Пътят към богатството: как да станем и богати, и щастливи Валерий Синелников
Изтегляне 0.59 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Второ
| Преди всичко—човек, чиято главна цел е да живее и да помага и на другите да живеят.
А какво правите вие? Всичко, каквото може да ви хрумне! Всеки от вас може да се прояви в живота по различен начин, в този или друг ипостас. Например сега, когато четете тези редове, вие се проявявате в ипостаса на читател. Когато приготвяте храна, вие сте готвач. Когато шиете - шивач и т.н. При това, както сте си бил човек, такъв си и оставате. Навикът да се асоциира личността с поведението се придобива още в детството. Детето се е провинило нещо - значи е лошо. Смесване на индивидуалността с поведението. Но това е грешка! ДЕТЕТО не е лошо. ПОВЕДЕНИЕТО му в определена ситуация може да бъде вредно за него или околните, но то не е лошо. Не трябва да смесвате, да свързвате себе си с онова, с което се занимавате. Постарайте се максимално ефективно да се проявявате във всяка дейност. И се старайте да се занимавате с това, което ви е интересно. Тогава няма да се уморявате и да изпадате в депресия. Още един критерий за това, че сте се „вкопчили" в работата си и сте спрели развитието си е страхът от уволнение. При някои хора той е много силно развит. Скъпи мои, ако у вас се появи този страх или вече са ви уволнили - радвайте се. Вселената се грижи за вас и за вашето по-нататъшно развитие. Ето ви един пример. — Валерий Владимирович — разказва един директор на голямо предприятие от Запорожието. - В началото на перестройката, когато започнаха съкращенията, ме уволниха от работа. Бях водещ инженер на предприятие, смятах се за много добър специалист. Но директорът назначи на мое място свой роднина. Нямате представа, как преживях това събитие! Измъчвах се от обида и желание да си отмъстя. Две години бях в депресия. После започнах бавно да се връщам към живота. За това ми помогнаха книгите. Сега съм собственик на предприятие, в което работят 300 души. Ако веднага бях разбрал правилно и бях осмислил ситуацията с уволнението, нямаше да изгубя 2 години в мъка, депресия и различни болести. Затова пък сега имам много ценен житейски опит. Съществуват два варианта за реакция на уволнението: 1. Уволнение—> стрес (напрежение)—> преживяване —> саморазрушение или разрушаване на околния свят —> смърт. 2. Уволнение—> нови пътища за развитие —>нов живот. Любимото занимание трябва да бъде свързано със съзидание, с творчество. При това то не трябва да противоречи на живота, още повече - да го разрушава. С други думи, трябва да имате чисти помисли. Тогава вие винаги ще бъдете здрави и пълни със сили. Защото самият живот ще ви подкрепя и поддържа. Какво означава - да не противоречите на живота? Как мислите, производството на някакви продукти или предмети може ли да се нарече съзидателен труд? Хайде да помислим заедно. Например, да вземем предприятие за производство на сокове. Събраните в градината ябълки се извозват към завода. С помощта на преса изстискват сока и го разливат в опаковките (буркани, тетрапак, пластмасови бутилки). След това сокът отива в магазинната мрежа. Какво лошо има в това? Като че няма никакви противоречия с живота и Природата. Но не, скъпи мои! Противоречия има, и то много сериозни. Първо, за да се построи такъв завод, е необходимо да се разруши нещо, което вече съществува в природата. Освен това, заводът използва електроенергия, която също се произвежда чрез разрушаване на околния свят. Накрая добавете и производствените отпадъци... Второ, отглеждането на овощни градини в съвременните промишлени условия е свързано с прилагане на отровни химикали и изкуствени торове, които също нанасят вреда на Природата. Трето, опаковките. След употреба на соковете те обикновено не се преработват, а заминават за сметището. Да вземем друга сфера - производството на медицински препарати, хранителни добавки, витамини. По време на производството им всичко живо и природно се разрушава. Остава само изкуственото. Не стига това, ами производителят, както съзнателно, така и подсъзнателно, е заинтересован да има колкото си може повече болни хора. Та нали той получава парите си не от здравите, а от болните? На здравия човек не са необходими никакви препарати. Не говоря за производството на цигари и водка. Тук всичко е ясно. На практика се получава, че в основата на всяка производствена сфера се намира не съзиданието, а разрушението. С други думи, рушейки, съвременният човек се мъчи да съзидава. Затова в неговите творения изначално присъства енергията на разрушението. Нашите учени и науката всъщност погубват живота, като правят открития и ги претворяват в живота чрез производството. Наскоро видях в московското метро реклама: „Метрополитенът е екологично чист транспорт!" „Каква нагла лъжа - си помислих. -А с какво се движат влаковете? Разбира се, с електричество. А откъде вземаме електроенергия и как я произвеждаме? Като унищожаваме Природата". Доста тъжна картина се получава. Каквато и сфера на производството да вземем - навсякъде лошо. Излиза, че трябва да спрат всички заводи, фабрики, предприятия. И какво ще ядем тогава, какви дрехи ще носим, с какво ще пътуваме? Скъпи мои! Не е нужно нищо да отричаме. Отричайки каквото и да било, ние отново разрушаваме. И тези наши действия ще са не по-добри от предишните. Ще бъде глупаво и неправилно наведнъж да се закрият всички предприятия, хората да захвърлят всичко и да отидат в гората. Та много от тях просто няма да могат да живеят там! Освен това, ние ще пренесем в гората стария образ на света, стария модел на съзнание. Затова отначало трябва да почистим там, където сме замърсили. Хареса ми личният пример на един от участниците в семинара. — Когато реших да си купя кола — разказа той, — в мен започна борба. От една страна, разбирах, че използването на автомобил нанася вреди на околната среда. От друга — непременно ми трябваше кола, тъй като трябваше да пътувам много често заради дейността си. Разбирах, че ако не разреша този вътрешен конфликт, той непременно ще премине във външна изява. Дълго мислих, размислях и накрая дойдох до такова решение. Купих си нов автомобил, за да бъде вредата от него по-малка. Купих сто фиданки и ги занесох в училището, за да ги засадят децата. Купих 10 декара земя и реших да създам на тях родово имение. Освен това, програмирах подсъзнанието си да се преориентира така, че занапред моята дейност да бъде екологично чиста. — Мисля — завърши той, — че ако всеки автолюбител посади не сто, а поне пет или десет дръвчета, нашата планета ще се превърне в цъфтяща градина. Всички в залата го аплодираха. Трябва да приемете онова, което вече съществува в нашия свят. Да приемете с благодарност всичко, което са създали нашите родители и ние самите. И като поставим така началото, да започнем да се събуждаме и да мислим съзидателно. Да започнем да творим. И да творим с чисти помисли. Трябва да започнем, както винаги, от себе си. Като се освободим от вредните навици, от разрушителните мисли по отношение на себе си и на околния свят. Това касае и вашата работа. Приемете работата, която имате сега. Тя отразява равнището на вашето съзнание в дадения момент. След това изграждайте понататъшните си намерения, вдъхнете живот на мечтата си и я осъществете в живота. Много е важно да се запазва балансът между потреблението на енергия и отдаването й. Съществуват няколко природни източници на енергия: Земни недра, Почва, Растения, Животни, Вода, Въздух, Вятър, Слънце, Луна. През вековете и до сега човекът се проявява само като потребител на енергия, без да създава нищо в замяна. Бог е създал всичко това, а човекът само употребява и разрушава създаденото от Бога. Досега той не е създал нищо по-съвършено. Но главният източник на сила е самият човек с неговата способност да твори. Още по-голяма енергия притежава съобщество от хора или колектив от съмишленици. Достъпът до тази огромна сила е напълно възможен. Тя се съдържа в сътворените от човека образи. Как да се постигне това, ще разкажа в своята следваща книга „Книга за тайнствената сила на словото"). Не трябва да се избират професията и работата заради размера на заплатата. Много хора постъпват именно така. След това те стават недоволни от заплатата си (изискванията им нарастват) и търсят работа с по-добри условия. Но това всъщност нищо не променя. Те, както и преди, РАБОТЯТ! В повечето случаи, когато става дума за пари, човек се ръководи от страха и безпокойството. Страх, че няма да намери работа; страх, че ще бъде уволнен; страх от бедността. Страхът кара човека да работи за пари, да се стреми към парите. В този случай в подсъзнанието съществуват само негативни и разрушителни образи. Повечето хора даже не забелязват примката, в която се намират. Те продават живота си, част от живота си, част от душата си за пари (някъде това се нарича „да продадеш душата си на дявола"). Даже има такъв израз:“Колко струваш?" Той се среща в Америка, а и у нас в големите градове. Много хора си имат цена, защото у тях живеят страхът и алчността. Точно това е примката. Отначало е страхът от бедността, зависимостта от парите. После идва желанието да се придобиват все повече вещи, колкото може по-скъпи. Получава се омагьосан кръг: ... работа—>плащане на сметки—>страх —> работа плащане на сметки —> страх —> работа—? ... Още веднъж внимателно погледнете тази верига. Ако на такъв човек му се плаща повече, това нищо няма да промени. Просто ще се увеличат разходите му, а следователно, ще порасне и страхът му. Не напразно той присъства в тази верига. Когато парите у хората са на привършване, страхът им расте и отново, и отново ги подгонва да работят. Скъпи читатели, а вас кое ви принуждава да работите? Какъв образ ви кара да станете сутрин от леглото? За какво работите вие? В повечето случаи страхът, алчността и парите управляват човека. Те се задвижват от разрушителен образ, а не от съзидателен. В това е цялата разлика. Тук трябва да бъдем доста внимателни. В годините на съветската власт много хора бяха управлявани от съзидателен образ - образът на комунизма и на щастливото бъдеще. И хората бяха готови да строят това бъдеще, даже да работят безплатно. И те строяха този „комунизъм". Но не разбираха, че го строят не за себе си, а за управляващата класа, за елита. Затова и всички си оставаха роби. А сега много от тях едва преживяват с оскъдна пенсия и проклинат тази управляваща класа, т.е. правителството. Вгледайте се в лицата на хората, бързащи за работа! Но защо пък на хората, погледнете себе си! Спрете се сутринта преди излизане за работа и се погледнете в огледалото. Какво изразява лицето ви? Какво ви е вдигнало така рано от леглото? Будилникът или навикът? Какво ви кара да вървите, да бягате или да пътувате, да бързате нанякъде? Изтегляне 0.59 Mb. Сподели с приятели:
|