Публични финанси. Понятие. Правната концепция за финансите


Видове финансово-правни актове. Сфера на приложение



страница3/5
Дата13.10.2018
Размер0.72 Mb.
#86225
1   2   3   4   5

Видове финансово-правни актове. Сфера на приложение

Видове финансови актове.

В зависимост от посоката на движение на финансовите средства можем да разграничим финансови актове свързани с акумулирането на публични средства и актове въз основа, на които се извършва разходването на тези средства. Финансовите средства се характеризират с разнообразие на формите и начините на движение. Независимо от това операциите с финансови средства винаги се свеждат до акумулирането, респективно разходването на тези средства. Тази класификация има практическо значение с оглед на способите за обезпечаване законността на финансовите актове. По отношение на актовете, с които се определя размера на бюджетните приходи намира приложение право-раздавателният контрол. Този контрол не може да се препоръча по отношение на актовете, с които се откриват и разпределят бюджетни кредити.

В зависимост от съдържанието на финансовите актове те се подразделят на: -престационни и облалоприятстващи.

Престационните – с тях се определя размера на дължимите данъци, мита, такси.

Облагоприятстващи – с които се извършват разходите от бюджета(за откриване и разпределяне на кредитите, социалните помощи).

Организационни финансови актове. Тяхното предназначение не е непосредствено определяне на финансови права и задължения, а да съдействат за тяхното осъществяване. Решението на компетентен финансов орган за разсрочване респективно отсрочване на финансови задължения не определя нито размера, нито субекта на тези задължения. То само отлага изцяло при отсрочване или частично при разсрочване изпълнението на финансовият дълг. Финансовите актове в зависимост от органите, които ги издават – такива актове издава НС. Пример: решението, с което парламента приема ежегодните отчети на правителството по изпълнение на държавния бюджет. Съгласно чл.98, т.12(К) президента опрощава несъбираеми дългове към държавата. Това става с индивидуален указ на президента.

За да постанови такъв указ е необходимо: задължението да бъде спрямо държавата; вземането трябва да бъде несъбираемо. Индивидуални актове издава и МС. Например: чл.35 от Закона за устройство на държавният бюджет акта, с който се одобряват допълнителните бюджетни кредити от резерва при неотложни, непредвидени разходи…

Актове издават министрите и ръководителите на ведомства.

Най-многобройни са актовете издаваните от данъчните и митническите органи – данъчно-облагателни актове, ЕАД. В зависимост от това под чия инициатива финансовите актове издавани по молба на заинтересовани граждани и организации за отпускане на социални помощи, субсидии и др.; финансови актове издавани служебно от финансовите органи(данъчно митнически актове).

Сфера на приложение на финансовите актове.

Тук имаме предвид индивидуалните финансови актове. В теорията се среща становището, че финансовите актове възлагат з-ния и санкции. С финансовите актове не се налагат санкции. За да се издаде финансов акт не е необходима да е налице правонарушение, вина и пр.

А)Данъчни актове – в сферата на управлението на данъците най-ясно е изразена същността на финансовите актове като власт. актове на фин.органи. Това особено се разкрива, когато се има предвид същността на данъка. В своя исторически произход данъка е символ на властта. Държавата едностранно създава задължения за плащане на данък. Тя има право да получава данъка безвъзмездно. В западната теория данъка се определя като задължителна вноска, която няма пряк еквивалент. Данъка като типична проява на власт, върховенство на държавата най-пълно изразява общата характеристика на финансовите взаимоотношения между гражданите и държавата. Като пример за държавна власт акт в пр-та литература се посочва данъчно-облагателният акт. По закона за облагане доходите на физическите лица данъчният акт се издава при облагане на граждани и ЕТ, за доходите от свободни професии, и за доходите от граждански д-р. При местните данъци облагателният акт се издава при определяне на данъка върху недвижимите имоти и при определяне размера на данъка върху наследството.

-Хипотеза – по Закона за данъчно право когато се установи, че данъчното задължение е било определено по-нисък размер за разликата се издава данъчно-облагателен акт.

-Хипотеза – новият Закон за ДДС – при прекратяване на регистрацията данъчните органи начисляват дължимият данък. Закона не казва изрично, че се издава данъчен акт.

-Хипотеза – по Закона за акцизите – при прекратяване на регистрацията данъчната служба извършва проверка и издава данъчно-облагателен акт. Според някои автори данъчно-облагателният акт е нов принципен инструмент въведен за първи път със Закона за ДП. Това твърдение е неточно, данъчни актове се издават и преди приемането на ЗДП.

Б)Финансовите актове в сферата на управление на бюджета – тези актове може да разделим на две основни групи: - актове, с които министерство на финансите открива бюджетни кредити на министерства и ведомства. Към тази група е и заповедта на кмета на общината за изпълнение размера на бюджетните кредити или за прехвърляне на кредити от една дейност в друга. С обратно съдържание ще бъде акта за закриване на кредита. Така например съгласно чл.28, ал.2 от Закона за общинските бюджети кмета на общината ограничава или спира финансирането на бюджетните дисциплини – действия, които създават опасност за незаконосъобразни разходи от първостепенните разпоредители с кредити, председателя на сметната палата подава разпореждане за спирането им. Аналогични правомощия имат и директорите на териториалните поделения.

-свързани с ефективното разходване на бюджетни средства. Например акт за отпускане на пенсия, социална помощ, заповедта на кмета на общината за разпореждане с резервния бюджетен кредит.

В)Финансовите актове при управление на митническата система. Актуалността на митническото облагане се дължи не толкова на фискалното задължение на митата. Митата са важен икономически механизъм. Те са инструмент за управление на външните отношения. Случаите, при които се издават митнически актове можем да обособим в две групи:

-актове, с които се определя размера на дължимите сборове. Основно значение тук има разпоредбата, че стоките пренасяни през държавната граница се облагат с мита, които се определят от министерския съвет. Обмитяването се състои от преглеждане, описване, оценяване и тарифиране на стоките, заплащане или обезпечаване на митните сборове или пропускане на стоките безмитно. Митническият акт се извършва с единният административен документ(ЕАД). Това е всъщност митническа декларация.

-съгласно чл.19 от Закона за митниците – митническите органи издават решения във връзка с прилагането на митническите разпоредби. Например решения за предоставяне на информация на заинтересованите лица относно прилагането на митническото законодателство. Друг случай чл.209 от Закона за митниците по искане на заинтересованите лица митническите органи имат право да отсрочват плащането на митническите сборове. С обратното съдържание ще бъде акта, с който компетентния орган освобождава задължените лица от митнически сборове. Така чл.144 от Закона за митниците – предвижда ползване на режим в реален внос с частично освобождаване от вноски митни сборове.

Въпрос #12

Изисквания за законосъобразност на финансовите актове

Чл.41(3)ЗАП. 1.Компетентността като изискване за законосъобразността на финансовите актове – това е фундаментално понятие, има две становища за компетентност. Първо становище – основава се на общото учение за правно отношение и разглежда компетентността като възможност на държавният орган да бъде носител на права и задължения. От гледна точка за изисквания законосъобразност на финансовите актове по-приемливо е схващането на компетентност като съвкупност на налични правомощия. И други автори подържат, че компетентността не следва да се разглежда като обем от правомощия. Тогава как на практика ще се определи дали е бил органа правомощен да издава такива актове? Акад.П.Стойков: “Един административен акт е недействителен, когато е засегнат от някакъв порок. Порок е липсата или нарушение на някое от специфичните изисквания по закон, условия за валидност на административен акт”. Законодателя двукратно ги е посочил тези изисквания – ЗАП и ЗВАС. Проф.Лазаров обаче прави уговорката: “За да доведе до порок нарушението на законовите изисквания трябва да бъде съществено. Несъществени нарушения изобщо не се отразяват върху валидността на акта”. Закона не поставя такова измъкване. Същият автор изпада в противоречие, когато от друга страна твърди, че закона не може да се степенува. Акта или е законосъобразен или не, няма как да се степенува. Когато е нарушена целта на закона, какъв порок е налице? Превратно упражняване на власт.



Въпрос #14
Финансови правни отношения

1.Финансовите отношения основна категория на финансовото право – всяка правна наука поставя като основна категория учението за съответните правни отношения. Към това учение се отнасят проблемите за право пораждащите факти, за право субектността, за отговорностите и правата. Финансовите правоотношения се характеризират с три основни белега: а)откъм предметно съдържание то е парично-имуществено отношение. Но има обект – парите; б)откъм метод – присъщ е властническият метод с присъщите особености; в)откъм субекти – винаги единия от субектите е държавата в лицето на компетентният орган. Финансови отношения между граждани и търговски дружества не могат да съществуват.

2.Същност на парите като предметно съдържание на финансовите отношения: произхода на парите се свързва от различните автори с три основни фактори: 1)държавата, която се смята за “творец” на парите, доколкото е приета в теорията, че както парите, така и данъка са творение на държавната власт. 2)Изискванията и закономерностите на стоковото производство и обръщение, които неизбежно са довели до всеобщият еквивалент, каквито се явяват парите. 3)Техническите трудности, които поражда натуралната размяна са бариера. Има няколко теории за същността на парите: *металическата теория за парите, чиито представители са маркантелистите. *теорията за парите като техническо средство, чиито представител е Адам Смит. *номиналистическа теория за парите. *количествена теория за парите с представители Монтескьо и Рикардо. *трудовата теория за стойността на парите на Маркс.

По своята същност парите са стока, която стихийно се е отделила от останалия стоков свят, превърнала се е във всеобщ еквивалент и изпълнява следните функции: -парите са сметна единица, защото имат, както всички останали стоки стойност. Функцията на сметна единица парите изпълняват чрез цените, които показват пазарната оценка на стоките. Доколкото непосредствено се разменят срещу всички останали стоки. Обръщението или продажбата на стоките може да се извърши на кредит. Кредитните сделки винаги имат фиксиран ликвиден срок и изтичането на този срок или падежа купувача заплаща получената преди това стока на кредит. В подобни случаи парите изпълняват функцията на платежно средство.

3.Ролята на правната норма за формулиране на финансовите отношения. Те не могат да съществуват вън и независимо то държавите организации и правното регулиране. Според някои автори в основата на финансовото право стоят фактически финансови отношения. Други автори пък пишат данък дефакто. Няма ли закон няма и данък. Правната норма трябва да формулира идеалният модел на финансовите отношения, което ще се породи по необходимост в юридическа форма. Това се разкрива при такива традиционни финансови институции като бюджета и данъците.

4.Организационни финансови правни отношения.

По принцип финансовите отношения, чрез механизма на които се осъществява разпределението на процеси имат обект – това са паричните средства, но под регулативното въздействие на финансово законодателство се формулират и финансовите отношения, които нямат за обект паричните средства. Финансовата система не е само функционално, но и институционално понятие. Във финансовото право все по-голямо значение придобиват процедурните правила, които регулират правоотношенията на безспорни производства предхождащи, възникването на финансово-парични отношения, а така също и правоотношения от контролно юрисдикционно естество. Критериите за отграничаване на тази категория финансови отношения е, че те са безобектни отношения, защото пряко не обслужват движението на паричните средства. Това са организационните финансови отношения. Те имат подчинено положение спрямо основната концепция финансови отношения, защото създават организационни предпоставки за възникване на последните. Подготвят пораждането им или осигуряват законосъобразното им развитие. Организационно финансовите отношения се подразделят в три групи: а)отношения, чрез които се установяват, изменят или отменят устройствени отношения във финансовата система. Чрез тя е формират органите на финансовата система. Определят се статутът и правомощията им. Това са органите на финансовата администрация в лицето на Министерство на финансите; б)финансово-планови отношения – всяка операция по набиране и разходване на публични средства е планово обусловена, т.е. е включена в бюджета; в)процедурните финансови отношения – тук спадат преди всичко механизмите на безспорните права. Това са законоустановени процедури, чиято цел е да предадат на финансовия дълг ликвидност и изискуемост. Такива са финансовите отношения по декларирането и облагане на доходите и имуществото. Тук се отнасят и организационни отношения на контролно юрисдикционните права, чието предназначение е да осигурят законосъобразното въздействие и изпълнение на финансовите задължения. Тези отношения могат да се развият в рамките на финансовата администрация, но и във форма на съдебен процес.

5.Усложнения в структурата на финансовите отношения.

Тук се поставят два въпроса:

А)двустранен или тристранен характер на финансовите отношения. Съгласно традиционната схема, която е изведена от модела по определяне и плащане на данъчни финансови отношения има двустранен характер. По аналогия на облигационната връзка и финансовите отношения възникват между кредитора това е държавата и финансовия длъжник. Финансовият орган, който е компетентен да определи размерът на финансовият дълг е правен субект, който същевременно е овластен да получи плащането на държавното вземане. В някои случаи обаче може да се установи тристранна субектна организация на финансовите отношения. Например при откриване и разпределяне на бюджетните кредити. Тристранен характер на правоотношенията в тези случаи се основава на принципа, върху който се изгражда бюджетното издължение. Разделеност между органите, които се разпореждат с кредитите и касовите органи, банките. Тристранна конструкция при откриване на кредита е първата страна МФ, която открива кредита, втората страна главният разпоредител с кредита, на който се открива кредита и трета страна банковият орган, който извършва финансирането в рамките на откритият кредит. При разпределение на кредитите тристранната конструкция аналогично се повтаря.

Б)Солидарна отговорност във финансовото право – това е самостоятелен проблем на субектната организация на финансовите отношения. Основанието на солидарност във финансовото право е общият фактически състав, който поражда едно общо задължение за няколко субекта, такива случаи са например няколко наследника за данъка върху наследството или няколко собственици на сграда, имот и пр. Действащия ЗСДВ предвижда няколко хипотези на солидарна отговорност. Съгласно чл.19, ал.1 от този закон лицата задължени при изплащане на суми на граждански организации да определят е удържат вземания в приход на бюджета отговарят солидарно с длъжника за не удържаната сума. Чл.19, ал.2 предвижда, че лице, което не изплати вземания на длъжника, върху който е наложен запор от данъчни органи отговаря солидарно с длъжника за изплатената сума. Чл.20, ал.1 от ЗСДВ солидарността е неприемлива във финансовото право. Съображения: 1)Съгласно чл.60, ал.1(К) данъчните задължения на гражданите се плащат съобразно с техните доходи и имущества. 2)В посочените случаи на солидарност липсва общо фактическо състояние. Ако законодателят иска да въведе отграничаване в тези случаи това би било отграничаване за чужд финансов дълг. 3)Според проф.Стоянов третото лице платило данъка се удовлетворява като заместник на държавните съкровища. Не е възможно, защото платимият дълг не може да се суброгира в правата на удовлетворен кредитор, защото кредитора е държавата в тези случаи, а гражданина не може да заеме положението на държавен орган. 4)При разпределението на дълга отделния съдлъжник може да се окаже лишен от възможност да иска разсрочване или отсрочване на плащането или даже опрощаване на своя дълг, въпреки че съответните предпоставки са налице.

Въпрос #15

Субектна организация на финансовите отношения

Простата система на облиг.вр. кредитор - длъжник е използвана във финансово-правната теория за да се построи по този модел учението за активните и пасивните субекти на финансовите отношения. Направлението на средствата обуславя основното качество на субектите в правото. Този който получава някакво плащане се явява като активен субект на правото, този който прави плащане е пасивен. Държавата изрично е обявена за пасивен субект на финансовите отношения, по които се отпускат от бюджета субсидии, дават се помощи, стипендии. Това становище страда главно от два дефекта: -изградено е върху единствения критерии – направление средства, т.е. по модела кредитор – длъжник, изцяло е премахнат властническият характер на финансовите отношения. Конструкцията е подчертано цивилистична; -тази конструкция не е приложима в значителна по обем сфера на организационно-финансови отношения. Тук тя престава да действа, защото е неприложим нейният критерии. Организационно-финансовите отношения при неопосредяват движението на средства и за това по този критерии не биха могли да се разграничат активни и пасивни субекти. Кои са активните и пасивните субекти във финансово контактното отношение между органа, който упражнява контрол и подконтролният обект. Държавата в лицето на своя орган е активен субект на финансови отношения, но не защото е кредитор, а защото органа притежава и упражнява властнически правомощия. Пасивни субекти на финансовите отношения са адресатите на властническо правомощие. Такива са бюджетните учреждения, въпреки че са получатели на средства.



Въпрос #16


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница