Първо място сред тях е научно-техническият прогрес
Предмет са международните правоотношения - т.е. тези международни отношения, регулирани от нормите на международното публично право
Изтегляне 30.27 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Правото на международните договори
| Предмет са международните правоотношения - т.е. тези международни отношения, регулирани от нормите на международното публично право.
Предмет на международното право са собствено правоотношенията между субектите, докато обект на международното право е това, по повод на което възникват правата и задълженията. Например обект на международното право е територията или видовете международни пространства. 2.3. ИзточнициСледваща особеност на международното право са неговите източници и самият начин на създаването им. Тъй като в международното право отсъства законодателна власт, субектите сами създават нормите и едновременно с това сами са техни адресати. Основни източници на международното право са международният договор; международният обичай и юридически задължителните резолюции на международните организации. Най-често като главни източници се споменават договорът и международният обичай. В международното право не съществува нормативен документ, в който да се определя кръгът на източниците, както и някаква йерархия между тях. В чл. 38 на Статута на Международния съд на Организацията на обединените нации са изброени източници на международното право. Но този списък има в известен смисъл ограничено значение, тъй като е предназначен само за Международния съд. Освен това той не е изчерпателен. Накрая, там се изброяват наред с източници на правото и спомагателни средства за установяване съдържанието на правните норми. Международният договор накратко можем да определим като споразумение между субекти на международното право, сключено в писмена форма, независимо от неговото наименование и независимо от това, дали се състои от един или от няколко свързани документа. Правото на международните договори е една добре кодифицирана част от международното право. Освен конвенции за правото на международните договори, съществуват значителен брой специфични международни договори, а именно устави или учредителни актове на международни организации. Международният обичай е особено важен източник на международното право. Той се определя като мълчаливо споразумение между неговите субекти. Възниква на основата на взаимна, повтаряща се практика, съпроводена от убеждението, че тази практика с времето придобива задължителен характер. Известната неопределеност на обичая няма отношение към неговата юридическа сила. Международният договор и международният обичай имат еднаква юридическа сила. Актовете на международните (междуправителствени) организации също имат правна сила. Наистина те имат ограничено по обхват действие, отнасят се до определени отрасли на международното право и се издават само от някои международни организации в съответствие с техните учредителни актове. Такива са например, правните норми от актове на Организацията на обединените нации, Международната организация за гражданска авиация (ИКАО), Световната здравна организация (СЗО), Международна агенция за атомна енергия (МААЕ) и др. Изтегляне 30.27 Kb. Сподели с приятели:
|