Първа глава пенсионното осигуряване в българия- исторически преглед

През април 1999 г. по поръчка на Центъра за изследване на демокрацията беше проведено представително анкетно проучване на общественото мнение сред пенсионерите за състоянието и предстоящата реформа в пенсионното осигуряване.

Анкетата показва, че болшинството от пенсионерите не са подготвени и не подкрепят основните мерки на реформата в пенсионното осигуряване. Това може и трябва да бъде обяснено с опасенията им от реално очертаващите се негативни социални и икономически последици (най-вече за бъдещите пенсионери) от повишаването на пенсионната възраст и трудовия стаж. Тези последици произтичат от:

• 
  трайно високото равнище на безработица, което прави още по-трудно изпълними новите по-високи изисквания за право на пенсия и при равни други условия се отразява негативно върху нейните размери и равнища;
  
• 
  наблюдаваните през последните години все по-масови случаи наетите лица да не се осигуряват или да се осигуравят върху минимална работна заплата;
  
• 
  слабият и неефективен държавен и синдикален контрол върху задължителното социално осигуряване, условия и охрана на труда в бързо развиващия се частен сектор.
  

• 
  Все още много слабото влияние на синдикатите и дори ограничената доскоро заинтересованост на техните централи от спазването, респективно нарушаването на законно установени трудови и осигурителни права на наетите лица в частния сектор и най-вече в средния и дребния бизнес.
  

• 
  устойчив икономически и социален растеж и снижаващо се равнище на безработица;
  
• 
  строго спазване на трудовото и осигурителното законодателство;
  
• 
  ефективен контрол и санкции срещу потенциалните му нарушители от страна на държавата и синдикатите, съчетани с поощрения към тези, които го съблюдават.
  

• 
  -до 20 годишна възраст, както и на слепите по рождение или на ослепелите преди постъпването им на работа-независимо от продължителността на трудовия стаж;
  

• 
  -до 25 годишна възраст-1 година трудов стаж;
  
• 
  -до 30 годишна възраст-3 години трудов стаж;
  
• 
  -над 30 годишна възраст-5 години трудов стаж.
  

Осигурените лица, загубили 50 или над 50 % от трудоспособността си поради трудова злополука или професионално заболяване, за което им е определена група инвалидност, имат право на пенсия за инвалидност независимо от продължителността на трудовия стаж. Размерът на пенсията за инвалидност се определя, като доходът, от който се изчислява пенсията се умножи с процент равен на едно за всяка година осигурителен стаж.

• 
  -при един наследник – 50 %;
  
• 
  -при двама наследници – 75 %;
  
• 
  -при трима и повече наследници – 100 %;
  

Наследствената пенсия се отпуска общо за всички лица, които имат право на тази пенсия и се разпределя по равно между тях. Минималният и размер не може да бъде по-малък от 90 % от социалната пенсия.

• 
  пенсия за военна инвалидност – право на такава имат лицата, загубили работоспособност поради това, че са заболели или пострадали по време на наборна военна служба, служба в запаса или в резерва. Военната инвалидност се определя в процент от социалната пенсия за старост, в зависимост от процента намалена работоспособност.
  

• 
  Пенсия за гражданска инвалидност – право на такава пенсия имат лицата, които са загубили работоспособността си при: изпълнение на гражданския си дълг; случайно от органите на властта; при изпълнение на служебни задачи.
  

• 
  Социална пенсия за старост – такава пенсия получават лицата, навършили 70 години, когато годишният доход на член от семейството е по-малък от сбора на гарантирания минимален доход, установен за страната.
  

• 
  Социална пенсия за инвалидност – на такава имат право лицата, навършили 16 години с намалена работоспособност повече от 70 на сто.
  

• 
  Пенсия за особени заслуги – отпуска се от Народното събрание по предложение на Министерския съвет.
  

• 
  Персонални пенсии – отпускат се от Министерския съвет по определени от него условия и ред.
  

В универсалните пенсионни фондове участват всички работещи, родени след 31 декемри 1959 г., като в рамките на един фонд броят на участващите не може да бъде по-малък от 30 000. Участието в универсален пенсионен фонд осигурява допълнителна пожизнена пенсия за старост, получавана паралелно с пенсията за осигурителен стаж и възраст от първия стълб. Тъй като е изграден на капиталопокривен принцип с индивидуални осигурителни сметки, този стълб дава възможност наследниците на починал член на универсалния пенсионнен фонд да получат еднократно или разсрочено натрупаните по неговата индивидуална сметка средства.

В професионални пенсионни фондове участват всички работещи при условията на първа и втора категория труд, като в рамките на един фонд броят на участниците не може да бъде по-малък от 15 000. Осигурителните вноски се покриват от работодателя. Участието в професионален пенсионен фонд дава право на професионална пенсия за ранно пенсиониране до срока на пенсиониране по първи стълб на пенсионната система. Работещите в условията на първа и втора категория труд имат възможност сами да избират кога да се пенсионират. В случай, че те се пенсионират по-късно и в партидата им останат средства, те могат да ги получат еднократно или разсрочено или да ги трансферират към индивидуалната си партида в универсалния фонд.

Размерът на пенсиите във втория стълб се определя от общата сума на направените вноски, увеличена с приходите от инвестирането и намалена с платените такси за управлението и инвестирането на средтвата в пенсионния фонд. Пожизнената пенсия от универсалния фонд при продължително участие ще даде възможност за увеличаване на коефициента на заместване на дохода с около 15%.

Държавната регламентация на втория стълб е изключително строга, както по отношение на инвестирането на средствата, така и по отношение на гаранциите при временни затруднения по изплащане на пенсии от фондовете. Универсалните и професионалните пенсионни фондове могат да се управляват само от лицензирани от Държавната агенция по осигурителен надзор пенсионноосигурителни дружества. Събирането на осигурителни вноски за втория стълб се осъществява от НОИ, който трансферира събраните средства към пенсионно-осигурителните дружества, управляващи универсалните и професионалните пенсионни фондове.

3. Допълнително доброволно пенсионно осигуряване (ІІІ-ти стълб)
Този вид пенсионно осигуряване е регламентиран със Закона за допълнителното доброволно пенсионно осигуряване и има за основна цел създаване на възможности и условия за повишаване на социалната защита на населението чрез участие в спестовно-инвестиционни схеми за доброволно пенсионно осигуряване.

Допълнителното доброволно пенсионно осигуряване е основано на доброволни пенсионни вноски, правени от работника и работодателя в доброволен пенсионен фонд. Размерът им не може да е по-малък от 10 на сто от минималната месечна работна заплата. В допълнителното доброволно пенсионно осигуряване може да се участва и с инвестиционни бонове, като за целта се създават отделни пенсионни фондове. Размерът на пенсията се определя както при схемите от втория стълб. В този вид осигуряване се очаква да участват около 1/3 от икономически активните лица и доходите им от пенсии ще зависят от индивидуалния им принос и социалните инициативи на техните работодатели. Този тип пенсионно осигуряване покрива осигурителните случаи старост, инвалидност и смърт.

Този вид осигуряване е от спестовно-инвестиционен тип, като крайната цел е получаване на определен размер пенсия. Разликата между нея и обикновенната спестовност или индивидуалното инвестиране на средства се състои в това, че част от спестяванията под формата на осигурителни вноски се освобождават от данък, т.е. признават се за разход преди облагане на доходите с данък. Държавата регламентира дейността на пенсионно осигурителните дружества, като режимът за тях е малко по-либерален от този за дружествата при втория стълб. Тук няма гаранции за минимална доходност, а рискът се поделя между осигурените лица и пенсионно-осигурителните дружества. Това е и принципната разлика между доброволното пенсионно осигуряване с определен размер на вноските и животозастраховането, където рискът се поема от застрахователната компания, предлагаща сродни по вид пенсии.

Същевременно осигурените лица имат право на по-свободен режим, включително и да се разпореждат с натрупаните средства по индивидуалната си партида. Те могат да пожелаят средствата им да бъдат трансферирани към животозастрахователна компания, от която да закупят пожизнена рентна пенсия.

Доброволното пенсионно осигуряване е широко разпространено в страните с развити пазарни отношения и е една съществена част на социално осигурителните им системи.

В методологически план доброволното социално осигуряване е дял от системата на социалното осигуряване. Исторически то възниква като частно, преди държавното и продължава да съществува до наши дни. Частното осигуряване се заражда през ХІV век в Италия по инициатива на частни лица. Няма сериозни научни и практически аргументи, които да се противопоставят на неговото съществуване и в бъдеще.

В най-общ вид частното социално осигуряване възниква в резултат на конкуренцията между фирмите за привличане и стимулиране на високо квалифицирани работници. Успоредно с офертата за по-високо възнаграждение, работодателят е предлагал и пакет от определени социални придобивки не само по времето на активната трудова дейност, а и след пенсиониране. След този период допълнителната пенсия се е разглеждала като заслужено възнаграждение за дълга и вярна служба.

Основополагащо в тази фирмена политика е, че работникът се труди най-ефективно, когато е налице единство на интересите на фирмата, в която работи с неговите лични интереси. Това предполага единство в целите и средствата за тяхната реализация. Един от основните начини за постигане на всичко това е социалната програма на фирмено равнище и и най-вече включената в нея пенсионната схема. Чрез нея работниците биват мотивирани не само да работят дълго и ефективно, но и да разчитат на адекватно възмездяване на положения от тях труд след прекратяване на активна трудова дейност.

Възникнало като обективна потребност, частното социално осигуряване става една от важните допълнителни форми на доход за работещите и излезлите от полето на труда. Днес в повечето развити страни за определена категория трудещи се, то е основна форма на доходи при временна или постоянна нетрудоспособност и след пенсиониране.

Допълнителното доброволно пенсионно осигуряване може да се възприема и използува като специфичен подход за управление и развитие на човешките ресурси. Необходимостта от управление на промяната в социалноосигурителните отношения, развитието на стопанската инициатива, стремежа към подобряване качеството на човешкия живот – това са само една малка част от аргументите, които мотивират интереса на работещите за допълнително доброволно пенсионно осигуряване.

Съвременният човек изпитва все по осезаемо потребността да предвижда своя жизнен път най-вече от гледна точка на обезпечаването си с необходимите финансови и материални средства. Насочването на обществения интерес към задоволяване на тази потребност е една от причините за развитието на допълнителното доброволно пенсионно осигуряване като елемент от общата система за социална сигурност.

Множеството нерешени въпроси в рамките на Европейския съюз в никакъв случай не са повод за оправдание или успокоение за собствените ни нерешени проблеми. Напротив - те могат да ни служат като ориентир за замисъла, вложен от законодателя при изграждането на правната рамка на доброволното пенсионно осигуряване в страната, която желае да стане пълноправен член на Европейския съюз.

При създадената в обществото висока степен на чувствителност към дейността на финансовите пирамиди, законодателната дейност на държавата с нейната публичност, достъпност и яснота ще повиши доверието на гражданите в сигурността на допълнителното доброволно пенсионно осигуряване и осъществяващите го институции при първите стъпки, които то прави.

Тези първи стъпки се реализират с помощта на т.нар. актюери. При създаването на нормална система за допълнително осигуряване ролята на актюерите е от решаващо значение. С отличните си демографски и статистически познания, добре подготвените актюери биха могли да съдействат при изясняване на бъдещата демографска картина в страната и на причините, които я обуславят. На базата на прецизен анализ на различните разрези на демографската структура на населението и на макроикономическите прогнози могат да се направят проекции за размера на необходимите средства в средносрочен и дългосрочен план, необходими за балансираността на бюджета на общественото осигуряване. Очевидно е, че ще бъдат необходими все повече средства от бюджета, за да бъдат осъществени своевременно и прецизно ключовите моменти от реформата. Важен елемент представляват и данъчните преференции с влиянието им върху постъпленията в бюджета и растежа на спестяванията за доброволно осигуряване. На тази база трябва да се търси оптималния вариант на техния размер, така че те да могат влияят положително върху развитието на доброволните пенсионни фондове.

Възможностите на актюерите да съдействат на държавните институции са многообразни, поради тяхната висока квалификация в областта на статистиката, теорията на рисковете, микро- и макроикономиката, инвестициите, финансите, демографията, застраховането, пенсионното осигуряване, разработването и маркетирането на финансовите продукти. Иначе казано добрите актюери са перфектни финансови инженери. Тук възниква въпросът за тяхната подготовка, тъй като професията е с висок социален престиж в страните от Западна Европа , а у нас актюерските умения тепърва започват да се ценят. Сега са възможни действия на непрофесионалисти, имайки предвид липсата на квалифицирани кадри в страната. Това налага необходимостта от създаването на добра система за подготовка, квалификация и лицензиране на българските актюери.

Обединяващото звено на всички осигурителни дейности е човекът като ресурс, който може да се управлява и развива – “Най-голямата власт е да заповядва човек на себе си”. Тази мисъл на Сенека удачно приляга като подход, който обяснява произхода на човешката мотивация при допълнителното доброволно пенсионно осигуряване.

ПЕТА ГЛАВА
РЕФОРМАТА В ПЕНСИОННОТО ОСИГУРЯВАНЕ – ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА СОЦИАЛНАТА КРИЗА

Основните идеи в хода на реформата на пенсионното осигуряване в България се обединяват около така наречените три стълба - преобразуване на задължителното социално осигуряване, изграждане на задължително допълнително социално осигуряване и развитие на допълнителното доброволно пенсионно осигуряване, като най-новото и основно средство за повишаване на жизнения стандарт на хората от третата възраст. Основните стъпки, които се предприеха, за да се реформира системата са:

• 
  На национално ниво се възприе единна стратегия за развитие на системата за социална сигурност, включваща двете защитни социални мрежи.
  
• 
  В рамките на стратегията за развитие на социалното осигуряване се определиха приоритетите на системата за пенсионно осигуряване.
  
• 
  Дефинираха се възможностите за развитие на трите схеми на пенсионното осигуряване.
  
• 
  Намери се адекватна форма на развитието на междинния етап на пенсионно осигуряване, като се отчете натрупания чуждестранен опит. Използват се предимствата на “многоотрасловите” пенсионни фондове за управление на браншовите и фирмени пенсионни планове. В това отношение съществуват две тенденции, инициирани от самите пенсионни фондове и компании за допълнително пенсионно осигуряване.
  

• 
  Отдели се и се обособи задължителното държавно пенсионно осигуряване като самостоятелна организационна финансова подсистема на общата система на задължителното държавно социално осигуряване. Разработиха се и се приеха основните принципи, които залегнаха в новата законова и друга нормативна уредба, свързани с неговото управление; пенсионните схеми и тяхното финансиране; условията за осигуряване и придобиване на право за пенсия.
  

• 
  Разработи се законова и друга нормативна уредба на допълнителното доброволно пенсионно осигуряване (включително и фирменото), свързано с:
  

1. 
   Определяне характера, обхвата, общите принципи и пенсионните схеми за функционирането им;
   
2. 
   Статута и изискванията към осигурителните институции;
   
3. 
   Институциите на Държавния осигурителен надзор, техните правомощия и отговорности;
   
4. 
   Реда, условията и критериите за лицензиране на осигурителните институции;
   
5. 
   Данъчните и други условия за допълнителното пенсионно осигуряване;
   
6. 
   Осигурителните договори и изискванията към тях;
   
7. 
   Финансовата и инвестиционната дейност на осигурителните институции;
   
8. 
   Реда и условията за създаване, преобразуване, прекратяване и ликвидиране на осигурителните институции;
   
9. 
   Административно-наказателни разпоредби.
   

• 
  Повиши се пенсионната възраст в страната.
  

• 
  Работи се по създаването на единната информационна база, която ще позволи извършването на задълбочени анализи в областта на пенсионното осигуряване.
  

Всички тези действия водят до радикални промени в системата на пенсионното осигуряване като дават възможност да се преценят предимствата на реформата и положителното и отражение в средносрочен и дългосрочен план за преодоляване на последиците от социалната криза в страната.

Реформата е всеобхватна и крайният резултат от последователното и провеждане трябва да бъде не само усъвършенстването на съществуващата разходопокривна система, но и създаването на система за допълнително задължително и допълнително доброволно осигуряване. Тя е насочена не само и не толкова към пенсионерите, а към работещите от всички възрастови групи. Реформата би трябвало да доведе до повишаване на осигурителната култура на активното население, до увеличаване на личния принос на работещите за бъдещата им социална сигурност. Чрез нея се създават условия за мотивиран интерес и стимул за участие в осигурителната система, в това число чрез лични спестявания на работещите и допълнителни социални инициативи на работодателите и другите осигурители.

Реформата обвързва икономическите и социалните цели и интереси на обществото чрез участието на пенсионните фондове в развитието на капиталовите пазари и чрез използването им за увеличаване на средствата в пенсионните фондове. Тя дава морален и икономически обоснован отговор на въпроса “Какво става с моите осигурителни вноски?”.

Замисълът на реформата създава предпоставки за възстановяване на социалната справедливост в осигуряването. Тя може да доведе до снижаване на сегашните размери на осигурителните вноски и финансово оздравяване на системата.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Дълбоко погрешно би било причините за сегашните затруднения на системата за социално осигуряване да се приписват само и единствено на грешките в управлението и през последните 40 години, както и на последиците от икономическата криза през последните 10 години. Изчерпващите се възможности за по-нататъшното разширяване и повишаване на задължителната осигурителна защита в бъдеще са обусловени от комплекс фактори, които дефинират параметрите на кризата в социалното осигуряване – политически, икономически, демографски, структурни и институционални.

Без последователност и настойчивост в провеждането на осигурителната реформа не е възможно в бъдеще да бъдат поддържани дори сегашните ниски размери на пенсиите. Без широката и активна подкрепа от страна на настоящите и бъдещите пенсионери, реформата в пенсионното осигуряване е обречена на нежелани забавяния, с всички произтичащи от това негативни социални, икономически и политически последици.

През настоящия век развитите страни непрекъснато имаха за свой приоритет нарастването на социалния просперитет на своите граждани, благодарение на което бяха постигнати високи нива на стандарт и качество на живот.

Ние посрещаме новия век на границата на бедността, с множество социални проблеми. Общественият стремеж за тяхното разрешаване стана катализатор за редица промени в социалната политика , които трябва да доведат до очакваните от обществото положителни резултати.

1. 
   Всеобща декларация за правата на човека-ООН, 1948 г.
   
2. 
   НСЗ при МТСГ, Информационен бюлетин-1990-1993 г.
   
3. 
   Представително за страната ЕСИ”Социалният конфликт в условията на преход”-БАН, Институт по социология-секция “Социална структура и неравенства”
   
4. 
   Социално осигуряване-Висша школа по индустриални отношения и мениджмънт, 1994 г. бр.15/16
   
5. 
   Социално-икономическото развитие на България-НСИ, 1994 г.
   
6. 
   Кодекс за задължително пенсионно осигуряване-обн. ДВ бр.110/17.12.99, изменения и допълнения ДВ бр.64/04.08.2000 г.
   
7. 
   Закон за допълнително доброволно пенсионно осигуряване-обн. ДВ бр.65/20.07.1999 г. изм. и доп. От 04.08.2000 г.
   
8. 
   Кодекс на труда-Дял ІІІ-Държавно обществено осигуряване-1951 г. многократно изменян и допълван
   
9. 
   Закон за пенсиите-ДВ бр. 91/12.11.1957 г. многократно изменян и допълван
   
10. 
    Аройо Л. “Работа?”-BBC Bulgarian section, London, 1994 г.
    
11. 
    Векова Л. “Осигуряването при безработица в страните от Европейския съюз. Проблеми на труда”
    
12. 
    Георгиева Б. “Конфликтите в сферата на социалната политика”-1996г.
    
13. 
    Георгиев Г.“Пенсиите-продукт на разбита осигурителна система”-сп.”Проблеми на труда”, кн.9/1997 г.
    
14. 
    Гочев Г., Манов Б. “Социално осигуряване”– 1997 г.
    
15. 
    Гочева Р. “Реформата в пенсионното осигуряване”-Проблеми на труда кн.12, 1995 г.
    
16. 
    Гленъстър Х. “Държавата със социално осигуряване”-Лондонски институт по икономика, 1994 г.
    
17. 
    Даскалова Н. “Стратегии за оцеляване при прехода към пазарна икономика. Проблеми на труда.”-1996 г.
    
18. 
    Карановски И. “Социално осигуряване”-Сиела, 1998 г.
    
19. 
    Кирова А. “Влиянието на инфлацията върху доходите от пенсии”-сп.Проблеми на труда, кн.9, 1994 г.
    
20. 
    Медоуз П. “Аспекти на системата за социално осигуряване и безработицата”-Институт за проучване на политиката, Лондон 1994 г.
    
21. 
    Манов Б. “Доброволно пенсионно осигуряване”-1997 г.
    
22. 
    Милева Г. “Пенсии и инфлация в България”-“Икономика” кн.2 1994 г.
    
23. 
    Минчев Д. “Увеличаване на пенсионната възраст-неизбежен процес”-сп.”Икономика”, кн.7, 1995 г.
    
24. 
    Мръчков В. “Осигурително право”-1998 г.
    
25. 
    Нинов Д. “Социална справедливост в пенсионното осигуряване”-1997 г.
    
26. 
    Николов Н. “Социално осигуряване”-ИК”Труд и право”, 1999 г.
    
27. 
    Стоянова К., Гочева Р. “Социална защита на бедните, безработните и потребителите на прехода към пазарна икономика”-БАН 1994 г.
    
28. 
    Спасов К. “Социална политика”- изд. “Персонал-GRH”,1999 г.
    
29. 
    Средкова К. “Пенсионно осигуряване”-изд. Сиби, 1999 г.
    
30. 
    Христосков Й.-Реформата в социалния сектор-лекции, 1998 г.