Първо място сред тях е научно-техническият прогрес
Правната норма обикновено се определя като общо правило за поведение
Изтегляне 30.27 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Международният обичай е
| Правната норма обикновено се определя като общо правило за поведение.
Това означава, че тя е адресирана към индивидуално неопределен кръг от субекти на правото. Международноправната норма може да бъде също абстрактно правило за поведение. Такива са нормите от общото международно право. Именно общото международно право е това, което действа в отношенията между всички държави. Освен него съществува и не-общо международно право. Наричат го още локално, регионално, партикуларно. Смисълът на въвеждането на нов термин е да се разграничи от общото и да покаже, че се състои от норми, които действат между ограничен кръг субекти на международното право. Друга особеност на международното право е, че при една висока степен на нормативност то има различна, понякога ниска, степен на определеност. В миналото цялото международно право притежава една ниска степен на определеност. Това се дължи на липсата на орган или институция, които да се занимават със систематизацията на договорите или обичаите. В случай на необходимост като доказателство нормите се извличат от научните съчинения на юристи, от курсове по международно право, от неофициални систематизации. Друг фактор, който обуславя ниската степен на определеност на нормите, е съществуването на международния обичай. Международният обичай е правило за поведение, което се признава като норма в отношенията между субектите на международното право, но то е едно мълчаливо споразумение. Като такова, естествено, то не е явно изразено. Засега е достатъчно да се каже, че правилото за поведение се формулира в процеса на неговото доказване. Още една особеност. По принцип правната норма е общо правило за поведение, създадено с цел да се прилага многократно. Това далеч не е така при всички международни договори. Става дума за т. нар. правообразуващи международни договори и за договорите - сделки. Редица международни договори се създават, за да се постигне конкретна цел, след което прекратяват своето действие. Те са предназначени за еднократно изпълнение и не създават правило за поведение, предвиждащо многократна употреба. Особености има и в логико-юридическата структура на нормите. При изграждането на тази структура се имат предвид нейните три елемента: хипотеза, диспозиция и санкция. Изтегляне 30.27 Kb. Сподели с приятели:
|