Психология на забогатяването

84
ненужно. Но как да не прекъснеш паричния план – кариера, инвестиции, разходи, бюджет, всичко останало – когато се променя това, което искаш от живота Трудно е. Някои от причините хора като Роналд Рийд – богатия чистач, за когото разказах по- рано в книгата – и Уорън Бъфет да постигнат такива успехи, са, чете продължават да правят едно и също нещо в продължение на десетилетия и оставят капитализирането да се разгърне. Но мнозина от нас се развиват толкова много през целия си живот, чене искат да правят едно и също нещо в продължение на десетилетия. Или нещо подобно на него. Така че вместо продължителност на живота от 80 и няколко години, при нашите пари хората имат може би четири отделни годишни етапа. Познавам млади хора, които целенасочено живеят скромно, с малко доходи, и сана- пълно доволни от това. А има и такива, които се скъсват от работа, за да си позволят луксозен животи са напълно доволни от това. И при двата вида има рискове – първите рискуват да се окажат неподготвени да създадат семейство или да финансират пенсионирането си, вторите рискуват да съжаляват, чеса прекарали младите си и здрави години в офисна кабинка. Няма лесно решение на този проблем. Кажете на петгодишното момче, че трябва да стане адвокат вместо трактористи то ще бъде против с цялото си сърце. Но трябва да имате предвид две неща, когато вземате решения, които смятате за дългосрочни.
Трябва да избягваме крайностите при финансовото планиране. Ако приемем, че ще бъдете доволен от много ниски доходи или ако решите да работите безкрайни часове в преследване на високи, увеличавате шансовете един ден да се окаже, че съжалявате. Горивото на Илюзията за крана историята е, че хората се адаптират към повечето обстоятелства, така че ползите от екстремния план – простотата да имаш почти нищо или тръпката от почти всичко – се изчерпват. Но недостатъците на тези крайности – невъзможността да си позволиш пенсия или погледът назад към живота, посветен на преследването на долари – водят до трайни съжаления. Съжаленията са особено болезнени, когато изоставиш предишен план и чувстваш, че трябва да бягаш в другата посока два пъти по-бързо, за да компенсираш загубеното време. Капитализирането работи най-добре, когато можеш да оставиш на плана години или десетилетия, за да се развива. Това важи не само за спестяванията, но и за кариерата и връзките. Издръжливостта е ключът. А когато обмислите склонността ни да се променяме с времето, балансът във всеки момент от живота ви се превръща в стратегия за избягване на бъдещото съжаление и насърчаване на издръжливостта. Стремежът във всеки момент от вашия трудов живот да имате умерени годишни спестявания, умерено свободно време, не повече от умерено време за пътуване до работното място и поне умерено време със семейството си, води до по-големи шансове, че ще се придържате към плана и ще избегнете съжалението, отколкото ако някое от тези неща попадне в крайните страни на спектъра.
Също така трябва да приемем реалността, че мнението ни се променя. Някои от най-нещастните работници, които съм срещал, са хора, останали верни на кариерата си само защото това е областта, която са избрали, когато на 18 години са взели решение за специалността сив колежа. Когато приемеш Илюзията за края на историята, осъзнаваш,

85 че шансовете да избереш (когато не си достатъчно възрастен, за да пиеш алкохол, професия, която все още щети харесва, когато си достатъчно възрастен (за да имаш право на социално осигуряване, са ниски. Номерът е да приемеш реалността на промяната ида продължиш нататък възможно най-скоро.
Джейсън Цвайг, коментатор по проблемите на инвестициите в Уолстрийт джърнъл“, е работил с психолога Даниел Канеман върху книгата на Канеман Мисленето. Да мислиш, бързо и бавно. Цвайг разказва една история за личностните странности на Ка- неман, които му служат добре Нищо не ме изумяваше у Дани повече от способността му да взривява това, което току-що сме изградили, пише Цвайг. Той и Канеман може да са работили безкрайно върху дадена глава, но
„Веднага след това [Канеман] изпраща версия, която е толкова променена, че е не-
узнаваема: започва по различен начин, завършва по различен начин, включва анекдоти
и доказателства, за които никога не би се сетил, основава сена изследвания, за които
никога не си чувал
„Когато попитах Дани как може да започва отново, сякаш никога не сме писали по- ранен вариант, продължава Цвайг, той каза нещо, които никога не забравям Нямам невъзвръщаеми разходи.“
56
Невъзвръщаемите разходи – приковаващи решенията ни към предишни усилия, които не могат да бъдат компенсирани – са дяволът в свят, в който хората се променят стечение навремето. Те превръщат бъдещите ни Аз в заложник на нашите предишни, различни Аз. Това е все едно непознат да взема важни житейски решения вместо вас. Приемането на идеята, че финансовите цели, поставени по време, когато си бил различен човек, трябва да бъдат изоставяни без милост, вместо да се крепят и протакат до живот, може да бъде добра стратегия за минимизирането на бъдещи съжаления. Колкото по-бързо го направите, толкова по-скоро можете да се върнете към капитализирането. Нека сега да поговорим за цената навлизане в капитализирането. Вижте книгите на Даниъл Канеман на https://4eti.me
56
J. Zweig, “What I Learned From Daniel Kahneman”, https://jasonzweig.com/
(March 30, 2014).

86

Изтегляне 1.33 Mb.

Сподели с приятели: