Пътят към богатството: как да станем и богати, и щастливи Валерий Синелников
Изтегляне 0.59 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Как да си намерим любимо занимание
| РА-БОТАТЬ
В старославянските летописи (а и в египетската митология) Ра е богът на слънцето. С други думи — това е слънчевият, животворният ипостас на Всевишния. „Ботать " = „говорить ". Спомнете си известната жаргонна фраза: „По фене ботаешь? - „Говориш, ли на затворнически жаргон - арго?". Излиза, че „Ра-ботает" може да се възприеме и като „говори Ра". Тоест, „работатъ " — творя, създавам нещо живо, давам живот на всичко, като богът на слънцето Ра. Много съм благодарен на тази жена. Сега спокойно си употребявам думата „работа". Но, както разбирате, сега зад тази дума за мен стои съвършено друг образ - божествен. Как да си намерим любимо занимание? Как да определим, накъде да насочим усилията си? С какво да се захванем, за да ни носи това занимание радост, морално и материално удовлетворение? Може би с онази част от живота, която способства за максималното разкриване на истинските качества на човека, а именно - сферата на нашите мечти. А какви са мечтите ви? За какво живеете? Често съм писал за това, че много хора нямат мечти, цели и смисъл на живота. Те подсъзнателно изобщо не желаят да живеят. А това е страшно! Какво може да бъде по-страшно от предателството на мечтите? Много е важно да изучаваш и правиш в живота си онова, което ти харесва, към което принадлежи душата ти; онова, което иска сърцето ти; онова, което способства за развитието ти. Затова попитайте себе си: С какво бих искал да се заема в живота си? Какво умея да правя най-добре? Коя моя дейност ще носи радост на мен и на хората? Спомням си една история, която разказа участничка в един от семинарите ми. Тъкмо обсъждахме тази тема и някой в залата попита: — Валерий Владимирович, все пак как да намерим подходящото занимание, ако не знаем, с какво бихме искали да се заемем? Една млада жена вдигна ръка: — Може ли аз да отговоря на този въпрос? Мисля, че личният ми пример ще помогне на повечето участници в семинара. По специалност съм преподавател по физика и математика. Работих няколко години в училище, но в началото на демократичните промени разбрах, че с учителската си заплата мога само да преживявам. Затова постъпих като домашна помощница при една състоятелна жена (впрочем, точно тя ми даде да прочета книгата на Синелников, след което в живота ми настъпиха промени). Заплатата ми беше два пъти по-висока, отколкото в училище, но както разбирате, тази работа изобщо не ме устройваше в морален план. Душата ми се стремеше към нещо по-голямо. Веднъж стопанката на дома ме помоли да я подстрижа: — Света, подравни ми косата, моля те! — Какво говорите, Наталия Ивановна, ами че аз никога не съм държала ножица в ръката си! — Не се вълнувай! Вземи ножицата. Моята прическа не можеш да я развалиш. Взех ножицата и започнах да я подстригвам. Подстригвах бавно и внимателно. Много се стараех. Когато свърших, страшно се вълнувах, какво ще каже стопанката. — Слушай, Светлана — каза възхитено тя, разглеждайки прическата си в огледалото, — никой досега не ме е подравнявал така добре. Та ти имаш талант! На следващия ден трябваше да отида на борсата на труда. Водех се на отчет там, И „случайно " видях обява, че след седмица започват безплатни двумесечни фризьорски курсове. Веднага се записах за тях. След като завърших курса, ми предложиха място в един салон, но с условие: бях длъжна да премина обучение по визаж и гримьорство вече на свои разноски при един известен майстор в тази област от Днепропетровск. След година бях най-добрият майстор-гримъор и козметик в града ни. Сега вече имам свой салон за красота. И при мен идват да се учат от други градове. Оказа се — завърши разказа си Светлана, — че още от детството си съм мечтала да правя хората красиви. Но се записах в педагогическия, защото така искаха моите родители и беше престижно да си учител. Изтегляне 0.59 Mb. Сподели с приятели:
|