходните 5 г.). По-голяма част от университетите са запазили нивото си от м.г., а 7 висши училища са понижили индекса си в тази база данни. Подобно, дори малко по-добро, е положението и с индекса на цитируемост в Web of Science - почти половината от 51 наши висши училища са го повишили, докато 9 вуза са влошили представянето си.

Софийският университет отново е номер едно по повечето показатели, мерещи научната дейност. Индексът на цитируемост на най-големия ни вуз в Scopus се повишава от 53 на 57 т., а в Web of Science - от 46 на 55 (тук СУ отбелязва най-големия скок от всички висши училища). За това той определено може да бъде поздравен, имайки предвид незначителния ръст на парите, които са отделени за научноизследователска дейност - 14 500 лв. за т.г. при 13 800 за м.г. Университетът може да се похвали с втория по големина ръст в броя на докторските програми - от 167 на 178, след Техническия университет в София, който т.г. е регистрирал 123 докторски програми, или с 14 повече от м.г. СУ има едни от най-високите нива на интензивност на научната работа, както и най-високи нива на индикатора, показващ ползваемостта на научните му продукти и услуги от бизнеса - 24, при обичайно ниво за останалите вузове - между 0.1 и 3-4 (това е процентът на работодателите, които посочват, че са ползвали в последните 5 г. научни продукти/услуги на висшето училище). На второ място по ползваемост на научните продукти от работодателите се нарежда ТУ-София (14.8), а на трето - Университетът по архитектура, строителство и геодезия (13.2).

Медицинският университет в София продължава да е вторият различим откъм наука университет у нас - индексът на негови цитирания в Scopus се повишава от 31 на 32. В Web of Science обаче той спада от 35 на 27, въпреки че за поредна година парите за научна дейност там се увеличават, при това скокообразно - от 1500 на 9700 лв., като на един студент увеличението е от 197 на 1185 лв. Голяма част от тези средства са привлечени допълнително от висшето училище извън субсидията - 1052 лв. на студент (при 100 лв. в предходната година). На другия полюс пък е ХТМУ - макар да се нарежда на трето място сред родните университети според индекса си на цитируемост в международните бази данни (съответно 23 в Scopus и 20 в Web of Sciencе, при 18 т. през м.г.), той не е успял да запази миналогодишния ръст на средствата, отделяни за наука. Така през т.г. за изследвания на студент са се падали по 455 лв. при 1406 лв. за м.г. Впрочем кривата на спадове и издигания по отношение на парите за наука е характерна за университета, който остана единственият у нас, предлагащ направление "металургия". Учудващо или не, но ползваемостта на научните му продукти от бизнеса продължава да е доста ниска - 3.08 (за МУ-София този показател е 9).

Извън групата на трите най-добри в научно отношение университети още няколко могат да се похвалят с по-високи индекси. МУ-Варна и МУ-Плевен например увеличават между 2 и 5 точки цитируемостта си в двете международни бази данни (нивата са съответно 19 за Scopus и 16 Web of Science за варненския и 11 и 8 за плевенския медицински вуз). Пловдивският университет увеличава цитируемостта си в Scopus от 14 на 18 т., а в Web of Science - от 11 на 14 т. Тракийският университет и бургаският "Асен Златаров" също се придвижват с по една единица напред в Web of Science.

Немалко от университетите ни са повишили индекса си на цитируемост в международните бази данни само с по една-две единици. За някои от тях обаче и това е напредък. Бургаският свободен университет например повишава индекса си в Web of Science от 0 на 3, Американският университет в България - от 4 на 5, Лесотехническият университет - от 8 на 9, Аграрният - от 8 на 9, Висшето училище по мениджмънт във Варна - от 0 на 6, Висшето училище по пощи и телекомуникации - от 1 на 2, Стопанската академия и УниБИТ - от 0 на 1, УНСС - от 4 на 5, ЮЗУ - от 8 на 9, УАСГ - от 5 на 7 и др.

Кои понижават представянето си?

В групата на вузовете, които са понижили индекса си на цитируемост в Web of Science, попадат например Минно-геоложкият университет - от 12 на 7, МУ-Пловдив - от 13 на 9, МУ-София - от 35 на 27, НБУ - от 12 на 11, ТУ-Варна - от 4 на 3, Шуменският университет - от 8 на 7 и др. По-ниски нива на цитируемост в Scopus пък са отбелязали МГУ, НБУ, ТУ-Варна, ТУ-София, Университетът по хранителни технологии в Пловдив, Шуменският университет и др.

На опашката

Докато през 2015 г. 16 наши университета бяха на дъното с индекси на цитируемост нула, т.е. не са написали нито една значима научна статия, през 2016 г. броят им спада до 11. Сред тях традиционно попадат строго специализираните вузове, за които науката не е присъща дейност, като Академията за музикално и танцово изкуство, Академията на МВР, НАТФИЗ, Националната музикална академия и др. В тази група са и ред колежи с основна насоченост към туризма - Колежът по туризъм в Благоевград, Колежът по търговия, мениджмънт и маркетинг в София, но и Висшето училище по застраховане и финанси, Висшето училище по сигурност и икономика в Пловдив, Международното висше бизнес училище в Ботевград (увеличава единствено от 0 на 1 индекса си в Web of Science) и др.

Кой дава най-много пари за наука?

Сравнението между университетите по показателя "средства за научноизследователска дейност" за пореден път показва, че многото пари не означават автоматически висока наука. Нов български университет например е отделил рекордна сума за научни изследвания - 4.3 млн. лв. (при 984 лв. за м.г.), но въпреки това понижава индексите си на цитируемост и в двете международни бази данни. МУ-Пловдив и МУ-София също увеличават значително парите си за наука - съответно от 427 на 4254 лв. и от 1500 на 9700 лв., но и двата се представят по-зле в Web of Science. Другите два медицински вуза - МУ-Варна и МУ-Плевен, въпреки че са разполагали с близо 1/3 по-малко средства, са повишили публикациите си в международните бази данни. Могат да се дадат и още примери в тази посока - Лесотехническият университет е имал по едва 284 лв. на студент за научни изследвания, УАСГ - по 45 лв. на студент, УХТ - по 38 лв. на студент, но са с много повече значими публикации от например от ТУ-Варна (463 лв. на студент), ВУЗФ (258 лв.), Икономическия университет във Варна (269 лв.) и др.

Иначе данните сочат, че близо 20 от 51 вуза са намалили парите си за наука. Сред тях са Великотърновският университет - от 4600 на 2078 лв., Висшето военноморско училище "Н.Й. Вапцаров" - от 470 на 135 лв., Икономическият университет във Варна - от 5900 на 3041 лв., Пловдивският университет - от 2500 на 1896 лв., ТУ-Варна - от 5700 на 2493 лв., УНСС - от 8100 на 4600 лв., ХТМУ - от 3400 на 943 лв. и др.

Силните страни на BG науката

Физиката е сред силните области, в които се прави университетска наука у нас. За съжаление студентите по физически науки продължават да спадат - от 920 на 894 души. Както и през м.г., лидер в това направление по индекс на цитируемост в международната база данни Web of Science е СУ. Университетът е продължил възхода си по отношение на този показател, който се покачва от 44 на 53. А разликата с другите три университета в това направление - Шуменския, Пловдивския и Югозападния, става още по-внушителна - над 5 пъти. Макар че СУ леко намалява броя на статиите си в научни списания (Web of Science), ножицата между него и последния по статии университет остава все така широко разтворена - 1068 за СУ и едва 7 за ЮЗУ. Софийският университет е водещ в областта на физиката и по съотношението между докторанти и студенти (поредния подобрен показател - от 11 на 14), което показва способностите му да мотивира студентите да се развиват в научна дейност. По участие на студенти в научноизследователска дейност обаче най-старото ни висше училище отстъпва на ЮЗУ и на Пловдивския университет - 38% от студентите там са участвали в поне една научноизследователска дейност, включително проект, конференция, доклад и т.н., докато при първите два вуза тези стойности са съответно 57% и 41%. По подкрепа за участие на студентите в научни дейности пък СУ е на последно място.

И още любопитни данни - СУ не успява да задържи скока в размера на стипендиите, които се отпускат на студентите по физически науки, и от 1126 лв. те спадат на 33 лв. на човек - стойности, които обаче остават доста по-високи от стипендиите в останалите вузове, предлагащи това направление. По новия показател, който мери колко от студентите, записали даденото направление, са се дипломирали, СУ отстъпва първото място на Шуменския университет - в него 66% от студентите са станали висшисти срещу 64% дипломирали се в СУ.

В областта на медицината, където почти навсякъде студентите се увеличават, безспорният лидер по правене на наука е МУ-София, въпреки че индексът му на цитируемост в Web of Science спада от 33 на 25. При СУ този показател също бележи спад - от 27 на 16. И тук разликите с останалите медицински университети - във Варна, Пловдив и Плевен, са доста големи, където индексите са съответно 15, 7 и 8. С най-много докторски програми т.г. може да се похвали МУ-София - 41 на брой, заради спада на докторските програми в първенеца от м.г. МУ-Пловдив (намаляват от 44 на 38), който е изпреварен по този показател и от МУ-Варна - с 39 докторски програми. МУ-София продължава да е лидер по съотношение докторанти/студенти, а МУ-Варна - по участие на студенти в научноизследователска дейност. Стипендиите на студентите по медицина, които м.г. бяха най-високи в СУ - 604 лв. (т.г. там те спадат до 170 лв.), сега са най-високи в Тракийския университет в Стара Загора, който е успял да ги удвои - от 123 на 309 лв.

Химическите науки са друго силно научно направление за нашите университети. Отново лидер тук е СУ - според индекса на цитируемост в Web of Science (въпреки че намалява от 25 на 24), статиите в научни списания (двоен спад от над 1000 до 570), съотношението докторанти/студенти, брой на докторските програми (тук е настигнат от Пловдивския университет, който също има 8 акредитирани докторски програми), както и по размера на стипендиите си, които спадат от 1063 лв. на 459 лв. По повечето от тези показатели останалите 4 университета в направлението - Пловдивски, Шуменски, Югозападен и бургаския "Проф. Асен Златаров" - са доста назад. СУ обаче отново е на опашката в социологическите анкети със студентите - като участие на студенти в научноизследователска дейност, теоретична и практическа подготовка, създаване на важни контакти и др., което се обяснява с повишената критичност на неговите възпитаници.

В областта на биологическите науки СУ продължава да поддържа най-висок индекс на цитируемост в международните бази данни, а Тракийският университет все така предлага най-много докторски програми в направлението. По електротехника, електроника и автоматика традиционно сред най-силните в научно отношение остава Техническият университет в София. Индексът му на цитируемост в Web of Science остава 7, но т.г. е настигнат от Бургаския университет "Проф. Асен Златаров". В другата база данни - Scopus - с най-висок индекс на цитиранията може да се похвали ХТМУ - 18, а ТУ-София е с 12. ХТМУ продължава да бъде лидер в областта на общото инженерство. По психология водещото място принадлежи на НБУ, както и през м.г., а по животновъдство първи е Тракийският университет, който по индекс на цитируемост в международните бази данни изпреварва с бързи темпове миналогодишния лидер Аграрния университет в Пловдив.