Въпрос 15. ОБСЕСИВНО-КОМПУЛСИВНО РАЗСТРОЙСТВО

Натрапливите феномени включват:

- мисли с неприятно или неприлично съдържание;

- представи под формата на отблъскващи, но оживени сцени;

- подтици към извършване на действия от насилствено или позорящо естество;

- ритуали като миене на ръце или усложнени начини за обличане или почистване;

- умствено предъвкване на доводи "за" и "против" тривиални, ежедневни дейности;

- съмнения в това, дали действия, свързани с безопасността (заключване на врати, изключване на електрически прибори) са действително извършени.

Типично за обсесивно-компулсивното разстройство (ОКР) е, че когато възникнат натрапливите феномени пациентът има ясно съзнание за тяхната нелепост (за разлика от налудните идеи).

Т.е., за да се говори за натрапливост, първо трябва да има ясно съзнание за нелепост, безсмисленост.

Вторият важен елемент е вътрешната съпротива. Индивидът съзнава, че обсесивните мисли и идеи идват от самия него, а не са външни внушения. Пациентът сам създава обсесивната мисъл и ясно съзнава, че тя е нелепа, а от друга страна изпитва вътрешна съпротива към тази мисъл (докато налудните мисли се приемат за нещо идващо отвън и не е налице чувство за нелепост и вътрешна съпротива). Пациентът губи битката, защото ( има две важни характеристики: депресия и тревожност. Всяко ОКР се съчетава с тях. Опитите да се пропъди обсесивната мисъл или да се противостои на компулсията за извършване на някакво действие обикновено предизвикват тревожност. И за да се намали тревожността, трябва да се извърши компулсивното действие (ОКР в умален образ от ежедневието е почукването на дърво).

При ОКР страда социалното функциониране на личността. Определени лица, възрасти, дори етнически групи, са по-податливи на обсесивност от други. Напр. религиозните ритуали в известен смисъл също са обсесивни действия (начин за предпазване от нещо и, съответно, за намаляване на тревожността). Има личностови характеристики и житейски ситуации (кризи), които правят човека по-податлив на обсесивно поведение, за да се справи с тревожността, предизвикана от акумулирания стрес (натрапливият ритуал може да е напр. натрапливо броене или миене на ръце, което е един от най-разпространените варианти и др.). Понякога ритуалите до такава степен могат да обсебят ежедневието на човека, че той да не може да върши нищо друго (животът му се инвалидизира), но те не засягат Аз-а - човек прекарва деня си в борба да не мисли или извърши нещо и в края на краищата го прави.

Това е тежка болест, която се хронифицира, ако подобен епизод трае повече от една година. Това е едно перманентно състояние, завладяващо целия социален живот на човека. При такива пациенти рационалният подход не върши работа.

Симптомите (нарастваща тревожност, борба с нея и невъзможност за успокоение, докато не направи действието) се срещат в чист вид при ОКР, а като придружаващи - при други разстройства, най-често при депресивно-афективните разстройства в съчетание с депресивни симптоми. Понякога по обсесивно-компулсивен начин може да започне и една шизофрения, но при шизофренията липсва съпротива.

Значение при отчитането на факторите имат самата личност (опитът й), наследствеността, начините на отглеждане и възпитание (напр. начините на наказване).

ПРОГНОЗА на ОКР: най-неблагоприятна, що се отнася до качеството на живота.

За психоаналитиците ОКР е един от най-интересните обекти. Чрез натрапливата невроза се доказва идеята на Фройд, че натрапливите симптоми са израз на изтласкана тревожност и агресия и че настъпва мощен регрес на личността към аналната фаза. Психоанализата е и ефективен начин за лекуване на ОКР.

ОКР често се комбинира с депресия и, следователно, би могло да се лекува с антидепресанти. С транквилизатори не става почти нищо, защото зад обсесивно-компулсивните прояви в този случай стоят разстройства на афектите (депресия, недобре насочена агресия, силна тревожност).

Обсесивните мисли и действия дават кратко облекчение, защото разстройството е съпътствано винаги от депресивност и почти непрекъсната тревожност. Натрапливи разстройства възникват и без депресивни симптоми, но това са сравнително редки случаи.

Половете са представени поравно, за разлика от другите състояния. Честотата варира между 0.1 и 2 на 1000 за година. Натрапливите заболявания са само около 2 % от заболяванията, лекувани от психиатри.

Има идея, че ОКР развиват хора с по-висок IQ, по-интелигентни, и това е в известен смисъл вярно, защото всъщност натрапливостите се развиват, ако са потиснати нагоните.

Да се запомнят трите важни връзки на ОКР с други заболявания: с депресия, с тревожни разстройства, с ананкастна личност (при ананкастната личност няма истинско ОКР, но личността обсесивно проявява тревожността или педантизма си)!