V. Идеята за психичния травматизъм

1. Теория на Мелани Клайн (Melanie Klein, 1882-1960, австрийска психоаналитичка).

Мелани Клайн смята, че в първите месеци (2-3 месец) след раждането бебето се намира в т.нар. параноидна фаза на развитие на афективността - то е обърнато към себе си, има представата за общност между него и майка му, не се интересува от външния свят. Когато се появи интересът към външната реалност, първоначално детето схваща света само като добър или само като лош. Фазата е наречена параноидна, защото майката се възприема или като добра, или като лоша (като два образа). Ако в тази фаза настъпи тежка фрустрационна атака, тежък психически травматизъм (напр. отделяне от майката, схващано от детето като изчезване на майката), то се развива дефективност в афективността. Такива хора по-късно имат дефицит на възможността за справяне със събитията в живота (със стреса). Около 8-9 месечна възраст детето интегрира добрата и лошата майка в един образ, в един и същи човек. Това е първата психологическа загуба, която човек преживява в своето развитие. Според Мелани Клайн това, че бебето трябва да направи това усилие, води до депресивно състояние. Начинът, по който човек се отнася в тази възраст към първите обекти определя по-нататъшното му развитие на държанието към другите.

2. Последовател на Мелани Клайн е Джон Боулби (J.Bowlby) - (някои произведения: "Maternal Care and Mental Health",1952; статия "Processes of Mourning" в списание "Психоанализа",1961. Англ. mourning - скръб, траур). Прави изследвания за това, какво става с хората, когато загубят нещо скъпо за тях, провежда и изследвания върху деца. Известен е с изследването на три основни феномена: привързаността (attachment); раздялата (separation); фазите на загубата и траура. Интересува се от това как децата развиват реакция на скръб (траур). Стига до извода, че ако майката сама гледа детето си, то се развива много по-добре емоционално и с това доказва, че отглеждането в детска ясла не е полезно за детето.

Джон Боулби е много известен учен. Работи през 50-те години, като за изследванията си е субсидиран от Световната здравна организация (със седалище в Женева). Радетел за освобождаването на майките от служебни задължения, за да могат да гледат децата си (до 3 години!), а не да ги дават в обществени институции. Защото дете, което е било предимно с майка си през ранното детство, има големи шансове да развие по-успешна афективност и адекватни начини за справяне с психологическите загуби в зряла възраст.

3. Маргарет Малер (Margaret Mahler). Нейните възгледи са до известна степен отречени, но тя въвежда една добра терминология. Говори за т.нар. ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯ и СЕПАРАЦИЯ (separation-individuation) за обозначаване на детското чувство за неговата отделна идентичност, отделеност и различна от майката индивидуалност. В теорията на М.Малер, този процес следва след симбиотичната фаза, където взаимосвързаността между майката и детето е доминираща. Т.е., подобно на М.Клайн, М.Малер смята, че бебетата до 8-9 месечна възраст имат преживяване за единство с майката. Към 8-ия месец започва да се появява чувството на разделеност, съпроводено с т.нар. реакция на страх от непознати. Проявата на тази реакция говори за правилно развиваща се фаза на индивидуализация и сепарация у това дете. Фазата приключва около третата година. М.Малер смята, че нашите ресурси за индивидуализация и сепарация се мобилизират и актуализират при всяка житейска криза. Те се поставят под съмнение в различни етапи от живота (напр. в юношеството) и са израз на готовността на субекта да се справя с външния свят.

Тези трима автори маркират нещо много важно - как в най-ранното ни детство се трасира пътят, по който по-късно ще се преодоляват стресовете от външния свят, психологичните загуби.

Траурната реакция много прилича на депресията - скърбящият човек изглежда като депресиран. Но разликата е в това, че при траурната реакция винаги има ясно определена психологическа загуба (травма), която е значима за личността и е адекватна на траурната реакция. При депресията наличието на такава травма не е задължително (Заб.: една депресия може да бъде психиатричен или психологичен проблем - зависи от диагностицирането й). Освен това, една от основните характеристики на депресивното състояние е понижената самооценка, чувството за малоценност, докато при траурната реакция човек запазва чувството си за себестойност. Тази разлика е много важна в терапевтично отношение - при реакция на траур терапевтът помага на пациента да "извърви" пропуснатите фази (да говори за травмата, да оживява спомените си, защото страдайки пациентът оздравява и загубва симптомите на траурната реакция).