Психология на развитието
Предметна и други дейности
Изтегляне 2.7 Mb. Pdf просмотр
|
| Предметна и други дейности. При съвместна дейност с възрастен, детето формира предметна (предметно-манипулативна) дейност за усвояване на социално приетите начини на действие с предметите, която е водещата дейност в този период. Само в съвместната дейност с възрастни детето се научава да използва предметите по предназначение, т.е. открива целта и метода на действие с предметите. Разграничават се три етапа в развитието на предметното действие: етап на съвместно действие: възрастният е водещ в ориентацията, изпълнението и оценката на действието (например възрастен взема ръката на детето, взема лъжичка с нея, пълни я с храна и я поставя в устата на детето); етап на частично съвместно действие: възрастен започва действие, а дете го завършва; етап на самостоятелно действие: детето само изпълнява действието, възрастният първоначално изпълнява ориентировъчната част от действието, след това изпълнява само функцията на показване, в бъдеще - функцията за даване на указания и накрая функцията за контрол и оценка на действието, извършено от детето. Развитието на предметните действия води до пренос на действията: пренос на действие от един предмет на друг (детето се научи да се сресва с гребена си, след това може да се сресва с четката на майка си, с гребена на баба си и т.н.); пренос на действие от една ситуация в друга, т.е. детето действа с един и същ предмет, но в различни ситуации (като се научи да използва гребен, детето се опитва да среше майка си, куклата, кучето и др.). 110 Благодарение на тези два преноса се извършва обобщение на функцията, отделяне на действието от предмета и от ситуацията, което допринася за отделяне на детето от възрастния, сравняване с него, отъждествяване на себе си с възрастния. Именно на тази основа се появяват игрови действия, „на ужким”, основани на имитация на действията на възрастните. Детето на тази възраст храни, люлее, приспива куклата, може да пие от празна чаша и др. Главната особеност на детските игри в тази възраст в невъзможността да се създават „въображаеми ситуации“, свързани с въвеждането на елементи на въображение в ситуацията. В началото (приблизително на възраст от 15 до 18 месеца) децата са в състояние да действат "на ужким" само с предмети, подобни на истински (могат да хранят възрастния или куклите с помощта на истински или играчки чаши, лъжици и т.н.), след това вече могат да използват една обект като заместител на друг, те могат да си представят, че обектът може да представлява нещо различно от това, което всъщност е (кутия за обувки - кола, пръчка - лъжица, метла - кон, куб - телефон и т.н.). Детските игри все още са краткотрайни, възникват от време на време, характеризират се с примитивност на сюжета и еднородност на изпълняваните действия. За децата в този период е характерна т. нар. предметна игра, основното съдържание на която е възпроизвеждането на видяни и научени предметни действия (те „готвят“, „приспиват мечето“, „хранят куклата“). [41] „Личното прострянство“ на децата на две години и половина е достъпно главно за самите тях и за възрастните, които се грижат за тях, но децата вече са готови да приемат за кратко едно или две познати деца в своя свят на игри и да се впускат периодично в играта на други деца. Играта в непосредствена близост е предимно от типа „соло“, така че всяко дете се нуждае от собствен набор от играчки и своя „територия“. На този етап от развитието детето изглежда осъзнава своята физическа отделеност, преди да оцени собствената си когнитивна и афективна индивидуалност. Ето защо за известно време детето остава убедено, че възрастния, който се грижи за него, автоматично разбира какво чувства, има нужда и възнамерява да направи детето. [188, c. 35.] В края на ранна детска възраст в поведението на детето се появяват предпоставките за ролева игра: преименуване на обекти, идентифициране на действията на детето с действията на възрастен, наричане на себе си с името на друг човек. Тези предпоставки се проявяват най-ясно във феномена „роля в действие“: детето, докато възпроизвежда действието на конкретен възрастен, не осъзнава това, т.е. не осъзнава ролята, която играе, и ролята на предмета, с който играе. За него куклата не 111 е малко момиченце, дъщеря, то все още не е родител на тази дъщеря. Например, ако момиченце, което храни кукла, като майка, бъде попитано: „Коя си ти?“ – то казва името си, но ако кажем: „Храниш куклата като мама, ти може би си мама. Ели е мама?”, момичето се съгласява: „Ели е мама.” - „А това - посочваме куклата - дъщеря ти ли е? “ - „Да, дъще ми е“, съгласява се детето. Изтегляне 2.7 Mb. Сподели с приятели:
|