IV. ЛЕЧЕНИЕ на разстройства, свързани с тревожност

1. За пристъпите на паника има лекарства, които ги разреждат или спират (блокират) във времето. Най-широко приложение имат транквилизаторите и антидепресантите. Но тъй като съществува опасност от формиране на зависимост към транквилизаторите, то основното лечение трябва да е с антидепресанти, а транквилизаторите да се изписват допълнително (по време на кризите).

Друг вид лечение е обучението в релаксация. Възможно е редовното практикуване на техниките да понижи нивото на тревожност (съществува тревожност между пристъпите - "тревожност на очакването") и, съответно, разреждане на пристъпите на паника.

Може да се препоръча и обучение в различни техники на дишане, защото когато спадне нивото на въглероден двуокис в кръвта, се повишава тревожността - при учестено дишане кислородът се повишава, а въглеродният двуокис намалява. Затова се препоръчва т.нар повърхностно дишане или дишане в кесия, където нивото на въглероден двуокис е по-високо.

2. При агорафобията основният метод за лечение е поведенческата терапия - излагане на фобийните ситуации, с което се постига излизане на пациента навън от "дупката". Прави се план за постигане на близки и далечни цели (места), отначало с придружител, а по-късно и без спътник. Ако са налице и пристъпи на паника, може да се приложат и лекарства за блокиране на тревожността.

3. При лечението на социалните фобии основният метод е обучението в социални умения за общуване - не индивидуално, а в малка група (ролеви игри и др.). Има специални програми, които се нагаждат към нуждите от лечение на конкретния човек.

4. Специфичните фобии обикновено не стигат до лечение, защото не предизвикват особено силна степен на дискомфорт. При ясно дефинирана ситуация или обект лечението е по-лесно. Лечението е с поведенчески техники - степенувана десенсибилизация in vivo. Тя включва обучение в умението да се релаксира и постепенно излагане на обекта или ситуацията, който е предмет на фобията.

5. Генерализираната тревожност се лекува трудно. Тя е "плуваща", съществува постоянно и не са известни причините за появата й. Опасното е, че човек става зависим от един или друг вид мерки, особено от лечение с медикаменти. Най-подходящият вариант е някаква психотерапия, насочена към откриване на проблемите, конфликтите, темите, които налагат на този човек да прибягва до езика на симптомите.