Административни нарушения и наказания във финансовото право

Административни нарушения и наказания във финансовото право

1.Административни нарушения и наказания в данъчното законодателство.

Тези нарушения могат да бъдат систематизирани в две групи – нарушения свързани с установяване на данъка и нарушения свързани с изпълнение на данъчните изпълнения. Основните хар-я свързани с установяване на данъка могат да се изразят в не оказване на дължимото съдействие на данъчните органи. Съдействието може да се прояви в две основни форми. З-ние за данъчна регистрация и з-ние за подаване на данъчна декларация.

А)За не подаване в срок на декларация за данъчна регистрация лице се наказва с глоба. Състава за нарушенията е в ЗДП, Закона за ДДС и закона за акцизите.

Б)Друг състав на административното нарушение е не подаване в срок на данъчна декларация. По закона за облагане на физическите лица – 500лв. глоба. Данък сгради глоба 400лв. и по закона за корпоративно подоходно облагане.

В)Някои от данъчните задължения предвиждат санкции за не плащане в срок на данъчните задължения. Чл.46 от Закона за корпоративно подоходно облагане. Имуществена санкция до 2000лв. По Закона за държавните такси, глобата е до троен размер от дължимата такса.

Г)Други нарушения и наказания. Освен данъчно задължените лица субекти на административно наказателна отговорност могат да бъдат и длъжностни лица. Например състав на административно нарушение по ЗДП, когато длъжностното лице не прекрати без уважителни причини жалба или протест до горестоящ орган или съда. Когато при писмено искане на данъчен орган съответното длъжностно лице от общината не представи в 7 дневен срок данни за вписани или регистрирани обстоятелства отнасящи се до дадено задължено лице.

2.Административно нарушение и наказание в митническата и валутната система. Закона за митниците предвижда следните наказания: -глоба – временно лишаване от права да се осъществи внос и износ на стоки от юридически лица(ЮЛ) и еднолични търговци(ЕТ); -имуществени санкции на ЮЛ и ЕТ в размер до 200% върху митническата стойност на стоките. ЕТ по закон са физически лица – би трябвало да се налага глоба. За маловажни случаи на митнически нарушения – митническите органи могат да налагат глоби по реда и размери установен в чл.39 от ЗАНН. При митническа контрабанда глобата е от 50 до 150% върху митническата стойност на стоката. Стоките, ако не бъдат декларирани от пътниците и бъдат открити на обичайни места се отнемат в полза на държавата без да се налага глоба. Новият валутен закон – ДВ бр.83 от 1999г. чл.18, който извърши нарушение по чл.3(текста изисква обменното бюро да се регистрира в 14 дневен срок), чл.11 изисква да се декларират суми над 5000лв. Лице, което извършва дейност като финансова къща без разрешение от БНБ глоба от 50 000 до 150 000лв. Съставянето на наказателно постановление се извършва по реда на ЗАНН.

3.Административно наказателна отговорност по закона за счетоводството. Закона съдържа множество състави на административни нарушения. Общата разпоредба на чл.5 гласи “Когато не се спазват принципите и изискванията на счетоводството при използването на първичните счетоводни документи без задължителните реквизити санкцията е глоба”. Почти във всички случаи на допуснати нарушения се налага и имуществена санкция на предприятието. Закона за държавен финансов контрол(ЗДФК) - чл.36 предвижда, че виновните длъжностни лица се наказват в следните случаи: а)За нарушение на нормативен акт, уреждащ бюджетната, финансово стопанска и отчетна дейност за представяне на справки, декларации и други документи, в резултат на което неоснователно са получени субсидии, премии и други суми от бюджета, за не представяне в определените срокове сведения, справки, обяснения за възпрепятстване на органите на финансов контрол при упражняване на техните правомощия. Във всички тези случаи наказанието е глоба.

По ЗДФК е възможно административно наказателна отговорност да се комулира и имуществена отговорност. В правилника за прилагане на ЗДФК също се съдържа глава имуществено наказателна отговорност. ЗАНН изисква административните нарушения и наказания да се установяват със закон.

4.Установяване на нарушения и налагане на административни наказания.

А)Образуване на административно наказателно право. Според някои автори данъчно-наказателния процес е част от единният данъчен процес и същевременно се твърди, че той е едно самостоятелно производство. Производство за налагане на административно наказание във финансовото право се образува със съставянето на акт за установяване на административно нарушение. В теорията безспорно се приема, че акта за установяване на дадено нарушение е един констативен акт. Той използва три функции: 1)С акта се повдига обвинение срещу извършителя на данъчно нарушение. 2)Акта констатира по официален ред извършеното нарушение. 3)С депозирането на акта се сезира компетентният орган да наложи административно наказание.

Съществените пороци на акта за установяване на данъчно нарушение са: не посочване на автора на акта; не подписване на акта; не оформяне на акта в писмен документ и др. Според някои автори при наличието на такива пороци наказателното постановление не може да се издаде дори ако нарушителя и нарушеното са установени по безспорен начин. Остава открит въпроса: Как нарушителят и нарушението могат да бъдат установени след като акта не е оформен в писмен вид?

Известна непоследователност се допуска като от една страна се приема, че при данъчно нарушение е приложима хипотезата на чл.40, ал.3 от ЗАНН, т.е. ако трябва да бъде съставен в присъствието на двама свидетели, а от друга страна се предполага тази хипотеза да бъде отменена. Някои автори приемат, че в данъчно наказателното производство не е необходимо присъствието на свидетели. Така например ако не е подадена декларация, или ако не е водена необходимата по закона документация за отчетност, как в тези случаи ще се определи размера на данъка. А в някои случаи санкцията се определя в съотношение на дължимия данък. В чл.135, ал.1 от ЗДДС има и други хипотези.

Б)Издаване на наказателно постановление. Основен етап от производството за налагане на административно наказание е издаването на наказателно постановление. Този въпрос е решен последователно като чл.266, ал.2 от новият данъчно процесуален кодекс: актове за констатирани нарушения се съставят от данъчни органи, а наказателно постановление се издава от главният директор на данъчната администрация или упълномощено от него длъжностно лице. Понякога в теорията се приема, че вината не е необходим елемент от състава на данъчното нарушение. Това не може да се приеме като правно положение. В повечето случаи данъчните закони препращат за налагането на административни нарушения към ЗАНН чл.266, ал.1 от ДПК, чл.18 от Закона за акцизите. След като ЗАНН изрично изисква деянието да е извършено виновно чл6 няма никакво основание при налагането на административно наказание във финансовото право да не се изисква наличието на вина.

Въпрос #32

Бюджетно право

По време на формирането на бюджетното право господства договорената теория за бюджета. Бюджетът е договор, по силата на който данъкоплатците упълномощават управляващите да разполагат с публичните финанси в граници и при условия, предварително определени. В края на ХІХв. Се правят опити да се изгради модерна теория за бюджетното право като публично право и да се разглеждат бюджетните правомощия като проява на държавен суверинитет.

Бюджетът е правно задължително предвиждане и уравновесяване на приходите и разходите на публично правните тела за предстоящ финансов период. Неговата природа е двуяка. От една страна той е акт правно политически, а от друга – финансово стопански. Обектът на финасовостопанската дейност са колективните потребности. Съответствието между разходите и приходите се изразява във взаимното им уравновесяване. Балансът е същността на финансовото стопанство. Бюджетът е акт на предвиждане, упълномощаване и уравновесяване. В него са изчислени всички разходи, които ще се осъществят и всички приходи.

Общите актове, какъвто е и бюджета, не са нормативни актове.

Правната норма е общо и абстрактно правило за поведение.

Правната норма е общо правило защото се отнася до неопределен кръг адресати, но тя е и абстрактно правило за поведение. Това означава две неща:

1.Нейното действие е разчетено за многократно приложение.

2.Спрямо неопределен брой еднородни фактически състави.

За разлика от правната норма общите актове са винаги конкретни. Еднократно им изпълнение изчерпва тяхното съдържание.

Дефицитът може да се появи или защото е настъпило намаление на приходите или защото са се увеличили разходите през съответния бюджетен период. Касовите дефицити са на лице, когато през бюджетната година в държавната хазна се окажат по-малко постъпления отколкото необходимо за разходите.

Бюджетния дефицит се покрива чрез:

1.Сключване на нови държавни заеми;

2.Парична емисия;

3.Увеличение на данъците и тяхната събираемост;

4.Съкращаване на държавните разходи.

Въпрос #33

Бюджетен процес – съставяне, гласуване, изпълнение и отчитане на бюджета.

МС няма право да извършва промени в проектобюджетите на съдебната власт и на Сметната палата и ги внася в НС във вида, в който са му представени МС внася проекта на държавния бюджет в НС не по-късно от два месеца преди началото на бюджетната година. Законопроектът за държавния бюджет се разглежда по реда установен с Правилника за организацията и дейността на НС. Комисията, която отговаря за бюджета обобщава становищата на постоянните комисии и предложенията на народните представители и се произнася по тях.

Държавния бюджет се приема със закон по съставни бюджети. МС приема постановление за изпълнението на държавния бюджет. Бюджетната класификация е групиране на приходите и разходите на бюджета в определени подразделения – групи, раздели, мероприятия и параграфи.

МС организира изпълнението на републиканския бюджет чрез МФ и първостепенните разпоредители с бюджетни кредити. ВСС организира изпълнението на бюджета на съдебната власт – ВКС, ВАС съдилища и главна прокуратура. Касовото изпълнение на държавния бюджет се организира от БНБ. МФ периодично разпределение на разходите. Разходите се извършват до размера на постъпилите приходи по банковите сметки на републиканския бюджет и разпоредителите с кредити. При временни касови разриви по републиканския бюджет или бюджетите на първостепенните разпоредители с кредити МФ може да отпуска безлихвени заеми за сметка на свободни средства. Тези заеми са със срок до три месеца. Министърът на финансите в изпълнение на нормативен акт може да прехвърля кредити от един бюджет в друг. Изпълнението на държавния бюджет приключва на 31 декември. МФ съставя отчет за изпълнението на държавния бюджет по пълна бюджетна класификация въз основа на отчетите на централния бюджет, съдебната власт и отчетите на първостепенните разпоредители, заверени от Сметната палата. Годишният отчет за изпълнението на бюджета се разглежда от МС и се внася в НС. Комисията по бюджета съгласува с другите постоянни комисии и разглежда отчета за изпълнението на бюджета и дава заключение по него. НС приема с решение отчета за изпълнението на бюджета, но не по-късно от края на следващата бюджетната година.

Бюджетни разходи

В Закона за държавния бюджет за 1998г. бюджетните разходи са разпределени както следва:

1.първото направление е текущи разходи. Тук влизат работната заплата, социалното осигуряване, стипендиите, учебните и научно – изследователските разходи.

2.Второто направление е капиталови разходи – основен ремонт, придобиване на дълготрайни активи.

3.Третото направление е разходи за структурната реформа.

4.Четвъртото направление са трансфери – субсидия за ТПК, за бюджета на съдебната власт, за общините.

За изпълнение на държавния бюджет е прието МПС № 35 от 1998г.

Класификация на разходите в теорията:

1.Административна класификация:

А)Класификация по министерства. Това е най-традиционната класификация.

Б)Класификация по функционален признак – това е по-нова класификация и произтича от съвременната концепция за държавните финанси, в съответствие с която държавните средства се разглеждат като инструмент на политиката на правителството. Средствата се разглеждат в зависимост от различните функции на държавата, а именно: А)образование и култура; Б)социални разходи; В)здравеопазване; Г)селско стопанство; Д)транспорт; Е)охрана и национална сигурност;

2.Класификация по целите: а)политически; б)социални цели; в)икономически цели; г)допълнителни цели;

3.Класификация по икономически признаци: а)разходи за капитални вложения; б)административни разходи;

4.Класификация по финансови признаци: а)безвъзвратни разходи; б)временни разходи.

Въпрос #35/36

Бюджетни приходи – понятие и видове. Приходи от данъци

І.Понятие за данък.

Данъкът е парично невъзвращаемо и безвъзмездно плащане, установено едностранно и по общ начин от държавата. Данъкът е редовен бюджетен приход, който наред с другите бюджетни приходи отива за посрещане на публичните потребности. Данъкът е невъзвращаем в смисъл, че се плаща без да възникне задължение за държавата за връщането му(ако данъкът е надвзет логично е да се върне). Когато казваме, че данъкът е невъзвращаем имаме в предвид неговото законосъобразно определяне. Безвъзмездността на данъчното плащане се състои в това, че срещу него не се получава пряк насрещен еквивалент, за разлика от таксите. Най-новите теоретични изследвания определят данъка като средство за разпределяне на бюджетните задължения между индивидите според техните данъчни възможности. Според други определения данъкът е облигационна парична престация определена окончателно и внесена от данъкоплатеца, срещу която не се получава контрапрестация. Определение на проф.Петко Стоянов данъците са плащания за посрещане но общите плащания, с които държавата и другите публично-правни тела обременяват лицата върху платежните възможности на които могат да се разпореждат, въз основа на властта и по начин, който те установяват еднолично.

Законоустановеността на данъците е регламентирана в чл.84, т.3 във връзка с чл.60 от Конституцията. Народното събрание установява данъците и определя техния размер със закон. Принципа за законоустановеност на данъците е установен за първи път в Англия като основен закон. Негов първоизточник е правителството “Не може да се облага с данъци без съгласието на парламента”.

Видове данъци.

В зависимост от обекта на облагане данъците биват имуществени и подоходни. Това е залегнало в чл.60 от Конституцията.

В зависимост от това в кой бюджет постъпват данъците те биват републикански и местни.

В зависимост от данъчната ставка данъците се делят на пропорционални и прогресивни.

Данъците биват преки и косвени. При преките данъци самият платец на данъка остава негов вносител. При косвените данъци в закона е осигурена възможност платеца на данъка да го прехвърля на други лица.

Въпрос #37

Митни сборове

Митата имат характерните черти на косвени данъци. Те са свързани с преминаването на стоките през граница. Основните функции на митата са регулираща и фискална. Регулиращата функция е свързана с оказване на въздействие върху външната търговия. Чрез увеличаване митата на дадени стоки се ограничава техния внос и се създават условия за развитие на националните отрасли. Фискалната функция на митата намира израз в осигуряването на стабилен приход за бюджета на държавата. В зависимост от целта на завеждането митата се делят на: 1)Защитни протекционалистични мита. 2)Преференциални. 3)Антидъмпингови мита – т.нар. бойни мита при влошаване на търговските отношения. 4)Статистически мита.

Въпрос #39

Банково дело

Има възможни три варианта за това към кой отрасъл се отнася банковото дело:

1.Към финансовото право

2.Към търговското право

3.Да се обособи като самостоятелен отрасъл.

Съвременните банки възникват в Северна Италия. Още през ХІІ в. група венециански търговци образуват асоциация за кредитиране на морската. Това е първата банкоподабна институция от съвременен тип. Обикновено същността на банките се свежда до следните три определения:

1.Посредник при извършването на операции с пари и капитали.

2.Превръща парите в капитала.

3.Специфично стопанско предприятие, което предлага на пазара парично кредитни услуги.

Има пет основни фактора, от които зависи ефективността и бъдещето на търговските банки – технология, регулация, иновации, клиенти и капитал.

Важна стопанска дейност на съвременните банки е капиталообразуването. Най-общо тази дейност се характеризира с това, че банките превръщат спестяванията в капитал за кредитиране и инвестиране на отрасли и икономиката.

Търговските банки се различават по следните признаци:

1.В зависимост от формата на собственост те биват публично правни и частно правни.

2.В зависимост от организационната структура те биват еднолични банки и акционерни дружества. По нашия закон банките могат да бъдат само акционерни дружества. Търговските банки, които се учредяват като акционерни дружества съчетават три групи субекти:

а)собственици на банката – акционерите;

б)банков персонал – мениджъри и изпълнителски кадри;

в)банкови клиенти.

3.Според величината на капитала банките биват малки, средни и големи.

4.Според така наречените други критерии банките биват локални, регионални и банки с международно значение.

5.Специални и универсални банки. Към универсалните банки се отнасят кредитните банки, кооперативните банки.

Банковите услуги се представят в няколко основни групи. Към същинските банкови услуги се отнасят кредитирането, влоговите сделки, сделките с ценни книжа, разплащанията и така нареченият кешмениджмънт – това е нова технология развита през последните години, тя има за цел смекчаване на противоречията между ликвидността и рентабилността, като отчита влиянието на макро параметрите. Макро параметрите са лихвените проценти, темпа на инфлацията, валутните курсове, бюджетния дефицит.

Към банковите второстепенни услуги се отнасят депозитарните сделки, управлението на имуществото и търговията с благородни метали.

Следващата група са неутралните услуги. Тук спадат посредничество при застраховане, консултации на деловия бизнес, обработката на данни и др.

Валута на плащането т.е. паричната единица, в която ще се извърши погасяването на дълг.

Конвертируема валута т.е. валутата, която може да се разменя свободно без да е необходимо разрешение от компетентния орган.

Терминът “валута” по начало означава стойност. Той се свързва със стойността на един специфичен вид стока – парите. Решаваща предпоставка за възникването на валутата възниква когато вследствие на международния обмен тя премине границите на вътрешното си обръщение. Според едно общо разбиране валутата това е паричната единици на дадена страна. Според друго по широко разбиране валутата това е:

1.Вид парична система на дадена страна;

2.Парична единица на дадена страна;

3.Чуждестранни парични знаци, а също кредитни платежни документи прилагани в международните разплащания.

Паричната единица на дадена страна се явява нейна валута при съотношението й спрямо паричните единици на други страни.

Валутни ценности. По смисъла на закона валутни ценности са:

1.Чуждестранни банкноти и монети, които са законно платежно средство в чужбина.

2.Чекове, менителници, записи на заповед, акредитиви (нареждане до банката да плати). Всички те издадена в чуждестранна валута.

3.Чуждестранни ценни книжа, акции, облигации.

4.Злато, сребро, платина и скъпоценни камъни.

5.Български банкноти и монети и ценни книжа, които са предмет на внос и износ.

Въпроси #48

Международно валутно право

Сред междудържавните актове на развитите страни, регулиращи създаването и дейността на международните организации трябва да се посочи Спогодбата за учредяване на Международния валутен фонд. Това е най-трупната междудържавна валутно – кредитна организация и е създадена със спогодба подписана в САЩ през юли 1944г. и влязла в сила от декември 1945г. На сесия на Фонда през септември 1966г. бяха създадени специалните права на тираж (СПТ) Характеристики на СПТ в качеството им на световни пари са:

1.СПТ са международни парични средства, създадени в рамките на Фонда.

2.Фондът разпределя установената сума СПТ между страни участнички пропорционално на тяхната квота в капитала на Фонда.

3.Предоставеният лимит от СПТ на страните членки им дава право в неговите размери да получава от друга страна , която се определя от Фонда на конвентирауема валута срещу СПТ.

4.СПТ се прилагат като разчетна единица от редица международни организации.

Въпрос #49

Финансови пазари

Финансовите пазари са неотменима част от пазарната икономика. При стопанския оборот в определен момент стоките неизбежно се превръщат в пари. При цикъла стоки – пари – стоки във фазата пари се развиват своеобразни парични отношения. Тези пари могат да се проявят в различна форма – налични пари, ценни книжа и валутни средства. За всяко от тези парични състояния са се развили пазари – парични, капиталови, валутен. На всеки от тези пазари се прилагат съответните цени-лихви на паричните пазари, курсове на ценните книжа на капиталовите пазари и курсове на валутите на валутните пазари. Тези пазари се обобщават под наименованието финансови пазари. Капиталовият пазар се разпада на две съставки – първичен пазар, при емисиите на акции и сродните им ценни книжа, когато те за първи път попадат в ръцете на техния притежател – акционера, вторичен пазар когато вече имитираните ценни книжа навлизат в стопанския оборот, като сменят собствениците си на фондовата борса.

Акцията на първия капиталов пазар. Акцията е ценна книга, която от гледна точка на акционерното дружество материализира част от неговия капитал. От гледна точка на акционера материализира неговите права и задължения, като съсобственик на дружеството. От гледна точка на финансовия сектор на икономиката представлява обект на покупко-продажба на фондовите борси.

Акциите биват поименни и на приносител, превилигировани акции.

Борсата съдържа следните елементи:

1.Борсата е организиран пазар с установени от закона принципи и правила за работа.

2.На борсата се търгува с предварително известни и взаимозаменяеми ценности.

3.Типизирането на борсовите сделки дава възможност действителния край на купувачи и продавачи да се представляват от специализирани посредници и да не се явяват при сключване на сделките.

стр.
Финансово право

Спец. “Право”, доц.д-р Стоянов

Изтегляне 0.72 Mb.

Сподели с приятели: