Въпрос 14. РАЗСТРОЙСТВА СВЪРЗАНИ С ТРЕВОЖНОСТ

Тревожността много прилича на страха. Обикновено тези два термина се различават по това дали има реално съществуваща опасност или няма. Страхът има определени, конкретни причини. Отговор на човека и при двете състояния е "борба или бягство".

Едната група симптоми за тревожност се отнася до телесните функции на човека (свързани с вегетативната нервна система - болки в корема, в гърдите, гадене, повръщане, виене на свят, чести позиви за уриниране и др.).

Другата група симптоми е свързана с психични прояви - опасения, предчувствия, очаквания.

Кое отличава ТРЕВОЖНОСТТА КАТО БОЛЕСТНО СЪСТОЯНИЕ (т.е. кога тревожността е нормална и кога става патологична, кога става синдром)?

Тревожността се превръща в патологична, когато силата й е такава, че блокира човешките действия, преминала е прага на нормалното.

Тревожността е неприятно състояние и различните хора се справят с нея по различен начин (танцуват, тичат, пушат, слушат музика). Тревожността има ВТОРИЧНО ПОДКРЕПЯЩ ХАРАКТЕР , когато човек избира един или друг начин за справяне (напр. ако човек слуша Моцарт винаги, когато е тревожен, то спадането на тревожността му от тази музика подкрепя начините за справяне).

Тревожността може да бъде и предупреждение за опасност, която идва и от вътрешния, и от външния свят (фрустрацията включва и външната ситуация). Когато възникне вътрешна опасност (когато в съзнанието нахлуят несъзнавани елементи), се появява една тревожност, която психоанализата нарича "сигнална". В разултат от нея се включват защитните механизми на Аз-а, които се стремят да я премахнат. В ежедневното ни съществуване това става непрекъснато.

Но когато защитните механизми на Аз-а се "провалят", то забраненият импулс се проявява под друга форма - като симптом. Симптомът е компромис (междинна форма) между забраната и защитните механизми на Аз-а. Един от тези симптоми е тревожността (това е психодинамично обяснение).

Обобщение: тревожността бива два вида: сигнална и симптомна!