Втори фактор е важната роля на т. нар. развиващи се страни или страни от Третия свят. Процесът на деколонизация има за резултат появата на голям брой нови независими държави. Международното право не познава толкова бързо нарастване броя на държавите в своята история. Тези страни са обединени от общи интереси и представляват влиятелна група, предопределяща развитието на международното право в цели отрасли.
Нашето столетие се характеризира и до настоящия момент с разделението на държавите по идеологически признак. Това деление, започнало от 1917 г., обективно ускорява процеса на деколонизация. От друга страна, след разделянето на света на цивилизовани и нецивилизовани народи, за повече от седем десетилетия международното право се развива под определящото влияние на ново разделение и противоборство на две социално-икономически системи.
Същността на международното право се определя като право на мирното съвместно съществуване, което в самото си название предполага временна търпимост към противоположни социални ценности.
Непосредствен резултат е засилването на регионалните тенденции в международното право. Регионалните норми ограничават ефективността на уредбата, дадена с общото международното право. Това се отнася преди всичко до поддържането на международния мир и сигурност, но е твърде забележимо и в икономическата, в социалната и по-слабо - в културната области.
Какви са по-конкретно съществените изменения, поставили своя отпечатък в еволюцията на съвременното МПП?
Основните промени се свеждат най-вече от една страна до субектите на международното право и от друга - до тяхната отговорност.
Първо, утвърждават се международните организации като важен фактор в международните отношения и като нови субекти с ограничена правосубектност. Появяват се и други нови субекти - нации и народи, борещи се на национална независимост. Има основания в отделни случаи да се говори дори за международна правосубектност и на индивида.
Второ, изменят се характерът и формите на международната отговорност. Реализира се и същевременно се разширява международната наказателна отговорност на индивидите за международни престъпления, първо доказателство за което са Уставите на Нюрнбергския и Токийския международни съдилища и присъдите, произнесени от тях. Понастоящем действат международни наказателни съдилища в Хага и в Руанда.
Наред с посоченото, настъпват и други промени. Международният договор се превръща в предпочитан и най-често използван източник на международното право. Получават признаване и нормативно закрепване императивните норми. Появяват се нови дялове на международното право - международно икономическо право, право на международните организации, международно трудово право, международноправна защита правата на човека и др. Употребата на въоръжена сила е допустима само в определени от правото случаи, а агресивната война се обявява за престъпление против човечеството.
