Публични финанси. Понятие. Правната концепция за финансите
Финансова правосубектност – компетентност и правоспособност
Изтегляне 0.72 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Държавни финансови вземания
- Принудително изпълнение на финансовите задължения
- Съотношение между финансовото и административното производство
- Финансово-ревизионно производство. Ревизионни документи
- Имуществена отчетническа отговорност – същност, субекти на отговорността
- Предпоставки за възникване на имущественото отчетническа отговорност
Финансова правосубектност – компетентност и правоспособностВ теорията се има в предвид онова понятие, което е аналогично с правоспособността и съдържа основната характеристика на правния субект. Понятието за финансова правосубектност се отнася, както за компетентните финансови органи, както и до правоспособните пасивни субекти на финансовото правоотношение. За правилното субектно структуриране на финансовото правоотношение е важно да се определи правосубективността на всеки участник като овластен с компетентен държавен орган или като правоспособно физическо или юридическо лице. Държавата като властническа организация не може да се прояви и да действа по друга начин освен чрез свой орган. Правосуб. на държавният орган в качеството му на носител на държавническа власт се проявява в компетентността. Понеже финансите са сфера на държавна дейност, които проникват във всички управленски отрасли финансовата правосубективност притежават всички органи, които получават и разходват финансови средства необходими за дейността на съответната служба. Същностна особеност на финансовата правосубектност е нейната вторична реализация. Не приемливо е становището на проф.Стоянов, че гражданската правоспособност не е предпоставка за данъчна правоспособност. За да се реализира финансова правосубективност относно данък върху недвижимите имоти правният субект трябва предварително да е станал собственик. Финансовото законодателство не съдържа норми относно финансовата правосубективност на лицата. Необходим ли е специален режим на финансовата правосубективност – прилага се ЗАС.
Понятие – прилагането на финансово-правни норми възниква и развитието на финансови правоотношения има за цел да бъде конкретизирано правото на държавата да получи определена сума пари и задължението на пасивният субект е да я заплати. В този смисъл държавните вземания представлява крайният резултат на финансово правоотношение. Развиваната държавно-финансова дейност се изразява във точното прилагане на финансовото законодателство. За определяне обекта на облагане и размера на държавните вземания. По същество това са действия, с които на практика се извършват процеси на разпределяне и използване на съвкупният обществен продукт. Първа група държавни вземания – ЗСДВ. В бюджета на държавата постъпват средства, които се характеризират със своята постоянност и стабилност. Това са данъците. Втора група – произхождат от вреди на публичното имущество. Трета група – произхождат от глоби и парични конфискации. За да възникнат и трите групи вземания е необходимо преди всичко да се упражнява държавна дейност. В мат.правоотношения държавата винаги е носител на правото да получи вземането. Друга класификация на държавните вземания е: данъчни и не данъчни; съдебни и не съдебни. Система за определяне на размера на държавните финансови вземания. При определяне на държавните вземания се борави с два вида вземания и съставки. Твърди размери на вземанията. Това са размерите определени по един и същи начин(таксата за развод). Друга група са подвижни размери – която има две подгрупи. При пропорционално облагане размера и съставката не се променя. Данъка расте в зависимост от растежа от данъчната основа. При прогресивната система ставката се променя при съответно променяне на данъчната основа. От своя страна тя се проявява в две форми – обикновена прогресия – при нея облагателната основа се определя на групи, всяка следваща група се облага с по-висок данък; - етажна прогресия – тук дадена маса са обл. 1гр. или Іетаж се облага във всички случаи с един установен процент, а със следващ процент се облага следващият етаж. Закона за облагане на доходите на физическите лица е възприел тази система. Въпрос #19 Принудително изпълнение на финансовите задълженияДанъчно изпълнителният процес е част от цялостният изпълнителен процес. Цялостен изпълнителен процес няма, има отделни изпълнителни производства. Изпълнението е доброволно и принудително. Когато финансовото задължение не е изпълнено доброволно влиза в действие държавна принуда. Административна принуда се проявява под формата на мерки и действия по физ. съставяне, които се развиват от държавни органи, за да обезпечат сами без да прибягват до съд изпълнението на издадените от тях актове. Изпълнителният процес е предназначен да наложи санкция поради липсата на предоставени средства за доставки на държавата, дължимото чрез принуда упр. спрямо длъжника. За това се приема, че изпълнителният процес е наказание на липсващо доброволно изпълнение. Резултатът от принудително изпълнение е същия както и при доброволното изпълнение. Взискателя се удовлетворява и изпълнителният процес е постигнал своята цел. За да се пристъпи към изпълнителни действия е необходима да е налице и изпълнителен титул. В случая тази роля изпълнява финансовият акт. Събирането на държавни вземания се извършва въз основа на влезли в сила актове на компетентните органи освен ако от закона е установено друго. За да се предизвикат правни последици един юридически акт трябва да е влязъл в законна сила. Финансовият акт е придобил формална законна сила, когато законният срок не е бил обжалван или когато е обжалван, е потвърден от горестоящия орган респективно от съда. По принцип подлежат на изпълнение влезлите в сила актове, но закона допуска изключение. Съгласно чл.29, ал.2 ЗДП обжалването на данъчно-облагателен акт не спира принудителното изпълнение. Т.е. допуска се предварително изпълнение на акта. Принудително изпълнение на финансовото задължение се осъществява чрез запор върху вземанията на длъжника, опис на движими и недвижими вещи и възбрана върху недвижим имот. Държавни вземания се събират принудително от данъчните органи обособени структурно в системата на данъчната администрация. Когато държавното вземане не бъде платено в срок финансовият акт се изпраща на данъчният орган за образуване на изпълнително производство по местоживеене или седалище на длъжника. Преди да пристъпи към принудително събиране данъчният орган е длъжен да изпрати писмено съобщение, с което да покани длъжника в седем дневен срок доброволно да изпълни задължението си. Неплатеното в срок финансово вземане може да бъде събрано принудително чрез налагане на запор по сметки на длъжника като се изпраща запорно съобщение до банките. Банката е длъжна в седем дневен срок от получаване на нареждането на изпълнение на запора да уведоми данъчният орган за извършеният превод. Когато изпълнител. насочено върху трудовото възнаграждение и върху пенсия месечно се удържа само сумата над размера на минимална работна заплата. Не се допуска принудително изплащане върху вземания за издръжка. Запора върху вземането на длъжника се смята наложено спрямо третото задължено лице от деня, в който му е връчено запорното съобщение. И по отношение на банката също от деня на връчване на съобщението. От налагането на запора длъжника съот. трето задъл. лицето се лишава от правото да се разпорежда с вземането или с веща. Следващият способ за принудително изпълнение е опис на имуществото на длъжника. Данъчният орган не може да насочи изпълнението върху следните вещи и права на длъжника: 1)Вещи за всекидневна употреба на длъжника и на неговото семейство, необходимата храна и предмети за упражняване на занятие. 2)Жилището на длъжника, ако той или член на семейството му нямат друго жилище. Сумите по сметка в банки в размер на три минимални месечни работни заплати за всеки член от семейството. 4)Земеделски земи обработвани пряко от собственика или от член на неговото семейство в размер до 30дка. Длъжника има право да предложи изпъл. да бъде насочено върху други имот, ако предложенията от длъжника начин на изпълнение е в състояние или не е в състояние да удовлетвори да удовлетвори държавата изпълнението се насочва върху посочения от длъжника имот. Въпрос #20 Други способи за погасяване на финансовите задължения. Финансова амнистия, опрощаване, прихващане, давност и преклузивни срокове 1.Финансова амнистия и опрощаване финансови задължения. А)Финансова амнистия – тя представлява способ за премахване дължимостта на определена категория финансови задължения. Например данъчни задължени, митнически задължения, задължения за плащане на такси. Тя заличава финансовите задължения без да премахва фактическите състави, от които са възникнали тези задължения и следователно когато други правни норми установят други финансови задължения за лицата въз основа на съществуващ фактически състави т.е. ще са валидни независимо от амнистията. Правото да дава амнистия в това число и финансова амнистия е предоставено на Народното събрание. Амнистията се постановява със закон. Финансовата амнистия може да бъде цялостна т.е. заличават се задълженията от дадена категория заедно с лихвите и глобите. Амнистията може да бъде и частична, т.е. заличават се глобите и лихвите, но без главницата. Б)опрощаване на държавните вземания – президента постановява опрощаване. Опрощаването се отличава от амнистията по това, че има за предмет заличаване на конкретни задължения. Съгласно чл.216, ал.2 от Закона за митниците: “Възстановяването или опрощаването на вносни или износни митни сборове се разрешава след съответно писмено искане пред съответните митнически учреждения чл.218 от Закона за митниците: в правилника може да бъде определен минималният размер на вносни или износни митнически сборове, който не разрешава възстановяване или опрощаване”. Конституцията не поставя такова ограничение. Не може с правилник да се ограничат конституционните правомощия на президента. Конституцията поставя само едно условие – вземането да бъде несъбираемо. 2.Компенсация или прихващане на не дължимо платени държавни вземания. Случаите на не дължимо платени държавни вземания могат да се обединят в две групи: -първоначална липса на правно основание, на което е направено плащането или отпадане на правно основание в последствие. Най-често ще се касае за не дължимо платени данъци. Случаите могат да бъдат различни. Липса въобще на данъчно задължение, плащане в повече от колкото се дължи, начислени не дължими лихви, платен по грешка два пъти данък, амнистирано или опростено данъчно задължение, покрито с давност задължение. С най-голямо практическо значение ще бъдат случаите, при които финансовото задължение се оказва не дължимо платено, защото финансовият акт е бил изцяло или частично отменен. Режимът на компенсация е уреден в чл.20 от ЗДП, чл.21, ал.2 ЗСДВ и чл.208 от Закона за митниците. Компенсацията или прихващането на насрещни задължения е способ за погасяване на тези задължения, до размера на по-малкото от тях. Прихващането на задължението на един от солидарните длъжници действа и по отношение на останалите длъжници. Условия, при които прихващането е допустимо: а)две насрещни вземания да са между едни и същи лица; б)насрещните вземания трябва да бъдат еднородни и заместими, такива са паричните задължения; в)двете насрещни задължения трябва да бъдат ликвидни и изискуеми; г)прихващането се извършва с едностранно волеизявление отправено от единия към другия кредитор. Единствено данъчен орган може да направи волеизявление за прихващане. Направеното волеизявление не може да се оттегли. От волеизявлението за компенсация следват важни последици: *От момента на погасяване на насрещните задължения двете страни не си дължат лихви по тях, а ако такива са платени те трябва да се върнат. *Изпълнение на погасените задължения не може да се иска, ако такова бъде направено престира се без правно основание и трябва да бъде върнато. *Погасителното действие на волеизявлението на данъчен орган не може да бъде изменяно от длъжника. Той не може да посочи др. з-ние, което да бъде прихванато различно от това, което данъчният орган е прихванал. Нов момент във връзка с прихващането въведен с чл.20 ЗПД е, че връщането на над внесения данък става заедно с лихвите на изтеклия период. 3.Давност и преклузивни срокове. Погасителна давност е срок на бездействие на носителя на субектното право. Давността не се прилага служебно, което означава, че обикновеното изтичане на срока не е достатъчно за погасяването на дълга. Необходимо е волеизявление на длъжника, които да се позове на давността. Това се прави чрез възражение. Погасителната давност на данъчното задължение е 5 години. Погасителната давност на митническите сборове е също 5 години. Преклузивни срокове – белезите им са следните: 1)Погасяване на самото субективно право; 2)Започнат ли да текат те не се спират и не прекъсват; 3)недопустим е отказ от тях; 4)те се прилагат служебно от всички държавни органи. 4.Способи за погасяване по Закона за митничите. Чл.211, ал.1 предвижда някои специфични способи за погасяване на митническите задължения от Закона за митниците. Това са случаите, когато: а)Митническата декларация е анулирана; б)Преди да е дадено разрешение за вдигането, стоките са задържани и веднага или в последствие са отнети в полза на държавата или са унищожени по нареждане на митнически орган, или са безвъзвратно загубени. Въпрос #22 Производството по издаване на финансови актове, като превантивен способ за обезпечаване законността във финансово-кредитната система Основен принцип на финансовата система е законността. Необходимостта от реално обезпечаване на законността поставя въпроса за границите. Във финансовата система намират приложение граници от организационно правен характер. При тях се осъществява надлежна организационно държавна дейност на контрол и проверка на изпълнението, вземат се юридически мерки за спазването режима за възстановяване на нарушената отговорност. Организационно правните гаранции се разглеждат на: превантивни или последващи според времето когато се осъщест. и начина, по който упражняват въздействието си. При възникване на определени предпоставки се дължи плащането на данъци, мита, такси. По какъв ред, с какъв акт, кой орган да издаде акта, в какъв срок и по какъв ред трябва да се плати финансовото задължение на всички тези въпроси отговор трябва да даде финансово процесуалното законодателство. В правната литература процесуалните изисквания се разглеждат като гаранция за спазването на законността. Създаването на един ефикасен режим за издаването на финансови актове, за компетентността на управомощените органи, за формата, срока за издаване има също превантивна роля, това е първият стадии на процеса и ако той е достатъчна ефикасен в редица случаи не би се стигнало да обжалване. А процесуалната икономия в сферата на финансите е особено необходима с оглед на своевременното набиране на бюджетните средства. Финансовото законодателство не установи единен правен режим относно производството издаване на финансови актове, но то съдържа редица особени изисквания, които липсват в ЗАП. Издаването на данъчно облагателен акт или на митнически акт се предхожда от издирването на субектите и обектите на облагане респективно обмитяване. Установяване на облагаемия доход става по предвидения от закона начин, като се приспадат необходимо присъщите разходи, съгласно закона за облагане на доходите на физическите лица. За да се издаде митническо облагателен акт също са необходими строго определени действия – деклариране, описване, оценяване, тарифиране на стоките, изчисляване, обезпечаване и плащане на митническите сборове и данъците. В посочените случаи издаването на финансов акт се предхожда от един установителен етап. За да се определи размера на финансовия дълг необходимо е преди това да се установят субектите и обектите подлежащи на облагане съответно обмитяване. Без установяване на тези елементи е невъзможно издаването на финансов акт. Установяването на елементите на фактическия състав се извършва чрез: 1)Данъчна регистрация. 2)Подаване на респективно митнически декларации. 3)Извършване на ревизии и проверки и издаване на актове за констатация. ВС се е произнесъл, че издаваните на този етап актове за констатации са помощни актове подготвящи издаването на основният акт – данъчно облагателен акт. Решение №2280 от 1993г. на ІІІгрупа отделение на Върховния съд следователно, че тези актове не подлежат на самостоятелен контрол. Въпрос #23 Съотношение между финансовото и административното производствоПринципната постановка е: съотношението между финансовото право, правото по ЗАП е съотношението между специален режим по ЗДП и Закона за митниците и общия режим по ЗАП. Това становище намира основа и в нормативната уредба съгласно параграф 1а от ЗДП, доколкото в този закон не са предвидени особени правила се прилагат със разпоредби на ЗАП, а за принудителното изпълнение на данъчното задължение ЗСД. А)Субектен състав на финансовото право. За разлика от участниците в административното право, броя във финансовото право е по-ограничен. В правото по ЗАП освен страна могат да участват прокурора и други субекти. Във финансовите закони липсват подобни разпоредби. Наистина чл.28а от ЗДП предвижда данъчни задължения определени с влязъл в сила ДАО, може да се измени по инициатива на данъчния орган или по предложение на прокурора, но в случая има влязъл в сила ДАО, т.е. производството е приключило. Водещ в пр-во субект е данъчен орган. Той осъществява производството самостоятелно. Закона за митниците също не предвижда участие на прокурора при издаване на мит.обл.акт. участниците в мит.пр-во са вносителя, износителя и митническия орган. По начало участниците във финансовото право се ограничават до страните в това производство. Може да се постави следния въпрос: Дали стр. На мат. и процес. фин. отнош. са едни и същи? Единият от субектите на финансовите отношения е винаги държавата в лицето на компетентния орган. За да се конкретизира размера на фин.дълг.комп. орган трябва да издаде съответният финансов акт следователно държавният орган се явява активен субект не само в мат.фин.отношения, но и в производството по издаване на финансовият акт. Пасивни субекти във финансовите отношения са адресатите на властническите правомощия. Това властническо правомощие се материализира в съответният финансов акт следователно пасивните субекти фин.производство са адресатите на финансовият акт. Пасивната страна във финансовото производство съвпада с пасивната страна в мат.фин.отношение. Във връзка със субекта следва да посочим, че в някои случаи финансовите закони предвиждат солидарна отговорност. ЗАП не предвижда подобна хипотеза. От друга страна ЗАП допуска възможността административният акт да има за адресат лица с неизвестен адрес. При финансовите актове такава процедура не може да следва финансови актове не могат да се издават без адресат да е строго и поименно опр. В някои случаи закона не посочва точно кои органи участват във финансовото право. Например закона за митниците не посочва кой орган издава митнически акт. Неприемливо е определението на компетентността на данъчните органи и в закона за данъчната администрация. Съгласно чл.11, т.3 от този закон, данъчните служби определя конкретни размери на данъчните задължения. Нормата трябва да сочи органа, а не организационната единица, която той води или след, която функционира. В чл.16 ЗДП е предвидено, че ДОН се издава от началника на данъчната служба. Б)Други различия между финансовото и административното производство. 1)Съгласно чл.17 от ЗАП производството по издаване на административен акт започва по инициатива на административният орган, по молба на гражданин или организация или по предложение на прокурора. Производството по издаване на финансов акт започва винаги служебно. Диспозитивното начало, за различните от ЗАП е изключено. Съставът на финансовото право, ако употребим газгр. на проф.Сталев, включват предимно дължими процесуални действия. В производството по издаване на финансов акт липсва участник със статут на молител. 2)Предвидените по ЗАП случаи на удължени срокове са неприложими по издаването на финансови актове. Тези актове се издават от едноличен, а не от колективен орган и за издаването им е необходимо съгласието или мнението на друг орган. 3)Административното производство съдържа като необходим стадии издаването на административен акт, гл.2 ЗАП. Издаването на акта в първа фаза на административния процес, без нея процеса е невъзможен. Административният акт трябва да се издаде. Механизма на управление на финансите позволява в някои случаи финансовият акт да не се издава. Така на пример данъка за доходите от трудови правоотношения се внася от работодателя едновременно с тегленето на сумите за заплати от банковата сметка на работодателя. Сумата за дължимия данък изобщо не постъпва при работника или служителя, за да е необходимо издаването на ДАО. Както в нашата така и в чуждестранната теория това явление се нарича финансов автоматизъм. Касае се за особеност в производствения механизъм, възниква пряко на правните норми, без издаването на финансов акт. В тези случаи финансовото задължение произтича “ех вде”. 4)В административното нормативно законодателство са обособени производство по издаване на административни актове и производство по налагане на административни наказания. Естеството на финансовото задължение позволява в някои случаи санкциите да се определят в съотношение към самия финансов дълг. Чл.135 от ЗДДС, чл.15 от Закона за акцизите, чл.233 от Закона за митниците. 5)Съгласно чл.16 от ЗАП, когато се налага в административният акт се включва разпореждане за предварителното му изпълнение. Необходимостта от включване на подобна клауза се обяснява със суспензивния ефект на жалбата. Обратно подадената жалба не спира изпълнението на финансовия акт чл.29(2) от ЗДП “Плати и обжалвай” – принцип в Данъчното право. Поставя се въпрос: дали да не се възприеме суспензивното действие на жалбата срещу данъчните актове – тук се касае до бюджетни приходи. Нещата трябва да се разглеждат с оглед гарантиране интересите на бюджета, забавяне на крупните по размер от юридически лица може да се окаже неблагоприятно на ритмичната дейност на държавата. Неприемливо е жалбата от организ. друж. да спира финансирането. 6)Финансовото право обслужва отношенията, които имат материален обект това са парите. Необходимо е обекта на отношенията да се разграничава от обекта на облагането. ЗАП не съдържа подобни разпоредби. В теорията се приема, че административните отношения са без обектни отношения. Въпрос #26 Понятие и видове финансов контрол. Съотношение с одиторския контрол и контролът, упражняван от сметната палата 1.Понятие за финансов контрол. (Решение №50/40 1998г. І отделение на ВАС “указанията, които органите на финансов контрол дават при отстраняване на констатирани нарушения при финансови ревизии не подлежат на обжалване по реда на административното съдопроизводство. Трябва да се разбират и указания за внасяне на данъци в бюджета”). В теорията финансовият контрол се определя като к-л за законността, целесъобразността на действията осъществяващи процеса на набирането, разпределянето и използването на публичните парични средства. Чл.4(1) т.1 ЗДФК “При финансова ревизия органите на ДФК поверяват целесъобразността(само за държавни или общински имущества над 50%). Чл.2(1) т.1 Закона за сметната палата“. “Сметната палата провежда законосъобразното е целесъобразно изпълнение на държавният бюджет, бюджета на общините и т.н.”. Изходно положение при изясняване същността на финансовия контрол е, че той е вид контрол върху изпълнението. Чрез него се установява фактическото положение възникнало при функционирането на контролираните обекти. Контролното правомощие включва два съществени елемента: Проверка на изпълнението и възможност за въздействие на контролният орган върху подконтролният обект. Въздействието върху отговорното лице може да се изрази в следното: а)предложение да се наложи дисциплинарно наказание за нарушаване на финансовата дисциплина(налага се от съответният ръководител); б)налагане на административно наказание – глоба – за нарушение на платежната кредитна дисциплина; в)сезиране на прокуратурата при наличие на данни за престъплението повреждане на публичната собственост; г)предложение да се постави вход имуществено отчетна отговорност. 2.Видове финансов контрол. В зависимост от критерия – момент на извършване финансовият контрол се разграничава на: превантивен, текущ и последващ. Критерият – принадлежност на контролният орган към схема контролираният обект обуславя разграничаване на вътрешно ведомствени и външно ведомствен финансов контрол. Закона за счетоводството възлага на главният счетоводител извършването на цялостен вътрешно финансов контрол. Одиторският контрол се упражнява от т.нар. експерт счетоводители и се изразява в с/ка на баланса в края на годината. Контрол упражняван от сметната палата. Сметната палата е създадена да контролира изпълнението на бюджета. За разлика от него държавния финансов контрол се упражнява по отношение на отделни единици в стопанската дейност на държавни и общински фирми. Сметната палата е самостоятелно юридическо лице, нейният бюджет се гласува от НС като част от държавния бюджет. За своята дейност сметната палата приема план, допуска се извършването на извънпланови мерки по нареждане на председателя на палатата, както и до три извънпланови проверки с разрешение на НС. Бюджетният контрол се извършва от инспектори на щат при сметната палата. Предвидена е и възможност контрол да се извършва и от привлечени от председателя на палатата лица ако отговорността на условията предвидени в закона за сметната палата. Бюджетният контрол започва със заповед от председателя на сметната палата. При извършването на контрола органите на сметната палата имат право на свободен достъп до проверяваните обекти да предприемат обезпечителни мерки и други права, които са еднакви с правата на органите на ДФК. Въпрос #27 Финансово-ревизионно производство. Ревизионни документиФинансово-ревизионно производство. В теорията се приема, че най-успешно задачите на финансовия контрол се осъществяват от последващия контрол чрез ревизии. Основната характеристика на ревизионното производство е неговият установен характер. При извършването на ревизията контролният орган трябва да установи дали в под контролният обект е опазена публична собственост и дали е запазена финансовата дисциплина. Ревизията се извършва въз основа на заповед на упр.контрол ръководител. Тази заповед представлява индивидуален административен акт. От този момент възникват финансово организационни правни отношения между контролният орган и под контролното лице. Ръководното начало при извършване на ревизиите е, че те се основават на съпоставяне на установената фактически наличност с необходимата наличност. Прилага се следователно т.нар. сравнителен метод на работа. В ревизионното производство могат да се използват следните доказателства: Писмени; свидетелски показания; заключения на вещи лица; обяснения на ревизионните лица. Ревизионни документи. Финансовата ревизия приключва със съставянето на ревизионен документ. Ревизионна записка се съставя когато при ревизия не са установени слабости и нарушения или те са незначителни и няма да се търси отговорност. Акт за начет се съставя, когато при ревизията се установят вреди, за които трябва да се търси имуществена отговорност. Основно изискване пр-та сила на ревизионните актове е те да бъдат документирани т.е. отразени в тях фактически констатации да бъдат подкрепени със съответните доказателства. Контролните органи връчват съответно ревизионни актове на отговорните лица. Срока за обяснение не може да бъде по-малък от 7 дни. Изискването за даване на обяснение съставлява начало на известна конкредиторност т.е. състезателност в затвореното ревизионно производство. По направените възражения ревизионните органи са длъжни да вземат становище със заключение, което трябва да бъде мотивирано. Не се съставя заключение, когато с обясненията констатациите се признават за верни. Законът установява оборимата презумпция за изпълнителност в ревизионните актове щом са подкрепени с необходимите доказателства. В практиката се поставя въпрос могат ли данъчните органи да използват направо констатациите на финансово ревизионният контрол и въз основа на тях да дадат данъчно облагателен въпрос?
Същност.
В правната литература има две становища за съществуването на имуществена отговорност: 1)Че задължение на работника или служителя да опазва публичното имущество произтича от трудовия договор или имуществената отговорност за нарушаването му е договорена отг. 2)Че отговорността на работника или служителя респективно на отчетника е гражданска деликатна отговорност. Тя се поражда от непозволено увреждане. Това е изходната теза на ВС. В практиката по начетни дела. Субекти на имуществената отговорност. Закона групира субектите на имуществената отговорност в 4 категории: 1)Лицата, които като отчетници събират, съхраняват, разходват и отчитат публичните парични средства и материални ценности. Това е групата на т.нар. отчетници. 2)Ръководителите, които управляват или се разпореждат с парични средства и материални ценности. 3)Лица, които упражняват контрол – счетоводители контрольори. 4)Лица получили нещо без правно основание от причинителя на вредата. Те отговарят до размера на полученото.
Предпоставки за възникване на имуществена отговорност. Вредата – тя е най-важната материална предпоставка за възникване на имуществена отговорност. Стария закон употребяваше понятието щета. Има ли различие? Да. 1)Вредата по ЗДФК е винаги материална. Не се носи имуществена отговорност за нанесените материални щети. 2)Вредата обхваща претърпените загуби, и пропуснатите ползи. Това е гражданско правно понятие. В практиката се търси само нанесените щети, не и пропуснатите ползи. Целта е да се установи реалната щета. Проявявани форми на вредата – липсата е най-тежката и реална форма на вредата. Според ВС липса има тогава, когато стоката не е на лице и не може да се установи причината за тази липса. Липсата може да се дължи на различни причини – счетоводна грешка, неправилно вписване и др. Най-често тя се дължи на престъпление, обикновено на присвояване. Повредата и унищожаването са друга форма на вредата. Противопр. на деянието – вредата, за която отговарят отчетниците трябва да бъде причинена от тяхното противоправно действие или бездействие. Вината на отчетника се предполага тя не подлежи на доказване по силата на чл.45 ал.2 на ЗЗД. Върху отчетника лежи отговорността да докаже, че няма вина за настъпването на вредностният резултат и следователно да бъде освободен от отговорност. Основания изключващи вината: -непреодолима сила(земетресение, пожар); -фира – промени, настройки, материални ценности дължащи се на тяхното естество и на размервания при манипулиране с тях; -производствено-стопански риск – чл.204 от кодекса на труда. Причинна връзка между противоправни деяния и настъпилата вреда. ВС приема, че простият факт на кражбата не е достатъчен за да се изключи отговорността на отчетника. Отчетника не носи отговорност само при условия, че е положил допълнителни грижи за опазване на повереното му имущество. Ако автора на престъплението е останал неоткрит необходимо е внимателна оценка на доказателствата за да се изключи инсценирането на кражба.
Производство по осъществяване на имуществено отчетническа отговорност Според някои автори имуществената отговорност на отчетниците може да бъде осъществена от органите на съда и финансовата юрисдикция. Кои са тези финансови юрисдикции? Няма такива. Имуществената отговорност на отчетниците се осъществява пред граждански съд. Производство за финансови начети започва на основание на акта за начет, който заедно със съпроводителното писмо замества исковата молба. Акта за начет и писмото определят предмета, основание и структура на начетното производство. Според някои автори сезиращата ф-я на акта за начет надхвърля ефекта на обикновената искова молба. Ефекта е същия – сезира се съда. Ако има данни за извършено престъпление гражданският иск се разглежда наказателно производство по правилата на НПК. Ако в хода на съдебно дирене се установи, че няма извършено престъпление делото се изпраща за разглеждане от граждански съд.
Изтегляне 0.72 Mb. Сподели с приятели:
|