III. ЕТИОЛОГИЯ на тревожното състояние

Пристъпите на паника са най-проучваната група. Има моменти на очевидни и резки промени в състоянието на организма и в емоционалния живот, които лесно се разпознават. Освен психоаналитичните идеи, тук се търси и биологичния субстрат на разстройството. Изследванията са свързани с норадреналинови неврони, които в определени моменти силно се задействат (това всъщност са пристъпите). Косвено доказателство за наличие на биологичен субстрат е това, че тези явления могат да се предизвикат по изкуствен начин (с инжектиране на различни вещества).

Смята се, че причините за агорафобията са свързани с пристъпите на паника (те някак "отключват" агорафобията, поведението на избягване), но не са напълно разгърнати - не винаги в началото на агорафобията има пристъпи на паника. Не е ясно защо човек в един момент започва да избягва да излиза навън (когато започне, е ясно - по механизма на научаването се получава порочен кръг: вследствие на панически пристъпи човек се опасява, че нещо ще се случи и ограничава действията си; поведенческите детерминанти засилват тревожността и т.н.).

За останалите фобии се предлагат различни модели на обяснение. Един от въпросите е защо хората са склонни да реагират с висока степен на тревожност точно спрямо един вид обекти? Има различни спекулации за биологична предразположеност на човека да формира такъв тип реакция към определени обекти - идеи за възникване на условни рефлекси при определени сигнали: физиологична предразположеност на човека. Тези страхове са свързани с еволюцията на човека и са израз на особен вид приспособимост към определени условия.

При генерализираната тревожност почти нищо не се знае за причините за възникването й.

Тревожните състояния обикновено са в разбираема връзка със стресогенни житейски събития. Тревожните симптоми често са свързани с безпокойства относно телесното здраве и затова пациентът трябва спокойно да ги изрази и да намери медицинско обеснение за тях от лекар. В други случаи тревожността не е свързана със загриженост за телесното здраве, а е соматичен израз на някакъв интерперсонален проблем (който пациентът не свързва с телесния симптом).