Пуп-прз за фотоволтаична централа
Стратегическите цели и приоритети, поставени в плана са както следва
Изтегляне 1.06 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- VІ. Възможни значителни въздействия върху околната среда и факторите, които я увреждат и връзките между тях 1. Атмосферен въздух
- 1.3. Оценка на въздействието върху атмосферния въздух съобразно действащите в страната норми и стандарти за допустимо съдържание
- 1.4. Компоненти на околната среда, върху които промените в атмосферния въздух ще окажат съществено значение
- 2. Повърхностни и подземни води 2.1. Източници на замърсяване, предвидени с ПУП-ПРЗ
- 2.2. Прогноза и оценка на очакваните изменения в режима на повърхностните и подземните води в резултат на предвидените в ПУП водоползване, ползване на водни обекти др.
- 2.3. Компоненти на околната среда, върху които променените хидроложки и хидрогеоложки условия ще окажат съществено влияние.
- 3. Геоложка основа 3.1. Прогноза и оценка на очакваните изменения в геоложките и хидрогеоложките условия
- 3.2. Оценка на очакваните въздействия на тези изменения върху други компоненти на околната среда
- 4. Земи и почви 4.1. Прогноза и оценка на очакваните изменения в почвите в резултат на променения начин на трайно ползване. Очаквани ерозионни процеси
- 4.2. Прогноза и оценка на очакваните изменения в селскостопански земи
- 5. Растителност 5.1. Прогноза и оценка на очакваните изменения в растителността в резултат от реализирането на ПУП
- 5.2. Оценка на въздействието на промените в растителността върху други
- 6.1. Прогноза и оценка на въздействието върху животинския свят, произтичащо от предвижданията на ПУП-ПРЗ
- 6.2.Оценка на въздействието на промените във фауната върху биоразнообразието в района
- 7. Защитени природни територии
- 8. Ландшафт 8 .1. Прогноза и оценка на очакваните изменения в характера на ландшафта
- 8.2. Оценка на устойчивостта на средата за самовъзстановяване на ландшафтите
- 8.3. Влияние на промените в ландшафта върху облика на района, визуална обвързаност и др.
Стратегическите цели и приоритети, поставени в плана са както следва: Стратегическа цел 1: Създаване на условия за повишаване на конкурентноспособността на малките и средни предприятия, развиващи своята дейност в сферите на традиционните промишлени отрасли, специализиран туризъм и земеделие Приоритет 1: Стимулиране на предприемачеството и подкрепата на малките и средни предприятия (включително и чрез директни инвестиции за създаване и запазване на работни места, енергийна ефективност и възобновими енергийни източници) Приоритет 2: Развитие на земеделието и селските райони (въвеждане на преки стимули в земеделието и преработване на земеделската продукция) Приоритет 3: Развитие, реконструкция и модернизация на инфраструктурата, обслужваща бизнеса Приоритет 4: Развитие на пазар и пазарни продукти в областта на специализираните форми на туризъм Приоритет 5: Равнопоставено развитие на човешките ресурси Стратегическа цел 2: Европейско качество на жизнената среда Приоритет 1: Постигане на Европейско ниво на техническата инфраструктура, обслужваща населението Приоритет 2: Опазване на околната среда Приоритет 3: Задоволяване на потребностите на населението от образование, социални и здравни услуги и културни дейности Приоритет 4: Подобряване на градската среда Приоритет 5: Повишаване на енергийната ефективност и използване на възобновяеми енергийни източници Стратегическа цел 3: Развитие на регионалното и трансграничното сътрудничество Приоритет 1: Стимулиране на трансграничното и регионално партньорства Приоритет 2: Стимулиране на хоризонталната и вертикалната интеграция на бизнеса, включително чрез прилагане на единна маркетингова политика Приоритет 3: Стимулиране навлизане на икономика на знание, подкрепа на научно-изследователска дейност и иновации Приоритет 4: Повишаване на административния капацитет за усвояване на средства от фондовете на ЕС.
Реализирането на плана и изграждането на фотоволтаична централа не е свързано със значими емисии на замърсители във въздуха на района. Експлоатацията на фотоволтаиците не е свързана с никакви емисии на замърсители. Минимално замърсяване ли могло да се очаква при монтажа на модулите. Строителни работи Строителството в планираната територия е свързано с направата на фундаменти за монтажа на фотоволтаичните модули и прокопаването на траншеите за ел.кабелите. Използването на модула за изчисляване на емисиите Emissions от програмния продукт “Трафик оракул”, позволява да бъдат определени очакваните емисии при едновременна работа на 5 дизелови строителни машини, 5 средно тежки товарни камиони и 5 тежки товарни автомобила: Таблица VІ-01. Емисии на замърсители от пътно-строителна техника
Емисии от строителни дейности По данни от различни източници емисиите на прах и ФПЧ10 при строителни дейности са както следва.
Общо емисии на замърсители във въздуха при строителство на обекта - ФПЧ10, общ суспендиран прах и азотни оксиди:
Тъй като обектът на практика представлява площен източник, за целите на моделирането, емисиите на замърсители са определени като такива:
1.2. Определяне на очакваните концентрации на замърсители в района, като се има предвид съществуващия фон. Прогноза и оценка на очакваните изменения в качеството на атмосферния въздух; териториален обхват на зоните със замърсен въздух, които биха се сформирали от предвижданията на ПУП За определяне разпространението на твърди частици е приложена компютърната програма за изчисляване на имисиите от площни източници “Screening Procedures for Estimating the Air Quality Impact of Stationary Sources, Revised”, EPA-450/R-92-019. Очакваните концентрации на фини прахови частици са показани на следващата фигура:  Фиг.VI-01. Концентрации на ФПЧ10 на територията Резултатите показват, че очакваното ниво на фини прахови частици на планираната територия ще бъде от порядъка на 1 мкг/м3. Очакваните концентрации на общ суспендиран прах са представени на следващата фигура:
При използване на модела за “Максимално възможни концентрациии” от модула “Diffusion” на програмния продукт “Трафик оракул” и резултатите за очакваните емисии от строителна техника, определени по-горе, са изчислени максимално възможните концентрации на замърсителите в приземния слой на атмосферата от строителната техника. На следващите фигури е показана максимално очакваната концентрация и териториалния обхват на въздействие на емитираните от тях замърсители: азотни оксиди и СО:   
Фиг. VI-03. Разпространение на азотни оксиди Максимално еднократната концентрация на азотни оксиди може да достигне 0.5 μg/m3.  
Фиг. VI-04. Разпространение на СO Максимално еднократната концентрация на въглероден монооксид може да достигне 0.008 mg/m3. 1.3. Оценка на въздействието върху атмосферния въздух съобразно действащите в страната норми и стандарти за допустимо съдържание Максимално еднократните концентрации на фини прахови частици (ФПЧ10) се очаква да бъдат значително под средноденонощната норма за опазване на човешкото здраве от 50 мкг/м3 и дори под средногодишната такава от 20 мкг/м3. Не се очакват надвишения и на долния оценъчен праг от 20 мкг/м3. Очакваните максимално еднократни концентрации на общ суспендиран прах от 0.1 мг/м3 са значително под средноденонощната норма от 0.25 мг/м3. Изводи от оценката на съществуващото състояние на атмосферния въздух в района: 1). Направената оценка показва, че реализацията на плана няма да доведе до съществена промяна в съществуващия фон на атмосферно замърсяване. 2). Най-значими концентрации на прах и фини прахови частици могат да бъдат достигнати при извършване на строителните дейности, поради което е необходимо да бъдат предприети мерки за минимизиране.
Реализирането на инвестиционното предложение на “Аква Дивелъпмънт” ООД не е свързано с изменения на повърхностните и подземни води в района на имотите № 000546 и № 000585 в местност “Черишите”, землище с.Тънкото. Предвижда се водоползване, чрез собствен водоизточник. 
2.3. Компоненти на околната среда, върху които променените хидроложки и хидрогеоложки условия ще окажат съществено влияние. С реализирането на инвестиционното предложение не се очаква да настъпят промени в хидрогеоложките и хидроложките условия на района. Не се очаква влияние върху други компоненти на околната среда в резултат на променени хидроложки и хидрогеоложки условия, поради отсъствието на такива. 3. Геоложка основа 3.1. Прогноза и оценка на очакваните изменения в геоложките и хидрогеоложките условия Изграждането на фотоволтаична централа в разглеждания обект не води до трайни и негативни изменения в геоложката основа. Това произтича от факта, че модулите ще се монтират на метални стълбове (пилоти), набити директно в земята на дълбочина 700-900 мм, под ъгъл 33º спрямо хоризонта, което не нарушава по никакъв начин геоложката основа. Въздействията върху геоложката основа могат да се идентифицират като временни статични и динамични натоварвания през строителния период и постоянни статични натоварвания от пилотите. Тези въздействия, поради местоположението на обекта и характера на земната основа, могат да се определят като незначителни и пренебрежимо малки. Те не могат да предизвикат активизиране на свлачища, ерозионни и други неблагоприятни физико-геоложки процеси и не могат да променят съществено физико-механичните показатели на строителните основи и на тяхната носеща способност. 3.2. Оценка на очакваните въздействия на тези изменения върху други компоненти на околната среда Поради начина на монтиране на панелите без изкопи не се очаква отделяне на земни маси. Земните маси от траншеите ще се използват за обратна засипка. При наличие на излишък ще се отредят депа за съхранение. Извозването им ще става с разрешение и по направление на община Мадан. 4. Земи и почви 4.1. Прогноза и оценка на очакваните изменения в почвите в резултат на променения начин на трайно ползване. Очаквани ерозионни процеси Реализацията на инвестиционното предложение е свързана с промяна предназначението на част от земеделската земя, образуваща имота, собственост на възложителя, за изграждане на фотоволтаична централа. Монтирането на модулите няма да доведе до промяна на почвения профил. Тъй като ще се използват съществуващи полски пътища, няма да бъдат засегнати съседни земеделски земи и съответно няма бъде повлияно върху тяхното плодородие. Изграждането на фотоволтаичната централа в предвидените очертания съгласно представения ПУП-ПРЗ не би довело до замърсяване на почвата и отдам до промяна на почвеното плодородие и екологичното състояние на почвата в района. Не се предвиждат дейности, предизвикващи образуване на ерозионни процеси. 4.2. Прогноза и оценка на очакваните изменения в селскостопански земи Със ситуирането на фотоволтаичните модули може да се очаква въздействие единствено върху земеделските земи в поземления имот. Те са определени като девета категория . При изграждане на фотоволтаичната централа не се очаква изменение в качествата на селскостопанските земи на имота, тъй като при предвидения начин на монтиране чрез забиване на пилоти няма да бъде нарушен хумусния слой. 5. Растителност 5.1. Прогноза и оценка на очакваните изменения в растителността в резултат от реализирането на ПУП Направените проучвания на терена, на който ще се реализира инвестиционното предложение, както и от прегледа на извършваните до сега научни изследвания в тази част на Родопа планина във флористично и фитоценологично отношение, сочат че на мястото на фотоволтаичната централа и в непосредствените му околности няма данни за наличието на редки и застрашени видове висши растения. Спецификата на дейностите в района на ПУП е благоприятна за съхранението на растителността на мястото като цяло. Тези дейности не предполагат съществени промени, които биха нанесли необратими щети върху популациите на отделните видове висши растения и съставените от тях фитоценози. Промените в светлинния и хидрологичен режим, естествено, ще причинят известни изменения в досегашния състав и ценотични комбинации на растителността, покрита с фотоволтаичните модули. Това обстоятелство, при тенденцията на ксерофитизация в районите с ниска селскостопанска интензивност, ще се счита като позитивно, тъй като ще настъпят положителни промени в хидрологичния режим в района на централата. По време на изграждането на фотоволтаичната централа е възможна частична рудерална инвазия, която не би имала кумулативен ефект, тъй като нарушените терени не са разпрострени на големи площи. Депата от изкопни земни маси и други материали от строителните дейности са с временен характер. За прекъсване рудерализирането на терените в зоната на строителството и тези в непосредствена близост от съществено значение е рекултивацията, която трябва да се осъществи предимно с местна растителност. Други динамични процеси, които биха имали негативни въздействия върху растителността там не се очакват. Реализирането на инвестиционното предложение ще доведе до промяна на естествени местообитания, фрагментация, нарушаване на видовия състав. Но тъй като проекта ще бъде изпълнен на терен, който е част от земеделски земи, някои вече запустяли и рудерализирани, то загубите и промените ще бъдат предимно за сметка на рудералната и антропофитна растителност. Очаква се да настъпят промени в традиционния светлинен режим на територията на имота, тъй като ще бъдат покрити с фотоволтаични модули. Тази промяна има различно значение за живите организми в границите на ПУП. Промяната на светлинния режим в посока намаляване, води до температурни и хидрологични промени – намалена транспирация и евапорация. Промяната на тези жизнено важни режими имат както негативно, така и позитивно, значение. Повишената влажност с намалена соларизация е условие за по-бързи хумусно-генеративни процеси. Това води до постепенно обогатяване на биоразнообразието, макар и на малка площ. Очаква се поява на повече сциофилни видове, неприсъщи за откритите площи по тези места, поява на растителност от ксеромезофилен тип и привързаните към нея животински видове. Може да се очаква подраст от дървесни видове, присъщи за околностите. Негативните промени са свързани със загуба на типичната ксерофилна тревна и храстова растителност, с която всъщност са заети значителна част от околните, открити терени. 5.2. Оценка на въздействието на промените в растителността върху други Евентуалните промени в растителната покривка на терена няма да имат въздействия върху другите компоненти на средата. 6. Животински свят Сравнително голямо е разнообразието на различни видове птици, влечуги и земноводни. Тук са установени над 200 вида птици. По-голямата част от тях са гнездящи. Половината от тях са постоянни видове, а другите след размножителния период отлитат наесен в зимовища, разположени в Мала Азия и Африка. От птиците, които гнездят предимно в иглолистните гори, се срещат трипръстият кълвач, кръсточовката, елховата скатия, черен и качулат синигер. От видовете, обитаващи едновременно иглолистните, иглолистно-широколистните, а дори и само широколистните гори, се наблюдават голямият ястреб, пернатоногата кукумявка, обикновенният мишелов, черен кълвач, елов певец, дърволазка, сокерица и червеногушка. 
Земноводните се представляват от зелената и кафявата крастава жаби, дъждовникът и голямия алпийски тритон, които са ниска консервационна стойност. От защитените влечуги се срещат двата вида сухоземни костенурки, сред които рязко преобладава шипоопашатата. Тези видове обитават тревисти места и храсталаци до 1300 – 1400 метра н.в. Жълтокоремната бумка, защитен вид по BERN e масово срещан вид за повърностните водоизточници в района Ловните видове , на територията на общината се представят от дивата свиня, сърната и сивия заек. През последните няколко години се наблюдава тенденция към намаляне на тяхната популация. Основните причини за това са бракониерството и скитащите кучета.
Родопите са един от най-богатите орнологични райони, където гнездят 200 вида птици. Те са обикновени и широко разпространени в България видове, но повечето от тях фигурират в Директивата за птиците. На единични двойки от тези видове ще бъде отнета възможността да се хранят на терена на планираната територия, което няма да окаже значително отрицателно въздействие върху техните популации в района.
За прекъсване рудерализирането на терените в зоната на строителството и тези в непосредствена близост от съществено значение е рекултивацията, която трябва да се осъществи предимно с местна растителност. В конкретния случай за изграждането на фотоволтаична електроцентрала, предлагаме компенсационни мерки, изразяващи се в ефективна охрана на природните ценности, както и прочистване на терена от неприсъщи видове растения, рудерална и синантропна растителност. 8. Ландшафт 8.1. Прогноза и оценка на очакваните изменения в характера на ландшафта Изграждането на фотоволтаичната централа ще бъде свързано с чувствително изменение на околната среда без значителна промяна на структурата на ландшафта. Въпреки, че не се очаква високо строителство, пейзажът ще бъде променен визуално. Ще настъпи промяна в традиционното ползване на част от земята, тъй като 11. 990 дка земеделска земя ще бъде отредена за изграждане на производствена структура. Изграждането и функционирането на фотоволтаичната централа ще измени съществуващия “агроландшафт” главно визуално-естетически и ще го превърне в “промишлен ландшафт”. Ще настъпят ландшафтни промени, тъй като не са възможни каквито и да е било начини за декориране на съоръженията. Спецификата на тези производства не позволява изграждане на зелени площи и растителност между модулите. Облекчаващото е свързано с това, че този негативен ефект е локален на относително малка площ, без да води до замърсяващи щети на природата. 8.2. Оценка на устойчивостта на средата за самовъзстановяване на ландшафтите Устойчивостта на ландшафта е свойството му да запазва своята структура и характер на функциониране при изменящи се условия на неговата среда. Устойчивостта на ландшафта се оценява чрез установяване устойчивостта на свойствата на отделните компоненти, а също така и чрез изясняване пространствените и времеви аспекти на структурата на ландшафтите. Изследваната територия е с добри природно-климатични условия и екологичен потенциал, с добри възможности за естествено самовъзстановяване на ландшафта. Изграждането и функционирането на фотоволтаичната централа ще измени съществуващия ландшафт главно визуално, естетически, като от “аграрен” ще го превърне в “промишлен”, но с приключване на срока на експлоатация и с демонтажа на съоръженията ландшафта ще бъде възстановен напълно. 8.3. Влияние на промените в ландшафта върху облика на района, визуална обвързаност и др. Въздействието на инвестиционното намерение върху ландшафтите в района условно може да се раздели на два етапа: първи - по време на изграждането, и втори - по време на експлоатацията му. В този аспект през първия период въздействието е по-интензивно и кратко - докато се извършва монтажа на фотоволтаичната централа. Като степен на въздействие е слабо и преките промени на компонентите на ландшафта са само в границите на площадката на обекта. Ще бъдат засегнати частично почвената покривка и растителността. Няма да бъде засегната растителност от горски фонд. От строителните дейности, от използваната техника и механизация ще бъде утъпкана почвената покривка на обект. Възможно е да се увеличи запрашаването върху околните терени. През втория период въздействието върху ландшафтите и техните компоненти е по-слабо и продължително. Реализацията на проекта неизбежно ще промени околния ландшафт най-вече визуално-естетически. С реализацията на проекта на фотоволтаичната централа ще се формира по-голяма устойчивост и равновесие на компонентите на ландшафта и в процеса на функционирането на обекта. С преустановяване на експлоатацията на фотоволтаичната централа (около 20-25 години) и демонтажа на фотоволтаичните модули ще се постигне пълно възстановяване на ландшафта. Изтегляне 1.06 Mb. Сподели с приятели:
|
