Първо място сред тях е научно-техническият прогрес
Изтегляне 30.27 Kb.
|
| Диспозитивните норми на международното право допускат сключването на споразумения между страните с друг договор, с който се изменят разпоредби, установени с предишни споразумения.
С императивните норми се установява забрана да се сключват споразумения, които изменят разпоредби, установени с императивни норми. Така, независимо от факта, че в правото - вътрешно или международно - са в сила правните принципи, че специалният закон отменя общия и че последващ закон изменя предишния, императивността на международноправната норма изключва действието на тези общи принципи. Императивните норми в международното право са относително ново явление. Появата им се свързва с усложняването на обществените отношения, регулирани от международното право. Тогава, когато се появяват отношения, които са от естество да засегнат интересите на всички държави, възниква и необходимостта да се осигури едно предимство на общия интерес над частния. Необходимо е отделни държави да се самоограничат, за да се гарантират правата и свободите на всички участници в международните отношения. Огромният брой норми в съвременното международно право са диспозитивни. Императивните норми са изключение и тяхното съществуване специално се доказва. Докато не бъде доказано друго, всяка норма в международното право се разглежда като диспозитивна. Същността на императивните норми в международното право е предмет на обширни изследвания. Една широко разпространена аналогия в правната литература е с понятието публичен ред, което достатъчно адекватно описва основната идея за съществуването на императивната норма. Резервата (или съображението) за публичен ред е широко разпространена и призната във всички национални правни системи. Освен това название се използват и сродни наименования като обществен ред, понякога добри нрави и т.н. Това понятие е трудно определимо. Най-общо то може да се определи като признаване съществуването на принципи, които могат да ограничават свободата на договорна инициатива между отделните субекти, за да се гарантира общ интерес. В международното право отсъства власт, подобна на законодателната, съдебната или изпълнителната в една държава и понятието публичен ред не може да се прилага в същия вид, в който то се използва във вътрешното право. Държавите сами създават нормите, с които се обвързват и пак сами установяват кои норми са императивни. Достатъчно е по-голямата част от международната общност да признае една норма за императивна и тя ще има действие и за държавите, които изрично не са се обвързали с нея. Като правило императивните норми са норми от сферата на общото международно право. Но няма пречки да се установяват и партикуларни, локални императивни норми, които имат сходно действие за определен кръг държави. Очевидно е, че такива норми не могат да конкурират императивните норми от общото международно право. Освен идеята за общия интерес, съществуването на императивните норми има и друго значение. Съществуването им се налага и от необходимостта на правото да се осигурят непротиворечивост и съгласуваност. В системите на вътрешното право това се осъществява в условията на законодателната и съдебната власти, чиито решения имат общозадължително действие. В международното право, където всички норми се създават и осъществяват от субектите на международното право в средата на една децентрализирана система, императивните норми безспорно установяват известна йерархия на правните норми. Изтегляне 30.27 Kb. Сподели с приятели:
|