Психология на развитието

237
Основно на този етап е преосмислянето на съществуващия опит и придобитите
ценности, желанието да се доближиш до самия себе си, да съответстваш на
собствената си вътрешна природа. Човек става по-избирателен при избора на цел за прилагане на своите сили и други индивидуални способности, както и по-отговорен за резултатите от своята самореализация. Според много автори именно в периода на средна зряла възраст човек достига акме - пика на творческата зрялост със самоактуализация в гражданска, лична, междуличностна, професионална, духовна, семейна и други сфери на живота. В психологическата литература са представени различни гледни точки за съдържанието на феномена на зрелостта. От една гледна точка истинската зрелостта настъпва, когато човек не само достигне върха в своето развитие, но и придобие способността да прехвърля плодовете на своето развитие на друг човек, когато е в състояние да осъзнае и изпита уникалността на своето битие в света. Това се постига на възраст 30-50 години и евентуално в най-последните етапи от живота му, когато човек все още е в състояние да намери смисъла на своето битие.
Именно на този възрастов етап емоционалността достига връх в своето развитие, като вътрешен свят на фините мирогледни чувства, нравствени свойства, субектно- съдържателни свойства на личността (смисъл, цели, самоотношение, самооценка).
От друга гледна точка психологическата зрялост се изразява в желанието на човек да поддържа целостта си като субект и личност, т.е. да прави това, което е съобразено с неговия житейски смисъл и неговата интегративна уникалност. Критерий за личната зрялост е психологическия суверенитет, разбиран като способност да контролира, защитава и развива своето психологическо пространство. Той се основава на обобщения опит на успешно автономно поведение и се проявява в преживяване на автентичността на собственото битие, съотнесеност с пространствено-времевите и ценностните житейски обстоятелства и определя увереността на човека, че действа според собствените си желания и убеждения. За основно новообразувание на личността в дадения възрастов период могат да се считат способността на човек да отстоява себе си и да се самореализира при обективно съществуващи житейски обстоятелства. [137]
В същото време зрелите хора не са толкова щастливи и оптимистични, колкото
20-годишните. Средната възраст, според някои автори, е периодът на най-голямо безпокойство, депресия, страх от смъртта, стрес и кризи. Ако до 40 години пред човека се е простирало само бъдещето, където всичко все още е възможно, то в зряла възраст е изградена граница, бъдещето вече няма неограничени възможности, достигайки половината път, човек вече вижда къде свършва пътя. В резултат на това всички мисли

238 за бъдещето трябва да бъдат уравновесени с идеята за времето, което остава да се живее. На възраст 35–45 години, хората започват сериозно да мислят, че са смъртни, че времето им минава и ако не побързат живота им може да се превърне в изпълнение на тривиални задължения за поддържане на съществуването. Мотивиращата сила в този период са думите: „Всички свои дела трябва да свършим сега“. Именно в петото десетилетие силен удар за самооценката е откритието, че жизнените сили намаляват, появяват се първите признаци на стареене, различни болести започват наистина да притесняват човека, става по-трудно да се поддържа живота на същото ниво на активност. При жените в този период настъпва края на репродуктивната фаза
(менопаузата обикновено настъпва на възраст между 48 и 51 години, понякога по- рано), което може да причини емоционални и физически промени: нарушения на съня, главоболие, сърцебиене, колебания на кръвното налягане и др. Жената в дадения период може да изпита чувство на депресия или да се чувства по-малко женствена. В живота на мъжете няма драстични промени, но до края на средната възраст много от тях изпитват понижаване на сексуалната активност, тревожност по повод на сексуалните отношения и неудовлетвореност от тях, а някои започват да се оплакват от чувства на неувереност, нервност, умора, депресия, раздразнителност. Близките до тях жени отбелязват следните промени: грубост в общуването с роднините, изолация, повишен апетит, злоупотреба с алкохол, тютюнопушене, повишена разсеяност и др.
Страхът от болести и възможна смърт причинява стресови състояния. [70, 81, 115 и др.]
Според някой изследвания възрастта близка до 50 години, може да е най- добрата: това е време на добро здраве, самостоятелност и относителна безопасност.
Жените на около 50 години говорят за собствения си живот като за „първокласен“. Те оценяват като високо качеството на живота си и установяват понижаване на зависимостта, повишена самоувереност и решителност. След 40-та година човек е на кръстопът в духовното си развитие: то или намалява заедно с биологичните функции, или се издига до напълно нови сфери, където се събуждат напълно различни творчески сили, което прави възможно втората кулминация на творческия потенциал на субекта.
Такъв подем настъпва в средата и края на петото и продължава в някои случаи до седмото десетилетие. Хоризонтът се разширява, животът става все по-интересен, ежедневните проблеми оставят настрана. Сега човек започва да се интересува повече от общите проблеми на планирането и ръководството или, обратно, отделя повече време за духовното си развитие. [21, с. 276-277]

239

Изтегляне 2.7 Mb.

Сподели с приятели: