Психология на развитието и

много зависят от общуването с детето ). Сред кратките изречения се появяват ражзширени и сложни. Присъщо на детето става да се вслушва в речта на възрастните не само като възможност за общуване, но за саморегулиране, в съответствие с посланията, на собственото поведение и на своята реч. В характеристиката за възходящото развитие на речта през периода, заслужава да се отбележат през втората година две конкретни особености : Децата пропускат звукове, разменят местата на срички, трудно произнасят звука р ( трудността се превъзмогва през третата година и си служат с така наречената автономна реч ( не с официално говоримата ), за утвърждаването,
пък и за появяването й дял имат и възрастните. Децата се затрудняват да произнасят някои думи и си служат с части от тях ( « да - вода, «моко» - мляко и др. ). Родители не само прибягват в общуването с детето към тези думи ( « Сега щети дам моко» ), но и сами от своя страна, се обръщат към децата с думи, от които по-късно следвате да се отучват ( « Къде е пупата
( корема) ?», « Искаш ли коко ( яйце) ?» , « Хайде да ходим на татя (разходка и т.н. ). С това се затруднява, забавя речевото развитие на детето. Правилото е винаги да се общува с него на приетата говорим реч.
Речта открива поле за разцвет на мисленето. Осъществяват се процеси на обобщаване.
Отначало теса неточни ( детето назовава топка всички кръгли предмети, но постепенно започват да се основават на съществени признаци ( птичките са живи, летят и пеят ) ида си служат с все по- общи понятия ( играчки, животни, деца, дрехи и др. ) . Ползват се от сравнения, търсят връзки и зависимости, но невинаги са в състояние да ги извършват правилно ( от две борчета, показани при разминаване по височина и дължина, едни от децата приемат за по- високо това, чиито връх е по- висока другите, борчето, което в долната си част е по дълго те. ориентират сена впечатляващ ги доминиращ признак. Щом на теленцето майката е кравата, то стигат до заключение, че електрическият ключ е майката на светналата крушка В края на втората и в началото на третата година децата придобиват способност да си представят, да мислят образи и ситуации, които не са възприемали, не са част от техния опит златни планини, реки с различни цветове, летящи хора и др ), с което се появява психическият процес – въображение, присъщ единствено на човека.То пренася вниманието и интереса на децата към приказките с най- с най- причудливи и забавни истории, отвежда ги в незнайни светове и им донася много трепети, вълнения, съпричастия, радости. Въображението излизана преден план и започва да води развитието на детето. То не само слуша с увлечение приказки, но и само си съставя ( « Аз бях с моя кон в гората и там победих една страшна мечка ). Вживява се в съчиненото, както възрастните във филми. Въображението дава нова енергия и възможности на детските игри. Появяват се сюжетните игри, влизането в роли. « Майката « храни, къпе,
разхожда, гали бебето, заедно отиват нагости, момчетата са « войници и с оръжията гонят лошите и др. Отначало съдържанието на игрите се обогатява и разгръща в процеса на осъществяването има по – късно по предварителен замисъл. Привличат вниманието на децата сглобяемите играчки, които ги мотивират да проявяват съобразителност. Разширяват се символните значения предавани на предмети в игрите (дървеното блокче е креват, маса, печка,
лека кола или камиони се използват за построяване на дворци, гаражи и др. Всичко това освобождава игрите от ограничения.
Чувствата в своето многообразие – нравствени, естетически, познавателни допринасят за формирането наличността. Какви ще са техните съдържания и отражения, техните проявления зависят от примера на възрастните , от отношенията им към околните. Така както огънят се пали с огън, така и емоционалните нагласи, емоционалният живот на децата е подвластен в голяма степенна възприятията им за емоционалния свят на околните. Това което е в полето на техните преживявания и начините на изразяванията им, рефлектира в душевността на децата. В яслената възраст процесът на емоционалното съзидание придобива все по съзнателен, разгърнат хараактер и очертава типичното му присъствие и бъдещо развитие у личността. Ето защо тук емоционалното общуване продължава да има съществено значение за възпитаване на добродетели у децата – на благородство, емоционална отзивчивост, състрадателност, емпатия и др. Изразена е потребност на детето да споделя своите преживявания с други деца, да бъде поощрявано, хвалено 48

за да фомира ида утвърждава своята самооценка, своето отношение към околните. Присъщи са им широк спектър от радости, огорчения. вълнения, обиди, смущения, желания за сътрудничество и помощи всичко това следва да се взима под внимание от изпълняващите педагогически функции, за да не се подтиска, ада се стимулира пълноценно изграждане душевността на младия човек. Не бива да се забравя, че обичаното дете израства послушно, социално активно, отзивчиво,
детето у което не е пропускано да се забелязва и поощрява и най- малкото положително в дейността и поведението му. Принос за възпитаването на добродетели имат грижите на детето за животни. Във взаимодействията с тях то научава много, формира у себе си чувствана отговорност, на състрадание, радостна готовност да прави добро задругите. Детето в яслената възраст, което расте в бедна на положителни емоции среда, подтискано и подценявано, нагрубявано и ограничавано от самостоятелност в достъпни за него изявявания,
попада в нова криза на взаимоотношенията ( втората поред) -така наречената криза на третата година. Недооценяваното, неразбираното дете плаче, противодейства, съпротивлява се, проявява се негативно, с което отреагирва на несъобразяването на подхода на възрастните към формиралите се възможности на детето за себеизявяване. Своевременното отстраняване на това противоречие открива перспективи за добро развитие на детето, а отминаването му,
задълбочаването на кризата, ги обеднява и влошава. Естествено и тук не всичко може да се разрешавана детето, но ако в първата година вниманието му можеше да бъде отвличаното сега полезен начин на общуване е умело да се обяснява, да се мотивира, да се убеждава детето в необходимото като се зачита и уважава неговата личност. Известният американски психолог
Бенджамин Спок (4) съветва възрастните да избягват да заставят детето, да го нагрубяват, за да не заживее с чувство за вина, да му забраняват да пипа, което е все едно гладният да се лишава от храна. Пояснява, че ако някои деца започнат да си гризат ноктите, причини затова са нервност,
прекалени изисквания, властване на възрастните над детето. За отстраняване на подобно явление детето следва да бъде успокоено и средство затова е да се увеличава неговата самостоятелност.
През периода се открояват някои индивидуални особености на децата – различна работоспособност, интереси към подвижни или по- малко подвижни игри, особености на паметта (за едни са потребни повече повторения, задруги по- малко, в развитието на речта, мисленето,
въображението.
Полезни за сравняване и тук са показателите - норми за развитието на детето от първата до третата година по В.М. Томова. Движения ги м. – Ходи само, но често пада ги м. – Ходи стабилно. По редко пада ги м. – Опитва се да тича г. – Качва се и слиза по стълба като се държи за перипета
2 ги м. – Тича значително добре г. – Качва се и слиза по стълба без да се държи
Умения на ръката :
1 ги м. - Поставя пет кубчета едно над друго ги м. – С играчки изразява наблюдавани действия ги м. – Хвърля топка в кутия ( кошче )
2 г. – Прегъвана две лист хартия ги м. – Откопчава три копчета г. – Вгнездява пет кубчета
Овладяване на навици :
1 ги м. – Държи лъжичката при хранене ги м. – Опитва се да се храни самостоятелно ги м. – Храни са самостоятелно 49

2 г. – Регулира физическите си нужди. Почти не мокри гащетата ги м. – Съобщава редовно за физиологичните си нужди г. – Самостоятелно се съблича и събува
Предизобразителна и изобразителна дейност :
1 ги м. – Може да държи моливи да оставя следи ги м. – Драска спонтанно, с усърдие ги м. – Драска в границите на листа г. – Чертае по подражание вертикални и хоризонтални линии ги м. – Чертае крива затворена линия г. – Рисува балон, ябълка, топка
Емоционално, социално развитие ги м- Изпълнява две поръчки последоввателно по указание ги м. – Иска всичко да върши само ги м. – Търси помощ от възрастни при отнемане на играчка г. – Влиза във взаимодействие с други деца ги м. – Може с думи да се убеди да се откаже от нещо г. – В игрите отразява околния животи се вживява в роля
Развитие на говора ги м. – Служи си с десети повече думи ги м. – Опитва се да свързва две думи в изречение ги м. – Може да назовава пет изображения на картина г. – Задава първи въпроси ги м. – Задава разнообразни въпроси г. – Може да разкаже ( преразкаже ) свързано проста случка или разказ 50

Изтегляне 0.68 Mb.

Сподели с приятели: