Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я четиридесет и трето народно събрание комисия по икономическа политика и туризъм д о к л а д относно : проект на Кодекс
Изтегляне 6.79 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Изключени рискове Чл. 461. (1)
- Видове задължителни застраховки Чл. 462.
- Задължение на застрахователя за сключване на договор за задължителна застраховка Чл. 463.
- Задължителна застраховка срещу трудова злополука Чл. 464.
- Срок на задължителните застраховки Чл. 465. (1)
- Договор за задължителна застраховка със застрахователна сума над минималните изисквания Чл. 466. (1)
- Контрол за сключването на договори за задължителни застраховки Чл. 467. (1)
- Информация, която се предоставя на Европейската комисия относно задължителното застраховане Чл. 468. (1)
- Глава четиридесет и пета ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ЗАСТРАХОВКИ „ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ“ Задължително застраховане Чл. 469.
- Договор за задължителна застраховка „Професионална отговорност” Чл. 470. (1)
- Последователност на удовлетворяване на претенциите Чл. 471. (1)
- Глава четиридесет и шеста ЗАДЪЛЖИТЕЛНА ЗАСТРАХОВКА "ЗЛОПОЛУКА" НА ПЪТНИЦИТЕ В СРЕДСТВАТА ЗА ОБЩЕСТВЕН ПРЕВОЗ Задължени лица
- Чл. 472. (1)
- Обект на застраховане Чл. 473. (1)
- Действие на задължителната застраховка "Злополука" Чл. 474.
- Застрахователно покритие Чл. 475. (1)
- Изключения от покритие Чл. 476.
- Застрахователна сума Чл. 477.
- Дял втори „ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ” НА АВТОМОБИЛИСТИТЕ Глава четиридесет и седма
- Чл. 478. (1)
- Пострадало лице. Увредено лице Чл. 479. (1)
- Застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите на влекач и на ремарке Чл. 480. (1)
- Дейс твие на договора за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите Чл. 481. (1)
- Моторно превозно средство Чл. 482. (1)
| Глава четиридесет и трета
ЗАСТРАХОВКА "ЗЛОПОЛУКА" Предмет на застрахователния договор Чл. 460. (1) Договорите за застраховка "Злополука" се сключват срещу рискове, свързани с живота, здравето или телесната цялост на физическо лице, които са настъпили в резултат на злополука. (2) Злополука е всяко събитие, довело до смърт или телесно увреждане на застрахованото лице в резултат на непредвидени и внезапни въздействия от външен произход, които застрахованото лице не си е причинило умишлено. Непредвидимостта се предполага до доказване на противното. (3) Договорът за застраховка злополука може да се сключи за изплащане на фиксирани парични суми, на обезщетения на размера на причинени вреди или за комбинация от двата вида плащане. (4) За застраховка „Злополука” с изплащане на фиксирани парични суми се прилагат съответно и чл. 398, чл. 439, ал. 5, чл. 442, 443, чл. 444, ал. 1-3 и 5-7, чл. 445, 446, 449, 455 и 457. (5) За застраховка ‘Злополука” за изплащане на обезщетения на размера на причинени вреди се прилагат съответно и чл. 398, 439, 442, чл. 449, ал. 3-5 и 7-8 и чл. 455. Изключени рискове Чл. 461. (1) Доколкото не е уговорено друго, застрахователят се освобождава от задълженията си по застрахователния договор, ако нараняването, увреждането на телесната цялост, загубата на работоспособността или смъртта са настъпили: 1. ако застрахованият съзнателно причини собствената си смърт; 2. в резултат на извършване от застрахования на престъпление от общ характер; 3. при война, военни действия или вследствие на терористичен акт. (2) Страните могат да договорят и други изключени рискове. Част пета ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ЗАСТРАХОВАНЕ Дял първи ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ЗАСТРАХОВКИ Глава четиридесет и четвърта ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Видове задължителни застраховки Чл. 462. Задължителни застраховки са: 1. "Гражданска отговорност" на автомобилистите по раздел II, буква "А", т. 10.1 от приложение № 1, наричана по-нататък "задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите"; 2. "Злополука" на пътниците в средствата за обществен превоз по раздел II, буква "А", т. 1 от приложение № 1, наричана по-нататък "задължителна застраховка "Злополука" на пътниците"; 3. други застраховки, установени със закон или с международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България. Задължение на застрахователя за сключване на договор за задължителна застраховка Чл. 463. Застраховател, който извършва задължително застраховане на територията на Република България, не може да откаже сключване на договор за задължителна застраховка. Задължителна застраховка срещу трудова злополука Чл. 464. Всеки застраховател, предлагащ задължителна застраховка срещу трудова злополука при условията на право на установяване или на свобода на предоставяне на услуги, е длъжен да определи българското законодателство като приложимо право по застрахователния договор. Срок на задължителните застраховки Чл. 465. (1) Срокът на задължителните застраховки се определя от страните по договора, освен ако в нормативен акт е предвидено друго. (2) Договорът за задължително застраховане се подновява преди изтичането на срока му освен в случаите, когато е отпаднал застрахователният интерес. Договор за задължителна застраховка със застрахователна сума над минималните изисквания Чл. 466. (1) Договорът за задължителна застраховка може да се сключи и за застрахователна сума над минималните изисквания, установени с нормативен акт, като в този случай се приема, че задължението за сключване на застраховка е изпълнено. (2) В случаите на застраховка „Гражданска отговорност” със застрахователна сума в размер над минималните задължителни изисквания, установени с нормативен акт, за застрахователна сума, надхвърляща задължителното ниво на покритие, може да бъде сключен и втори застрахователен договор и при друг застраховател освен в случаите на застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Контрол за сключването на договори за задължителни застраховки Чл. 467. (1) Контролът за наличието на сключен договор за задължителна застраховка се упражнява от органите, на които това е възложено със закон. (2) Контролът за наличието на сключен договор за задължителна застраховка от вида "Злополука" на служителите в държавни учреждения се осъществява от по-горестоящия държавен орган на съответното учреждение, а когато няма такъв - от Агенцията за държавна финансова инспекция. (3) Контролът за наличието на сключен договор за задължителна застраховка "Злополука" на пътниците се осъществява от органите на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и Министерството на вътрешните работи. Информация, която се предоставя на Европейската комисия относно задължителното застраховане Чл. 468. (1) Комисията уведомява Европейската комисия за задължителните застраховки, предвидени от българското законодателство, като посочва: 1. особените нормативни разпоредби, отнасящи се до тези застраховки; 2. задължителните реквизити на удостоверителните документи, които застрахователят е длъжен да предостави на застрахования, с оглед доказване, че задължението за сключване на застраховка е изпълнено. (2) Когато задължителната застраховка е сключена със застраховател от държава членка при спазване на изискванията на ал. 1, т. 1 и 2, приема се, че задължението за сключване на застраховка е изпълнено. Глава четиридесет и пета ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ЗАСТРАХОВКИ „ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ“ Задължително застраховане Чл. 469. (1) Застраховка „Гражданска отговорност”, за чието сключване съществува законово задължение (задължително застраховане), се сключва със застраховател, който има право да извършва дейност на територията на страната. (2) Изискванията на този глава се прилагат и когато застрахователният договор предоставя покритие над минимално изискваното от закона. (3) Освен ако с нормативен акт е предвидено друго, минималната застрахователна сума при задължително застраховане на „Гражданска отговорност” е в размер 500 000 лева на застрахователно събитие и 2 000 000 лева за всички застрахователни събития за срок от една година. Договор за задължителна застраховка „Професионална отговорност” Чл. 470. (1) Когато със закон не е предвидено друго, по задължителна застраховка „Професионална отговорност” застрахователно събитие е настъпването на вредоносния резултат, за който е отговорен застрахования. Застрахованият може да бъде физическо или юридическо лице. (2) Правата и задълженията по задължителна застраховка „Професионална отговорност” се погасяват с давността по чл. 378, ал. 2. (3) Освен ако с нормативен акт е определено друго, застрахователният договор за задължителна застраховка "Професионална отговорност" покрива отговорността на застрахования за вреди, причинени от него при извършване на територията на Република България на дейността, във връзка с която е сключен застрахователният договор. За целите на изречение първо се счита, че извършването на дейност е на територията на Република България, ако застрахованият е регистриран, съответно е с призната правоспособност за упражняване на съответната професия или дейност на територията на Република България, и дейността е извършена в рамките на тази регистрация или правоспособност. (4) Застрахователят има право на регрес срещу застрахования само в случаите по чл. 434. (5) Застрахователният договор за задължителна застраховка "Професионална отговорност" покрива отговорността на застрахования, включително на лицата, които го представляват, на лицата в трудови правоотношения с него и на тези лица, на които застрахованият е възложил изпълнение и ги е включил в застрахователния договор. (6) Освен ако със закон е определено друго, при прекратяване на дейността, подлежаща на задължително застраховане, лицето е длъжно да сключи допълнителна застраховка, която покрива петгодишен период, следващ прекратяването на дейността. Последователност на удовлетворяване на претенциите Чл. 471. (1) Когато претенциите за обезщетение, произтичащи от едно и също застрахователно събитие, надвишават застрахователната сума (лимита на отговорност), плащанията се извършват в следната последователност и при условията на съразмерност в рамките на един и същ ред: 1. претенции за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт, освен ако увреденото лице е получило обезщетение от друг застраховател, от системата на социалното осигуряване или от трето лице; 2. претенции за вреди на имущество, нанесени на физически и юридически лица, освен ако те са получили обезщетение от друг застраховател или от трето лице; 3. претенции на застрахователи или трети лица, които са се суброгирали в правата срещу застрахователя относно неимуществени или други вреди; 4. всички други претенции. (2) Когато застрахователната сума е изчерпана при удовлетворяване на претенциите по ал. 1, лицето, което е от кръга на правоимащите по ал. 1, но не е било част от разпределението по причини, за които то отговаря, не може впоследствие да отправи претенция към застрахователя, при условие че застрахователят не е предвиждал и не би следвало да предвижда предявяването на такава претенция съобразно предоставените му документи при предявяване на предходните претенции. Глава четиридесет и шеста ЗАДЪЛЖИТЕЛНА ЗАСТРАХОВКА "ЗЛОПОЛУКА" НА ПЪТНИЦИТЕ В СРЕДСТВАТА ЗА ОБЩЕСТВЕН ПРЕВОЗ Задължени лица Чл. 472. (1) Превозвачите, които извършват обществен превоз на пътници, когато началната и крайната точка на пътуването са на територията на Република България, са длъжни да сключат и поддържат задължителна застраховка "Злополука" на пътниците. (2) Средства за обществен превоз на пътници са: 1. релсови превозни средства; 2. тролейбуси и автобуси; 3. въздухоплавателни средства; 4. всички видове морски и речни плавателни съдове; 5. въжени линии и влекове; 6. таксиметрови автомобили. Обект на застраховане Чл. 473. (1) Обект на застраховане по задължителната застраховка "Злополука" са здравето, животът и телесната цялост на пътниците в средствата за обществен превоз. (2) За пътници по ал. 1 се смятат лицата, намиращи се в превозни средства или в непосредствена близост до тях преди качването и след слизането. (3) Не са обект на застраховане здравето, животът и телесната цялост на водачите на превозните средства и на обслужващия персонал. (4) За лицата по ал. 3 превозвачите в обществения превоз могат да сключат доброволна застраховка "Злополука". Действие на задължителната застраховка "Злополука" Чл. 474. (1) Задължителната застраховка по чл. 472 има действие само когато застрахователното събитие е настъпило на територията на Република България. (2) Качването и слизането на пътниците по време на движение на превозното средство или извън определените за тази цел места прекратява действието на застраховката, освен ако напускането на превозното средство в движение е предизвикано от непосредствена опасност за живота или здравето на пътника. (3) Когато при условията на пътуване по ал. 1 извънредни причини наложат отклоняване на въздухоплавателно, морско или речно превозно средство за обществен превоз, застраховката има действие за времето на това отклонение. Застрахователно покритие Чл. 475. (1) Отговорността на застрахователя за изплащане на застрахователната сума или на съответната част от нея се поражда в случаите, когато вследствие на злополука, покрита по договора за застраховка по чл. 472, е причинена смърт или трайна загуба на работоспособност на пътник. (2) При настъпване на злополука застрахованият пътник или неговите наследници имат право да искат от застрахователя, с който е сключен договорът, да плати застрахователната сума или съответната част от нея. Изключения от покритие Чл. 476. Застрахователят не дължи плащане, когато причинената на пътника смърт или трайна загуба на работоспособност е вследствие на: 1. война, размирици или действия, имащи военен характер, бунтове, граждански вълнения и други подобни; 2. терористичен акт освен в случаите, когато покритието на риска е изрично договорено със застрахователя; 3. опит за извършване или извършване на престъпление от общ характер от пътник; 4. опит за самоубийство или самоубийство на пътник; 5. заболяване от каквото и да е естество на пътник, включително епилептични припадъци или припадъци от други заболявания, кръвоизливи, парализи, стомашно-чревни инфекции, хранителни отравяния и други, освен в случаите, когато вследствие на застрахователно събитие се породят болестни страдания и те причинят смърт или телесно увреждане; 6. преждевременно раждане или аборт на пътник, освен ако те са предизвикани от настъпилата злополука; 7. температурни влияния (простуда, измръзване, слънчев или топлинен удар), операции, облъчване, инжекции и други лечебни действия на пътник, доколкото те не са следствие от възникнала злополука; 8. алкохолни отравяния и пряко причинени от тях увреждания на пътник, употреба на наркотични вещества или техни аналози от пътник; 9. земетресение или атомни и ядрени експлозии, радиоактивни продукти и замърсявания от тях, радиационно (йонизиращо) лъчение. Застрахователна сума Чл. 477. Минималната застрахователна сума по задължителната застраховка "Злополука" на пътниците за всяко събитие за всеки пътник е 50 000 лв.
„ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ” НА АВТОМОБИЛИСТИТЕ Глава четиридесет и седма ЗАДЪЛЖИТЕЛНА ЗАСТРАХОВКА „ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ” НА АВТОМОБИЛИСТИТЕ Обект на застраховане и застрахователно покритие Чл. 478. (1) Обект на застраховане по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата. (2) По задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите застраховани са собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно основание. Не е необходимо водачът да притежава изрично писмено пълномощно от лицата по изречение първо за управлението или ползването на моторното превозно средство. (3) За трети лица по ал. 1 се смятат всички увредени лица с изключение на лицето, което отговаря за причинените вреди, както и всички правоимащи лица в резултат на неговата смърт. Правоимащите лица имат право на обезщетение за вредите, които произтичат от качеството им на увредени лица. (4) Не се допуска уговорка за изключване от покритие на гражданската отговорност за вреди, причинени на увредено трето лице, което е знаело или е било длъжно да знае, че водачът на моторното превозно средство е бил под въздействието на алкохол, наркотици или други упойващи вещества по време на пътнотранспортното произшествие. В този случай застрахователят може да прави възраженията на застрахования за съпричиняване от страна на третото увредено лице за понесените от него вреди. (5) Застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите не покрива отговорността на застрахования като превозвач на товари. Пострадало лице. Увредено лице Чл. 479. (1) Пострадало е лицето, което е починало или е претърпяло телесни увреждания, причинени от моторни превозни средства. (2) Увредено е лицето, включително пострадалото лице, което има право на обезщетение за вреди, причинени от моторни превозни средства. Застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите на влекач и на ремарке Чл. 480. (1) Вреди, нанесени от ремарке, което е свързано с моторно превозно средство и е функционално зависимо от моторното превозно средство по време на движение, и/или когато то се е откачило по време на движение, се покриват от застрахователя по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, свързана с притежаването и ползването на влекача. (2) Вреди, нанесени от ремарке, което не е свързано с моторно превозно средство и не е функционално зависимо от моторно превозно средство, не е било в движение, както и при самозадвижване, се покриват от застрахователя по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, свързана с притежаването и ползването на ремаркето. Действие на договора за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите Чл. 481. (1) Застрахователният договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на застрахованите за вреди, причинени на територията на: 1. Република България съгласно българския закон; 2. държава членка съгласно нейния закон; 3. трета държава, когато вредите са били причинени на лица от държава членка при пътуване между териториите на две държави членки и при условие че не е налице национално застрахователно бюро, което да носи отговорност за тази територия; в този случай отговорността се покрива съгласно закона на държавата членка, на чиято територия обичайно се намира моторното превозно средство на виновния водач, по повод на което е сключена застраховката; 4. трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по многостранното споразумение, съгласно нейния закон; 5. трета държава, чието национално бюро на застрахователите е член на системата „Зелена карта”. (2) Застрахователният договор за задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите осигурява покритие на територията на Република България, на територията на другите държави членки и на територията на третите държави по ал. 1, т. 4 и 5 въз основа на една застрахователна премия и през целия срок на договора, в т. ч. във всеки период в рамките на този срок, когато моторното превозно средство се намира в друга държава членка или в трета държава по ал. 1, т. 4 и 5. (3) Застрахователният договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите осигурява във всяка държава членка покритието съгласно нейния закон или покритието съгласно този кодекс, когато това покритие е по-високо. (4) Застрахователният договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите осигурява във всяка трета държава по ал. 1, т. 4 и 5 покритието съгласно нейния закон. (5) Застрахователят не може под никаква форма да договаря или да изисква допълнителна премия или доплащане на премия или други плащания във връзка с покритие на гражданската отговорност на автомобилистите извън пределите на Република България и в рамките на територията на държавите, чиито национални бюра са членове на системата „Зелена карта“, в т. ч. под формата на възстановяване на отстъпка, предоставена при сключването на застраховката. (6) Тарифата на всеки застраховател по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите трябва ясно да указва, че договорите осигуряват покритие за територията на всички държави по ал. 1 през целия срок на договора, в т. ч. във всеки период в рамките на този срок, когато моторното превозно средство се намира на територията на някоя от посочените държави. (7) Управлението на моторното превозно средство в рамките на територията по ал. 2, във всеки период в рамките на срока на договора не представлява значително изменение на риска по смисъла на чл. 367. Моторно превозно средство Чл. 482. (1) За целите на задължителното застраховане по тази глава моторно превозно средство е всяко превозно средство за движение по суша, задвижвано със собствен двигател, както и трамваите, тролейбусите и самоходната техника по Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника. За моторни превозни средства се смятат и ремаркетата и полуремаркетата. Каталог: pub pub -> Румен петров владимиров академична длъжност: професор Научно степен: доктор Образование pub -> Съдържание pub -> Съдържание уводни думи pub -> Към общия бюджет за 2013 Г. Разходна част на бюджета по раздели раздел III — Комисия Раздел IV — Съд на Европейския съюз pub -> Азбучен списък на преподавателите Изтегляне 6.79 Mb. Сподели с приятели:
|