Първа: теоретико-методологични постановки

Методът “конкретна идентификация на себестойността”

Изтегляне 0.8 Mb. страница 16/44 Дата 18.08.2022 Размер 0.8 Mb. #114947

Навигация на страницата:

• метода FIFO

Методът “конкретна идентификация на себестойността” се прилага при еднородни материални запаси, които са предназначени за конкретни проекти. Изписването се извършва по количества и цени на всяка отделна доставка. В случаите на голямо количество материални запаси, придобити по различно време и на различни цени, прилагането на този метод е трудно и стандартът препоръчва ползването на методите FIFO или “среднопретеглена цена”. При метода FIFO материалните запаси се изписват по реда на тяхната доставка, т.е. най-напред се изписват количества до размера и по цени на най-ранната доставка.15 В МСС2 е посочено, че според формулата “FIFO” позициите от материалните запаси, които са закупени първи, се продават първи и следователно оставащите в запасите позиции в края на отчетния период са тези, които са закупени или произведени последни. К.Драгийска и колектив16 в своя научен труд проследяват последователността на остойностяването при този метод: - материалите, които са закупени първи, се изписват първи при влагане в производството и при други намаления; - стоките, които се закупуват първи, се изписват първи при продажба или при други намаления; - по отношение на незавършеното производство при калкулирането по технологични процеси разходите, въплътени в незавършено производство в началото на периода, се включват в себестойността на завършения продукт, а на разпределение между завършения продукт и крайния запас от незавършено производство подлежат само разходите, отнасящи се за съответния отчетен период; - продукцията, която е произведена първа, се изписва първа при продажби и други намаления. Б.Дж.Епстейн и А.Мирца в книгата си17 отбелязват, че този метод не винаги отразява най-точния размер на дохода, когато се разгледа от гледна точка на основните резултати от дейността, тъй като по-старите исторически цени се съпоставят срещу текущи приходи. В зависимост от нивото на обращаемост на материалните запаси и скоростта, с която общите и специфичните цени се променят, това съпоставяне би могло да има съществен изкривяващ ефект върху отчетения доход. В крайна степен, ако отчетената печалба се разпределя изцяло за собствениците като дивиденти, предприятието би могло да остане без достатъчно ресурси за попълване на своите наличности от материални запаси, поради промени в цените. Уникалната характеристика на метода FIFO според същите автори е, че той осигурява същите резултати както за системата за периодично, така и за системата за постоянно отчитане на материалните запаси. Това не е така при останалите методи за изчисляване на себестойността на материалните запаси. При изписването по метода “среднопретеглена цена” се изчислява среднопретеглена цена, която е сбор от произведенията на количествата и единичните цени на отделните доставки, разделен на общото количество налични материални запаси. Определянето на среднопретеглената цена може да се извършва на периодична или на хронологична основа – след всяка доставка. При метода LIFO материалните запаси се изписват по ред, обратен на тяхната доставка, т.е. първо се изписват количества от последната доставка. Същността на тази формула според МСС2 е, че позициите материални запаси, закупени или произведени последни, се продават първи и следователно позициите, оставащи в запасите в края на периода, са тези, които са закупени или произведени първи. Този метод според К.Драгийска и колектив изисква съблюдаването на следната последователност при остойностяването: - материалите, които са закупени последни, се изписват първи при влагане в производството и при други намаления; - стоките, които са закупени последни, се изписват първи при продажба или при други намаления; - не е приложим по отношение на незавършеното производство при калкулирането по технологични процеси; - продукцията, която е произведена последна, се изписва първа при продажби и други намаления.18 Б.Дж.Епстейн и А.Мирца във връзка с този метод отбелязват, че той позволява съпоставяне на текущите разходи с текущите приходи и както твърдят защитниците на този метод, осигурява най-добрата оценка на периодичния доход, която е основната цел на периодичната финансова отчетност. Освен обаче ако разходите не останат относително непроменени, методът LIFO обичайно изкривява салдото на материалните запаси в края на периода за целите на баланса, тъй като материалните запаси се състоят обичайно от разходи, направени в предходни периоди. Критиците на метода подчертават и че LIFO обичайно не следва физическия поток от стоки или материали.19 К.Драгийска и колектив отбелязват още, че изборът на един или друг метод за оценяване ще влияе непосредствено върху основни икономически показатели като себестойност на продажбите, стойност на запаса и печалба. Могат де се направят някои общи изводи по приложението на всеки един от посочените методи: конкретно определена стойност – възможно най-точния метод, който изисква физическо следене на потока от ресурси и може да се приложи при поръчковият метод на калкулиране по отношение на материали, незавършено производство и готова продукция, както и при отделни видове стоки; средно претеглена стойност – сравнително лесен за прилагане с минимум изчислителни процедури, който обаче води до усредняване на стойностите по отчетни периоди; първа входяща – първа изходяща себестойност – за разлика от предходния метод, който усреднява стойности, при този метод материалните запаси се остойностяват по присъщите им стойности, но се изменя картината на печалбата спрямо текущите цени, защото се отчитат разходи по по-ранно формирали се стойности; последна входяща – първа изходяща себестойност – води до реалистични производствени разходи, но оценката на запасите се отдалечава от текущите цени.20 Изтегляне 0.8 Mb. Сподели с приятели: