Пътят към богатството: как да станем и богати, и щастливи Валерий Синелников
Изтегляне 0.59 Mb.
|
| СТРАХЪТ! Страхът да не закъснееш, страхът да не бъдеш уволнен, страхът от бедността.
Всичко това е отразено на лицето ви. Някои отиват на работа, за да удовлетворят желанията си. Те искат нови, по-комфортни мебели, лека кола и т. н. Те си мислят, че новите вещи ще направят живота им по-радостен. Те си мислят, че заедно с вещите ще получат и удоволствие, ще получат приятни чувства (философията на потребителя). Вече писах за това, че по отношение на радостта с нас протичат удивителни метаморфози. В детството си изпитваме радост от бонбончето, а с годините са ни необходими вече доста по-скъпи вещи, за да получим същото количество радост. Когато станем възрастни, за да получим достъп до същите емоции са нужни още по-скъпи неща. Какво се получава? Радостта ли е поскъпнала? Не! Просто с годините ние така и не сме се научили да се радваме. Затова, ако мислите, че количеството пари ще реши проблема, много се лъжете! Радостта, причинена от парите и вещите, е нищожна. Бих казал дори, че това не е радост, а нейният сурогат. Като наркотика, който не дава истинска радост и отдих на душата. Чрез парите и вещите човек заглушава страха си, „рушенето" на душата си. Получава удоволствие, но не и удовлетворение; комфорт и притъпяване на страха, но не и истинска радост. И хората работят ли, работят с пот на чело, надявайки се, че парите ще успокоят болните им души. А душите им са заразени от вируса на страха, алчността, обидата. Но истината е, че парите не могат да донесат изцеление. И какво се получава? Че парите и вещите са нещо лошо? Не. Но работата заради пари и вещи - това вече е нещо лошо. Нима това е живот? Това вече не е живот, а живуркане. Както недостигът, така и излишъкът на пари е нещо лошо. Ако получите голяма сума пари и не сте победили страха и алчността, все едно - вие оставате роб на парите, само че високоплатен роб. Много хора дори и с идването на голямо количество пари не премахват страха си. Те откриват, че този страх даже се е усилил. Сега освен всичко останало, се страхуват да не загубят равнището на живота, който имат (голяма къща, скъпа кола), социалния статус. А какво ще кажат хората? Една пациентка разказваше, как съседът й в годините на перестройката започнал бизнес, „хванал се на хорото", както се казва. След две години си купил нова скъпа кола, ремонтирал къщата си по последен писък на модата, построил си вила на брега на морето. След още една година си открил банка. А след известно време фалирал и загубил всичко. — След това - продължи тя - той рухна. Изведнъж като че ли остаря. Откриха му язва на стомаха. И характерът му с промени рязко. Много от така наречените богаташи са на границата на емоционалния срив. Точно поради тази причина в Америка състоятелният човек при определено равнище на годишния доход се обръща към психоаналитик. Това е още една причина, поради която не бих нарекъл такъв човек „богат". Както и преди, той продължава да е под натиска на парите. Спомнете си приказката за магарето, което тича след морковчето. А морковчето го държи на връвчица стопанинът му. Той го насочва, накъдето си поиска, а магарето тича подир илюзията. Упражнение Предлагам да направим малко упражнение. Представете си, че ви предлагат два или три пъти по-голяма заплата от тази, която получавате в момента. Какви мисли и емоции се появяват в главата ви? Какви образи? Както обикновено — нови вещи, пътувания, удоволствия, които можете да получите за пари. Ето, както онова магаренце, така и ние тичаме подир образа-илюзия, превръщайки се в роби на парите. И нас ни управляват емоциите, а не ние тях. Преди много години учените провели един експеримент. Научих за него на урока по физиология в медицинския университет. Той е следният: В мозъка на приматите и на други млекопитаещи (вкл. и на човека) открили т.н. център на удоволствието. Ако той бъде изкуствено активизиран (напр. със слаб ток), обектът на изследване ще проявява всички признаци на удоволствие. В този център на една от маймуните присадили електроди и ги съединили с педал и батерия. Маймуната само веднъж случайно настъпила педала, след което изобщо не се отдалечила повече от него. Всеки път, отдалечавайки се от педала на достатъчно голямо разстояние, ставала неспокойна, след което отново и отново се връщала към него, за да получи нова порция удоволствие. Учените продължили да наблюдават тази маймуна. Тя явно започнала да се отличава от другите в стадото. Не могла да води повече обикновения си живот. В мозъка й вече съществувала доминанта, водещ образ — загадъчен педал, който й доставя удоволствие. Маймуната не могла да забременее и да роди и скоро след това умряла от изтощаване на нервната система. Печален експеримент. Но ни кара да се замислим за много неща. В действителност, всеки човек си има такова копче. А къде е вашето копче, уважаеми читатели? Както вече казахме, при детето това е образът на бонбончето, после на велосипеда, на новите дрехи, след това - според възрастта - нов компютър, лека кола, намесва се и желанието да направиш впечатление на приятелите и познатите. Появява се възгордяването, самохвалството. Парите и вещите са като морковчето за магарето. Но не трябва, скъпи читатели, да обиждаме магаретата - те са благородни животни. Важното е да се научим да виждаме цялата картина - да престанем като глупаци да преследваме морковчето и да влезем в ролята на стопанин. И не само на магарето, а на целия си живот! Разширявайте модела на света, разширявайте своето съзнание. Упражнение Ето още едно интересно упражнение. Работете един (два, три) месец безплатно. Да-да, не се учудвайте. Можете просто да се откажете от заплатата си в полза на директора на предприятието. Или да я подарите на приятелите си. Можете да похарчите парите си за благотворителност. През този период проверете, какви чувства и емоции ще се появят у вас. Разбира се, да се работи безплатно е истинска загуба навреме, но това упражнение прекрасно ще ви избави от страха и алчността. Освен това, ще застави мозъка ви да работи в друга посока, да търси нестандартни решения. Много хора не виждат многобройните пътища към богатството, защото са се вкопчили в образа на парите. Те минават покрай възможностите, без да ги видят, защото техният модел за света е ограничен. Изтегляне 0.59 Mb. Сподели с приятели:
|