Другите разходи, включвани в себестойността на стоково-материалните запаси, са тези разходи, които са направени във връзка с довеждането на стоково-материалните запаси до настоящото им място и състояние. Не се включват обаче тук:
вложените материали, труд или други разходи, свързани с производството извън нормалните граници;
Тези разходи се отчитат като текущи разходи за дейността за периода, в който са направени.
В МСС2 се отделя значително внимание на оценяването на материалните запаси, като основното правило е оценката да бъде по-ниската стойност от нетната реализуема стойност и себестойността. Нетната реализуема стойност е предполагаемата продажна цена в нормалния ход на стопанската дейност минус приблизително оценените разходи за завършване на производствения цикъл и тези, които са необходими за осъществяване на продажбата.
МСС2 акцентира върху прилагането на две техники за оценка на себестойността на материалните запаси: метода на стандартната себестойност и метода “цени на дребно”, които могат да бъдат използвани за удобство, ако резултатите са близки до себестойността.
Метод на стандартната себестойност. Този метод много често се използва за нуждите на управленското счетоводство, поради което ползваните данни не са фактическите разходи, а предварително определени нормативи или стандарти за разходи. Те трябва редовно да се актуализират, за да бъдат надеждна основа за измерване на фактическите разходи към датата на баланса във връзка с изготвянето на финансовите отчети за външните потребители.
Метод “цени на дребно”. Използва се в търговията на дребно при големи количества материални запаси с бърза обращаемост, които имат еднакви надценки. Стойността на материалните запаси се определя, като продажната цена се намалява с процента на брутна надценка. За улеснение много често за определена група стоки се използва осреднен процент на надценката.14
При влагане/отписване на материалните запаси могат да се използват следните формули (методи) за оценка на разходите: “конкретна идентификация на себестойността”, “първа входяща, първа изходяща”(FIFO) или “среднопретеглена цена”, както и алтернативният метод “последна входяща, първа изходяща”(LIFO). За да се осигури съпоставимост на данните от финансовите отчети, е необходимо един и същи метод за оценяване да се прилага за по-продължителен период от време. Изборът на конкретен метод се прави от ръководството и е част от утвърдената счетоводна политика на предприятието.