Първа част Ангел Димов ПолитиЧески портрет на александър стамболийски



страница6/6
Дата22.07.2016
Размер0.97 Mb.
1   2   3   4   5   6

Липсата на идеализъм и борчески дух най-после може да бъде една съществена пречка на отделната личност да стане добър политик. В конституционно-парламентарните страни, каквато е България, би трябвало всеки български гражданин да бъде политик. Новите тежнения в демокрацията отиват по-далеч: те изискват същото нещо и от жената. Народовластието е немислимо, ако народът не участва в политическите борби. Върховен дълг на народните маси е да се организират в подобаващи и целесъобразни борчески групи и да вземат живо участие в политическите борби. Това повелява и теорията, и интересът на демо-крацията. Но в действителност това съвсем не е така, както трябва да бъде. Има мнозина прости и интелигентни хора, които странят от политическите борби; има и такива, на които политическата дейност се изразява само във време на избори, накарани често пъти с голям труд да гласуват. Такова политиканство ние наричаме пасивно или полумъртвешко.

Коя е причината на това бягство от политическия живот? Ние сме свикнали да си го обясняваме със слабото политическо съзнание. Това може да е вярно за голяма част от невежите хора, но може ли да се твърди, че то е вярно и за интелигентните бегълци (аполитици)? Има хора, които напълно съзнават своите права и задължения и необходимостта от живо участие в политическия живот и пак продължават да стоят далече от него. Безспорно е, че тук трябва да има друга причина. Тая причина ние намираме в липсата на идеализъм и борчески дух. За да бъде борец човек, не е нужно само да има съзнание, че трябва да бъде такъв; има нещо още по-важно от това, то е: да чувствува в себе си борчески дух, любов към народа и състрадание към болките му.

В казармата се вкарват всички годни за оръжие мъже, за да станат бойци, при все това, не всички стават добри войници. Има хора, родени с овчо сърце, които, въпреки всички усилия над тях, запазват своето овчедушие. От тези хора не може да се очаква активно участие в борбите и героизъм. Ако това нещо ние виждаме в казармата, където царува принудителна сила, съвсем не бива да се учудваме, когато го виждаме в по-широк размер в политическия живот, където, освен съзнанието за общи и далечни интереси и морала за изпълнение на човешки и граждански дълг, друга никаква сила не виси над човека.

Политико-обществените борби се водят от добро-волчески отряди. В тези доброволчески организации участ-вуват като живи дейци ония, които чувствуват в себе си всички качества за призванието на бореца. Преди всичко политическият деец трябва да има влечение и страст към борбите, да усеща у себе си идеен огън, да чувствува неизчерпаема енергия, мъжество и готовност за пълно самопожертвувание пред олтара на общото благо.

Съвсем не е пресилено, когато се казва, че борците се раждат, те не се създават. Несъмнено е, че възпитанието играе роля, но чрез него могат да се създадат ония, които имат зародиш от качествата на бореца. Възпитанието е необходимо, защото без него много хора, родени за борци, щяха безмълвно и безполезно да живеят във вечно мъртвило. Ала възпитанието не ражда, то само пресъздава човека - и то онзи, който има в себе си вложени зачатъци от борчество. Политическото образование и възпитание играе голяма роля над ония, които са организирани или приближени към политическите организации - то не докосва мъртвата и овчедушна част от народа. Всички хора, които участвуват в живота на политико-обществените организации, са политици. Но между тия политици има лоши, добри, по-добри и т.н. Това се дължи повече на възпитанието, отколкото на природните борчески зачатъци.

Действително има мнозина политици, които една проста случайност е направила такива, без да притежават най-елементарните качества на бореца.Те са вечна тежест в борбите. Ала не може да се твърди, че съвършено са негодни за борба, защото ако това беше така, те щяха с време да избягат или да паднат. Който държи до край, макар и да е бил лош политик, все има в себе си нещо борческо. Има и такива хора, които са станали политици, за да задоволяват личния и грубия си егоизъм. Те са най-лошите. Само продължително и систематично възпитание може да ги поправи.

Най-добрите политици са онези, които са се предали в служба на народа безкористно, искрено и всецяло. Такива, обаче са малцина. Но колкото и да са малко на брой, те са които дават правия тон в политическите борби - поне в теоретическо отношение. Те се налагат по силата на своите лични добродетели и по силата на своята правота в думи и дела. Техните качества и заслуги поразяват всекиго. Без да притежават диктаторски наклонности, те започват да упражняват огромно влияние над обкръжаващите ги. Техният авторитет расте, тяхната мирна, безобидна и естествена власт се разширява. Пред светилника на добродетелта и най-свирепият егоист прекланя глава. Широкият, беззаветният, разумният и полезен замах на добрия политик пленява и завладява хорските сърца и умове. Плоските и ниски интриги на дребнавите души не са в състояние да го свалят от трона на обществената любов и доверие.

Без съмнение има такива отлични политици, които падат в борбите изоставени и отритнати. Това се дължи или на стечението на непреодолими обстоятелства, или на тяхната нетактичност. В първия случай те са неизбежна жертва на дълга и на нуждите на момента, във втория - те са жертва на собствената си несъобразителност. Най-добрият политик трябва никога да не забравя, че има работа с хора, в които зверските страсти и тежнения кипят с адски огън. Той повече има работа с животинското у човека, отколкото с човешкото в същия. В политическия живот той трябва да смята, че е звероукротител, на когото камшика и хладното оръжие са отнети. Неговото слово, неговите дела и неговият начин на действие (такт, умение) - това е всичкото му оръжие, с което трябва да опитомява и вчовечава масата двукраки зверчета, наречени човеци, които имат всички претенции за такива, но нямат действителните им качества. Тежка и деликатна е ролята на ония политици, които са се нагърбили да организират и ръководят обществата. Всяка тяхна нетактичност и всяко тяхно подозрение върху тях за неискреност може да ги погуби в борбата. Нито сълзите, нито инатът, нито заплашванията, нито демонстративните им постъпки не са в състояние да ги спасят от сгромолясването, което сами са си подготвили. Обществото люби чрезмерно, но само онзи, който заслужава това. Роди ли се у него подозрение и омраза - то е безмилостно даже спрямо онзи, когото вчера е любило и величало. Разумният политик при всеки такъв случай трябва по-рано да търси причините в себе си, па тогаз в обществото. Защото обикновено обществото, народната маса си остава една и съща - измененията в нея са бавни и незабелязани. Изменението, което е предизвикало нарушение на равновесието между отделната личност и организираната група, всеки път личността трябва да търси в себе си. Безредието в неговата глава и дела най-често създават общия хаос, на който той пръв е станал жертва, като е изгубил някогашното си влияние и морална мощ сред обкръжаващите го. Това е толкова ясно, че няма нужда от големи обяснения. Щом неговото издигане в обществото се дължи на ценните качества, които е притежавал и на беззаветната дейност, която той е проявил, право е да се мисли и предполага, че отслабване или изгубване на влиянието му над мнозинството от обкръжаващите го, сред които в даден момент действува, се дължи тъкмо на обратното: на изгубването на тия ценни качества и на тая безкористна дейност. Съвсем не е изключено, щото в същия човек, в когото някога е бликала добродетелта, днес да бушува порокът. Както всичко в природата, така и човекът е подложен на изменение и израждане. Малцина са ония, които, след като са достигнали известно духовно съвършенство и високо обществено положение, да ги запазят до края на своя живот.



Пороците в човека и когато той е станал добър политик не угасват, те са вечно притисната пружина. Чест и слава на онзи, който запази до край в бурно непокътнато състояние съпротивителната си сила. Само такива гиганти и в областта на личното си самоусъвършенствувание могат да оставят неизличима и закръглена добра следа в своя личен и обществен живот - истинският и разумен смисъл изобщо на човешкия живот.




1 Сравнително най-крупните произведения, посветени на теоретическата и практическата дейност на Александър Стамболийски, са: Людмил Стоянов, "Александър Стамболийски", Изд. на Отечествения фронт, С., 1971 г.; Михаил Геновски, "Александър Стамболийски - живот, идеи, борби", С., 1947 г.; Михаил Геновски, "Александър Стамболийски, отблизо и отдалеко", Изд. на БЗНС, С., 1982 г.; Недю Недев, "Александър Стамболийски и заговорът", Изд. на БЗНС, С., 1984 г.; Въло Иванов "Александър Стамболийски, звезда на политическия небосвод на България", С., 1997 г.; Джон Д. Бел, "Александър Стамболийски и БЗНС" 1899-1923 г.,"ИК "Детелина 6", С., 1993 г.

2 Вж. Йордан Табаков, "Александър Стамболийски (характеристика)", Печатница "Книпеграф", София. (Този пасквил е публикуван, без да се съобщава годината на издаването. Но може да се предполага, че е издаден през 1930 г., тъй като тогава е регистриран екземпляр от него в Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий", гр. София.

3 Пак там, с. 13.

4 Вж. Александър Стамболийски, "Избрани произведения", Изд. на БЗНС., С., 1979 г., с. 330.

5 Пак там, с. 412.

6 Александър Стамболийски, "Избрани произведения", Изд. на БЗНС, С., 1979 г., с. 452.

7 Александър Стамболийски, "Какъв трябва да бъде политикът?", Изд. на БЗНС, С., 1919 г., с. 6.

1 Вж. Александър Стамболийски, Избрани произведения, Изд. на БЗНС, С., 1979 г., с. 59.

2 Политиката е “партизанство”, само когато е в ръцете на група безпринципни хора, “сдушени и сплотени от единствената цел да се хрантутят чрез силата на властта от народното съкровище”, вж. Пак там, с. 59.

3 В ХVII Обикновено Народно събрание (ОНС), което действа през периода от март 1914 до април 1919 г. парламентарната група на БЗНС включва 47 депутати. От тях 13 души, под ръководството на Димитър Драгиев, се отделят в самостоятелна група.

4 Вж. Александър Стамболийски, "Какъв трябва да бъде политикът?", Изд. на БЗНС, С., 1919, с. 3.

5 Пак там, с. 3.

6 Пак там, с. 3.

7 Пак там, с. 5.

8 Пак там, с. 5

9 Пак там, с. 6.

10 Александър Стамболийски се въздържа от употреба на алкохол и тютюн. Още като студент само за това, че отказва да пие вино или бира, негови български колеги (в т.ч. и един от бъдещите лидери на Демократическата партия - Александър Гиргинов) го принуждават да напусне тържествена студентска среща в Лайпцигски ресторант и през нощта да се върне в гр. Хале  (Германия). Вж.Александър Балабанов, "И аз на тоя свят", Изд."Отечество",С., 1979 г., с. 103.

11 Пак там, с. 32.

12 Пак там, с. 34.

13 Пак там, с. 50.

14 Пак там, с. 5.

15 Пак там, с. 6.

16 Пак там, с. 40.

17 Пак там, с. 43.

18 Пак там, с. 42.

19 Пак там, с. 28.

20 Пак там, с. 31.

21 Вж. Плутарх, Успоредни животописи, Перикъл, Държавна печатница, С., 1930 г., с.14.

22 Ал. Стамболийски, Избрани произведения, Изд. на БЗНС,  С.,1979 г., с. 384.

1 ".... когато една партия се превърне в една такава тайфа, която смята държавното съкровище за плячка, тя става вече котерия". Вж. Александър Стамболийски, Избрани произведения, Изд. на БЗНС, С., 1979 г., с. 294.

2 Александър Стамболийски, Избрани произведения, Изд. на БЗНС, С., 1979 г., с. 206.

3 Пак там, с. 306.

4 Пак там, с. 202.

5 Вж. адвокат Йордан Табаков, "Александър Стамболийски (Характеристика)", печатница “Книпеграф”, София, с. 10.

6 Вж. Стоян Данев, "Мемоари", Университетско издателство "Св. Климент Охридски", С., 1992 г., с. 213.

7 Речта си Ал.Стамболийски произнася на 16 юни 1914 г. от стълбите на Народното събрание срещу паметника на Цар Освободител. Вж. Александър Стамболийски, Избрани произведения, Изд. на БЗНС, С., 1979 г., с. 322.

8 Вж. пак там, с. 323.

9 Вж. пак там, с. 198.

10 Вж. пак там, с. 202.

11 Вж. пак там, с. 445.

12 Според историка Алан Алмър, това е "първата истинска победа на авиа-цията". Цитирано по книгата на Стивън Констант "Фердинанд лисицата", Изд. "Интерфед", С., 1992 г., с. 358.

13 Александър Стамболийски, "Избрани произведения", Изд. на   БЗНС, С., 1979 г., с. 253.

1 Добри Ганчев, "Спомени за княжеското време", Изд. на ОФ, С., 1983 г., с. 69.

2 Цар Фердинанд, "Съвети към сина", Изд. "Св. Климент   Охридски", С., 1991 г., с. 29.

3 Александър Стамболийски, "Избрани произведения", Изд. на     БЗНС, С., 1979 г., с. 216.

4 Пак там, с. 249.

5 "Тоя свят ще бъде поразен, когато узнае, че цар Фердинанд е подгонвал и биел с бастуна си в момент на гняв шефовете на разните партии, че той ги е плюел и псувал, без те да му оказват съпротивление или сръдня". Вж. Александър Стамболийски, Избрани произведения, Изд. на БЗНС, С., 1979 г., с. 368.

6 Пак там, с. 395.

7 Пак там, с. 212.

8 Пак там, с. 207.

9 Александър Малинов, "Под знака на острастени и опасни  политически борби", Изд. "Христо Ботев", С., 1991 г., с. 71.

10 Димитър Благоев, "Съчинения", Изд. на БКП, С., 1962 г. т. 18,   с. 402-403.

11 Вж. Александър Стамболийски, "Избрани произведения", Изд. на БЗНС, С., 1979 г., с. 379.

12 Вж. Людмил Стоянов, "Александър Стамболийски", Изд. на  БЗНС, С., 1971 г., с. 211.

13 Александър Стамболийски, "Политически партии или съсловни организации", С., 1947 г., с. 182.

14 Пак там, с. 109.

15 Вж. Александър Стамболийски, "Избрани произведения", Изд.  на БЗНС, С., 1979 г., с. 399.

16 В началото на 1921 г. Александър Стамболийски пише, че "Историята ще заклейми царско-демократическата партия   като една котерия на най-глупавите, най-безхарактерните, най-царедворските, най-престъпните и най- партизанените политици в България". Вж. Ал. Стамболийски, "Избрани произведения", Изд. на БЗНС, С., 1979 г., с. 364.

17 Пак там, с. 212.

1 Александър Стамболийски, "Избрани произведения", Изд. на БЗНС, С., 1979 г., с. 409.

2 Пак там, с. 367-368.

3 Пак там, с. 362.

4 Вж. Проф.д-р Георги Марков, "Как са купени царските имоти",     в. "24 часа" от 10 май 1998 г.

5 Вж. Александър Стамболийски, "Избрани произведения", Изд.  на БЗНС, С., 1979 г., с. 370.

6 Вж. Михаил Геновски, "Александър Стамболийски, отблизо и     отдалеко", Изд. на БЗНС, С., 1982 г., с. 129.

7 Цитирано от книгата на Людмил Стоянов "Александър Стамболийски", Изд. на ОФ, С., 1971 г., с. 249.

8 Вж. Александър Стамболийски, "Избрани произведения", Изд. на БЗНС, С., 1979 г., с. 412.

9 Пак там, с. 249.

10 Вж. Джон Д. Бел, "Александър Стамболийски и БЗНС. 1899 - 1923 г." ИК "Детелина 6", С., 1993 г., с. 176.

11 Вж. Константин Муравиев, Събития и хора, Изд. "Български писател", С., 1992 г., с. 131.

1  Александър Стамболийски, "Избрани произведения", Изд. на    БЗНС, С., 1979 г., с. 383.

2 Пак там, с. 384-385.

3 Вж. Константин Муравиев, "Събития и хора", Изд. "Български     писател", С., 1992 г., с. 24.

4 Пак там, с. 10

5 Бившият министър-председател Теодор Тодоров не може да се примири с факта, че му се отнемат земи от чифлика (чиято поземлена площ превишава 8 хил. дка) и призовава "да се унищожи без остатък земеделската власт, която е власт на простаци". Вж. Недю Недев, "Александър Стамболийски и заговорът", Изд. на БЗНС, С., 1984 г., с. 40.

6 Божиите служители негодуват срещу земеделското правителство, защото им изземва манастирски земи и предава стаи от Софийската духовна семинария на новия Агрономически факултет.

7 В атаката срещу Александър Стамболийски се включва и  лидерът на Радикалната партия Найчо Цанов, който също трябва да изпълни ЗТПС и да отстъпи част от своите 700 дка чифлишки земи. Вж. Михаил Гановски, "Александър  Стамболийски, отблизо и отдалеко", Изд. на БЗНС, С., 1982 г., с. 365-366.

8 Вж. Александър Стамболийски, "Избрани произведения", Изд. на БЗНС, С., 1979 г., с. 375.

9 Вж. Стефан Цвайг, "Мария Стюарт", Библиотека "Златни  зърна", С., 1940 г., с. 480.

10 Вж. Константин Муравиев, "Събития и хора", Изд. "Български писател", С., 1992 г., с. 28. 

11 Пак там, с. 29.

12 "Ние наричаме трагично особено това, когато нещастието, смъртта сполети един достоен индивид, когато е налице невинно страдание, несправедливост спрямо даден индивид." Хегел, "История на философията", Изд. на БКП,С., 1965 г.,  част II, с. 49.

* Александър Стамболийски цитира този куплет от стихотворението на П. Яворов по памет, тъй като в затвора не е имал възможност да ползва всички литературни източници. В едно от изданията на съчиненията на поета куплетът е следният:

”Че сърце глава не пита,

то е птичка дяволита:

дето иска се пилее,

дето иска там ще пее..”

Вж. П. К. Яворов, Луди-млади, Съчинения, Изд. ‘’Български писател”, С. 1965 г., т. 1, с. 45.



* За този велик италиански държавник ето какво разправя депутатът Артом (син на дългогодишния финансов министър и сенатор Исак Артом) в Djornalе d'Italia. Последната любовница на Кавур е била госпожа Бианка Роицани, жена на директора на туринския придворен театър. Тя била извънредно много красива. Когато се запознала с Кавур, била на 18 години. Запознаването е станало, вследствие опита й да поднесе лично някакво заявление на крал Виктор Емануил. Великият държавник бил пленен от красотата на тая жена, особено от нейните черни като въглен очи. Вместо да й издействува аудиенция при големия женкар-крал, той й открил сърцето си. Тя била поласкана от това и му отвърнала с любов. Така Кавур преживял щастливи няколко месеца в своите старини. Той умрял на 26 юни 1861 година. Любимата му Бианка, щом научила за разболяването му, пресрамила се и отишла в дома му и присъствала на смъртния му час, като оплакала своя любовник. Може би от злоба из средата на неговия дом се пуснала мълвата, че г-жа Бианка отровила Кавур. Народът, който безгранично обичал своя държавник и охотно му прощавал волностите, поискал да разкъса набедената му убийца. Последната избягала в Париж, където и умряла в голяма мизерия.


** В евангелието на Лука (гл. 10, т. 41 и 42) се разказва как Исус Христос посещава едно юдейско село и дома на Марта. Тогава Исус Христос казва на Марта, че нейната сестра Мария прави това, което е потребно, а именно седи при нозете му.

1   2   3   4   5   6


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница