Психология на забогатяването
Изтегляне 1.33 Mb. Pdf просмотр
|
| 1. Никой не е луд Твоят личен опит спарите съставлява навярно 0,00000001% от случва- щото се в света, и може би 80% от начина, по който си мислиш, че све- тът работи Нека дави кажа какъв е проблемът. Така може да се почувствате по-добре заради онова, което правите спарите си, ида осъждате по-малко онова, което правят другите хора със своите. Хората вършат някои луди неща спарите си. Но никой не е луд. Ето за какво става дума хората от различни поколения, отраснали в различни семейства, получаващи различни доходи и изповядващи различни ценности, хората в различни части на света, родени в различни икономики, участници в различни пазари на труда и с различни стимули и различна степенна късмет, научават различни уроци. Всеки човек има свой уникален опит затова как работи светът. А преживяното от самия тебе по-убедително от онова, което научаваш от втора ръка. Затова всеки от нас – ти, аз, всички други – живее, като се придържа към набор от възгледи затова как работят парите, а те – както казахме – се различават силно при отделните хора. Онова, което на вас ви се струва откачено, може да има смисъл за мен. Човекът, израснал в бедност, мисли за риска и за наградата по начин, който детето на богат банкер не може да разбере, дори ида се опитва. Човекът, израснал, когато инфлацията е била висока, е изпитал нещо, което човекът, израснал във времена стабилни цени, никога не е изпитвал. Брокерът, изгубил всичко по времена Голямата депресия, е преживял нещо, което техническият работник, къпещ се в слава в края на те години на XX век, не може дори да си представи. Австралиецът, който не е застигнат от рецесия от 30 години, е преживял нещо, което американец никога не е изпитвал. И още, и още. Списъкът с преживявания е безкраен. Вие знаете запарите неща, които аз не знам, и обратното. Преминавате през живота с различни убеждения, цели и прогнози от моите. Така е не защото единият от нас е по- умен или има по-добра информация, а защото сме имали различен живот, изпълнен с различни, но еднакво убедителни преживявания. Вашият личен опит спарите съставлява може би 0,00000001% от случващото се в света, и може би 80% от начина, по който си мислите, че действа светът. Затова еднакво умни хора могат да се разминават по линия на това каки защо се случват рецесиите, как трябва да инвестират парите си, какво да определят за приоритет, колко рискове трябва да поемат и т.н. В книгата си за Америка от те години на ХХ в. Фредерик Люис Алън пише, че Голямата депресия беляза милиони американци – вътрешно – до края на живота им. Но има различни видове опит. Двайсет и пет години по-късно, когато се кандидатира за президент, Джон Кенеди е попитан от репортер какво си спомня за депресията. Той отговаря: 12 „Нямам познания от първа ръка за депресията. Семейството ми притежаваше едно от най-големите богатства на света, а тогава това си струваше повече от вся- кога. Имахме по-големи къщи, повече слуги, пътувахме повече. Едва ли не единстве- ното нещо, което видях пряко, беше как баща ми нае допълнителни градинари, само за да им даде работа, за да могат да се прехранват. Наистина не знаех за депресията, докато не прочетох за нея в Харвард.“ Това е ключов момент в изборите през 1960 г. Как така, мислят си хората, можели някой, който не разбира най-голямото икономическо премеждие на последното поколение, да бъде поставен начело В много отношения тази липса на опит се компенсира от опитана Джей Еф Кей от Втората световна война. Това пък е другото най-широко разпространено емоционално преживяване на предишното поколение и нещо, което основният му опонент Хюбърт Хъмфри не притежава. За нас проблемът е, че никакво изучаване или отвореност на ума не могат да пресъздадат истински силата на страха и несигурността. Мога да прочета какво е било да загубиш всичко по времена Голямата депресия. Но нямам емоционалните белези на онези, които са го преживели. А човекът, който го е преживял, не може да схване защо някой като мен може да изглежда толкова самодоволен заради притежаването на акции например. Ние виждаме света през различна оптика. Електронните таблици могат да моделират историята и статистическата честота на големите спадове на фондовия пазарно не могат да моделират чувството, с което се прибираш вкъщи, гледаш децата си и се чудиш дали не си допуснал грешка, която ще повлияе на целия им живот. Изучаването на историята те кара да се чувстваш сякаш разбираш нещата. Но ако не ги преживееш и не почувстваш лично последиците, може да не разбереш достатъчно, за да промениш поведението си. Всички ние си мислим, че знаем как работи светът. Но всички ние сме изпитали само малка част от това. Както казва инвеститорът Майкъл Батник, някои уроци трябва да бъдат изживени, за да могат да бъдат разбрани. Всички ние по различен начин сме жертви на тази истина През 2006 г. икономистите Улрике Малмендие и Стефан Нагел от Националното бюро за икономически изследвания изучават те години на ХХ ви Проучванията на финансите на потребителите – подробен поглед върху това какво правят американците спарите си. 6 На теория хората би трябвало да вземат инвестиционни решения въз основана своите цели и инвестиционните възможности, достъпни за тях по същото време. Но те не постъпват така. Икономистите установяват, че решенията на хората за инвестиции са силно свързани с преживяванията, които са имали заедно със собственото си поколение – особено с опита в ранната младост. Израсналите във време, когато инфлацията е висока, по-късно инвестират по-малко пари в облигации в сравнение с тези, които са израснали във време, 6 U. Malmendier, S. Nagel, “Depression Babies: Do Macroeconomic Experiences Affect Risk-Taking?” (August 2007). 13 когато инфлацията е ниска. Ако пък сте израснали, когато фондовият пазар е бил силен, по-късно ще инвестирате повече пари в акции, за разлика от тези, които са израснали, когато акциите са били слаби. Нашите данни показват, че готовността на отделните инвеститори да поемат риск, зависи отличната им житейска история – заключават повечето икономисти. Не от интелигентността, от образованието или от придобития опит. Просто от глупавия късмет кога и къде си роден. „Файненшъл таймс“ интервюира през 2019 г. Бил Грос, мениджър на облигации. „Грос признава, че вероятно не би стигнал нивото, на което е днес, ако беше роден десетилетие по-рано или по-късно“, се казва в статията. Кариерата на Грос съвпада почти напълно с поколенческия колапс на лихвените проценти, който осигурява попътен вятър за цените на облигациите. Такива неща влияят не само върху възможностите, които срещаш, те влияят и върху онова, което си мислиш за тези възможности, когато ти се представят. За Грос облигациите са машини, генериращи богатство. За поколението на баща му, израснало с по-висока инфлация, те може да са изглеждали като инсинератори, те. като съоръжения за изгаряне на богатство. Разликите в опитана хората спарите не са малки дори сред онези, за които може би си мислите, че доста си приличат. Да вземем например акциите. Ако си роден през 1970 г, оттогава рейтингът Стандарт енд Пуърс 500“ сее увеличил почти 10 пъти, ако се вземе предвид инфлацията през тийнейджърските и следата ти година. Това е невероятна доходност. Ако си роден през 1950 г, пазарът буквално не е помръднал през тийнейджърските и следата ти година, като се вземе предвид инфлацията. Две групи хора, разделени от случайността поради годината нараждане, живеят с напълно различен поглед затова как работи фондовият пазар – те. как са се държали акциите през тийнейджърските и следата им година. Изтегляне 1.33 Mb. Сподели с приятели:
|