2.2. Калкулация и видове калкулации В счетоводната литература се срещат различни дефиниции на понятието “калкулация”.
Така например И.Душанов под “калкулация” разбира средство на счетоводството за системно обхващане и точно разграничаване на разходите на предприятието съобразно направлението на извършването им, с цел – изчисляване на себестойността, респ. цената на определена калкулационна единица.21 Доближаващо се до това е и определението, дадено от И.Личев, а именно: калкулацията представлява съвкупност от планомерни пресмятания на разходите на една организация и на тази основа намиране на себестойността на произведените продукти, извършените услуги, продадените стоки.22 Н.Градев определя калкулирането като способ на систематизиране (групиране) и акумулиране на разходите и изчисляване на цената на придобиване или себестойността на различните материални и нематериални активи, когато тяхното придобиване или създаването им в самото предприятие е свързано с многократното извършване на разходи.23 За да се изясни същността на процеса “калкулиране” е необходимо да се изяснят и някои други понятия:
Обект на калкулиране е признакът, който служи като основание за класифициране на разходите. Той може да бъде готов продукт или продукт с частична завършеност, вид работа или услуга.
Мярката, в която се изразява един калкулационен обект, се нарича калкулационна единица. Тя не може да характеризира икономическата същност на обекта, а служи за негов измерител и се определя от натурално-веществената му форма. Калкулационната единица може да бъде: натурална (тон, метър, брой); условна единица (машиночас, нормочас, декар мека оран); експлоатационна единица (използване на полезна търговско площ).24 Към тези понятия Ж.Бонев25 прибавя и следните:
Калкулационен период – периодът, за който се изчислява себестойността. Това е възможно да бъде различен отрязък от времето, в рамките на който се извършва калкулирането на разходите. То не зависи от калкулативния обект, а предимно от характера и организацията на дейността, както и управленските потребности.
Метод на калкулиране – този термин отразява системата от взаимосвързани логически и изчислителни операции, за определяне на себестойността на възприета калкулационна единица за даден калкулационен обект и необходимата за това организация.
Калкулация – калкулацията е продукт на процеса на калкулирането, материален носител на информация относно извършените лоически и изчислителни процеси и крайният резултат при установяване на себестойността. От тук се вижда, че Ж.Бонев не отъждествява двете понятия – калкулация и калкулиране.
М.Павлова представя основните задачи на калкулирането, изхождайки от мнението на Д.Добрев, а именно:
На първо място се подчертава значението на калкулирането за определяне от една страна на себестойността, а от друга – на продажните цени. Имат се предвид групирането и обхващането по принадлежност на фактически извършените разходи, както и на предстоящите такива, които ще служат за основа на цените.
Като втора задача на калкулирането се посочва значението му на помощно и контролно средство за стопанско ръководство въобще. Това й значение се основава на възможностите, които създава за преценка и цялостен анализ на единичните елементи на разходите с оглед на тяхното дегресивно или прогресивно въздействие върху цените. В тази насока се улеснява изследването на отделните производствени фактори и производствени разходи.
Същевременно чрез калкулирането могат да се наблюдават и контролират последователните фази на производствения процес от гледище на единичните стойностни елементи. В това се изразява и третата й задача – да служи за установяване на оценъчните норми при периодичното отчитане и съставянето на баланса.
С формирането на фактическите стойности се осъществява и тяхното съпоставяне с планираните и извеждане на евентуални отклонения. С тази възможност на калкулацията се свързва и четвъртата й задача – по осъществяване на контрол върху отчетните резултати.26