Първо място сред тях е научно-техническият прогрес
Изтегляне 30.27 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- 2.2. Обект на международното право
2.1. СубектиСубектите на международното право са различни от тези на вътрешното право. Относително утвърдени субекти в международноправната теория са: суверенните държави; международните организации; нациите и народите, борещи се за национално освобождение; някои държавоподобни образувания. Спорен е въпросът за правосубектността на индивида, на някои международни неправителствени организации и на транснационалните корпорации (ТНК), които се включват от някои автори като субекти на международното право наравно с международните организации. Безспорно държавите са основни субекти на международното право. Те са суверенни и независими образувания. Отношенията между тях са междувластни отношения. Относително нови субекти са международните организации. Разбира се, те не могат да бъдат поставяни на една плоскост със суверенните държави. Основанията за тяхната правосубектност ще бъдат предмет на отделна тема. Отчасти спорен е въпросът за нациите и народите, борещи се за национално освобождение. Особено е положението на някои държавоподобни образувания, като най-известно сред тях е Светия престол (Ватикана). Най-спорен, естествено, е въпросът за индивида. Всички тези въпроси ще бъдат разгледани в съответните раздели на курса. 2.2. Обект на международното правоОбект на международноправно регулиране са международните отношения. Но не всички международни отношения, а само тези, които възникват между субектите като носители на суверенитет. Още по-ясно те могат да бъдат определени като отношения между субектите на международното право. Уточнението е необходимо, защото един субект, например държавата, може да бъде едновременно субект на международното публично право, на международното частно право и на вътрешнодържавното право. Обект на международното право може да бъде всичко, по повод на което субектите на международното право влизат в международни отношения. Тези отношения не могат да влизат в сферата на изключителната вътрешна компетенция на държавите. В противен случай това би представлявало намеса във вътрешните работи, което е изрично забранено от международното право. Как се определя границата на запазената сфера на вътрешна компетенция? От една страна, международното право се основава на държавния суверенитет, което означава и независимост във външните отношения. От друга страна, свидетели сме на включване на все нови области от международния живот в сферата на международноправно регулиране. Изискването за ненамеса във вътрешните работи намира нормативен израз в т. 7 на чл. 2 от Устава на ООН. Като не се дава определение за понятието "вътрешни работи", там се казва: "Никоя разпоредба на настоящия устав не дава право на ООН да се намесва в работи, които по естеството си са от вътрешната компетентност на която и да е държава, нито изисква от членовете да представят такива въпроси за уреждане съобразно с настоящия устав; този принцип обаче не засяга прилагането на принудителни мерки, предвидени в глава VII." Единственият възможен начин да се излезе от резервираната област на вътрешната компетентност е държавата сама да реши това, като чрез явно или мълчаливо изразено съгласие тя предаде на международноправно регулиране определени обществени отношения. По този начин тя сама ги изважда от категорията на "работи, които по естеството си са от вътрешната компетентност". Във връзка с обекта на международното право е необходимо да се изясни и неговият предмет. Изтегляне 30.27 Kb. Сподели с приятели:
|