ГЛАВА ПЪРВА – ПОКАЯНИЕ ОТ ДЕЛА, КОИТО ВОДЯТ ДО СМЪРТ

ГЛАВА ПЪРВА – ПОКАЯНИЕ ОТ ДЕЛА, КОИТО ВОДЯТ ДО СМЪРТ

Покаянието е средството, чрез което човек променя своята природа от грешна в такава, която е постоянно управлявана от Духа, и също означава променен начин на мислене.

В своето писмо до Римляните, Павел пише: „Тези, които живеят според грешната природа са поставили умовете си върху това, което тази природа желае; а тези, които живеят според Духа са поставили умовете си на това, което Духа желае“.⁹

Павел определя грешната природа като контраст на живеенето според Духа, като всяко едно си има определен начин на мислене. Следователно, промяната от грешната природа към духовната се извършва основно чрез промяна на начина на мислене. Тази основна промяна на начина на мислене се отнася за конфликта между душата и духа на човека.¹⁰

Човешкото същество се състои от три части: духът, душата и тялото.¹¹

На духа в човешките същества, произлизащ от Божията личност като дар от Самия Бог, му е присъщ Божия свят, този на духа и на Небето.¹² Душата свързва бездната между естествения свят и този на духа, пренасяйки Божествената природа на Бог и вечните Му цели в естествения свят. Бог създаде човечеството, за да може Той да бъде видян и разбран в естествения свят. Направата на човечеството като дух, душа и тяло улеснява Божията основна цел в поставянето на Неговия син на земята.

И духа и душата имат по три компонента: ум, воля и сърце. Ума събира и асимилира информация, върху която духа или душата основават своето виждане за реалността. Волята събира източниците, които са на разположение на духа или душата, за да се свърже с творението и да пресъздаде тази реалност. Сърцето снабдява мотивацията за преследването на реалността. Във възнамеряваното хармонично функциониране на двете, душата на човека управлява действията на неговото тяло, а от своя страна, ума, волята и сърцето на душата са предназначени да бъдат информирани от духа и да му угаждат.

Духа е частта от човешкото същество, която в близко взаимоотношение и общение с Бог по всяко време.¹³ Ума, волята и сърцето на духа се информират от Святия Дух. Следователно, когато някой е воден от Духа, неговото виждане за реалността е същото като Божието виждане. Това позволява на Бог да действа със заместници чрез човечеството и Му позволява да бъде видян в естествения свят.

Падението разруши този елегантен баланс и освободи душата да действа независимо от духа. Решението да не се покори на Бог и моменталните последици от това решение представя разбиране в процеса на душата да взема решения и нейното виждане на реалността, в контраст на някой воден от Духа.
Когато жената видя, че плода на дървото беше добър за храна, приятен за очите и желателен за придобиване на мъдрост, тя откъсна и яде. Тя също даде и на мъжа си, който беше с нея, и той яде (Битие 3:6 NIV).
Ева избра да яде от плода въз основата на неговия апел към чувствата и апела на аргумента на врага, че той ще даде скрита мъдрост. Този процес на вземане на решение контрастира на сляпото покорство на Бог, произлизащо от тяхното пълно доверие в Бога, което преди това управляваше нейното съществуване и това на Адам.

Това покорство може да бъде характеризирано като сляпо покорство, понеже очите на душите им бяха затворени, което означава, че умът, волята и сърцето на душата, които поставиха човечеството в съревнование с Бог, все още не бяха покварили виждането си за реалността, получаващо информация единствено от Божия Дух. Веднага щом душите им „очите...се отвориха“, тяхното променено виждане на реалността веднага се изтъкна:

С това ново виждане на реалността, техните нужди станаха фокусирани на оцеляване и неотложните им приоритети бяха за снабдяване и защита. Преди, те знаеха, че са духовни същества облечени в плът, и следователно не са голи; и бяха близки с Бог, Който също е дух.

Когато човечеството избра независимост от Бог, ума на духа, който е напълно зависим от Святия Дух, повече не беше източника на тяхната информация. Така, те бяха ограничени да тълкуват своята физическа среда, за да конструират виждане за реалността. Единствената воля, чрез която можеха да функционират беше тяхната. Така че, те снабдяваха за себе си и се защитаваха чрез собствената си сила, като си направиха облекло за себе си и се скриха от Бог. И, те показаха променените си сърца, когато обясниха, че са направили тези неща от страх. Човешката природа се промени в този момент, от управлявана от духа в управлявана от душата.

Действията на Адам вмъкнаха ума, волята и сърцето на душата му между човешкия дух и Божия Дух, Който преди информираше всеки аспект от човешкото същество. Събуждането и господството на душата беше следствието от избирането да живее чрез реалност независима от Бог. Резултата беше променено виждане за реалността и отделяне от Бог, самото описание на греха. Загубата на общение с Бог също доведе до загубата на снабдяване и защита, снабдявани от Духа. Човечеството приема, че тези два товара, които са станали основните неотложни приоритети, постоянно оформят човешката цивилизация.

Като следствие от събуждането и независимостта на душата, човек е способен да има два различни начина на мислене, както учи Павел в своето писмо до Римляните. Има начин на мислене, който е податлив към грешната природа, и има начин на мислене, който е в хармония с Духа. Бог даде на човешките същества дух, от собствената Си личност, така че те да могат да бъдат водени от Божия Дух:
Защото кой сред хората знае мислите на човека, освен духа на човека, който е в него? По същия начин, никой не знае мислите на Бог, освен Божия Дух. Ние не сме приели духа на света, а Духа, който е от Бога, за да можем да разбираме това, което Бог ни е дал безплатно. Това е, което говорим, не с думи научени от човешка мъдрост, а с думи научени от Духа, изразявайки духовни истини с духовни думи. Човека без Духа не приема нещата, които идват от Божия Дух, защото те са глупост за него, и той не може да ги разбере, защото те се разпознават духовно (1 Коринтяни 2:11-14 NIV).
Само някой, който е воден от Духа може да знае ума на Бога. Този, който не е воден, не може. Такъв човек трябва да има различен източник на информация, такава, която се обърква от духовните неща. „Тази мъдрост не е отгоре, а е земна, плътска, дяволска“.¹⁴

Ума на духа се разпознава духовно, а ума на душата получава своята информация от три източника: света, плътта и дявола.

Като пример за „мъдрост“, която не се разпознава духовно, Ева видя, че плода на дървото беше приятно за очите (плътска); тя имаше желанието да притежава мъдростта, която той обещаваше (земна или светска); а информацията относно възможността за скритата мъдрост беше доставена от дявола, чиято мотивация беше да отклони човека от доверие в Божията мъдрост (дяволска). Тези въздействия не са само поддаване на манипулацията на врага, но също изключват мъдростта, която идва от Божия Дух. Те са покварени, и начина на мислене, който е основан на тях е също покварен.

Когато човек е управляван от душата си, той може да подслонява само плътската природа, понеже реалността, която определя мислите и действията му е противна на тази, която Божия Дух ще предаде на ума, волята и сърцето на духа на човека. Ако мислите и действията на някого идват от реалност, която не е духовно разпозната, този човек също така не може да бъде воден от Божия Дух. Това състояние правилно се определя като да имаш грешна природа.

Когато Божия Дух информира ума на човешкия дух, този човек може да разбира и духовните неща и естествения свят с Божията мъдрост. „Ума на грешния човек е смърт, а ума управляван от Духа е живот и мир; грешния ум е враждебен на Бог. Той не се подчинява на Божия закон, нито пък може“.¹⁵

Докато, ума на духа не е податлив на измамите на врага, ума управляван от грешната природа е враждебен на Бог и не е способен да се съобразява с Божията воля. Произтичащото поведение е „дела, който водят до смърт“.

Смъртта, в този контекст, най-добре се разбира като състояние да бъдеш отделен от Бог.¹⁶ Делата, които водят до смърт са делата, които отделят човека от Бога. „Бог...ни съживи с Христос дори когато бяхме мъртви в престъпленията си – чрез благодат бяхте спасени“.¹⁷ Следователно, възможно е да бъдете мъртви докато още сте живи.

Покаянието от дела, които водят до смърт е първоначалния принцип на промяна на начина на мислене на човека от виждането на реалността наследено от Адам, което се противопоставя на начина на живот подкрепян от Божия Дух.

Христос изпълнява първото повторение на този принцип, когато човек избира да умре за своята наследена грешна природа и да бъде новороден от Духа. Това първо покаяние представлява смъртта за правото човек да управлява собствения си живот. Променения начин на мислене идва от променения суверенитет, който управлява живота на човека. Това е първата стъпка от процеса да бъдеш новороден и пренесен в Тялото на Христос. (Забележете, че този процес също така включва две от Кръщенията, за които се говори по-нататък в Глава трета на тези серии от поучения).¹⁸

Това покаяние слага началото на преселването от управлението на себето, което е податливо на „похотта на плътта, похотта на очите и гордостта на живота“,¹⁹ към управлението на Христос и природа, която постоянно е управлявана от Божия Дух.²⁰ „Всичко това е чрез Бог, Който ни примири със Себе Си чрез Христос и ни даде служението на примирението: че Бог примиряваше света със Себе Си в Христос, като не задържаше греховете на хората срещу тях“.²¹ В Христос, ние сме събрани в едно духовно тяло, което означава, че сме свързани отново към духовната реалност на Самия Бог.

Обаче, пълната промяна от душа към дух не се извършва моментално. Христос изработва тази промяна във всеки вярващ с течение на времето. Покаянието от дела, които водят към смърт е необходимо и за да се победят плановете на врага и за да узреем като Божий син. Това е един постоянно повтарящ се процес за отделните хора, докато те узряват в Христос и за корпоративния Син, докато новото откровение от Божия Дух прави Христовото Тяло да узрее.

Делата, които водят до смърт, присъщо са дела на грях. Павел учи: „Защото заплатата на греха е смърт, а Божия дар е вечен живот в Христос Исус нашия Господ“.²² Такива дела не винаги са открито противоположни на заповедите ясно заявени в Писанието. Много от изборите, които водят до грешни действия са осведомявани от виждане на реалността повлияно от „мъдростта“ на света, плътта и плановете на врага. Версията на човека за реалността се отнася директно към идентичността на този човек като син на Бог.