Психология на развитието

232
Развитието на някои когнитивни способности продължава през средната възраст. Развитието на текущия и кристализирания интелект носи различен характер през зрялата възраст. Текущият интелект са способностите, използвани за научаване на нещо ново: процеси на запаметяване, индуктивни разсъждения, бързо възприемане на пространствените взаимоотношения, анализ и решаване на различни проблеми и др.
Той достига върха в развитието си през юношеството и след това намалява постепенно през цялата зряла възраст. Кристализираният интелект са способности, основани на натрупаните знания и опит: умение да се формулират преценки, да се анализират житейски проблеми и да се правят изводи. Кристализираният интелект не се поддава на разрушителните ефекти на времето и дори се повишава с възрастта. [203]
При хората, които са доволни от живота, рядко са в конфликт с другите, имат сплотени семейства и широк кръг приятели, са в тясно взаимодействие с културната си среда, интелектуалните способности се съхраняват по-дълго или дори нарастват с годините. Жизненият опит, умения, образование, непрекъснатото развитие на компетентността, активния живот допринасят за по-нататъшното развитие на когнитивните способности.
По време на зрялата възраст има промяна във функциите на интелекта, а не в неговата същност или структура. Когнитивното развитие на възрастните на средна възраст съответства на етапа на изпълнение на социалните отговорности. На този етап те се използват за решаване на проблемите на другите в семейството, на работното място, в обществото. За някои хора на средна възраст този етап придобива малко по- различен характер и се нарича етап на администрирането. Това се отнася за онези, които работят на административни, управленски и правителствени длъжности и от чиито решения зависи съдбата на стотици или дори милиони хора. [70]
Според описанията на професионалните цикли човекът на средна възраст е на
етапа на укрепване на кариерата си и поддържане на своите постижения или етап
на работа в полза на обществото, във възрастта на формиране на професионална
зрялост. Човекът на средна възраст се опитва да заеме силна позиция в избраната от него дейност, да запази професията си и тази позиция на работното място която е постигнал. Често именно в този възрастов период хората достигат професионална зрялост и пика на професионалната си кариера, при което се наблюдава реципрочно влияние на личността и професията, която тя има. [197]
Показателите за постигане на професионална зрялост могат да се проявят в следните форми:

233
 разбиране на системата от морални ценности, свързани с професията;
 способност за натрупване и анализ на собствения професионален опит;
 приемане на адекватен модел на образа на професионалиста и стремеж за съобразяване с него в собственото професионално развитие;
 способност за максимално мобилизиране на собствените усилия, лични ресурси за постигане на поставените цели;
 проява на чувство на удовлетвореност от работата;
 желание за самоусъвършенстване;
 липса на личностни деформации;
 представа за личните функционални възможности на тялото и психиката и степента на тяхното съответствие с изискванията на професията и др.
[18]
Ако хората в ранна зряла възраст често са недоволни от работа или професията си, то в средна зряла възраст това е много рядко. През този възрастов период те подчертават положително отношение към работата си, разграничават собствените си умения и постижения, които са различни от останалите. Удовлетвореността от работата в средна възраст е забележимо по-висока, отколкото при по-младите. Професионалният живот на хората на средна възраст е източник на самоизразяване, самочувствие. За мъжът в този период не е достатъчно, за да бъде обещаващ служител, той иска да бъде признат и уважаван. Мъжете в средата на живота усещат възрастта си в зависимост от кариерата и промените в здравословния статус. Жените са склонни да определят собствената си възраст в зависимост от събитията в семейството или са еднакво фокусирани върху междуличностните комуникации (семейство, деца, приятелство, любов) и деловата сфера.
Емпиричните изследвания показват, че кулминацията на научното творчество пада върху периода 35–40 и 40–45 години. Изключителните открития в много области на науката най-често се правят от хора, които са на малко по-малко или повече от 40 години, след това вероятността от подобни открития започва да намалява с възрастта.
Някои автори смятат, че първият пик на творческата активност е на 37 години (според други източници - 43 години), а вторият възход се наблюдава на възраст 52-58 години.
Пик на продуктивността и броят на научните публикации се наблюдава на около 47 години. Човек, който се развива последователно, след 50 години, достига втора творческа кулминация. Той може да обобщи и организира житейския си опит и все още има достатъчно жизненост, за да го приложи в работата си. Трябва да се има предвид,

234 че пикът на творческата активност за различните специалности е различен. [81, с. 142–
194.]
В средата на живота често настъпва преосмисляне на професионалната кариера, свързано с професионалния избор, оценка на професионалното положение и напредъка в кариерата или промяна в ценностите, нагласите и целите, което може да доведе до промяна в посоката на кариерата.
Установено е, че професионалната преориентация в зряла възраст и нейното въздействие върху процесите на професионализация се определят от следните характеристики:
 вида на ситуацията на преориентация (принудителна или доброволна);
 социално-демографски и професионални характеристики на контингента
(военнослужещи, управленски персонал, инженери, лекари, учители на различна възраст и стаж);
 естеството на предишната работа;
 индивидуално-психологически характеристики на субектите на преориентация (интерналност - екстерналност, интровертност - екстровертност, тревожност и др.). [18, c. 174–197.]
Психологически проблеми, свързани с професионалната дейност, могат да възникнат, ако има противоречия между:
 преобладаващите професионални стереотипи и необходимостта от научаване на нови неща, овладяване на съвременни технологии;
 необходимостта от самореализация и възможностите за това;
 необходимостта от професионално израстване, кариерно развитие и ограничените възможности (обективни и субективни);
 желание и потребност от добри взаимоотношения на работното място и включване в конфликти;
 необходимостта от поддържане на здравето и благополучието и професионалното „прегаряне”.
Периодът 40–42 години понякога се нарича криза на професионалната кариера.
Той се дължи на стабилизиране на професионалния живот, което може да допринесе за професионална стагнация на личността, смирение и професионална апатия. Човекът изпитва силна неудовлетвореност и потребност от самореализация, той осъзнава необходимостта от разрешаване на противоречието между желаната кариера и нейните

235 реални перспективи. Това е време на самоанализ, свързано с професионален избор и напредване. [21, с. 274]
Друг проблем на хората на средна възраст, свързан с работата, е

Изтегляне 2.7 Mb.

Сподели с приятели: