Пътят към богатството: как да станем и богати, и щастливи Валерий Синелников
Изтегляне 0.59 Mb.
|
| В търсене на съкровищата
Повече от час вече нашият джип стремително препускаше по полуострова Халкидики - тайнствения рай на Гърция, както го наричат самите гърци. Носехме се към онова място, където предполагахме, че са заровени съкровищата и може би - нашите мечти. Величественият полуостров Халкидики напомня тризъбец, който пронизва Егейско море. В дълбока древност хората са вярвали, че тези скалисти, труднодостъпни места са били жилище на гиганти, които се борели с боговете. Касандра - най-западният „пръст" - е разположен най-близо до Солун и е наречен така в чест на съвременника и стратега, а по-късно и приемник на Александър Велики - Касандър. Ситония е средният „пръст" на полуострова. Наименованието му произлиза от името на сина на бога Посейдон — Ситон. Атон е последният и най-красивият от трите „пръста". Този полуостров е населен предимно с монаси. Преди повече от 1000 години мястото става духовен рай за православието. През 885 година византийският император Василий I обявява Атон като място за живеене изключително на монаси и отшелници. Светата планина Атон магически се извисява над морето на 2033 метра. Наречена е така на името на гиганта Атон, който, според легендата, в пристъп на ярост откъснал и хвърлил огромна канара, опитвайки се да порази с нея боговете. Според думите на Анестис, бяхме съвсем близо до заветното място. Нашият отряд се беше увеличил. Освен мен, Валентина и Яков, в колата пътуваха още Янис и Христофор. Янис беше приятел на Анестис и отдавна му помагаше в иманярството. Беше млад мъж със здраво телосложение. Съдейки по погледа му, беше добър и спокоен човек. Христофор беше вече на възраст. Изглеждаше на около шестдесет. Минаваше за потомствен иманяр, тъй като баща му Панайотис някога наистина намерил имане. Валентина ме информира още вчера за това. — Слушай, как е станало — започна разказа си Валентина. — Анестис има една позната, Мариана. Помниш ли, беше на прием при теб миналия път. Нейният дядо Панайотис, още млад, лежал в затвора заедно с някакъв осъден с доживотна присъда. Та той разказал на Панайотис заради добрината му, че на еди-кое си място е заровено имане. По-точно, две иманета. — Направо като в „Граф Монте-Кристо" на Дюма — прекъснах я аз. — Точно — съгласи се тя. — Слушай по-нататък. След няколко години дядо й излязъл на свобода и намерил едното имане, но другото — не. А пък Мариана няколко пъти е имала видение. В това видение баба й идвала при нея и говорела за съкровищата. Мариана мислела, че това са халюцинации. Тя не знаела историята на дядо си. А бащата на Мариана, Христофор, знаел и отдавна търсел второто имане. Когато Мариана му разказала за виденията, той чак подскочил. Казал й да попита следващия път баба си, къде е второто имане. На следващия ден Мариана отново имала видение и попитала баба си за имането. Тя й отговорила: „Вие живеете върху него". — „Какво значи — живеете?"' — попитала отново Мариана. „Ами значи, че имането е заровено под къщата — отговорила бабичката". — Представяш ли си — каза Валентина възбудено, - имането било под къщата им. Изобщо половин Гърция живее върху злато и не знае това — Ами тогава защо не го изкопаят? — Защото трябва да се определи точното место, а не да разрушават цялата къща! Освен това, представи си, че видението на Мариана излезе лъжливо. Може би бабичката е решила да се пошегува или да си отмъсти. Казват, че била малко откачена, а през последните години съвсем превъртяла. — Освен това — добавих аз, — самата Мариана, доколкото помня, е малко истерична. Лично аз не бих разчитал на виденията й. — Да — съгласи се Валентина, — има си някакви проблеми с психиката, аз също забелязах. Но тя е много чувствителна и няколко пъти до сега е имала моменти на ясновидство. — С една дума, Христофор сега е загрижен, как да изкопае имането изпод къщата си. Те заедно с Анестис вече претърсиха цялото мазе с махалото и металотърсача. Но и уредът, и махалото всеки път показват ново място с разлика два-три метра. Анестис казва, че този уред е вече остарял и иска да купи нов от Русия, по-чувствителен. След като го купи, веднага ще почнат да копаят. Джипът спря в гората до черния път. Анестис каза нещо на гръцки. - „Почакайте ме тук, ще отида на разузнаване" - преведе Валентина. - Ей, ама ние сме истински партизански отряд! Всички сме деца на гръцки партизани. - Това е то наследствеността - обобщих аз. Анестис се върна след минута и каза, че всичко е чисто. - Защо е тази предпазливост? - попитах наивно аз. - А как иначе?! - каза сериозно Валентина. - Според гръцките закони търсенето на имане без специално разрешение е забранено. Може да ти наложат голяма глоба или даже да те осъдят. - Защо тогава не вземем разрешение? - Струва скъпо. И представи си, че няма никакво имане - напразно ще си похарчим парите. Приближихме с колата до извора и разтоварихме необходимите инструменти. Янис седна зад волана и отдалечи джипа в гората, за да не се вижда от пътя. - Още веднъж ще проверя - каза Анестис и извади махалото. Махалото му изглеждаше доста особено. Не бях виждал още такова. Представляваше алуминиева тръбичка с дължина 40 см и с диаметър 5 см. Тръбичката беше съединена с пружина. Анестис държеше с двете си ръце пружината, а тръбичката се люлееше ту нагоре-надолу, ту надясно-наляво, ту в кръг. Отначало той се отдалечи доста от извора и тръбичката беше съвсем неподвижна. След това започна да се приближава и махалото започна силно да се люлее. Той обикаляше около извора, стиснал пружината между краката си на равнището на слабините, а уредът се клатеше ту наляво, ту надясно, ту по-силно, ту по-слабо. Изведнъж си представих доста необичаен образ. Не издържах и попитах Валентина: - Валечка, погледни, моля те, какво ти напомня всичко това? Само аз ли съм такъв, „ненормален"? - Ами на мене май ми прилича, когато жребецът бяга след кобилата и си тръска своя... Двамата дълго се смяхме, като се стараехме да бъдем по-тихи. Като пообиколи наоколо, Анестис взе минотърсача, настрои го на нужната честота и започна да изследва пространството отляво на извора. При доближаване на едно определено място приборът издаваше характерен звук. Когато Анестис се отдалечаваше от това място, приборът замлъкваше. - Това е мястото! - тържествено заяви той и очерта малко колкото човешка длан местенце на три метра вляво от извора. - Тука ще копаем. Христофор извади голям нож и започна да сече шипковия храст, който не позволяваше да се доближим до заветното място. Янис и Яков грабнаха лопатите и започнаха да копаят земята. Копаеха лесно, тъй като почвата беше песъчлива, а на дълбочина половин метър започна да излиза само пясък. Валентина и Анестис стояха на насипа. Когато Янис и Яша се умориха, ние с Христофор ги сменихме. Работата вървеше бързо. Ямата растеше, но засега нямаше никакъв резултат. Изведнъж Христофор извика приглушено. Явно беше намерил нещо. Всички се хвърлихме към него. Той държеше в ръката си медна монета и грижливо я почистваше от пясъка и почвата. - Монетата е гръцка - каза Анестис с вид на познавач, — най-вероятно от началото на двадесети век. Това е добър знак. Да продължим да копаем. Лопатите заработиха по-бързо. Анестис още веднъж обходи ямата с прибора и каза, че трябва да се преместим малко по-вляво. След пет минути аз възкликнах на свой ред. Лопатата ми издаде приглушен звън и опря в нещо твърдо. Янис подскочи и започна да ми помага да измъкна някакъв плосък предмет. Оказа се глинено парче от делва. Анестис каза възбудено нещо на гръцки и започна сам да копае. След десетина минути измъкнахме от ямата няколко мръсножълти чирепи от средна на големина делва. Само че нямаше никакво имане. —Имало е злато, но някой вече го е взел—каза Анестис. - Сигурно затова на Яша му беше трудно да го види — предположи Валентина. - Точно така - каза Яков. - Сега ми хрумна мисълта, че мъжът, който е закопал имането, се е върнал тук след известно време и го е изкопал. Не напразно съм имал такова видение. Христофор опита да покопае още малко, но вече без ентусиазъм. На всички беше ясно, че имането е било изкопано преди нас. - Странно - каза Анестис, - защо тогава приборът показваше наличие на имане? Не може да е реагирал само на една медна монета. - Този прибор е много чувствителен - казах аз - и реагира на мисълта на човека, който борави с него. В този случай ти си мислеше за съкровището и имаше огромно желание да го откриеш. При физиците има такъв израз: „Резултатът от експеримента зависи от очакванията на експериментатора". Валентина преведе. - Може би - каза той. - Е, нищо де, скоро от Русия ще ми донесат друг уред за две хиляди в зелено. Тогава ще видим. Във всеки случай сме близо до целта. Имам още две сигурни места. Партизанският ни отряд събра инструментите и се насочихме към колата. През целия обратен път обсъждахме бурно изминалия ден, споделяхме впечатленията си и крояхме планове за бъдещето. Всички се чувстваха много добре, настроението беше прекрасно. Върнахме се късно през нощта. —Гледай ти! — каза Валентина, когато пристигнахме в къщи. - Дойде да провеждаш семинар, а стана иманяр. Впрочем, по този повод, утре ще трябва да излизаш пред хората, а пък аз да превеждам. Трябва да си починем добре. „Да... доста необичайно се оказа пътуването ми - мислех си аз, потъвайки в сън. - Е, не намерихме имане, но пък си поработих здраво на чист въздух. Плюс романтиката. Ще има какво да разказвам, когато се върна. Пък може и книга да напиша за това". Изтегляне 0.59 Mb. Сподели с приятели:
|