Хепатит А заля Асеновград

Според доклад на "Грийнпийс": Наши ТЕЦ-ове сред най-мръсните в ЕС

Вредният прах, отделян от български въглищни електроцентрали, е причинил 1380 смъртни случая извън границите на страната през 2013 г., съобщиха от "Грийнпийс". По този негативен показател България се класира на четвърто място сред държавите от ЕС, показва доклад, изготвен от четири неправителствени организации. На първо място е Полша, чиито ТЕЦ-ове са причинили 4690 случая на преждевременна смърт извън границите на страната. Втора е Германия с 2490 причинени смъртни случая в чужбина, а трета - Румъния с 1660 смъртни случая.

В доклада "Тъмният облак над Европа: Как страните, които горят въглища, разболяват своите съседи" се анализират здравните щети от замърсяването на въздуха, причинено от всички въглищни централи в ЕС, за които има данни (257 от общо 280). Анализът показва, че през 2013 г. емисиите от тези централи са били отговорни за над 22 900 случая на преждевременна смърт, десетки хиляди случаи на заболявания - от сърдечносъдови до бронхит, и до здравни разходи в размер на до 62,3 млрд. евро.

В списъка на 30-те най-вредни за здравето на хората централи попадат и две български - ТЕЦ "Марица изток 2" и ТЕЦ "Бобов дол". Най-голямата централа в България - "Марица изток 2", е обявена за отговорна за 730 преждевременни смъртни случая, което я поставя на 2-ро място в ЕС, а ТЕЦ "Бобов дол" - за 470 (6-о място). По количество отделени емисии на серен диоксид (S02) за 2013 г. ТЕЦ "Марица изток 2" е на 2-ро място в Европа с 54100 тона, като веднага след нея се нарежда ТЕЦ "Бобов дол" с 36 600 тона. В резултат от високите нива на замърсяване въглищните централи в страната ни са отговорни за 1570 случая на преждевременна смърт, като от тях 190 са в страната, а 1380 - извън нея.

ТЕЦ "Марица изток 2" попада и в още една негативна класация - тази на 30-те най-вредни за климата въглищни централи. По данни за 2015 г. централата е отделила 11,3 млн. тона въглероден диоксид (С02), което я поставя на 11-о място от 243 централи в ЕС, изтъкват от "Грийнпийс".

ВАС постанови: Българска хранителна добавка действа по-бързо от антибиотик

Хранителните добавки са част от диетата и нямат свойства на медикаменти, които да излекуват определена болест. Това са медицинските разбирания, подобно е и тълкуването в законите за лекарствата и за храните. Според две решения на Върховния административен съд обаче две научни публикации в чуждестранни издания и една експертиза на вещо лице за 1000 лв. са достатъчни, за да може да се твърди, че хранителна добавка действа по-бързо от антибиотик и че е най-добрата на пазара.

Става въпрос за две решения - на петчленен състав на Върховния административен съд, председателстван от Румяна Монова от края на юни и на тричленен състав, председателстван от Нина Докторова, които отменят рекордната глоба на компании от сферата на хранителни добавки, наложена от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Решението на антимонополния орган е от 2014 г. То налага глоби от общо 66940 лв. на две компании от групата "Неофарм" за заблуждаваща реклама на продукта "Цистостоп Рапид". Жалбата за заблуждаваща реклама е подадена в КЗК от конкурент на "Неофарм" - българското представителство на чешката група "Валмарк", тъй като и двете фирми имат хранителни добавки, които се използват при цистит. "Валмарк" е пазарен лидер по продажба на добавки, а "Неофарм" е традиционно в топ 10 на фирмите - производители или вносители на тези продукти. Категорията на добавки за възпаление на уринарния тракт е една от петте най-големи в сегмента с обороти от около 10 млн. лв. годишно по данни от сектора.

Кой лекува най-добре

От 2011 г. компанията "Неофарм България" и дистрибуторската фирма от групата "Неофарм трейдинг" са разпространявали в софийските диагностично-консултативни центрове (бившите поликлиники) рекламни кочани с рецепти, върху които е било изписано, че продуктът им "Цистостоп Рапид" е три пъти по-силен от продуктите, които съдържат само американска червена боровинка. Върху опаковката на кочана е било посочено, че това е единственият продукт, който съдържа D-маноза, екстракт от американска червена боровинка и бреза. От компанията изтъкват, че на веществото D-маноза се дължи 70% от блокирането на действието на ешерихия коли, която причинява цистит, а само 30% се дължат на червената боровинка.

В хода на производството пред КЗК от "Неофарм" представят рекламна брошура, в която се прави сравнение между добавката и антибиотика "Ципрофлоксацин", като се изтъква, че "Цистостоп Рапид" повлиява симптомите на цистит за 24 часа, докато антибиотикът действа на 46-ия час.

Пред КЗК "Неофарм" представят и две научни публикации в подкрепа на тезата си. Едната е проучване на Северозападния медицински университет в Чикаго от далечната 1979 г. за разпространение на ешерихия коли към епителните клетки на пикочните пътища у човека, а другата е от 2011 г. - на генералния директор на френската агенция за храни, околна среда, здравословни и безопасни условия на труд за потенциалните ефекти на червената боровинка върху инфекциите на пикочните пътища.

КЗК решава, че информацията от двете статии е подбрана частично, на потребителя се представя сравнение, което не може да провери, а при сравнението с антибиотик се постига внушение, че рекламираният продукт е лекарствено средство. КЗК е анализирала и протокола за изпитване на "Цистостоп Рапид" и е установила, че изпитването е по отношение на съдържанието на съставки, докато рекламните послания представляват пряк ефект от действието на продукта. КЗК налага глоба за заблуждаваща реклама, защото е приела, че посланията могат да заблудят пациентите и лекарите.

Какво решава съдът

Тричленният състав на ВАС кани вещо лице, което се произнася, че твърденията в рекламните послания на "Неофарм" са верни и научно обосновани. Освен това то посочва, че след като продуктът блокира 95% от възможностите на бактериите да се прикрепват и да провокират цистит, може да се направи научно обоснован извод, че "Цистостоп Рапид" е три пъти по-силен от останалите продукти. В съдебното заседание вещото лице, чието име не е посочено, обяснява, че има много повече статии по темата, но тези две са достатъчно авторитетни и че "Неофарм" не са изопачили информацията в тях.

Съдът възприема заключението поради специалните познания на вещото лице в областта на хранителни добавки, с които самият съд не разполагал, решава, че няма заблуждаваща реклама, и отменя решението на КЗК. Петчленният състав потвърждава това решение, като все пак решава да намали съдебните разноски, които КЗК трябва да плати по делото.

Това решение, естествено, отваря вратата пред още по-агресивната реклама на хранителните добавки за всякакъв вид проблеми. Само през миналата година производителите и вносителите са инвестирали 181.9 млн. лв. в телевизионна реклама на продукти без рецепта по данни на Be Media Consulant. Продажбите на добавки през аптеките през 2015 г. са били за 260 млн. лв. и са отбелязали 16% ръст в стойност по данни на IMS Health.