Въпрос #02 Финансова система. Финансов мениджмънт

Въпрос #02

Финансова система. Финансов мениджмънт

1)Представят финансовата система като икономическо явление;

2)Представят я като организационно-институционен механизъм.

Финансовата система се свързва пряко с дейността на държавата. Според А.Ангелов финансовата система се състои от 5 звена: 1)фин. на предприятията; 2)бюджет; 3)задължително застраховане; 4)спестовно дело; 5)кредит.

Като изходно положение, чрез което се определя ст-ра на финансовата система се използва постулата “Държавният бюджет е основно звено във финансовата система”. В бюджета са формирани финанси, в рамките на които се използват средства. Състава на държавния бюджет се покрива от общата сума на приходи и разходи. Следващо звено са банките, неправилно е това звено да се нарича кредит. Невъзможно е като кредит да се определя дейността на банките като касов и емисионен орган.

Според някои автори няма основание да се обособява като самостоятелно звено спестовността. Това е традиционна и типична банкова дейност.

Следващо звено на финансовата система са децентрализираните финанси – финансите на търговските дружества. Има се предвид търговските дружества с държавно или общинско участие.

Следващо е задължителните застраховки – от съв.общ. продукт трябва да се правят отчисления за резервен фонд за застраховане от стихийни бедствия.

В рамките на ЕС е приета 3 директива от 93г. за задължителното застраховане на пътници в рамките на общността.

Някои автори разглеждат застраховането като финансова дейност.

Финансов мениджмънт – това е финансовото управление на фирмата. Предмета му се определя чрез отговора на 3 въпроса:

2)Каква структура трябва да има актива на баланса?

3)Как трябва да бъдат набирани необходимите капитали?

В някои изследвания посветени на финансовия мениджмънт в обхвата на това понятие се включва и бюджета на фирмата. Той е публично-правно понятие 1)к-та пост., че бюджета се определя със закон и 2)тя определя ст-ра на финансовата система като предвижда, че общините имат самостоятелен бюджет. В ст-та се определя бюджета като пр. виждане и уравновесяване на приходите и разходите на публично-правните тела, а търговските дружества не са публично-правни тела за да имат бюджет. Трябва да кажем, че бюджетния контрол е извън обхвата на финансовия мениджмънт. Той се управлява от НС, Сметната палата и МФ.

Метод на правно регулиране – анализът на правната регламентация в сферата на финансовото отношение, разкрива, че за тяхното адекватно уреждане трябва да се приложи власт. метод. В теорията съществуват две крайни разбирания относно регламентираните методи: - за съществуването на единен метод на правната регламентация; - и правен отрасъл, който има собствен метод на регулиране.

Методът във финансовото право е административно правен метод, но той разкрива особености в три насоки:

1)Относно правната уредба на право-пораждащи факти относно финансовите актове. Иманентен момент на понятието администрация е опер. самост. Във финансовото право опер. самост. е принципно несъвместима с властническия метод. Финансовите органи действат при обвързана компетентност. Оперативната самостоятелност тук е изключителна, защото финансовият орган не може да преценява нито предпоставки за извършване на финансовия дълг, нито размера му, кръга на задължителните субекти и права. Всичко това е предмет на изчерпателна нормативна уредба, която не оставя място за преценки за целесъобразност. Съществени особености в метода се разкриват спрямо финансовите актове. Те са израз на обвързана компетентност.

2)В производството по изпълнение на задълженията финансовото право се определя от административното право. Фин.изпъл. процес се доближава до гражданския процес.

3)С оглед административната отговорност. От една страна е възможността глобата да се съразмерява със самият финансов дълг, от друга страна особеност на административната отговорност се изразява във възможността на административната санкция с гражданската отговорност. Неизпълнението на финансовите дългове води до причиняване вреди, които се покриват с гражданска отговорност. Примерно: наред с лихвата може да се наложи глоба. Такова комуникиране на административната и гражданската отговорност е изключено в административното право.

2)ФП и АП – с оглед на метода има трудност за различните финансови права регулиращи парично-имуществените отношения.

3)ФП и ГП – тук съотношението е обратно, и двата отрасъла регулират парично-имуществените отношения. Финансовото право регулира отношенията, които имат без еквивалентен характер.

Интересът – финансовото право отразява интереса на държавата докато гражданското право - интереса на частните лица. Търговското право и гражданското право, търговската дейност имат като юридическа форма договора за финансова дейност – юридическата форма е финансов акт. Търговската дейност е насочена към реализиране на печалба. Финансовото право е насочено към разпределение на тази печалба чрез данъците.

1)Според някои западни автори доктрината е източник на правото. Това становище е неприемливо, защото в теорията се срещат различни становища, от които взаимно изключващи се – това би поставило правоприложителя в затруднение. Доктрината може да тълкува източниците на правото, но самата тя не е източник. ЗНА посочва кои са източниците.

2)В някои отрасли за правото предимно в гражданското право обичаят макар с ограничено значение е източник на право. Във ФП обичая не може да бъде източник. Тук естеството на регулираната материя налага установяването и спазването на строг ред и отчетност във финансовата система. Безусловно спазване на законността, както от финансовата администрация така и от финансово задължените лица.

3)Не може да се признае за източник на ФП – фин.дан. практика не може нито да се създаде, нито да измени съществуващото финансово право.

4)Източник на ФП се предоставят във формата на финансовото законодателство. Това понятие обхваща, както законите така и подзаконовите нормативни актове.

Видове източници на ФП – в основите на ФП стоят разпоредбите на Конституцията. Приемането на новата Конституция създаде юридическа и определи основните насоки за усъвършенстването на финансов закон – во. чл.48, т.2(К) НС приема държавния бюджет и отчета за изпълнението, а чл.84 т.3 НС установява данъците и определя техния размер. Президента на РБ съгласно чл.98, т.12 опрощава несъбираеми държавни вземания. Чл.106 МС ръководи изпълнението на държавния бюджет. Конституцията определя и структурата на финансовата система като предвижда, че общините имат самостоятелен бюджет Чл.141. Тя установява някои основни принципи в сферата на ФП. Например принципа законоустановеност на данъците и принципа за съразмеряване на данъчно облагане със стопанското положение на гражданите чл.84, т.3 във връзка с чл.60.

Източник – международни д-ри – КС с решение №7 от 1992г. е постановил, че за да бъде източник международният д-р трябва да са налице следните три изисквания: 1)д-ра да бъде ратифициран; 2)да бъде обнародван в ДВ; 3)да е влязъл в сила.

За ФП източници са спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане. Източник са и законите – Закона за устройството на държавния бюджет; Закона за общинските бюджети; Закона за валутата влиза в сила от 01.01.2000г.; Закона за държавния финансов контрол; Закона за сметната палата; Закона за митниците; Закона за БНБ; в момента действа Закона за валутните ценности и валутния контрол и всички данъчни закони. Източниците са и подзаконовите актове – постановления на МС – митническа тарифа се приема с тези постановления, правилниците, наредбите и инструкциите. Наредба № 1 на МФ от 1999г. за данъчна регистрация. Наредба № 4 за извършването на данъчни проверки и ревизии. Инструкция №3 на МФ за попълване на единна административна документация. Единна административна документация – митническа декларация.

1)Т.нар. окръжни не са предвидени в ЗНА като източник на правото?

2)След като не са обнародвани в ДВ кога влизат в сила?

3)Може ли с такива подзаконови актове да се урежда данъчна материя? Конституцията изисква данъците да се установяват със закон.

Решение на КС №19/39 от 95г. на ІІІгр. отделение на ВС – ВС е постановил – указанията на МФ не са задължителни за съда следователно ВС не ги признава за източник на правото. С такива актове могат да се дават само вътрешни служебни указания. Не и да се уреждат и финансови задължения на фирми и на граждани. В теорията се поставя въпроса – Възможно ли е да се създаде финансов акт като кодифициращ кодекс, който принципно да обхване финансовата система и да бъде структуриран в съответствие с нея. Този финансов кодекс ще представлява такава организация на финансово правната материя, каквато е постигната от НП от НК или НПроцес, НПК. Според проф.Костов такова нормативно решение е невъзможно. Основните практически съображения са, че финансовата система е представена като реално формирана цялостност главно от икономическа гледна точка. Държ.-организ. х-ки на системата са взети предвид най-общи линии. Не са взети предвид диференцираните методи, чрез които се натрупват и използват средства в звената на финансовата система. При най-общо описание на методите и формите, които се използват за движението на финансовите средства се прави разграничение между финансиране и кредитиране. Разликата е, че финансирането означава окончателна разпределение на националният доход, окончателно формиране на приходи и разходи, докато при кредитирането движението на средства позволява временното им използване и включва задължението за връщането им. Открояват се двата принципно различни механизма на правното регулиране. При финансирането господства властващия метод, а кредитирането функционира чрез гражданския договор за заем. Не е възможно финансовия кодекс да съдържа пр. уредба на д-ра за банков заем и на застрахователния д-р, на това основание, че чрез механизъм се набират средства в звена на финансовата система. Следователно целостността на финансовата система не може да бъде пренесена в сферата на финансовото законодателство. Това няма да бъде кодификация на финансово правната норма, а механично инкорпориране в един нормативен акт на друга правна материя.

В теорията се предлагат на дискусия три варианта за кодификация на финансовото законодателство. Първият вариант може да бъде закон за финансите, който да обхване, както е обособена общата част на НК или НПК. И възражението срещу този вариант – основната клетка на финансовата материя, приходно-разходния баланс, не се поддава на единно правно регулиране. Вторият вариант се обсъжда на основата на вече осъществена кодификация. Например в Австрия и Франция е постигната частична кодификация чрез общия финансов кодекс във Франция и Закона за финансовите задължения в Австрия. В Унгария е приет Закон №2 Закон за държавните финанси и закон №9 за финансите. Трети вариант – той се разглежда като по-реалистичен и конкретен, а именно кодификация на равнището на основни звена на финансовата система. Това по-ниско равнище на кодификация има предимство. Предложението за реформа се приближава до наличието на нормативен материал. В някои от основните направления ние имаме действащ нормативен акт, който може да послужи като основа за осъществяването на кодификацията. За бюджетното законодателство това е Закона за държавния бюджет, за банковата дейност ЗБНБ и Закона за банките, Закона за застраховането.

Финансово-правни норми – понятие, видове, действие

Същност и видове финансово-правни норми – те се характеризират с два основни белега:

1)Откъм предметно съдържание за тях е характерно това, че се отнася до формирането и организацията на финансите следователно видовата отлика на финансово правните норми се разкрива с помощта на финансовата система. Проф. Ангелов пише – спецификата на финансовата норма произтича от предмета на регулиране(А.Ангелов, а не Ив.Ангелов)(проф.Златарев ФП – 83г. И.Стоянов – Данъчен процес от 92г. – монография).

2)Откъм метод на регулиране финансово-правните норми се отличават със своя императивен характер. Например ясно личи императивния характер на нормите, с които се установяват финансови задължения. Финансовата норма е форма за изразяване на империума.

Видове финансови норми

Основната категория норми са тези, чрез които пряко се осъществяват финансовите процеси. Това са данъчните, бюджетните норми. Другата категория са финансово-организационните норми. Те установяват организационни положения, регулират устройството и компетентността на финансовите органи, възлагат съответни контролни правомощия. Такива норми се съдържат в Закона за данъчното производство, в Закона за данъчната администрация, в зависимост от предписанието на страните финансово-правните норми се разграничават на: 1)Задължаващи – онези финансови норми, които предписват на субектите да не извършват определени действия. Това са дан.митнич. норми. Например задължението лицата да се регистрират в данъчна служба. 2)Забраняващи – онези норми, които предписват на субектите да не извършват определени действия. Такива са нормите в закона за държавния бюджет, в новия валутен закон. 3)Упълномощаващи – онези, които съдържат предписание за определен орган да конкретизира съдържанието на дадена правна норма. Така според чл.28 от Закона за митниците МС може да определи по-благоприятно тарифно третиране при вноса на някои стоки в зависимост от техния вид и предназначение чрез намаляване или необлагане с вносни митни сборове. Митен сбор – по стария закон за митниците, означаваше мита, данъци и такси събирани от митниците. По новия закон това са митата и таксите. 4)Т.нар. технико-юридически норми. Например колко струва поддръжката на един войник, студент? Въз основа на тези норми се определя годишна издръжка и така се предвиждат в бюджета. 5)Мат.пр. и проц.пр. норми - проц.пр. се съдържат в Закона за устройството на държавния бюджет, в Закона за данъчното производство. Те установяват реда за съставяне на държавния бюджет, производството по облагане с данъци и др. норми.

Действие на финансово-правните норми

Нормите влизат в сила три дни от обнародването, ако не е установено друго. Действат на територията на цялата страна. Изключение прави данъка, за различните райони той е различен. Във връзка с териториалното действие в международните пр.елем. финан.пр.норми могат да възникват сложни практически ситуации. Например достатъчно е нашата страна да обложи един български гражданин в чужбина и в същото време държавата, в която са придобити тези доходи да ги обложи на свой ред със същия данък, за да се стигне до конфликтна ситуация известна като двойно данъчно облагане. Избягването на тези ситуации се постига като се използват различни средства – сключване на международни или едностранни спогодби по линия на т.нар. екстериториалност.

Същност на двойното данъчно облагане. То се характеризира със следните моменти: 1)Идентичност на субекта на облагане – юридически и физически лица; 2)Идентичност на обекта на облаганите доходи, печалба и имущество; 3)Подчиненост на тези обекти и субекти на облагане на данъчната юрисдикция на различни страни; 4)Идентичност на събираните данъци(косвените данъци влизат в обхвата на спогодбите – не влизат). Международната практика е приела, че вносните стоки се облагат с косвени данъци само в страната на вносителя, защото косвените данъци се включват в цената и се внасят от потребителя; 5)Облагането да бъде за един и същи период; 6)По-високо данъчно облагане, отколкото при подчинение на данъчната юрисдикция само на една от страните.

Модел на данъчните спогодби.

Първия модел на конвенция относно двойното облагане е изработено в данъчния комитет на организацията за икономическо сътрудничество и развитие през 1963г. Сега този комитет се нарича комитет по данъчните дела. Всяка спогодба за избягване на двойното данъчно облагане трябва да реши три основни въпроса:

1)Спогодбата трябва да определи персоналния обхват на действие. В модела за спогодба този въпрос е решен въз основа на универсално приетия принцип на т.нар. икономическо поданство. Целта на фиска е(фиск – държавна хазна) да се премахне разликата между гражданите на държавата и чужденците за всички доходи независимо от това дали те имат местен или извън териториален източник.

2)За избягване на двойното данъчно облагане на печалбата. В модела за спогодба този въпрос е решен чрез понятието място за стопанска дейност. В положителен смисъл се приема за място на стопанска дейност седалището на управлението, клон, филиал, бюро, фабрика, ателие, мини, петролно, газово находище и др. Не се счита за място на стопанска дейност мястото, което се използва изключително за складиране, изложба, дейност, която има самостоятелен или подготвителен характер.

3)Избягване на двойното данъчно облагане на заплатите и данъците. Тук принцип е, че данъчното облагане се извършва в държавата, където се осъществява трудовата дейност, за която се получава възнаграждението. Има сключени т.нар. виенски спогодби. Това е конвенция от 61г. отношения, която освобождава от данъци дипломатическите мисии. За консулските отношения – конвенция.

Въпрос #09

Юридически факти във финансите. Понятие. Смесени фактически състави. Заобикаляне на финансовия закон

Юридически факти(ЮФ). Смесени фактически състави.

Основна категория ЮФ във финансовото право(ФП) са финансово-правните актове. Пр. за смесен фактически състав: за да породи задължение за плащане на данъка върху наследството е необходимо да се проявят следните елементи на смесени фактически състави:

1)Настъпването на смърт(юридическо събитие).

2)Волеизявление за приемане на наследството(елемент от гражд. пр-во, защото наследодателя става собственик на наследеното имущество).

3)Издаване на данъчно-облагателен акт, с който се характеризира размера на данъка. За да се породи имуществено отчетническа отговорност е необходимо кумулативно да са налице следните предпоставки: -вреда на публично имущество; -противоправност на делението; -причинна връзка между тези двете; -наличие на вина. Във връзка със смесените състави важно значение има въпроса – Как промените в гражданското правоотношение се отразяват във ФП? Например извършено е било облагане във връзка с дадена сделка в последствие обаче сделката може да бъде унищожена. Въпроса е следният – тези промени в гражданското правоотношение да доведат до изменения и във финансово отношение? С други думи въпросът е следният да се върне данъка? Отговорът е: В ДП на развитите страни преобладава схващането, че данъчните задължения се определят към даден момент от развитието на гражданското правоотношение и то според документалното положение на нещата. Промените настъпили след това нямат значение. Проф.Ангелов като се основава на необходимостта от съответствие между данъчното облагане и фак.стоп. положение на обложените лица възприема възможността за най-пълно съобразяване на финансовото отношение с развитието на гражданското правоотношение. Например ако един наследствен имот не се присъди на лицето, което е платило данък за него, внесения данък трябва да се върне. Съдебната практика е потвърдила този принцип.

Заобикаляне на финансовия закон.

Първа хипотеза - като пример се посочва хипотезата за заобикаляне на финансовия закон, когато приживе наследодателя разпредели наследственото имущество между наследниците като извършва фактически една дялба на наследството. За в бъдеще наследниците няма да плащат данък върху наследството.

Втора хипотеза - когато наследодателя регистрира акционерно дружество, в което внесе апорт насл. маса и разпредели акциите между наследниците. По такъв начин наследниците стават собственици на насл. маса и се избягва данъка върху наследството.

Трета хипотеза - когато дарение се прикрива с покупко-продажба следователно при тази хипотеза няма интерес от заобикаляне. Интерес има само върху лицата, при които няма роднинска връзка. При тази хипотеза данъка върху дарението е 5% и тук тази възможност за заобикаляне се запазва.

Четвърта хипотеза - т.нар. фиктивен износ. Внасяните стоки се декларират на ниски цени. По този начин пада размера на дължимото ДДС и дължимият митен сбор.

Пета хипотеза - когато регистрационния праг беше вдигнат на 75млн.лв. фирми, които не желаеха да плащат ДДС се раздробяват на няколко по-малки фирми, пада облагаемия оборот, пада и задължението за регистрация.

Шеста хипотеза - продавача е начислил ДДС, но когато купувача се опита да си възстанови данъка се оказва, че такава фирма не е регистрирана(фирми фантоми).

Седма хипотеза - продавача издава данъчна фактура, но не подава справка-декларация и не се разчита с бюджета.

Осма хипотеза - възможно е сключването на договор за изграждането на жилища при по-ниска цена от общоприетите цени. Изгодно е и за двете страни(за купувача щом падне цена, ще падне размера на дължимия ДДС, за строителната фирма щом падне цената пада ДДС и данъка върху печалбата.

9 хипотеза - документиране на т.нар. кухи обороти при фирми, които са регистрирани по ДДС. Първи вариант – фирмата има нужда от приходи, за да достигне необходимия минимум на облагаеми обороти за регистрация. При фирма Е, която е регистрирана по ДДС този проблем не съществува. Между двете фирми се постига договореност. Определено количество от необходимите материали на фирмата Е фиктивно да бъдат закупени и доставени от фирма Д т.е. сделките да минат през нея. По този начин фирма Д регистрира необходимите приходи, достига необходим оборот и се регистрира по ДДС. Втори вариант – регистрирани по ДДС фирми Д и Е желаят да запазят регистрацията си, но облагаемите им обороти за последните 12 месеца са под необходимия минимум. Тогава фирма Д издава фактура на Фирма Е за извършени довършителни работи за определена сума, а фирма Е издава фактура за маркетингово проучване. Предимството е по-лесното изпълнение понеже и двете фирми са заинтересовани.

10 хипотеза - често пъти към дадена фирма, която е регистрирана по ДДС съществува и по 1 нерегистрирана фирма, основната изгода в такъв случай е сделките с граждани и с нерегистрирани по ДДС фирми да се поемат от сателитната фирма, за да не се дължи ДДС за тези обороти.

11 хипотеза – при патентния данък има определени зони. За да се плати по-нисък патентен данък дейността се регистрира в район с по-нисък данък.

12 хипотеза – лице, което плаща патентен данък издава фактура на др. лице. За лицето, което плаща патентния данък това е без значение, тъй като патента е в твърди размери, но за насрещната страна се нарастват извършените разходи респективно и намалява облагаемият доход.

13 хипотеза – често пъти не се издават първични счетоводни документи, като др. х-за е водене на двойно счетоводство.

14 хипотеза – приспадат се разходи, които не са необходимо присъщи или пък се записват разходи, които не са извършени. Във връзка със заобикаляне на финансовия закон се поставя въпроса – докъде трябва да се простре действието на заобикалянето? Според проф.Ангелов заобикалянето като основания за нищожност засяга неграж.правния ефект на сделката, а нейните финансово-правни последици. Извършеното от страните от гледище на ФП ще бъде валидно, но данъчната администрация може да се позове на недействителност на сделката по отношение на фиска и да изисква изпълнение така сякаш заобикалящите действия не са били извършвани. Това разрешение не се приема от акад.Л.Василев и проф.Костов, които поддържат идеята, че не може да има нищожност на сделката от гледище само на ФП.

Въпрос #10

Финансово-правни актове – понятие

Същност и юридически характеристики на финансовите актове.

Изходната теза е: финансовият акт е административен акт. В единият и другият случай се касае за юридически израз на изпълнителна дейност. Акад.Стайнов пише: Трябва да се държи сметка за особеностите присъстващи на актовете от определена група, за особеностите на отделните правни отрасли. Ако особеностите на финансово-правните институции не бъдат обосновани не бихме могли да освободим финансовото право от опеката на административното право. Разликата между финансово-административните актове се проявяват в почти всички юридически характеристики. Някои автори между характеристиките на данъчният акт отнасят обжалването и изпълнението. За да се изпълни или обжалва трябва вече да има завършен акт. На практика може да не се стигне до обжалване или до изпълнение.

А)Специфика на съдържанието и функциите на финансовите актове. В теорията се отбелязва, че финансовите актове се различават от обикновените административни актове преди всичко с предмета, с финансовото съдържание. Финансовите актове се издават в процеса на разпределение и използване на съвкупния общ продукт. Този критерии е доста ясен и определен и дава възможност да се отграничат тези актове от административните актове. Необходимостта от разпределение на съвкупният обществен продукт произтичат от системата на държавата и осъществяването на нейните функции. Тази необходимост не може да се реализира докато държавата не установи конкретна форма на плащане, задължителни субекти, обекти на облагане, срокове за изпълнение. Всичко това държавата установява чрез механизма на финансовите актове. Чрез тях се осъществява разпределението и използването на националният доход и в това е тяхната ценност. Тази функция е типична за финансовите актове. За да можем да се ориентираме в операциите с държавни финансови средства трябва да се познават тези механизми, които ги привеждат в движение.

Б)Властническият характер на финансовите актове.

Властническият елемент на актовете на държавното управление е изразен в – голяма степен. Властническият метод е иманентен белег на финансовите актове. Липсата на този белег преобразува финансовите актове в гражданско-правно действие на разпореждане с юридически средства между равноправни субекти. Например възможно е да има бюджетен приход, който няма властнически произход(дарение, наследство, за които няма наследници). Една от особеностите на властническият метод във финансовото право са опрощаването и финансовата амнистия. Тези властнически актове не се използват като погасителни способи в административното право.

В)Декоративният характер на финансовите актове.

Административните актове имат конститутивно действие. Обратно финансовият акт има деклар. действие. Финансовият акт не поражда финансови задължения. Той възниква по силата на закона(ехвде). Финансовият акт само конкретизира неговият размер. Прави го ликвидно и изискуемо определяне на задължението по основание, по размер и срок за изпълнение. Понякога в теорията се допуска несъответствие. От една страна се поддържа, че данъчното право се поражда въз основа на данъчно-облагателен акт, а от друга страна се твърди, че данъчното задължение възниква ехвде. Ако финансовият акт имаше конститутивно действие би трябвало да се издава винаги, за да породи финансов дълг. В някои случаи е възможно финансовият акт изобщо да не се издаде. Съгласно чл.50 от Закона за облагане на доходите на физическите лица данъка за доходите се внася от работодателя едновременно с тегленето на сумите на заплатите и др. възнаграждения. Сумата за данъка изобщо не постъпва при работодателя за да е необходимо издаването на данъчен акт за определяне на данъка. Това са т.нар. случаи на финансов автоматизъм.

Г)Подзаконовият характер на финансовият акт.

Административният акт се издава въз основа и в изпълнение на закона формулата въз основа на закона означава, че акта се издава като се излиза от една основа установена изобщо. От законите в страната. Това понятие води до възможностите за автора на акта следователно посоката очертана от законността да прояви известна оперативна самостоятелност. В този случай органа, който издава акта не се опира на пряко предписание на закона. Приложима ли е тази форма спрямо финансовите актове? Не. Финансовият акт се издава в изпълнение на пряко предписание на закона. Не може финансовото задължение да се определя като се излиза от една основа установена изобщо от законите на страната. Този извод се налага не само от положението, че финансовият акт е израз на обвързана компетентност. Той следва от конституционния принцип за законноустановеността на данъчните задължения. Чл.60 във връзка чл.84, т.3 от Конституцията.

Д)Правото по издаване на финансови актове – административното право съдържа като необходим стадии издаването на административен акт(гл.2 от ЗАП). Административен акт трябва следователно да се издаде. В сферата на финансово-правното регулиране е възможно в някои случаи финансовият акт изобщо да не се издаде. Това са посочените случаи на финансов автоматизъм.

Е)Формата на финансов акт – в зависимост от формата на волеизявлението административните актове се разделят на: писмени, устни, мълчаливи и конкудентни. Приложима ли е тази класификация към финансовите актове? Не. Не може да се управляват публичните финанси с мълчаливи актове и конкудентни действия. Трябва да бъде правното основание за издаването на финансовият акт от това ще зависи и размера на финансовия дълг. Наличието на мотиви улеснява горестоящите органи.

Въпрос #11

Изтегляне 0.72 Mb.

Сподели с приятели: