Първа глава пенсионното осигуряване в българия- исторически преглед

В световен мащаб съществува глобална тенденцията за намаляване на смъртността под влияние на такива фактори като: интензивно развитие на медицината, подобряване материалните условия на живот, издигане равнището на общата култура и възпитание на населението и др.

Естественият прираст акумулира като показатели в себе си параметрите както на раждаемостта, така и на смъртността. При негативни показатели ( както е у нас) той очертава мащабите на настъпилата депопулация на населението.

Върху възпроизводството на населението освен естественото му движение, съществено влияние оказва и механичното му движение – миграцията и най-вече нейните външни проявления.

През периода 1990-1998 г. населението на България е намаляло от 8 663.3 хиляди на 8 230.4 хиляди души. Като основни причини могат да се посочат изключително ниската раждаемост и емигрантската вълна след 1989 г., която доведе до напускането на страната от хора в работоспособна и фертилна възраст. Кризата, в която изпадна българската икономика след 1990 г. рязко понижи жизнения стандарт и създаде несигурност във възможностите за реализация особено на младите хора. Това от своя страна допринесе за търсене на алтернативи за живот в чужбина.

От друга страна, увеличаващата се продължителност на живота и намаляващия брой на хората в трудоспособна възраст водят до нарастване на дела на хората над 65 години в общия брой на населението. Сред групата на възрастните над 65 години най-бързо се увеличава дялът на тези на възраст на и над 75 години. Това е илюстрирано в следната таблица:

________________

Прогноза на НСИ 1998 г.

Тези демографски тенденции водят до трайно намаляване на броя на лицата, внасящи осигурителни вноски в системата за социално осигуряване в сравнение с броя на получаващите обезщетения, който непрекъснато се увеличава.

Изключително бързо нарастващият и запазващ се и в момента висок коефициент на натоварване на активните и осигурени лица с издържани от тях пенсионери и социално неактивни лица - около 80 на 100 заети през последните няколко години, при около 50 на 100 заети и осигурени през 1989 г. е една трайна и доста обезпокоителна тенденция в базовите рамки на развитие на осигурителната ни система. По натоварване на активните и осигурени лица с пенсионери България е на едно от първите места в света в края на 20 век.

Този изключително бърз разстеж и високо равнище на “пенсионерския товар” у нас се дължи на комбинацията от няколко основни негативни явления – ниска пенсионна възраст, ускорено стареене на населението, масова емиграция на предимно млади и образовани хора и трайно високо равнище на безработица. В период на криза излиза на преден план въпросът, доколко пенсионерите трябва да понесат съпричастно тежестите на кризата, както в период на подем те биха участвали в разпределянето на едни по-високи по размер доходи.

-общото равнище на ефективно данъчно облагане на населението;

-разпределението на данъчните тежести;

-общия размер на осигурителните вноски;

Независимо, че вноските се акумулират в един и същ фонд, има голяма диференциация между размерите им за различните категории труд и за начина на неговото полагане /наети или самонаети лица/. Последните имат право да избират базата за осигуряването си, както и видовете рискове, за които се осигуряват. Това води до преместване на тежестта на общественото осигуряване към хората с по-високи доходи и към тези, работещи по трудов договор, тъй като те практически нямат право на избор. Тъй като не се облагат всички доходи от труд, а е достатъчно работещият да е осигурен само на базата на една част от доходите си (най-често по трудов договор), се появява преливане на доходите към източници, при които осигуряването не е императивно. По този начин осигурителната тежест остава най-висока за хората, получаващи доход единствено от трудов договор.

Схемите за ранно пенсиониране и съществуващите различия между половете в изискванията за трудов стаж и пенсионна възраст за достъп до пенсионната система водят до привилегировано разпределение на средствата на фонда за обществено осигуряване към тези осигурени лица с по-малък трудов стаж и по-ниска възраст за пенсиониране, тъй като те по-дълго черпят средства от системата.

Пенсионната възраст в България бе една от най -ниските в Европа – 55 години за жените и 60 години за мъжете. Наред с това около 30% от работните места допускат пенсиониране при условията на първа и втора категории труд, където изискуемата възраст е съответно с 8 и 3 години по-ниска.

Съществуването на минимални и максимални пенсии, изплащани от системата, допълнително натоварват хората с продължително участие и висок осигурителен доход в полза на тези с минимално участие и нисък осигурителен доход. Използваната доскоро формула за определяне размера на пенсиите дава малко относително тегло на продължителността на осигурителния стаж и на практика уеднаквява размера на пенсиите. Загубва се връзката между размера на направените вноски и получаваната пенсия и заедно с преразпределителните процеси във фонда за обществено осигуряване, изброени по-горе, се изчерпва мотивацията на работещите да се осигуряват във фонда и участието им става или на минимална база или въобще се избягва, което води до намаляване на приходите в системата. Досегашната пенсионна система осигурява ниско равнище на пенсиите. Основните причини за това са ниските размери на осигурителния доход, върху който е изчислена пенсията и наличието на таван на максималния размер на пенсиите. Този подход поражда противоречието “наличие на таван върху престациите-липса на таван върху осигурителния доход”, ограничава нормалната подоходна стратификация на пенсионерите, придава на пенсионното осигуряване характер на социално подпомагане.

Невъзможността на пенсионния фонд да изплаща обещаните пенсии и обезщетения води до тяхното намаляване в абсолютно и относително изражение или до дефицит във фонд “Обществено осигуряване”. Високите вноски за социално осигуряване, плащани почти изцяло от работодателя, става причина за съществуване на редица деформации в пазара на труда и създаване на неформален такъв, с цел избягване на високите разходи по наемането на осигурени лица. От друга страна, създава се натиск по отношение на системите за ранно пенсиониране (а при съществуващата ниска възраст за пенсиониране и върху цялата система за пенсиониране) , за да се получи пенсия, като успоредно с това продължава и трудовото участие на пенсионера. Системите от разходо-покривен тип предполагат натрупването на голям вътрешен скрит дълг на държавата под формата на обещани плащания на пенсионерите и на всички работещи, които ще се пенсионират при тази система. Трудно е да се определи неговият размер, но със задълбочаване на проблемите по ежегодното изплащане на пенсиите от фонда се увеличава размера му и неговото покриване се прехвърля на бъдещите поколения. При достигнатите високи равнища на осигурителните вноски, активното население на България ще се окаже безсилно да финансира поетите обещания от страна на държавата.

Повече от очевидно е, че в условията на икономическа криза, спад на производството и валутен борд провеждането на задоволителна (от гледна точка на потребителите) социална политика е невъзможно. В същото време и по обясними причини, преобладават пасивни мерки (обезщетения при безработица, помощи и др.), които, макар и нищожни по размери, не мотивират значителна част от потърпевшите към търсене на собствен изход от кризата. Срещу “пристрастяване” към социалното осигуряване предупреждава британският публицист Бърнард Левин:

“Твърди се, че в края на Втората световна война в опустошена Европа целта на социалното осигуряване е била не само да направи по-лек живота на хората, а да бъде преграда пред хаоса и революцията. Като медицински случай трябва да се изучи опита на Хонгконг. В колонията нямаше абсолютно никакво социално осигуряване и единственият избор пред хората бе или да измрат от глад, или да се грижат сами за себе си. Те избраха второто, като се осланяха само на собствените си сили... По повод Великобритания един американски икономист каза: “Нищо чудно, че има безработица, след като на хората им се плаща, за да не работят и се облагат с данъци, когато работят.” А служител от Министерството по заетостта се изрази по-кратко и ясно: “Покачват ли се помощите, покачва се и безработицата.”



ТРЕТА ГЛАВА
АНАЛИЗ НА ОПИТИТЕ ЗА “ОБЛАГОРОДЯВАНЕ” НА ПЕНСИОННООСИГУРИТЕЛНАТА СИСТЕМА ОТ РАЗХОДОПОКРИВЕН ТИП

През 90-те години бе извършена огромна по обем експертна работа с помощта на международни институции за подготовката и изработването на Бяла книга за реформите в социалното осигуряване, за разработване на нов закон за пенсиите и за промени в съществуващите социални закони. Основният недостатък на тези опити за реформи беше, че решаването на пенсионния проблем се търсеше в рамките на параметрите на съществуващата пенсионна система.

През този период бяха извършени редица промени, които от една страна целяха да стабилизират системата на пенсионното осигуряване, а от друга – да я подготвят за осъществяването на по-радикални реформи. Същността на извършените промени може да се сведе до следните основни моменти:

• 
  Увеличаване и диференциране размера на осигурителните вноски според категориите труд(1991 г.);
  

• 
  Въвеждане на механизъм за периодично осъвременяване на пенсиите (1992 г.); въвеждане на индивидуален пенсионен коефициент (1996 г.);
  

• 
  Въвеждане на минимална лична осигурителна вноска (2% през 1996 г. и 1% от 1 юли 1999 г.);
  

• 
  Ограничаване на възможностите за ранно пенсиониране чрез увеличаване през 1992 г. на възрастта за пенсиониране на заетите в 1-ва и 2-ра категории труд ;
  

• 
  Въвеждане на професионални осигурителни каси (например при учителите от 1997 г.);
  

• 
  Стимулиране и даване на възможност за отлагане на пенсионирането (от 1996 г.- с три години за 2-ра категория труд);
  

• 
  Увеличаване на периода, използван за изчисляване на средния размер на базата (заплата или доход) на новите пенсионери – от 1997 година с по една година към избираните дотогава от бенефициента три ”най-добри” години.
  

• 
  Институционално отделяне на фонд “Обществено осигуряване” от държавния бюджет и въвеждане на трипартитно управление (1996 г.);
  

• 
  Реимбурсиране от държавния бюджет на плащания, извършени от фонд “Обществено осигуряване”, зад които не стои осигурителен принос (1996 г.);
  

• 
  Въвеждане на 22% осигурителни вноски върху обезщетенията при безработица и върху обезщетенията при временна нетрудоспособност или бременност и раждане (от 1999 г.), както и върху социалните разходи, направени от работодателя.
  

Тези изменения допринесоха за подобряване на финансовото състояние на осигурителната система и за намаляване дела на разходите за пенсии в брутния вътрешен продукт от 9,1% през 1991 г. и 10,9% през 1993 г. и на 6.2% през 1997 г. Промените обаче бяха крайно недостатъчни, за да поставят солидна основа на старта на реформирането на система, чието финансово равновесие е твърде крехко и чувствително и към най-малките макроикономически промени.

В политическите платформи на управляващите през последното десетилетие партии с различна степен на задълбоченост се засягаше въпросът за размера на пенсиите или условията за пенсиониране. Това на практика означаваше да бъдат или да не бъдат набелязани за извършване промени в обществения договор в полза или на работещото, или на възрастно поколение, като мотивът за това най-често беше кой е основният електорат на съответната партия. И понастоящем много често управляващите дават привилегии на определени професионални групи, без да държат сметка за въздействието на техните законодателни действия върху финансовата стабилност на пенсионните фондове от разходопокривен тип в средносрочен и дългосрочен план.

Субективното усещане у осигурените лица, че техните актуални вноски се акумулират “безадресно” и “анонимно” в някакъв фонд и се използват за изплащане на пенсиите на други лица, поставя на сериозно изпитание начина на общественото възприемане на принципите на изграждане на разходопокривната пенсионна система. Тя стимулира стремежа да се дава по-малко сега заедно с желението да се получава повече в бъдеще. Тя не съдържа в себе си предпоставки за изграждане и култивиране на митивирана осигурителна култура, поради което както работниците, така и работодателите често се стремят да избягнат задълженията си към системата чрез използване на възможностите на неофициалния пазар на труда.

Всичко това показва, че разходопокривната система на пенсионно осигуряване има заложени в своите основни постулати редица несъвършенства, които могат да поставят на сериозно изпитание параметрите на обществения договор между поколенията.

ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
СЪЩНОСТ, СТРУКТУРА И ПРЕДИМСТВА НА ТРИКОЛОННАТА СИСТЕМА ЗА ПЕНСОННО ОСИГУРЯВАНЕ

Опитът на страни като Германия и Австрия показва, че решенията на структурните проблеми на пенсионното осигуряване трябва да се търсят в преструктуриране на източните на финансиране. Това намира израз в концепцията за трипластова осигурителна защита на проф. Бергман:

“От гледна точка на общата политика, най-важният въпрос, пред който са изправени правителствата, се състои в постигането на една добре балансирана комбинация от държавни, професионални и лични осигуровки, чийто финансов товар ще бъде приемлив за обществото. А това предполага ясно, социално справедливо и съгласувано формулиране на съответните отговорности на държавата, обществените организации и на отделните граждани.”

Алтернатива на стремежа за подобряване на принципите и функционирането на едноколонната система от разходопокривен тип е изграждането на триколонна пенсионна система, чиято същност се състои в:

Тази колона на пенсионната система осигурява доходи за покриване на по-голямата част от основните нужди на пенсионерите като храна, издръжка на жилището, лекарства. Желателно е пенсионното осигуряване в този стълб да бъде формирано от действителния осигурителен принос (като комбинация от продължителността на осигурителното участие и размера на осигурителния доход). Реформата в този стълб трябва да доведе до намаляване размера на осигурителните вноски с цел пренасочване на част от тях към втория стълб на пенсионното осигуряване.

Нормативно задължителното пенсионно осигуряване е уредено с Кодекса за задължително обществено осигуряване. С неговото приемане се урежда държавното обществено осигуряване при общо заболяване, професионална болест, майчинство, старост и смърт, както и допълнителното задължително пенсионно осигуряване.

В дял първи на КЗОО е систематизирана материята относно краткосрочното и пенсионното осигуряване, която преди това се уреждаше от дял ІІІ на Кодекса на труда от 1951 г., Закона за пенсиите, Указа за взаимно осигуряване на членовете на трудово-производителните кооперации и Закона за фонд “Обществено осигуряване”.

Определен е обхватът на държавното обществено осигуряване. То предоставя обезщетения, помощи и пенсии при временна неработоспособност, при временно намалена работоспособност, при инвалидност, майчинство, старост и смърт.

Очертан е кръгът на осигурените лица. Фактически държавното обществено осигуряване обхваща всички икономически активни лица. За всички осигурени социални рискове са осигурени работниците и служителите, наети на работа по трудово правоотношение, държавните служители, кадровите военнослужещи от Въоръжените сили на Република България и офицерите и сержантите по Закона за Министерството на вътрешните работи, членовете на кооперации, както и изпълнителите по договори за управление и контрол на търговските дружества. Обхванати са и лицата, които упражняват свободна професия, едноличните търговци, земеделските стопани и работещите без трудово правоотношение, които се осигуряват задължително за инвалидност, поради общо заболяване, старост и смърт, но по свое желание могат да се осигуряват за всички осигурени социални рискове.

КЗОО предвижда осигурителни вноски да правят всички осигурени лица, като за държавните служители, кадровите военнослужещи от въоръжените сили и офицерите и сержантите по Закона за Министерството на вътрешните работи, вноските са за сметка на държавния бюджет. Въвеждат се минимален и максимален осигурителен доход, разширява се осигурителната база, като в нея се включват всички разнообразни източници на доходи.

Нормативно се уреждат въпросите на финансовото устройство на държавното обществено осигуряване. Предвижда се създаването на отделни осигурителни фондове - “Пенсии”, “Трудова злополука и професионална болест” и “Общо заболяване и майчинство”, като техните бюджети заедно с бюджета на Националния осигурителен институт се приемат със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.

Разширяват се функциите на Националния осигурителен институт. Чрез неговите структури ще се акумулират осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, за здравното осигуряване, за фонд ”Професионална квалификация и безработица” и за допълнителното задължително пенсионно осигуряване. Той ще осъществява контрола по своевременното им внасяне и ще поеме ангажимента по изграждане на единна информационна система за осигурените лица и за осигурителите.

Значително място в КЗОО е отделено на начина за изчисляване на паричните обезщетения в системата на държавното обществено осигуряване и условията и редът за тяхното изплащане. Регламентират се и въпросите на осигуряването за трудова злополука и професионална болест, като се предвижда и осъществяването на редица мероприятия за предотвратяване на трудовите злополуки и професионални болести.

Чрез разпоредбите, отнасящи се до параметрите на задължителното пенсионно осигуряване, се поставят нормативните основи за осъществяването на цялостната реформа в първия стълб на пенсионната система в България.

Въвеждат се строги и ясни правила за получаване на пенсии за осигурителен стаж и възраст, пенсии за инвалидност и наследствени пенсии. Чрез възприетата т.нар.”точкова система” фактически се повишават изискванията за придобиване право на пенсия. С това влиза в сила нова формула за изчисляване размера на индивидуалната пенсия, с която се цели да се постигне по-тясно обвързване на осигурителния принос на лицата с размера на получаваните от тях пенсии в рамките на финансовите възможности на системата. Стимулира се по-продължителното участие в осигуряването, тъй като всяка година трудов стаж влияе пряко върху размера на пенсията.

Предвидено е осъвременяването размера на пенсиите да се извършва всяка година в зависимост от нарастването на осигурителният доход за страната и от индекса на потребителските цени през предходната календарна година.

В дял втори на Кодекса се урежда материята, свързана с допълнителното задължително пенсионно осигуряване. Целта на тази форма на пенсионно осигуряване е да се гарантира втора пенсия на всички осигурени и да се даде възможност за ранно пенсиониране на работещите при условията на първа и втора категория труд.

Поради задължителния характер на осигуряването осигурителните вноски се приспадат от размера на данъчната основа за облагане на доходите на физическите лица.

Уреждат се правата на осигурените лица. Те имат право на лична пожизнена пенсия за старост и срочна пенсия за ранно пенсиониране. При инвалидизиране на осигуреното лице, то придобива право на еднократно получаване на натрупаните по индивидуалната му партида средства, а при смърт това право се придобива от неговите наследници.

Предвидена е по-консервативна стратегия за инвестиране на активите на пенсионните фондове, в сравнение с доброволните пенсионни фондове, с оглед на по-голямата сигурност. По същите причини се регламентира и задължителното ползване на лицензиран инвестиционен посредник и банка депозитар. Въвеждат се изисквания за спазване на специален счетоводен стандарт и отчетност на дейността на организациите, ангажирани в областта на задължителното допълнително пенсионно осигуряване.

За създаването на допълнителни гаранции за участниците в задължителното пенсионно осигуряване се изисква поддържането на резерви от страна на пенсионно осигурителното дружество.

Установени са горни граници на таксите и удръжките, които пенсионноосигурителното дружество може да събира, с което се цели ограничаването на прекомерното нарастване на разходите по управлението на фондовете.

Предвидени са съответните мерки за административно-наказателна отговорност и са регламентирани функциите и правата на контролните органи, както и процедурите за установяване на нарушенията и съответните глоби и санкции. Уреждат се и начините за решаване на споровете по повод разпоредбите на Кодекса.

При разработването му е отчетена необходимостта от осъществяване на цялостна реформа в системата на социалното осигуряване, предизвикваща адекватните промени в социалната политика на държавата и на мерките за подготовката ни за пълноправно членство в Европейския съюз.
1.1. Обхват на задължителното обществено пенсионно осигуряване
Задължителното обществено пенсионно осигуряване обхваща всички икономически активни лица (наемни работници, самонаети, еднолични търговци, земеделски стопани, лица, работещи без трудово правоотношение и т.н.). Условията за достъп се универсализират за всички групи лица, независимо от формата на икономическа активност при еднакви условия за участие в осигуряването и равни права за получаване на пенсии.

Чрез новата система на задължително пенсионно осигуряване се минимизират случаите на изключения, съществуващи доскоро.

Обособяването на военнослужещите - офицерите и сержантите от МНО, МВР, НСС и др. в специален режим на пенсиониране, произтича от спецификата на тези категории лица, които не са в трудови правоотношения, а на специфична “служба”. Такава е практиката и на почти всички страни по света.
1.2. Тип финасова схема на пенсионното осигуряване в първия стълб

Разходо-покривният начин на финансиране се усъвършенства по пътя на:

• 
  Поставяне на осигурителните плащания в пряка зависимост от приноса на осигурените лица;
  
• 
  Премахване на необоснованите привилегии за отпускане на пенсии, несвързани с трудовия стаж;
  
• 
  Оптимално разпределяне на финансовите тежести на социалното осигуряване между работодатели, осигурени лица и държавата;
  
• 
  Намаляване на тежестта по издръжката на пенсионерите от страна на активното население чрез повишаване на пенсионната възраст и прекатегоризацията на труда;
  
• 
  Създаване на необходимите регулациии и стимули за повишаване на събираемостта на осигурителните вноски и текущ контрол върху приходите и извършваните осигурителни плащания;
  
• 
  Изграждане на съвременна информационна система и администрация на социалното осигуряване, с цел повишаване на ефективността и качеството на социално-осигурителните услуги.
  

За всички работещи при условията на І-ва и ІІ-ра категория труд работодателят внася осигурителни вноски в процент върху брутното трудово възнаграждение в професионални пенсионни фондове, изградени на капиталов принцип, които са част от втория стълб, а също така и индивидуални осигурителни вноски за всяко лице.

Наред с определянето на таван на осигурителния доход се осигури и регламентацията на минимален осигурителне доход. За наемните работници минималният осигурителен доход е една минимална работна заплата, а за самонаетите-2 минимални работни заплати.

В първия стълб реформата предвижда въвеждане на по-строги и по-ясни правила за получаване на пенсия. Това означава прилагане на единен подход по отношение на работещите при всички категории труд или осигуряващите се на различно основание лица.

• 
  Право на пенсия за осигурителен стаж и възраст ще се добива въз основа на броя точки, получени като сума от възрастта и осигурителния стаж (всяка година възраст и всяка година стаж носят по една точка). Броят на точките, които се изискват от 31.12.2000 г. е 90 точки за жените и 100 точки за мъжете, а възрастта за пенсиониране се определя съответно на 60 години за жените и 63 години за мъжете. Сборът от продължителността на осигурителния стаж и възрастта за жените се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с единица до достигане на 94 точки. Когато не са изпълнени условията за получаване на пенсия за осигурителен стаж и възраст, право на такава пенсия може да се придобие при поне 15 години осигурителен стаж, от които най-малко 12 години действителен трудов стаж и навършени 65 години за жените и мъжете. Работещите при условията на І-ва и ІІ-ра категория труд ще реализират правата си за ранно пенсиониране от професионални фонодове, изградени на капиталов принцип в рамките на втория стълб. Размерът на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст не може да бъде по-малък от 115 на сто от социалната пенсия за старост.
  

Размерът на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст се поставя в зависимост от:

• 
  Дохода на лицето, върху който са внасяни осигурителните вноски за периода от три последователни години от последните 15 години трудов стаж до 1 януари 1997г. по избор на лицето и след тази дата до пенсионирането;
  
• 
  Зачетения трудов (осигурителен) стаж по 1 процент за всяка година.
  

Доходът, който е база за изчисляване на пенсията се определя като средномесечният осигурителен доход за страната за предходната година се умножи по индивидуалният коефициент на лицето. За изчисляване на индивидуалния коефициент на лицето предварително се определят: съотношението между средномесечния осигурителен доход на лицето за периода до 31 декември 1996г. и средномесечната работна заплата за страната за същия период; съотношението между средномесечния осигурителен доход на лицето след 31 декември 1996г. и средномесечния осигурителен доход за страната за същия период. Индивидуалният коефициент се определя, като всяко от тези две съотношения се умножи по броя на месеците, за които то е установено и сумата от получените произведения се раздели на общия брой на месеците, включени в двата периода. Индивидуалният коефициент на лицата, които правят осигурителни вноски в универсален пенсионен фонд се пресмята, като индивидуалният осигурителен доход се редуцира с коефициент, изразяващ съотношението между вноската в универсалния фонд и общия и размер, за времето на участие във втория стълб.

При въвеждането на новата пенсионна формула всички стари пенсии се преизчисляват по нея, като се използуват вече определените индивидуални пенсионерски коефициенти. След преизчислението се запазва стария размер на пенсията, ако той е по-благоприятен. Веднъж отпуснати пенсиите се индексират всяка година на база реалното изменение на средномесечния осигурителен доход в националния пенсионен фонд и индекса на потребителските цени през предходната календарна година.

Въвеждането на точковата система и на изискването за минимална възраст при придобиване право на пенсия са мерки, изразяващи най-ясно стремежа за подобряване на коефициента на зависимост (съотношението между брой пенсионери и брой осигурени) в пенсионната система, който е изключително висок за България.

Прекатегоризирането на труда също влияе благоприятно върху този коефициент поради отлагането на пенсионирането на част от заетите. Успоредно с това се свива потокът от по-високи вноски на прекатегоризираните работници, в резултат на което фондът реализира дефицит. За попълването му е договорен заем със Световната банка.

В дългосрочен план намаляването на ролята на ранните схеми за пенсиониране ще има положителен ефект върху финансовото състояние на пенсионата система. Важно е да се отбележи, че въпреки тези мерки е необходим известен период, за да се преодолее генерирането на дефицит. Причината за това е, че потокът на новите пенсионери през една година е значително по-малък от общия брой на пенсионерите и съответно влиянието на промяната на броя нови пенсионери става значима в един сравнително по-дълъг период от време. Повишената пенсионна възраст спомага за подобряване на финансовата стабилност на системата и чрез намаляването на средната продължителност на периода, през който се изплащат пенсиите. Стеремежът към изравняване на пенсионната възраст между половете ограничава съществуващото в момента преразпределяне на средства в системата от мъжете към жените.

Създаването на втори стълб и отделянето на средства от вноските за пенсионни фондове се отразява на дефицита на фонда, но включването само на работещите в първа и втора категории труд и всички осигурени под 45 г след 2002 г., както и размерът на заделяните средства, спомагат за запазването му в приемливи граници. Положителните страни на тази стъпка в реформата се изразяват в повишаване на мотивацията на осигурените да участват в системата. Принципът на капитализиране на вноските във втория стълб не съдържа елементи на преразпределяне на средствата между различните поколения и категории осигурени и създава пряка връзка между осигурителния принос и размера на получаваната пенсия.

Въвеждането на нова формула за изчисляване на пенсиите и промяната в размера на максималната пенсия допълнително оскъпява промяната в пенсионната система. Според данни на НОИ тази стъпка ще доведе до нарастване на средния размер на съществуващите пенсии с около 11%. По-високият максимален размер на пенсиите ще даде възможност за засилване на връзката между осигурителния доход, осигурителния стаж и получаваната пенсия. Цел на промяната в пенсионната формула е избягване на унификацията на размера на пенсиите и даване на по-голямо относително тегло на осигурителния стаж при неговото определяне.

Годишният дефицит на фонда през първите няколко години ще бъде относително по-голям, защото още няма да се е почувствало влиянието на повишената възраст и въвеждането на точковата система.

Увеличаването на пенсиите с нарастването на средната работна заплата не отговаря на приноса на осигурения във фонда, тъй като от момента, в който осигуреното лице започне да получава пенсия, то прекратява своето участие. Заедно с въвеждането на нова формула за изчисляване на пенсията и свързаното с нея повишение се компенсира и изоставането на размера на пенсиите спрямо темпа на нарастване на работните заплати за периода 1992-1998 г.

Индексирането на пенсиите след 2000 г. ще има за цел запазване на тяхната реална покупателна способност, а не съхраняване на съотношението им към средната работна заплата. Подобряването на финансовата стабилност на системата ще се дължи на индексирането на съществуващите пенсии с комбинация между индекса на потребителските цени и реалния растеж на средния осигурителен доход за страната. По този начин сравнението между размера на средните пенсии по години и този на новоотпуснатите пенсии показа значително по-високо равнище на последните. На практика голямо значение има и фактът, че това ще са пенсии за поколението, което ще трябва да отговори на значително по-високи изисквания за получаване на пенсия, както поради въвеждането на точковата система, така и поради постепеното нарастване на изискуемата възраст за придобиване право на пенсия.

При разходо-покривното пенсионно осигуряване съществува скрит дълг на държавата под формата на обещания за изплащане на пенсии, както на съществуващите в момента пенсионери, така и на всички които са участвали за определен период в системата. Този дълг най-лесно би могъл да се илюстрира, ако се приеме условно, че се преустанови събирането на осигурителни вноски, всички задължения на системата, които се изплащат под формата на пенсии или придобити права, ще формират скрития дълг. Признаването на тези задължения на държавата налага ясна схема за погасяването им. Въвеждането на новата пенсионна формула от една страна създава условия за увеличаване на скрития дълг на системата чрез повишаване на обезщетенията на част от сегашните пенсионери, но от друга страна нейното действие върху бъдещите пенсии зависи от продължителността на осигурителния стаж.

Два са основните начини за покриване на дефицита в осигурителната система. Единият от тях е чрез повишаване на определен данък и/или свиване на потреблението на държавата с цел да се генерира излишък в държавния бюджет, който да се използува за финансиране на възникналия в пенсионната система дефицит. Директното влияние на тази стъпка е натоварване на сегашното поколение за изплащане на задълженията на пенсионната система, като се облагодетелстват бъдещите поколения, които наследяват по-големи спестявания и могат да си позволят потенциално по-високи размери на потребление. Основен въпрос при тази форма на покриване на дефицита е кои данъци да се увеличат и кои държавни програми да се съкратят.

Другият основен начин за финансиране на дефицита е чрез задлъжняване на държавата. Така се постига равномерно разпределяне на тежестта на реформата. Ако недостигът на средства се финансира чрез увеличаване на вътрешния дълг, като положително влияние би могло да се посочи развитието на пазара на ДЦК. Ограничаването на възникващите пенсионни фондове да инвестират в такива държавни облигации може от една страна да осигури дългосрочното финансиране на реформата, но успоредно с това да изложи възвръщаемостта на пенсионните спестявания на специфични за държавата рискове, които биха могли да се избегнат при добре диверсифициран инвестиционен портфейл на международните пазари. Освен това е възможно абсорбирането на средства, които могат да се използват за кредитиране на икономиката.

Размерът на годишния дефицит на пенсионната система е много чуствителен към предполагаемите равнища на събираемост на дължимите вноски, равнището на заетост, размера на средната работна заплата за страната, равнището на индивидуалните коефициенти, индекса на потребителските цени и т.н. Възможните флуктуации, както и различните предимства и недостатъци на методите за покриване на дефицита предполагат най-често използването на комбинирани схеми.

В момента над 98% от пенсионерите в България изразяват в една или друга степен недоволство от сегашните размери на своите пенсии. Особено тревожен е фактът, че 2/3 от пенсинерите считат, че сегашните размери на техните пенсии са недостатъчни дори за покриване на елементарните им потребности от храна. Този факт не е изненада като се има предвид чуствителното намаляване на реалната пенсия в последните години:

Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт

Изтегляне 0.67 Mb.

Сподели с приятели: