Психология на забогатяването

20 Около 18 милиона от тях живеят в САЩ. Около 270 000 от тях живеят в щата Вашингтон. Малко над 100 000 от тях живеят в района на Сиатъл. И само около 300 от тях учат в гимназията „Лейксайд“. Започваме с 303 милиона, завършваме с 300. Единна милион ученици в гимназиална възраст учи в гимназията, която разполага със съчетанието от парии предвидливост, за да си купи компютър. Бил Гейтс случайно е един от тях.
Гейтс не се съмнява какво означава това. Ако го нямаше „Лейксайд“, нямаше да го има и Майкрософт, казва той пред абитуриентите на училището през 2005 г.
Гейтс е невероятно умени още по-трудолюбив, и като тийнейджър има визия за компютрите, която дори повечето опитни компютърни мениджъри не могат да схванат. Но той също така получава и преднината на единна милион, тъй като учи в „Лейксайд“. Нека сега да разкажа за приятеля на Гейтс, Кент Евънс. Той получава също толкова голяма доза от риска, брат на късмета. Бил Гейтс и Пол Алън се прочуват благодарение на успеха на Майкрософт. Нов
„Лейксайд“ има и трети член на тази банда гимназисти компютърни вундеркинди. Кент
Евънс и Бил Гейтс стават най-добри приятели в осми клас. Както споделя самият Гейтс,
Евънс е най-добрият ученик в класа. Двамата прекарват в разговори по телефона цели часове, спомня си Гейтс в документалния филм „Inside Bill‘s Brain“. Все още помня телефонния номер на Кент, казва той. 525-7851“.
Евънс е толкова на ти с компютрите, колкото и Гейтс и Алън. В „Лейксайд“ се затрудняват да съставят ръчно учебния график на училището – сложна задача да се съчетаят уроците на стотици ученици, така чеда не се застъпват с други курсове. Училището възлагана Били Кент – които са още деца по обикновените мерки – да създадат компютърна програма за решаването на проблема. И тя заработва. За разлика от Пол Алън, Кент споделя бизнес нагласата и безкрайната амбиция на Бил. „Кент винаги ходеше с едно голямо куфарче, като на адвокат, спомня си Гейтс. Постоянно планирахме какво ще правим след пет или шест години. Дали ще станем изпълнителни директори Какво влияние ще имаме Дали да не станем генерали Или да станем посланици Каквото ида бъде, Били Кент знаят, че ще го направят заедно. Докато си спомня за приятелството си с Кент, Гейтс се натъжава. Щяхме да продължим да работим заедно. Сигурен съм, че щяхме да отидем заедно в колежа
Кент би могъл да стане основателна Майкрософт заедно с Гейтс и Алън. Но това никога няма да се случи. Кент загива като алпинист, при злополука, преди да завърши гимназия. Всяка година в Съединените щати има около трийсет смъртни случая на алпинисти.
12
Вероятността да загинеш при катерене в гимназията, е приблизително едно на милион. Бил Гейтс има късмета едно на милион да постъпи в „Лейксайд“. Кент Евънс се сблъсква с риск едно на милиони никога не успява да завърши онова, което с Гейтс възнамерявали да постигнат. Същата сила, същата величина, но действаща в противоположна посока. Късметът и рискът описват една реалност – как всеки резултат в живота се определя от сили, различни от индивидуалните усилия. Теса толкова сходни, чене можете да вярвате в едното, без да зачитате в същата степени другото. И двете се случват, защото светът е твърде сложен, за да позволи на 100% от вашите действия да диктуват 100% от
12
“How Many People Die Rock Climbing?” The Rockulus.

21 вашите резултати. Теса задвижвани от едно и също нещо вие сте един човек в игра със седем милиарда други и безброй движещи се елементи. Влиянието на случайни действия извън вашия контрол може да има по-голямо значение от тези, които съзнателно предприемате. Но и двете са толкова трудни и за измерване, и за приемане, че твърде често се пренебрегват. Срещу всеки Бил Гейтс стои един Кент Евънс, който е също толкова умели мотивиран, но се озовава от другата страна на рулетката на живота. Ако отдаваш на късмета и на риска дължимото уважение, ще осъзнаеш, когато преценяваш финансовия успех на хората – както своя, така и чуждия, – че той никога не е толкова добър или толкова лош, колкото изглежда.
* * * Преди години попитах икономиста Робърт Шилър, който спечели Нобелова награда за икономика, Какво, което не можем да знаем за инвестирането, искаш да узнаеш Точната роля на късмета за успешните резултати, отговори той. Харесвам този отговор, защото никой не мисли сериозно, че късметът няма роля във финансовия успех. Но тъй като е трудно да се определи количествено, и е твърде грубо да се допуска, че успехът на хората се дължи само на късмет, често той имплицитно се игнорира като фактор за успех. Ако аз кажа В света има един милиард инвеститори. Случайно да очакваш 10 от тях да станат милиардери предимно заради късмет, вие ще отговорите Разбира се. Но тогава, ако ви помоля да назовете имената на тези инвеститори директно в лицето им, вероятно ще откажете. Когато преценявате другите, да се приписва успеха им на късмет, ви прави да изглеждате завистливи и подли, макар да знаем, че и това се случва. Когато преценявате себе си, да приписвате успеха сина късмета, може да е твърде деморализиращо, за да го приемете. Икономистът Башар Мазумдер показа, че между доходите на братя има по-голяма корелация, отколкото по ръст или тегло. Ако си богати висок, по-вероятно е брат ти също да бъде богат, но не ида е също толкова висок. Според мен повечето от нас интуитивно са убедени, че това е вярно – качеството на вашето образование и вратите, които се отварят за вас, са силно свързани със социално-икономическия статус на родителите ви. Но намерете ми двама богати братя и ще ви покажа двама мъже, които не смятат, че констатациите от това проучване се отнасят за тях. С неуспеха – който може да варира от фалит до отклоняване отличната цел – също се злоупотребява. Провалилите се фирми не са ли полагали достатъчно усилия Не са ли били добре обмислени и лошите инвестиции Колебливата кариера на мързел ли се дължи Понякога да, разбира се. Но доколко Доста трудно е да се разбере. Всичко, към което си струва да се стремим, има по-малко от 100% шанс да успее, а рискът е точно онова, което се случва, когато се окажем от злощастната страна на това уравнение. Точно както при късмета, историята става твърде трудна, твърде объркана, твърде сложна, ако се опитаме да разграничим каква част от резултата се дължина съзнателно решение и каква на риска. Например купувам акция, но пет години по-късно тя не е мръднала. На първо място, възможно е да съм взел лошо решение, като съм я купил. Възможно е също така да съм взел добро

22 решение, при което е имало 80% шанс да спечеля пари, но просто съм се оказал на страната на злощастните 20%. Как да разбера кое кое е Сгрешил ли съм, или просто съм изпитал реалността на риска Възможно е да се измери статистически дали някои решения са били разумни, нов реалния свят, във всекидневието, ние просто него правим. Прекалено трудно е. Предпочитаме простите истории, които са лесни за разбиране, но пък често са дяволски подвеждащи. След като прекарах години в средата на инвеститори и бизнеслидери, осъзнах, че чуждият неуспех обикновено се приписвана лоши решения, докато нашите собствени неуспехи обикновено се дължат на тъмната страна на риска. Когато преценявам вашите неуспехи, най-вероятно ще предпочета простата история за причината и следствието, защото не знам какво се случва в главата ви. Постигна лош резултат, значи трябва да е причинен от лошо решение, е историята, която ми звучи най-смислено. Но когато преценявам себе си, мога да измисля невероятен разказ, оправдаващ предишните ми решения и приписващ лошите резултати на. риска. На корицата на списание „Форбс“ няма снимки на слаби инвеститори, които са взели добри решения, носа се озовали откъм нещастната страна на риска. Почти със сигурност на корицата греят лицата на богати инвеститори, които са взели добри или дори безразсъдни решения. и са имали късмет. И в двата случая е подхвърляна една и съща монета, която случайно е паднала на различна страна. Опасното тук е, че всички ние се опитваме да разберем какво работи и какво не работи в света напарите. Кои инвестиционни стратегии работят А кои не Кои бизнес стратегии работят А кои не Как да забогатеем Как да избегнем бедността Склонни сме да търсим поуки, като наблюдаваме успехите и неуспехите и си казваме Прави това, което направи тя, избягвай това, което направи той Ако имахме магическа пръчица, щяхме да разберем точно какъв дял от тези резултати се дължина действия, които могат да бъдат повторени, и не съвсем точно – ролята на случайния риск или късмет, насочили тези действия по един или друг начин. Но ние нямаме магическа пръчица. Имаме мозък, който предпочита лесните отговори и не проявява особен апетит към нюансите. Така че идентифицирането на чертите, на които трябва да подражаваме или които трябва да избягваме, може да е мъчително трудно. Позволете мида ви разкажа още една история за човек, който също като Бил Гейтс е постигнал изключителни успехи, но е трудно да бъдат определени като дължащи сена късмет или умения.
* * *
Корнелиус Вандербилт току-що е завършил поредица от бизнес сделки за разширяването на железопътната си империя. Един от неговите бизнес съветници се привежда, за да прошепне на Вандербилт, че всяка извършена от него транзакция нарушава закона. Боже мой, Джон, казва Вандербилт, нали не предполагаш, че може да се управлява железница в съответствие със закона на щата Ню Йорк?“
13
Първата ми мисъл, когато прочетох това, беше Заради такова отношение е постигнал толкова успехи
13
A. T. Vanderbilt II, Fortune‘s Children: The Fall of the House of Vanderbilt (William Morrow
Paperbacks, 2012).

23 Законите не толерират железопътните линии по времето на Вандербилт. Затова той ги праща по дяволите и въпреки всичко продължава напред.
Вандербилт е страхотно успешен магнат, така че е изкушаващо да разглеждаме потъпкването на закона – прословуто и жизненоважно за успеха му – като дълбока мъдрост. Този проклет визионер не позволявана нищо да му попречи Но не ели опасен такъв анализ Никой здравомислещ човек не би препоръчал очевидното нарушаване на закона като предприемачески похват. Можете лесно да си представите как историята на Вандербилт се оказва много по-различна – престъпник, чиято млада компания е срината по съдебен ред. И тук имаме проблем. Може да хвалиш Вандербилт, задето пренебрегва закона със същата страст, с която критикуваш „Енрон“, че правят същото. Може би единият е извадил късмет, като е избегнал ръката на закона, докато другите са попаднали откъм страната на риска. Джон Д. Рокфелер е подобен пример. Постоянното заобикаляне на закона – веднъж съдия нарича компанията му не по-добра от обикновен крадец – често е описвано от историците като забележителна бизнес хитрост. Може бие така. Но кога историята минава от Не допускайте остарелите закони да попречат на иновациите към Вие сте извършили престъпление Или колко малко би било нужно да се промени, за да може да се превърне от „Рокфелер беше гений, опитайте да се поучите от успехите му, в
„Рокфелер беше престъпник, опитайте да се поучите от неговите бизнес провали. Съвсем малко трябва да се промени – Какво ме интересува законът – казва веднъж Ван- дербилт. – Нямам ли власт Той има власти успява. Но е лесно да си представим, че това са последните думи от една история със съвсем различен резултат. Границата между смелости безразсъдство може да бъде доста тънка. А когато не даваме правилната оценка на риска и късмета, тя често е и невидима.
Бенджамин Греъм е известен като един от най-големите инвеститори на всички времена, баща на инвестициите в стойности ранен ментор на Уорън Бъфет. Но по-голямата част от инвестиционния успех на Бенджамин Греъм се дължина притежаването на огромен дял от акции на GEICO, а това, по негово признание, нарушава почти всяко правило за диверсификация, което самият Греъм е изложил в известните си текстове. Къде минава тънката граница между смело и безразсъдно Не знам. Греъм пише за своята лудост с GEICO: Една късметлийска пауза или едно изключително хитро решение можем ли да ги разграничим Не е лесно. По същия начин смятаме Марк Зукърбърг за гений, защото през 2006 г. отказва предложението на „Yahoo“ да купят компанията муза милиард долара. Той е видял бъдещето и се придържа към оръжията си. Но хората критикуват толкова разпалено заради отказана огромната оферта за изкупуване – тези глупаци трябваше да вземат парите, докато можеха Какъв е урокът за предприемачите тук Нямам представа, защото рискът и късметът са трудни за определяне. Има много примери затова. Безброй богатства (и провали) са резултат от прилаганите лостове. Най-добрите (и най-лошите) мениджъри притискат служителите си възможно най-силно. Клиентът винаги е прави Клиентите не знаят какво искат са две еднакво популярни бизнес мъдрости.

24 Границата между вдъхновяващо смело и глупаво безразсъдно може да бъде дебела милиметър и видима единствено след поглед назад. Рискът и късметът са близнаци. Този проблем не е лесен за решаване. Трудното идентифициране на какво е късмет, какво е умение и какво е риск, е един от най-големите проблеми, с които се сблъскваме, когато се опитваме да открием най-добрия начин за управление напарите, но две неща могат дави насочат в правилната посока.

Изтегляне 1.33 Mb.

Сподели с приятели: