Психология на забогатяването
Изтегляне 1.33 Mb. Pdf просмотр
|
| 11. Разумен > Рационален Стремежът да бъдеш предимно разумен, работи по-добре от опитите да бъдеш студено рационален Вие не сте електронна таблица. Вие сте личност. Притесняващ се, емоционален човек. Отнеми време да го осъзная, но щом ми просветна, разбрах, че това е една от най- важните страни на финансите. С това разбиране идва и нещо, което често се пренебрегване се стремете да бъдете студено рационални, когато вземате финансови решения. Стремете се да бъдете просто разумни. Да останеш разумен, е по-реалистично и имаш по-голям шанс да се придържаш към това в дългосрочен план, което е най-важно при управлението напарите. За да покажа какво имам предвид, позволете мида ви разкажа историята на човека, който се опита да лекува сифилис с малария. * * * Юлиус Вагнер-Яурег е психиатър от XIX век, който притежава две уникални умения умее да разпознава закономерности и смята за смело онова, което другите виждат като лудост. Негова специалност са пациентите с тежък невросифилис – по онова време фатална диагноза без лечение. Той започва да забелязва закономерност пациентите със сифилис обикновено се възстановяват, ако са имали допълнително продължителна треска, дължаща сена несвързани заболявания. Вагнер-Яурег предполага, че това се дължина нещо, което е наблюдавано от векове, но лекарите не са разбирали добре високата температура помагана организма да се пребори с инфекцията. Затова той стига до едно логично заключение. В началото на ХХ век Вагнер-Яурег започва да инжектирана пациенти отслабени щамове на тиф, малария и едра шарка, за да предизвика достатъчно висока температура, която да убие сифилиса. Това наистина е толкова опасно, колкото и звучи. Някои от пациентите му умират от лечението. В крайна сметка той се спирана лека форма на маларията, тъй като тя може да бъде овладяна ефективно с хинин след няколко дни треска. След доста трагични проби и грешки експериментът му проработва. Вагнер-Яурег съобщава, че 6 от 10 пациенти със сифилис, лекувани с „малариотерапия“, са се възстановили, в сравнение с около 3 от 10 пациенти без лечение. Той спечелва Нобеловата награда за медицина през 1927 г. Днес организацията отбелязва Главното дело на Ваг- нер-Яурег през целия му трудов живот е стремежът да лекува психични заболявания чрез предизвикване на треска 38 Julius Wagner-Jauregg–Biographical, https://www.nobelprize.org/ 65 Слава богу, в крайна сметка пеницилинът измества малариотерапията на пациенти със сифилис. Но Вагнер-Яурег е един от малцината лекари в историята, които не самопризнават ролята на треската в борбата с инфекцията, но и я предписват като лечение. Хората винаги са се страхували от треската, която им се струвала загадъчна. Древните римляни почитали Фебрис, богинята, която предпазва хората от треска. Те оставят в храмовете амулети, за да я умилостивят, надявайки се да избегнат следващия пристъп на тръпки. Но Вагнер-Яурег се натъквана нещо много важно. Треската не е случайна неприятност. Тя наистина има роля в процеса на възстановяване на организма. Сега разполагаме с по-качествени научни доказателства за ползата от треската в борбата с инфекцията. Доказано е, че повишаването на телесната температура с един градус забавя скоростта на репликация на някои вируси 200 пъти. Много изследователи установяват подобри резултати при пациенти, които са имали треска, се казва в един доклад за Детската болница в Сиатъл имана своя уебсайт раздел за обучение на родителите, които могат да изпаднат в паника при най-малкото повишаване на температурата на детето си Високата температура включва имунната система на организма. Тя помагана организма да се пребори с инфекцията. Нормално високата температура между 37,5 и 40 градуса е полезна за болните деца.“ 40 Но тук свършва науката и започва реалността. Почти повсеместно треската се смята за нещо лошо. Лекуват я с лекарства като Тай- ленол“, за да бъде преодоляна веднага, щом се появи. Въпреки милионите ѝ години еволюция като защитен механизъм, нито един родител, нито един пациент, малцина лекари и със сигурност никоя фармацевтична компания не разглеждат треската като нещо друго, освен като неприятност, която трябва да бъде премахната. Тези възгледи не съответстват на съвременната наука. Едно проучване го казва откровено Лечението на треската е често срещано в интензивните отделения, което вероятно е свързано със стандартни догми, а не с доказана практика.“ 41 Хауърд Маркел, директор на Центъра за история на медицината, казва за фобията от треска Това са културни практики, разпространени толкова широко, колкото и инфекциозните болести, които стоят зад тях.“ 42 Защо става така Ако треската е полезна, защо се борим с нея толкова всеобхватно Не мисля, че е сложно да се отговори треската е болезнена. А хората не искат да ги боли. Това е. Целта на лекаря не е само да излекува болестта. Тя е да излекува болестта в рамките на онова, което е разумно и поносимо за пациента. Треската може да носи известна полза в борбата с инфекцията, но тя е мъчителна. А аз отивам на лекар, за да спре да ме боли. Неми пука за двойно-слепите изследвания, когато треперя под одеялото. Ако имате хапче, което може да свали температурата, дайте ми го сега. Може да е рационално да искате да имате треска, ако страдате от инфекция. Но не е разумно. Тази философия – стремежът да бъдеш разумен, а нерационален е още нещо, което човек трябва да има предвид, когато взема решения запарите си. 39 J. M. Cavaillon, “Good and bad fever”, Critical Care 16:2 (2012). 40 “Fever–Myths Versus Facts”, Seattle Children’s. 41 J. J. Ray, and C. I. Schulman, “Fever: suppress or let it ride?” Journal of Thoracic Disease 7:12 (2015). 42 A. LaFrance, “A Cultural History of the Fever”, The Atlantic (September 16, 2015). 66 * * * Финансовата наука си поставя за цел да намира математически оптимални инвестиционни стратегии. Моята собствена теория е, че в реалния свят хората не желаят математически оптимални стратегии. Те искат стратегия, която максимизира възможността да спят добре през нощта. Хари Марковиц печели Нобелова награда за изследването на математическия компромис между риск и възвръщаемост. Веднъж го питат как инвестира собствените си парии той описва разпределението на портфолиото си през те години на ХХ век, когато разработва моделите си за първи път Изтегляне 1.33 Mb. Сподели с приятели:
|