Психология на развитието
Кризата на средната зряла възраст
Изтегляне 2.7 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- Криза на нереализираността
- Криза на безперспективността
| Кризата на средната зряла възраст често се описва като „криза на средата на живота“ или „криза на четиридесетата година“ или „криза на средната възраст“ (на 40– 45 години). [6, 88 и др..] Това е време на адаптация към разбирането, че човек вече не е млад и бъдещето не носи неограничени възможности, човекът първо осъзнава, че няма да живее вечно. Ако на 20 и 30 години може да бъде мечтател, то след 40 години идва времето за изпълнение на обещанията. Човек е изправен пред бездната, която разделя представата за себе си на 20 години и реалността на живота, която чувства на 40 години. Настъпва освобождаване от илюзиите, осъзнаване, че времето изтича, за да 240 запълни пропастта между мечтите и реалността, човек се сблъсква с необходимостта да преразгледа своите планове и да ги съпостави с останалото време за живот. Зрелостта, разбирана като най-голямо съответствие между реалност и представата за нея, е период с най-малко илюзии - с настъпването ѝ много (макар не всички) илюзии със силна мотивираща сила се разсейват: човек осъзнава предела на възможностите си; своите и на околните реални качества; перспективите за мястото си в общността. [88, с. 124.] През този период човекът енергично търси истината за себе си, за да види света в правилната перспектива. Психически тази фаза се характеризира със съмнения, липса на насоки и тенденция за вземане на илюзорни решения и могат да се появят кратки моменти на чувство за щастие. В духовен смисъл тези години означават борба с празнотата: на човек му се струва че е загубил почвата под краката си и още не е намерили нова почва. Често хората в тази възраст са обзети от паника, страхове и депресия, те определят състоянието си като „живот в безтегловност“. Това е времето, когато те се сблъскват с проблеми, свързани със смисъла на живота, криза на ценностите или преход към нова доминанта на ценностите. Източник на кризата е ограничеността на жизнената перспектива, младите хора считат, че ще живеят средно до 70–80 години и поставят линията за самореализация между 30 и 40 години. Трите най-често срещани аспекта на кризата в зрялата възраст са: 1. Криза на нереализираността: това, което човек е набелязал в младостта си, но не е могъл да осъществи или подценява своите успехи и постижения. 2. Криза на празнотата: всичко, което човек е мечтал е постигнато, или онези цели, към които се е стремял, губят своята актуалност и значение, престават да са желани, той няма конкретни цели, които да го привлекат в бъдещето, доминиращо е преживяването, че той „Вече няма сили“. 3. Криза на безперспективността: липсата на бъдеще в картината на живота, рисува се картина на безнадеждна стагнация, гарантирана скука, човек не вижда пътищата на развитие или самореализация. Успешното решение на кризата на средната зряла възраст обикновено включва разработване на нов образ на „Аза“, преосмисляне на житейските цели, преформулирането им в рамките на по-реалистична и сдържана гледна точка и въвеждане на корекции във всички области на обичайното съществуване. В този 241 момент протича процес, на „духовно съзряване“. Решаващият въпрос е дали е възможно да се освободим от преувеличения плен на „Аза“. [21, с. 248] Изтегляне 2.7 Mb. Сподели с приятели:
|