Виж МКБ-10, F 42, след 14-ти въпрос!

I. Соматоформните разстройства (синоним: психосоматично разстройство) са психични разстройства с телесна симптоматика - проявата на психичната дисфункция е соматична.

Първият вид соматоформни разстройства - соматизационните - (соматизационно и соматоформно не е едно и също нещо! "Соматоформни разстройства" е шапката, под която са описани психичните разстройства със соматична симптоматика. Соматизационното разстройство е едно от тях), се характеризират с дълготрайни, повтарящи се симптоми, налагащи постоянно търсене на лекарска помощ и повтарящи се до втръсване медицински изследвания. И при депресията има телесни симптоми (напр. безсъние), и при тревожността - също (вегетативна симптоматика), но при соматизационните разстройства не се открива разстройство на ниво психика.

Тук основната характеристика е дълготрайността (не по-малко от 2 години). През цялото това време упорито се търси медицинска помощ по повод ясни телесни симптоми, НО ТЕЛЕСНА БОЛЕСТ НЕ СЕ ДОКАЗВА. Тези хора много късно отиват при психиатър и съзнателно го отбягват. Всяка идея да се свърже болестта им с интрапсихична причина води до много голям яд (много типично!). Пациентът се чувства обиден от подобна идея. Постепенно това съществуване на човека между здраве и болест нарушава цялостното му социално функциониране.

* Разлика от хипохондрията! Хипохондрията е израз на дълбока убеденост, че човек е болен от тежка, непозната и нелечима болест. При соматизационното разстройство човек е фиксиран върху симптомите си - търси начин да ги докаже (обективира) и търси лек за тях. При хипохондричното разстройство симптомите будят страх и често най-невинни явления се тълкуват като болестни симптоми.

И при двата вида разстройство е налице свръхангажираност на пациента със симптомите и страховете и прояви на дистрес, съпроводени с абсолютна отхвърленост на психична етиология. Винаги се намират лекари, които да обслужват телесните им прояви.