Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я четиридесет и трето народно събрание комисия по икономическа политика и туризъм д о к л а д относно : проект на Кодекс
Раздел II Ретроактивно покритие. Предварително покритие
Изтегляне 6.79 Mb.
|
| Раздел II
Ретроактивно покритие. Предварително покритие Ретроактивно покритие Чл. 355. (1) Ретроактивно покритие е предоставянето със застрахователен договор на покритие за период преди датата на сключването на договора. (2) Недействително е ретроактивно покритие за застрахователно събитие, ако застраховащият или застрахованият е знаел към момента на сключването на договора, че то е настъпило през ретроактивния период. (3) Ако застрахователният договор е сключен чрез представител в случаите на ал. 2, се взема предвид и знанието на представителя. (4) Недействително е договарянето на ретроактивно покритие по задължителни застраховки „Гражданска отговорност” на автомобилистите и „Злополука” на пътниците в средствата за обществен превоз. Предварително покритие Чл. 356. (1) При предоставяне на предварително покритие от застрахователя до сключването на окончателен договор може да бъде договорено, че на застраховащия трябва да бъдат предоставени договорните условия и информацията съгласно чл. 324 - при поискване, но най-късно заедно с окончателния договор. (2) Ако при предварително покритие на застраховащия не бъдат предоставени общите условия, неразделна част от договора стават обичайно ползваните условия от застрахователя към този момент, а при липсата на такива се прилагат условията на окончателния договор. Ако съществуват съмнения относно това кои условия са приложими, при предварителното покритие се прилагат условията, ползвани от застрахователя към момента на започване на предварителното покритие, които са най-изгодни за застрахования. (3) Предварително покритие не се допуска при задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, както и за застраховки, при които ползватели на застрахователни услуги са потребители по смисъла на Закона за защита на потребителите. Несключване на застрахователен договор при предварително покритие Чл. 357. Ако след предоставяне на предварително покритие не бъде сключен окончателен договор, застраховащият е длъжен да плати договорената между страните премия за предварителното покритие, като застрахователят има право на частта от премията, съответстваща на срока на предварителното покритие, която би била дължима съгласно условията, при които е било предоставено предварителното покритие. Плащане на премия при предварително покритие Чл. 358. (1) При предварително покритие застрахователят е длъжен писмено да посочи застрахователната премия. (2) Началото на предварителното покритие може да бъде поставено в зависимост от плащането на премията, ако застраховащият е бил изрично и писмено уведомен за това от застрахователя. (3) Договорки в отклонение от ал. 1 във вреда на интересите на застраховащия са недействителни. Прекратяване на предварителното покритие Чл. 359. (1) Срокът на предварителното покритие изтича съгласно условията, по които е предоставено, или към момента, към който влиза в сила покритието по окончателния договор, сключен от застраховащия, или по друго предварително покритие. (2) Алинея 1 се прилага и когато застраховащият сключи застрахователен договор със или получи предварително покритие от друг застраховател. Застраховащият е длъжен незабавно да уведоми предишния застраховател за сключването на такъв договор или за получаването на такова покритие. (3) Ако окончателният договор със застрахователя, който е предоставил предварително покритие, не бъде сключен, предварителното покритие се прекратява най-късно с получаване от страна на застрахователя на отказа на застраховащия за сключване на окончателен договор. (4) Ако предварителното покритие е предоставено за срок, който не е фиксиран, всяка от страните може да го прекрати с 14-дневно предизвестие считано от датата на получаването му. (5) Договорки в отклонения от ал. 1-4 във вреда на интересите на застраховащия са недопустими. Раздел III Отворен застрахователен договор Задължение за уведомяване Чл. 360. Ако при сключване на застрахователен договор бъде определен единствено видът на застрахования интерес, който интерес се конкретизира пред застрахователя след сключването на договора (отворен застрахователен договор), застраховащият е задължен: 1. да обявява индивидуализираните застрахователни рискове или конкретната база за изчисляване на застрахователната премията, или 2. ако е договорено между страните, да изиска потвърждение за застрахователно покритие от застрахователя за всеки отделен случай. Нарушение на задължението за уведомяване Чл. 361. (1) Ако застраховащият или застрахованият не е изпълнил или е изпълнил неточно задълженията си по чл. 360, застрахователят не е задължен да извърши плащане. Изречение първо не се прилага, ако лицето, което не е изпълнило или е изпълнило неточно задълженията си по чл. 360, докаже, че е било добросъвестно. (2) Ако застраховащият или застрахованият недобросъвестно наруши задълженията си по чл. 360, застрахователят може да прекрати договора без предизвестие. Индивидуализираните застрахователни рискове, за които е започнало застрахователното покритие, остават застраховани до договорения за тях срок на застрахователно покритие и след прекратяването на отворения застрахователен договор, освен ако не е договорено друго. В този случай застрахователят има право да получи застрахователната премия, която е дължима до момента на изтичане срока на съответното покритие. Раздел IV Обявяване на обстоятелства, свързани със застрахователния риск Задължение за обявяване Чл. 362. (1) При сключването на застрахователния договор, когато застрахователят е поставил въпроси, застраховащият, неговият пълномощник или неговият застрахователен брокер е длъжен да обяви точно и изчерпателно съществените обстоятелства, които са му известни и са от значение за риска. Изречение първо се прилага и за застрахования, когато при сключването на договора е била поискана информация и от него. (2) За съществени за риска обстоятелства по ал. 1 се смятат само тези, за които застрахователят изрично и писмено е поставил въпрос. Когато застрахователят е поставил въпроси, той не може да откаже плащане по претенция въз основа на обстоятелства, които са били налице преди датата на сключване на застрахователния договор и за които не е поставил писмено въпрос. (3) Когато застрахователят е сключил договор, въпреки че предварително е поставил на застраховащия въпроси и на тях не е отговорено или е отговорено неясно, застрахователят няма право да прекрати едностранно застрахователния договор, да откаже плащане или да намали неговия размер на основание на липсата на отговор или неясното обявяване. (4) Когато застраховащият е разкрил обстоятелствата по ал. 2 и застрахователят е сключил застрахователния договор, той не може да се позовава на разкритите обстоятелства, за да прекрати едностранно договора, да откаже плащане или да намали неговия размер. (5) Застрахователят не може да се позовава на неточно обявяване на съществени за риска обстоятелства, които са били проверени от него при сключване на застрахователния договор. (6) Неотговарянето на въпрос или неясен отговор на въпрос, без да има укриване на съществено за риска обстоятелство, не е основание за едностранно прекратяване на застрахователния договор, за искане на неговото изменяне или за отказ за плащане на обезщетение по чл. 363. Съзнателно неточно обявяване или премълчаване Чл. 363. (1) Ако лице по чл. 362, ал. 1 съзнателно е обявило неточно или е премълчало обстоятелство, при наличието на което застрахователят не би сключил договора, ако е знаел за това обстоятелство, застрахователят може да прекрати договора. Той може да упражни това право в едномесечен срок от узнаване на обстоятелството. (2) В случая по ал. 1 застрахователят задържа платената част от премията и има право да иска плащането й за периода до прекратяването на договора. (3) Ако съзнателно неточно обявеното или премълчаното обстоятелство е от такъв характер, че застрахователят би сключил договора, но при други условия, той може да поиска изменението му. Това право може да се упражни в едномесечен срок от узнаване на обстоятелството. Ако застраховащият не приеме предложението за промяна в двуседмичен срок от получаването му, договорът се прекратява с последиците по ал. 2. (4) Когато в случаите по ал. 1 или 3 застрахователното събитие настъпи, застрахователят може да откаже изцяло или частично плащане на застрахователно обезщетение или сума само ако неточно обявеното или премълчаното обстоятелство е оказало въздействие за настъпването на събитието. Когато обстоятелство по ал. 1 или 3 е оказало въздействие само за увеличаване размера на вредите, застрахователят не може да откаже плащане, но може да го намали съобразно съотношението между размера на платената премия и на премията, която трябва да се плати според реалния застрахователен риск. (5) Ако застраховащият е сключил договора чрез пълномощник или за сметка на трето лице, достатъчно е укритото обстоятелство да е било известно на застрахования или на пълномощника му, съответно на третото лице. Несъзнателно неточно обявяване Чл. 364. (1) Ако при сключването на застрахователния договор обстоятелство по чл. 362, ал. 1 не е било известно на страните, всяка от тях може в двуседмичен срок от узнаването му да предложи изменение на договора. (2) Ако другата страна не приеме предложението по ал. 1 в двуседмичен срок от получаването му, предложителят може да прекрати договора, за което писмено уведомява другата страна. (3) Ако договорът бъде прекратен, застрахователят възстановява частта от платената премия, която съответства на неизтеклия срок на застрахователния договор. (4) При настъпване на застрахователното събитие преди изменението или прекратяването на договора застрахователят не може да откаже плащане на застрахователно обезщетение или сума, но може да ги намали съобразно съотношението между размера на платената премия и на премията, която трябва да се плати според реалния застрахователен риск. Обявяване на новонастъпили обстоятелства Чл. 365. (1) По време на действието на застрахователния договор застрахованият е длъжен да обявява пред застрахователя всички новонастъпили обстоятелства, за които при сключването на договора застрахователят писмено е поставил въпрос. Обявяването на обстоятелствата трябва да се извърши незабавно след узнаването им. (2) При неизпълнение на задължението по ал. 1 се прилагат чл. 363 и 364. Несъществено увеличаване на риска Чл. 366. Членове 363-365 не се прилагат, когато необявяването или неточното обявяване е довело до несъществено увеличаване на риска или когато е било договорено, че това увеличаване на риска подлежи на застраховане. Раздел V Застрахователна премия Плащане на застрахователната премия Чл. 367. (1) Цялата премия или първата вноска при разсрочено плащане на премията се плаща при сключването на застрахователния договор, освен ако друго е предвидено в закон или е уговорено в договора. (2) Ако през периода на действие на застрахователния договор застрахователният риск значително се увеличи или намали, всяка от страните може да иска увеличение или намаление на застрахователната премия или да прекрати договора. (3) Ако през периода на действие на застрахователния договор по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите застрахователният риск значително се увеличи или намали, всяка от страните може да иска увеличение или намаление на застрахователната премия, като прекратяване на договора от страна на застрахователя не се допуска освен в случаите по чл. 492, ал. 5 и 6. Разсрочено плащане на застрахователната премия Чл. 368. (1) В случаите на разсрочено плащане вноските от застрахователната премия се плащат в срока, уговорен в застрахователния договор. (2) При неплащането на разсрочена вноска от застрахователната премия застрахователят може да извърши едно от следните действия: 1. да намали застрахователната сума по договора, съответно на частта от неплатената премия; 2. да измени условията по договора, или 3. да прекрати договора. (3) Застрахователят може да упражни едно от правата по ал. 2 не по-рано от 15 дни от датата, на която застрахованият е получил писмено уведомление от страна на застрахователя. Писменото уведомление се смята за връчено и договорът се прекратява автоматично, когато застрахователят е избрал правото по ал. 2, т. 3 и изрично е посочено в полицата, че договорът ще се счита за прекратен след изтичането на определен срок от датата на падежа на разсрочената вноска, който не може да бъде по-кратък от 15 дни. В случаите на изречение второ допълнително изрично писмено изявление от страна на застрахователя до застрахования не е необходимо. (4) В случаите на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и задължителна застраховка “Злополука” на пътниците в средствата за обществен превоз ал. 2, т. 1 и 2 не се прилагат. Застрахователят може да прекрати договора, но не по-рано от 15 дни от датата, на която застрахованият е получил писмено уведомление от страна на застрахователя. Писменото уведомление се смята връчено и договорът се прекратява автоматично, когато застрахователят е избрал правото по ал. 2, т. 3 и изрично е посочено в полицата, че договорът ще се счита за прекратен след изтичането на определен срок от датата на падежа на разсрочената вноска, който не може да бъде по-кратък от 15 дни. В случаите на изречение трето допълнително изрично писмено изявление от страна на застрахователя до застрахования не е необходимо. Удържане от страна на застрахователя Чл. 369. (1) Ако застрахователят има изискуемо вземане за застрахователна премия или друго изискуемо вземане по застрахователния договор, той може да ги удържи от вземане на застрахования или трето ползващо се лице към него, което произтича от застрахователния договор. (2) Когато застрахователно събитие е настъпило, преди застрахователната премия да е издължена изцяло от застраховащия, застрахователят може да удържи неиздължената премия от дължимото застрахователно обезщетение или сума. (3) Алинеи 1 и 2 не се прилагат при плащания по пряк иск на увредено лице по задължителните застраховки „Гражданска отговорност” и „Злополука”, когато застрахованите лица са различни от застраховащия, както и в случаите на групова застраховка по чл. 442. Застрахователна премия в случай на прекратяване на застрахователния договор Чл. 370. В случай на прекратяване на застрахователния договор преди изтичане на застрахователния период застрахователят има право на съответната премия само за частта от застрахователния период, през който е носил покритие. Застрахователна премия в случай на несъстоятелност на застраховател Чл. 371. В случай на несъстоятелност на застраховател: 1. застраховащият дължи към масата на несъстоятелността плащане на дължимата застрахователна премия за периода на застрахователното покритие, когато застрахователна полица е прекратена на основание на чл. 615, ал. 2; 2. застраховащият има право на вземане от масата на несъстоятелността за частта от премията, която е платена за периода, в който няма да има застрахователно покритие, когато застрахователна полица е прекратена на основание на чл. 615, ал. 2. Прекратяване на застрахователния договор при увеличаване на премията от страна на застрахователя Чл. 372. (1) Ако застрахователят увеличи премията на основание на изричен текст за това в застрахователния договор, но без съответна промяна в застрахователното покритие, застраховащият може да прекрати договора в рамките на един месец от получаване на уведомлението на застрахователя за промяната, но не по-рано от момента на влизане в сила на увеличението. Застрахователят следва да уведоми изрично застрахования при промяна на застрахователната премия за правото му да прекрати едностранно договора. Уведомлението трябва да бъде получено от застрахования най-късно до един месец преди влизане в сила на увеличението на премията. (2) Алинея 1 се прилага и когато застрахователят намали обхвата на застрахователното покритие, без да намали размера на дължимата премия. Намаляване на застрахователната премия Чл. 373. Застраховащият може да поиска съответно намаление на премията с изрично писмено искане до застрахователя, когато промяна на обстоятелства по чл. 362, ал. 2, които са съществени за риска, води до неговото намаляване. Ако застрахователят не приеме предложението за намаляване на премията, застраховащият има право да прекрати договора без предизвестие. Раздел VI Самоучастие Самоучастие Чл. 374. (1) Страните по застрахователния договор могат да уговорят самоучастие на застрахования, което се изразява в поемане от него на част от отговорността в случай на настъпване на застрахователно събитие. Самоучастието може да бъде безусловно или условно. (2) При безусловното самоучастие застрахованият поема отговорността от настъпване на застрахователно събитие до определен размер при всяка вреда. (3) При условното самоучастие застрахователят заплаща целия размер на вредата, ако той надвишава размера на самоучастието, определен в застрахователния договор. Вредите, които не надвишават установения по застрахователния договор размер на условното самоучастие, се поемат от застрахования. (4) Размерът на самоучастието не може да надхвърля 50 на сто от застрахователното обезщетение или фиксирана в договора сума. Извън случаите по чл. 375, когато самоучастието е недопустимо, при задължителни застраховки „Гражданска отговорност” размерът на самоучастието не може да надхвърля 10 на сто от застрахователното обезщетение. Недопустимост на самоучастие Чл. 375. Самоучастие не се допуска по задължителни застраховки "Гражданска отговорност" на автомобилистите и по „Злополука“ на пътниците в средствата за обществен превоз, както и по застраховки "Живот". Раздел VII Съзастраховане Съзастраховане Чл. 376. (1) Съзастраховане е налице, когато застраховащият сключва един застрахователен договор с повече от един застраховател за едно и също имуществено или неимуществено благо, право или вещ, за един и същ период на покритие и за едни и същи рискове. (2) В случаите на съзастраховане застрахователният договор може да бъде сключен между застраховащия и водещ застраховател, който действа от свое име и от името и за сметка на няколко застрахователи със или без предварително подписване на съзастрахователен договор помежду им. (3) В случаите на съзастраховане в застрахователния договор трябва да се посочат застрахователите, съотношението, в което те поемат отговорността, и приложимите общи условия. (4) В случаите на съзастраховане по застраховки, които не са на голям риск, в застрахователния договор задължително се посочва водещ застраховател. (5) Отношенията със застраховащия, застрахования и третото ползващо се лице по застрахователния договор се осъществяват от водещия застраховател, ако друго не е уговорено в застрахователния договор. (6) Лицето, имащо право на обезщетение по застрахователния договор, има право да получи цялото дължимо плащане от водещия застраховател, когато е определен водещ застраховател, освен ако застрахователният договор е за покриване на голям риск и е договорено друго в него. Отношенията между съзастрахователите във връзка с извършване на плащанията от водещия застраховател се уреждат съгласно съотношението, в което са поели отговорността. Съзастрахователен договор Чл. 377. (1) В случаите на съзастраховане по преценка на застрахователите може да бъде сключен съзастрахователен договор. (2) В съзастрахователния договор застрахователите задължително определят: 1. водещия застраховател; 2. съотношението, в което застрахователите поемат отговорността; 3. разпределението на застрахователната премия; 4. приложимите общи условия; 5. взаимоотношенията помежду им по повод на ликвидацията на щети. (3) Когато съзастраховането се извършва без съзастрахователен договор, в застрахователния договор задължително се посочва информацията по ал. 2, т. 1-4. Раздел VIII Погасителна давност Давност Чл. 378. (1) Правата и задълженията по застрахователния договор във връзка със застрахователното обезщетение се погасяват с тригодишна давност считано от датата на настъпване на застрахователното събитие. (2) Правата и задълженията по застрахователния договор по застраховки "Живот", "Злополука", „Заболяване” и по преки искове по застраховки "Гражданска отговорност" по т. 10-13 на раздел II, буква "А" от приложение № 1 във връзка със застрахователното обезщетение или сума се погасяват с петгодишна давност считано от датата на настъпване на застрахователното събитие. (3) В случаите на предоставено ретроактивно покритие по застрахователен договор давността по ал. 1, съответно по ал. 2, започва да тече от датата на предявяване на застрахователна претенция в срока на действащия застрахователен договор пред застрахователя, предоставил ретроактивното покритие. (4) В случаите на ексцес, който пряко произтича от застрахователни събития по застраховките по ал. 2, давността е петгодишна от датата на настъпването или узнаването за ексцеса, но не повече от давността по отношение на отговорното за вредите лице, когато вредите са причинени от непозволено увреждане. Ексцес е всяко влошаване на здравословното състояние на пострадалото лице, което се намира в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с настъпилото застрахователно събитие. (5) Регресните и суброгационни искове и исковете на причинителя на вредата по чл. 436 срещу застрахователя по застраховки "Гражданска отговорност" по т. 10 - 13 на раздел II, буква "А" от приложение № 1 се погасяват в срок от пет години считано от датата на извършеното плащане от страна на застрахователя по имуществена застраховка или от страна на причинителя на вредата. Застрахователят по имуществената застраховка на увреденото трето лице и причинителят на вредата по изречение първо имат право на законната лихва върху претендираната сума считано от поканата за плащане към застрахователя при застраховки "Гражданска отговорност" по т. 10-13 на раздел II, буква "А" от приложение № 1. (6) Регресните и суброгационни искове на застрахователя по застраховки "Гражданска отговорност" по т. 10 - 13 на раздел II, буква "А" от приложение № 1 срещу причинителя на вредата се погасяват в срок от пет години считано от датата на извършеното плащане на застрахователното обезщетение на третото увредено лице. Застрахователят има право на законната лихва върху претендираната сума считано от поканата за плащане към причинителя на вредата. (7) Алинея 2 не се прилага при вземане на кредитор за обезщетение за вреди, причинени от неизпълнен договор от страна на застрахован по застраховка, с която се покрива договорната му отговорност по чл. 430, ал. 1, т. 2. В този случай исковете срещу застрахователя по застраховка по чл. 430, ал. 1, т. 2 се погасяват заедно с погасяване на отговорността на застрахования. (8) Вземанията за лихви върху застрахователното обезщетение се погасяват с тригодишна погасителна давност. (9) Давността по вземането на увреденото лице по пряк иск срещу застрахователя, както и на застрахования и ползващото се лице спира да тече от датата на предявяване на претенцията пред застрахователя до датата на получаването на произнасянето на застрахователя по чл. 108, ал. 1, съответно до изтичане на максималния срок за произнасяне по чл. 108, ал. 2, 3 или 5, която от двете дати е по-ранна. Давност за вземанията на застрахователя за премия Чл. 379. Вземането на застрахователя за застрахователна премия се погасява в срок от три години считано от датата на съответния падеж. Раздел IХ Претенция за застрахователно обезщетение или сума Застрахователна претенция Чл. 380. (1) Лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция. Лицето е длъжно с предявяването на претенцията да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на застрахователя, освен в случаите на възстановяване в натура. (2) Застрахователят извършва плащането на застрахователното обезщетение по посочената в ал. 1 банкова сметка независимо дали неговият размер е определен от застрахователя или по съдебен ред. Промяната на банковата сметка обвързва застрахователя само след като той бъде изрично и писмено уведомен преди плащането, включително в хода на съдебен процес. (3) Непредставянето на данни за банковата сметка от страна на лицето по ал. 1 има последиците на забава на кредитора по отношение на плащането, като застрахователят не дължи лихва по чл. 410. Предложение от н. п. Димитър Танев и група народни представители: В чл. 380 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 след думите „предявяването на претенцията“ се добавя „да поиска плащане в брой“, а след тях се добавя запетая. 2. В ал. 2 думите „по посочената в ал. 1 банкова сметка“ се заменят с „по предвидения в ал. 1 ред“, а след тях се добавя запетая. Предявяване на застрахователна претенция пред съд или арбитраж. Принудително изпълнение. Чл. 381. (1) Лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение или плащане, може да предяви претенцията си за плащане пред съд или арбитраж само ако застрахователят не се е произнесъл по застрахователната претенция по чл. 380 в срока по чл. 108, отказал е изплащане на застрахователното обезщетение или сума или ако лицето не се е съгласило с размера на определеното застрахователно обезщетение или сума. Изречение първо не се прилага за застраховки по т. 5, 6, 11 и 12 от раздел II, буква „А” на приложение № 1. (2) Изпълнително производство от страна на съдебен изпълнител по реда на Гражданския процесуален кодекс на основание на изпълнителен лист срещу застраховател за заплащане на дължими суми за застрахователно обезщетение или плащане, в т. ч. съдебни разноски и адвокатски възнаграждения, се образува само след като е била връчена от страна на лицето, което има право на вземане по изпълнителния лист, изрична писмена покана за доброволно плащане на застрахователя, в която са описани точният размер на дължимите суми, банковите сметки и титулярите по тях, и застрахователят не е платил в седемдневен срок от връчването на поканата. Предложение от н. п. Кирил Цочев: Член 381 да отпадне. Предложение от н. п. Димитър Танев и група народни представители: Чл. 381 се изменя така: „Предявяване на застрахователната претенция пред съд или арбитраж Чл. 381. (1) В искова молба, подадена до съд или арбитраж, с която се претендира изплащане на застрахователно обезщетение или плащане, ищецът задължително вписва данни за своя банкова сметка. В случай на изменение на банковата сметка в хода на съдебния процес той е длъжен да предостави актуализирани данни. (2) Ако ищецът не изпълни задълженията си по ал. 1, или посочената банкова сметка не е активна или не принадлежи на правоимащото лице към деня на образуване на изпълнително производство, застрахователят се освобождават от отговорност за разноски в изпълнителното производство.“ Несеквестируемост Чл. 382. (1) Не се допуска принудително изпълнение върху застрахователна сума по застраховка "Живот" и "Злополука", както и върху застрахователното обезщетение по застраховка "Гражданска отговорност" и по застраховка “Злополука” на пътниците в средствата за обществен превоз. (2) Принудително изпълнение върху застрахователно обезщетение по имуществена застраховка се допуска, ако то е могло да се насочи върху застрахованото имущество. Глава тридесет и седма Застраховка за обезпечение на заем или банков кредит. Застраховане на лизингово имущество Застраховка, сключена от кредитор за обезпечение Чл. 383. (1) При застраховка, сключена в полза на кредитор, между застраховател и застраховащ, който е кредитор на трето лице - длъжник, при настъпване на застрахователното събитие застрахователят отговаря пред кредитора до размера на застрахователната сума за непогасената част от задължението, за обезпечение на което е сключен застрахователният договор, включващо главница, лихвите и разноските към датата на настъпване на застрахователното събитие. В случай че застрахователната сума за дадено застраховано лице не е с фиксиран размер, ако не е уговорено друго, тя е равна на непогасената част от задължението, за обезпечението на което е сключен застрахователният договор, заедно с редовните лихви. Когато дължимото обезщетение или застрахователната сума съгласно условията на застрахователния договор надхвърлят размера на непогасената част от задължението по изречение първо и след като се извърши плащане на кредитора, остатъкът се заплаща на длъжника или на неговите наследници. По повод изплащането на обезщетение по застраховка по изречение първо длъжникът има всички права на застрахован, освен правото да получи обезщетението до размера на непогасената част от задължението. (2) Застрахователен договор между застраховащ, който е кредитор, и застраховател по повод на имуществено или неимуществено благо на длъжник се сключва в полза на кредитор за обезпечение на вземането на кредитора само с изрично предварително писмено съгласие на длъжника. Писменото съгласие за сключване на застрахователен договор за имущество на длъжника не се изисква при обявяване на вземането за предсрочно изискуемо. (3) В случай на смърт на длъжник – застраховано лице по застрахователен договор по повод негово неимуществено благо съгласно ал. 1, кредиторът е длъжен да предприеме с грижата на добър стопанин всички необходими действия относно претендирането и изплащането от страна на застрахователя на застрахователната сума по застрахователния договор. По повод изплащането на обезщетение по застраховка по ал. 1 наследниците на длъжника, както и неговите съдлъжници или поръчители по кредита имат права на застрахован, освен правото да получат обезщетението до размера на непогасената част от задължението. (4) Договорите по ал. 1 задължително се сключват при общи условия съгласно чл. 348. При несъответствие между застрахователния договор и общите условия се прилагат уговорките, за които длъжникът е бил предварително писмено уведомен. (5) Кредиторът е длъжен да предостави на длъжника предварително цялата информация във връзка със сключването и изпълнението на застрахователния договор, в т. ч.: 1. общите условия по застраховката и информация за застрахователя, предмета на застраховката, застрахователната сума, срока на застраховката и лица, които имат право да получат застрахователното обезщетение или застрахователната сума; 2. въпросите, поставени от застрахователя по чл. 362; 3. отговорите, дадени от кредитора. (6) Кредиторът е длъжен в срок до 15-о число на месеца, следващ месеца на сключването на застрахователния договор по ал. 1, да предостави на длъжника сертификат, съдържащ информация за застрахователя, предмета на застраховката, застрахователната сума, срока на застраховката и лица, които имат право да получат застрахователното обезщетение или застрахователната сума. (7) Кредиторът е длъжен незабавно след узнаване писмено да уведоми длъжника за промени, действия, бездействия или други обстоятелства, които могат да имат за последица прекратяване на застрахователния договор, намаляване размера на застрахователното обезщетение или сума или по друг начин могат да засегнат интересите на длъжника. Застрахователят не може при поискване да откаже на длъжника предоставяне на информация по изречение първо. (8) Кредиторът е длъжен да уведоми незабавно длъжника за прекратяване на договора по ал. 1. (9) При изплащане на обезщетение или застрахователната сума по застраховка по ал. 1 задължението на длъжника се намалява със стойността на полученото от кредитора плащане. (10) В случай на застрахователно събитие длъжникът незабавно уведомява кредитора за настъпването му. Застраховка в полза на кредитор, сключена от длъжник Чл. 384. (1) При застраховка, сключена в полза на кредитор, между застраховател и застраховащ, който е длъжник, или трето лице, което е заложен или ипотекарен длъжник, при настъпване на застрахователното събитие застрахователят отговаря пред кредитора до размера на застрахователната сума за непогасената част от задължението, за обезпечение на което е сключен застрахователният договор, включващо главници, лихвите и разноските към датата на настъпване на застрахователното събитие. (2) В случай на застрахователно събитие застраховащият, неговите наследници или ползващи се лица, както и застрахователят са длъжни незабавно да уведомят кредитора за настъпването му. (3) В случай на смърт на длъжник – застраховано лице по застрахователен договор по повод негово неимуществено благо съгласно ал.1, кредиторът е длъжен да предприеме с грижата на добър стопанин всички необходими действия относно претендирането и изплащането от страна на застрахователя на застрахователната сума по застрахователния договор. По повод изплащането на обезщетение по застраховка по изречение първо наследниците на длъжника, както и неговите съдлъжници или поръчители по кредита имат права на застрахован, освен правото да получат обезщетението до размера на непогасената част от задължението. (4) В случаи на настъпване на застрахователно събитие и съгласно условията на основния договор между кредитора и длъжника и условията на застрахователния договор застрахователят извършва плащане към кредитора до размера на непогасената част от задължението по ал. 1. Остатъкът от застрахователното обезщетение, в случай че такова е налице, се заплаща: 1. на длъжника или на неговите наследници, или на третите ползващи се лица, когато застраховащ е длъжникът; 2. на заложния или ипотекарен длъжник, когато застраховащ е заложен или ипотекарен длъжник. Застраховка, сключена по повод на лизингово имущество Чл. 385. (1) Застрахователен договор по приложение № 1, раздел II, т. 3, 4, 5, 6, 8, 9, 10, 11 и 12 от този кодекс, сключен между лизингодател и застраховател по повод на лизингово имущество, в случаите на финансов лизинг и когато премията е дължима и платима от лизингополучателя, включително в случаите, когато застрахователната премия е включена в лизинговата цена, е валиден само ако лизингополучателят е изразил предварително писмено съгласие с условията по него. Член 383, ал. 5, 6 и 7 се прилагат съответно. (2) По повод изплащането на обезщетение по застраховка по ал. 1 лизингополучателят има права на застрахован, като: 1. обезщетението се изплаща на лизингополучателя, ако рискът по лизинговото имущество по конкретното събитие се носи от лизингополучателя, или 2. обезщетението се изплаща на лизингодателя, ако рискът по лизинговото имущество по конкретното събитие се носи от лизингодателя.
„Застраховка, сключена по повод на лизингово имущество Чл. 385. (1) Преди сключването на застрахователен договор по приложение No 1, раздел II, т.3, 4, 5, 6, 8, 9, 10, 11 и 12 от този кодекс, между лизингодател и застраховател по повод на лизингово имущество, в случаите на финансов лизинг и когато премията е дължима и платима от лизингополучател, включително в случаите, когато застрахователната премия е включена в лизинговата цена, лизингодателят е длъжен да получи изричното предварително писмено съгласие на лизингополучателя по условията на застрахователния договор. Член 383, ал. 5, 6, 7 и 8 се прилагат съответно. 2) По повод изплащането на обезщетение по застраховка по ал. 1 лизингополучателят има права на застрахован, като: 1. при частични вреди обезщетението се изплаща на лизингополучателя, освен ако е договорено вредите да бъдат отстранени в натура, в който случай разноските се заплащат непосредствено на външния изпълнител; 2. при кражба или тотална щета на лизинговото имущество обезщетението се изплаща на лизингодателя, като застрахователят е длъжен да уведоми изрично и писмено в еднодневен срок от деня на плащането лизингополучателя, като посочи размера на извършеното плащане. (3) В случаите по ал. 2, т. 2 лизингодателят може да задържи заплатеното обезщетение само до размера на неизплатените задължения по договора за лизинг. Със задържаната от лизингодателя сума се погасяват задълженията на лизингополучателя по договора за финансов лизинг, като лизингодателят е длъжен в седемдневен срок от получаване на обезщетението да заплати на лизингополучателя остатъка. Дял втори ЗАСТРАХОВАНЕ СРЕЩУ ВРЕДИ Глава тридесет и осма Общо изискване за договорите за застраховане срещу вреди Раздел I Общи положения Обхват Чл. 386. Застраховането срещу вреди включва застраховането по класовете застраховки по приложение № 1, раздел II. Застрахователна сума. Застрахователно обезщетение. Чл. 387. (1) При настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което не може да надхвърля застрахователната сума (лимита на отговорност), освен когато това е предвидено в този кодекс. (2) При настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. Договорена застрахователна стойност Чл. 388. (1) Страните по застрахователния договор могат да определят договорена застрахователна стойност, която е фиксирана парична сума, като в този случай чл. 387, ал. 2 не се прилага. Договорената застрахователна стойност се счита и за стойност на застрахователния интерес при настъпване на застрахователното събитие и не може да бъде оспорвана от страните. (2) За различните застрахователни рискове по един застрахователен договор могат да бъдат определени различни застрахователни стойности. Надзастраховане Чл. 389. (1) Извън случаите по чл. 388, ал. 1, ако е уговорена по-голяма застрахователна сума от действителната застрахователна стойност, съответно възстановителната застрахователна стойност на застрахованото имущество, договорът остава в сила, като всяка от страните може да поиска застрахователната сума да се намали до размера на действителната, съответно до възстановителната стойност. (2) Застрахователят е длъжен да върне частта от платената премия, която съответства на разликата между уговорената застрахователна сума и действителната, съответно възстановителната, стойност на застрахованото имущество, освен ако застрахованият е бил недобросъвестен. (3) Ако не е настъпило застрахователно събитие и ако страните не постигнат съгласие за размера на необходимото намаление на застрахователната сума или застрахователната премия, всяка от страните има право да прекрати договора. Подзастраховане Чл. 390. (1) Извън случаите по чл. 388, ал. 1, ако е уговорена по-малка застрахователна сума от действителната, съответно възстановителната, стойност на застрахованото имущество и то погине или бъде повредено, застрахователят обезщетява пълния размер на вредата до размера застрахователната сума. (2) Ако застрахователният договор е сключен с уговорка за пропорционално обезщетяване, обезщетението се определя според съотношението между застрахователната сума и действителната, съответно възстановителната, стойност. Тотална щета на моторно превозно средство Чл. 391. (1) Преди изплащане на обезщетение, определено като тотална щета на моторно превозно средство, регистрирано в Република България, застрахователят изисква от ползвателя на застрахователна услуга удостоверение от компетентните регистрационни органи за прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство, в което е отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради настъпилата тотална щета. (2) Тотална щета на моторно превозно средство е увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишават 70 на сто от действителната му стойност. Стойността на разходите за необходимия ремонт се определя съгласно определения способ за обезщетяване въз основа на: 1. издадена от сервиз проформа фактура - при възстановяване в натура на вредите, или 2. експертна оценка - при изплащане на парично обезщетение. Раздел II Многократно застраховане Повече от един застраховател Чл. 392. (1) Който застрахова един и същ интерес срещу един и същ риск при повече от един застраховател, е длъжен незабавно да уведоми всеки от застрахователите за наличието на другите застрахователни договори, като посочи другите застрахователи и застрахователните суми по всеки от тези договори. (2) Алинея 1 се прилага и ако при един застраховател са застраховани пропуснати ползи за един интерес, а други вреди относно същия интерес са застраховани при друг застраховател. Отговорност при многократно застраховане Чл. 393. (1) Многократно застраховане възниква, когато един и същ интерес е застрахован срещу един и същ застрахователен риск при повече от един застраховател и сборът от отделните застрахователни суми надвишава размера на действителната застрахователна стойност или размера на действително претърпените вреди. В този случай всеки застраховател отговаря в такава пропорция, в каквато застрахователната сума по сключената с него застраховка се отнася към общата застрахователна сума на всички застраховки, като застрахованият не може да получи общо от застрахователите повече от действително претърпените вреди. (2) В случаите на многократно застраховане при застраховки „Гражданска отговорност” ползвателят на застрахователни услуги може да насочи претенцията си до размера на застрахователната сума срещу всеки един от застрахователите, а в отношенията между тях отговорността на всеки от застрахователите в обезщетяването на вредите от застрахователното събитие се определя в такава пропорция, в каквато застрахователната сума по сключената с него застраховка се отнася към общата застрахователна сума на всички застраховки, като застрахованият не може да получи общо от застрахователите повече от действително претърпените вреди. (3) В случаите на многократно застраховане всеки застраховател, пред който е предявена претенция, е длъжен да уведоми останалите застрахователи, които са му известни. Всеки застраховател, извършил плащане, е длъжен незабавно да информира останалите застрахователи за това. (4) Ако към един от договорите по ал. 1 се прилага чуждестранно право, застрахователят, за чиято застраховка е приложимо чуждестранното право, може да предяви претенция към останалите застрахователи за възстановяване само когато по приложимото към него право той би имал задължение за възстановяване. (5) Ако застрахованият е сключил договорите по ал. 1 с цел неоснователно обогатяване, сключените договори са нищожни. В този случай застрахователят има право на премията до момента, до който е научил за обстоятелствата, на които се основава нищожността на договора. Отстраняване на многократното застраховане Чл. 394. (1) Ако застраховащият е сключил застрахователен договор, в резултат на което е възникнало многократно застраховане, той може да изиска прекратяване на единия договор или намаление на застрахователната сума, съответно и на застрахователната премия, до размера на непокрития по първата по време застраховка интерес. (2) Алинея 1 се прилага и когато многократното застраховане е възникнало поради намаление на застрахователната стойност след сключването на договорите. Ако в този случай множеството застрахователни договори са сключени едновременно или със съгласието на застрахователите, застрахованият може да изиска само съответното намаление на застрахователните суми и премии. Каталог: pub pub -> Румен петров владимиров академична длъжност: професор Научно степен: доктор Образование pub -> Съдържание pub -> Съдържание уводни думи pub -> Към общия бюджет за 2013 Г. Разходна част на бюджета по раздели раздел III — Комисия Раздел IV — Съд на Европейския съюз pub -> Азбучен списък на преподавателите Изтегляне 6.79 Mb. Сподели с приятели:
|