Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я четиридесет и трето народно събрание комисия по икономическа политика и туризъм д о к л а д относно : проект на Кодекс
Изтегляне 6.79 Mb.
|
Изпълнителни директори Чл. 554. (1) Изпълнителните директори заедно: 1. представляват Гаранционния фонд и осъществяват текущото му ръководство; 2. назначават и освобождават служителите на Гаранционния фонд; 3. разпореждат се със средствата на Гаранционния фонд в съответствие с този кодекс, правилника за устройството и дейността на Гаранционния фонд и решенията на Управителния съвет; 4. изпълняват и други действия, възложени им от Управителния съвет. (2) Когато Гаранционният фонд е синдик в производство по несъстоятелност на застраховател или презастраховател, ал. 1 не се прилага и Гаранционният фонд се представлява в това производство единствено от изпълнителния директор, определен за това от Съвета на фонда в съответствие с чл. 536, т. 1. (3) Всеки от изпълнителните директори докладва незабавно на Управителния съвет за настъпилите обстоятелства, които са от съществено значение за състоянието на Гаранционния фонд. (4) Изпълнителният директор на Гаранционния фонд, който осъществява неговите правомощия и го представлява в качеството му на синдик в производство по несъстоятелност на застраховател или презастраховател, не е обвързан в своите действия в производството по несъстоятелност от решенията на Управителния съвет и на Съвета на фонда. (5) Председателят на Управителния съвет сключва договорите за управление с изпълнителните директори. Когато председателят на Управителния съвет е и изпълнителен директор, договорът за управление с него се сключва от специално упълномощен от Управителния съвет негов член. Глава петдесет и първа ФОНД ЗА НЕЗАСТРАХОВАНИ МПС НА ГАРАНЦИОННИЯ ФОНД Финансиране на Фонда за незастраховани МПС Чл. 555. Средствата на Фонда за незастраховани МПС по чл. 522, ал. 1, т. 1 се набират от: 1. вноски на застрахователите по чл. 521, които се определят въз основа на сключените задължителни застраховки "Злополука" на пътниците в средствата за обществен превоз и сключените задължителни застраховки "Гражданска отговорност" на автомобилистите, включително граничните застраховки по чл. 484, ал. 2; 2. допълнителни вноски на застрахователите по чл. 536, ал. 1, т. 8; 3. глоби и имуществени санкции по чл. 639; 4. приходи от инвестиране на средствата на Фонда за незастраховани МПС; 5. приходи от вземания по регресни искове на Гаранционния фонд; 6. други източници, незабранени със закон. Определяне и плащане на вноските към Фонда за незастраховани МПС Чл. 556. (1) Комисията по предложение на Съвета на фонда или по своя инициатива определя размера на вноските по чл. 555, т. 1 и срока за тяхното извършване. Решението по изречение първо се обнародва в "Държавен вестник". Вноската се заплаща от застраховащия заедно със застрахователната премия или първата вноска от нея и се посочва на отделен ред в застрахователната полица. (2) Комисията по предложение на Съвета на фонда или по своя инициатива определя размера на допълнителните вноски по чл. 555, т. 2 и срока за тяхното извършване. Решението по изречение първо се обнародва в "Държавен вестник". (3) Застрахователите, които не извършват дължимите плащания по чл. 555, т. 1 и 2, дължат законната лихва за срока на забавата. Вземанията на Гаранционния фонд за вноски и лихви по тях се определят по основание и размер с решение на Управителния съвет. Разполагаеми средства във Фонда за незастраховани МПС Чл. 557. (1) Разполагаемите средства във Фонда за незастраховани МПС са съответстващите активи на тази обособена сметка, намалени с предвидимите задължения, в т. ч. задълженията за предявени, но неизплатени претенции и задълженията за възникнали, но непредявени претенции по събития от минал период. (2) Минималният размер на разполагаемите средства във Фонда за незастраховани МПС е 10 000 000 лв. Основания за плащания от Фонда за незастраховани МПС Чл. 558. (1) Гаранционният фонд изплаща на увредените лица от Фонда за незастраховани МПС обезщетения за: 1. имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания, причинени на територията на Република България от моторно превозно средство, което е напуснало местопроизшествието и не е било установено (неидентифицирано моторно превозно средство); 2. имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, причинени: а) на територията на Република България, на територията на друга държава членка или на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България и за което няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите; б) на територията на Република България или на друга държава членка от моторно превозно средство, което се доставя в Република България от друга държава членка и не е било формално регистрирано в Република България, при условие че събитието настъпи в 30-дневен срок от приемането на моторното превозно средство от приобретателя и за моторното превозно средство няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите; в) на територията на Република България от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на трета държава и за което няма гранична застраховка или сертификат "Зелена карта"; г) на територията на Република България от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България или на територията на друга държава членка и владението върху което е било отнето чрез кражба, грабеж или друго престъпление; в този случай Гаранционният фонд изплаща обезщетение за вредите, причинени на имуществото на увредените лица, надвишаващи 400 лева. (2) Гаранционният фонд не заплаща вреди на имущество, причинени от неидентифицирано моторно превозно средство, освен когато с неидентифицираното моторно превозно средство са причинени значителни телесни увреждания и това е наложило престой в лечебно заведение за болнична помощ или е причинена смърт. В този случай Гаранционният фонд изплаща обезщетение и за вредите, причинени на имущество на всички лица, надвишаващи 500 лв. Телесните увреждания, които са значителни, се определят с правилника за устройството и дейността на Гаранционния фонд. (3) Гаранционният фонд не извършва плащане от Фонда за незастраховани МПС за вредите, претърпени от лице, което по собствена воля е пътувало в моторното превозно средство, като е знаело, че: 1. владението върху него е било придобито чрез кражба, грабеж или престъпление по чл. 346 от Наказателния кодекс, или 2. същото не е застраховано и Гаранционният фонд е доказал, че лицето е знаело това обстоятелство. (4) Гаранционният фонд изплаща обезщетения и по задължителната застраховка "Злополука" на пътниците в средствата за обществен превоз, ако превозвачът не е имал такава застраховка. (5) Гаранционният фонд не извършва плащане на застрахователя по имуществена застраховка на моторното превозно средство на увреденото лице в случаите, когато виновният водач няма сключена застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите за събития, настъпили на територията на България. Ред и начин за плащания от Фонда за незастраховани МПС Чл. 559. (1) Размерът на обезщетението, изплащано от Гаранционния фонд, не може да надхвърля размера на минималната застрахователна сума по задължителните застраховки, определена за годината, в която е настъпило пътнотранспортното произшествие. Лихвите за забава на Гаранционния фонд се изчисляват и изплащат при спазване на чл. 498. (2) За определянето и изплащането на обезщетенията от Гаранционния фонд съответно се прилагат глава четиридесет и шеста и глава четиридесет и седма. (3) За изплащане на обезщетение увреденото лице предявява претенцията си пред който и да е от застрахователите, получил лиценз и предлагащ задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, съответно задължителна застраховка "Злополука" на пътниците, или пред Гаранционния фонд. Застраховател, който е получил лиценз и предлага задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, съответно задължителна застраховка "Злополука" на пътниците, не може да откаже да приеме претенция, предявена по реда на изречение първо, както и да извърши оглед на увредено имущество, ако такъв е необходим. Застрахователят е длъжен в срок до седем дни от получаване на претенцията на увреденото лице да предаде на Гаранционния фонд цялата документация по предявената претенция. Събирането на допълнителни доказателства, определянето на размера и изплащането на обезщетението на увреденото лице се извършва от Гаранционния фонд съгласно ал. 2. Отношенията между Гаранционния фонд и застрахователя се уреждат с договор. (4) Увреденото лице не е длъжно да доказва, че виновният водач не може или отказва да плати обезщетението. (5) Увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда, ако Гаранционният фонд не е платил в срока по чл. 497, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното обезщетение, като се прилагат и чл. 380 и 381. (6) Плащане от Гаранционния фонд към увредено лице чрез пълномощник се допуска само въз основа на изрично писмено пълномощно с нотариална заверка на подписите относно конкретна претенция, в което се съдържа изявление, че увреденото лице е уведомено, че има право да получи плащането лично. Когато Гаранционният фонд извършва плащане чрез пълномощник, е длъжен да уведоми изрично и писмено увреденото лице, като посочи и размера на извършеното плащане. (7) След изплащане на обезщетението по чл. 558, ал. 1 и 2 Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и разходите за определянето и изплащането му. (8) След изплащане на обезщетението по чл. 558, ал. 4 Гаранционният фонд има право на иск срещу превозвача до размера на платеното обезщетение и лихви, както и за разходите за определянето и изплащането му. Възстановяване на суми от Фонда за незастраховани МПС на компенсационен орган на държава членка Чл. 560. (1) Гаранционният фонд възстановява суми, изплатени от компенсационен орган на държава членка, когато: 1. моторното превозно средство на виновния водач обичайно се намира на територията на Република България и в двумесечен срок от настъпване на застрахователното събитие не може да се определи застрахователят; 2. застрахователното събитие е настъпило на територията на Република България и не може да се определи моторното превозно средство; 3. застрахователното събитие е настъпило на територията на Република България и е причинено от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на трета държава, и в двумесечен срок от настъпване на застрахователното събитие не може да се определи застрахователят. (2) Сумите по ал. 1 се възстановяват в пълен размер в срок 30 дни от писменото искане на съответния компенсационен орган. (3) След изплащането на обезщетението по ал. 1 Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и за разходите за определянето и изплащането му. Плащания за превантивни мероприятия от Фонда за незастраховани МПС Чл. 561. (1) Пет на сто от средствата на Фонда за незастраховани МПС, набрани по чл. 555, т. 1 през предходната година по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се изразходват за инвестиционни разходи за техника и информационни и комуникационни технологии за подобряване състоянието на безопасността на движението по пътищата. Средствата се изразходват за проекти, одобрени със съвместно решение на комисията и на министъра на вътрешните работи след вземане на становището на Гаранционния фонд. При необходимост се иска становище и от държавните органи и от неправителствени организации, ангажирани с безопасността на движението по пътищата. (2) Проектите по ал. 1 са годишни, съдържат финансова обосновка за конкретните дейности и необходимите средства за тях и се подават от министъра на вътрешните работи до комисията не по-късно от 1 април на съответната година. (3) Изпълнението на проектите по ал. 1 се извършва от Гаранционния фонд при условията и по реда за възлагане на обществени поръчки съгласно Закона за обществените поръчки. Собствеността върху придобитото по тези договори се прехвърля безвъзмездно на органите, отговорни за безопасността на движението по пътищата, като се прилага чл. 519, ал. 4. (4) В случай че проектите по ал. 1 не са подадени в комисията в срока по ал. 1 или средствата по ал. 1, предвидени за съответната година, не са усвоени по програми, приети за същата година, средствата остават в полза на Гаранционния фонд. (5) Докладът за дейността на Гаранционния фонд по чл. 536, т. 5 включва и подробен отчет за изразходването на средствата по ал. 1. (6) Алинея 1 не се прилага, когато размерът на разполагаемите средства на Фонда за незастраховани МПС след приспадане на средствата по ал. 1 е по-малък от 50 млн. лв. Когато недостигът възникне след утвърждаване на годишната програма за разходите, Управителният съвет незабавно уведомява комисията, министъра на вътрешните работи и лицата, които са страна по договорите по ал. 2, и спира финансирането. Гаранционният фонд и друго лице, което е страна по договор, финансиран със средства по ал. 1, не носи отговорност за неустойки и други вреди, когато финансирането по договора е било спряно по реда на изречение второ. Предложение от н. п. Стефан Кенов: В чл. 561 ал. 3се изменя така: „(3) Договорите за изпълнението на проектите по ал. 1 се сключват от Гаранционния фонд. Собствеността върху придобитото по тези договори се прехвърля безвъзмездно на органите отговорни за безопасността на движението по пътищата, като се прилага чл. 519, ал. 4. Възстановяване на суми, изплатени от бюрото Чл. 562. (1) Гаранционният фонд, когато е краен платец, възстановява от Фонда за незастраховани МПС на бюрото по чл. 507 суми, когато то в съответствие с международните договори, по които е страна, е заплатило обезщетения за вреди. (2) Гаранционният фонд възстановява от Фонда за незастраховани МПС на бюрото суми и когато в съответствие с международните договори, по които то е страна, е заплатило присъщите разходи по обработване на щети, причинени от пътнотранспортните произшествия по ал. 1, за които не е изплатено обезщетение. (3) Гаранционният фонд възстановява сумите по ал. 1 или 2 в 15-дневен срок от получаване на писмено искане от бюрото. След възстановяване на сумите бюрото предоставя на Гаранционния фонд документите, с които разполага, във връзка с изплатените от него суми. Задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите във връзка с моторни превозни средства на особен режим Чл. 563. (1) Моторни превозни средства на особен режим са моторните превозни средства - държавна собственост, в управление на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Държавна агенция „Национална сигурност”, Държавна агенция „Технически операции” и на други ведомства, данните за които съставляват класифицирана информация съгласно действащото законодателство. (2) Всяко ведомство, чиито моторни превозни средства са на особен режим, застрахова всичките си моторни превозни средства при един застраховател в рамките на съответния застрахователен период. Застрахователят прави вноската по чл. 555, т. 1 за всяко моторно превозно средство, включено в застраховката. (3) Застрахователят по ал. 2 отчита в Информационния център на Гаранционния фонд само номера на застрахователната полица, ведомството, чиито автомобили са застраховани, и регистрационния номер и/или номера на рамата на застрахованите моторни превозни средства. (4) Във връзка с отчитането по ал. 3 Гаранционният фонд създава необходимата организация и условия за защита на класифицираната информация и за спазване на изискванията на Закона за защита на класифицираната информация. (5) При разкриване на информация за моторни превозни средства на особен режим пред трети лица, в т. ч. при проверка за сключена застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите на интернет сайта на Гаранционния фонд, тези превозни средства се посочват като незастраховани, освен ако съответното ведомство по ал. 1 е указало на Гаранционния фонд друго. Претенция за обезщетения за вреди, причинени от моторни превозни средства на особен режим, се завежда пред Гаранционния фонд, освен ако съответното ведомство по ал. 1 е указало на Гаранционния фонд друго. Когато претенцията се урежда от Гаранционния фонд, той има право да получи от застрахователя пълния размер на платеното заедно с лихвата за забава от датата на писменото поискване. Глава петдесет и втора ОБЕЗПЕЧИТЕЛЕН ФОНД Финансиране на Обезпечителния фонд Чл. 564. (1) Средствата на Обезпечителния фонд по чл. 522, ал. 1, т. 2 се набират от: 1. годишни вноски на застрахователите, определени по реда на този кодекс; 2. доходи от инвестиране на средствата на Обезпечителния фонд; 3. получените от Обезпечителния фонд суми от имуществото на застрахователя в несъстоятелност в случаите на суброгация на Гаранционния фонд; 4. приходи от вземания по регресни искове; 5. други източници. (2) Всеки застраховател по чл. 521, ал. 1 прави годишна вноска в Обезпечителния фонд в размер, определен от комисията по предложение на Съвета на фонда, който размер е не по-малко от: 1. за всяко лице, застраховано по всеки договор за рискова застраховка по раздел I от приложение № 1, осигуряващ покритие в съответната година – по 0,70 лв.; 2. за всяко лице, застраховано по всички останали договори за застраховка по раздел I от приложение № 1, осигуряващи покритие в съответната година – по 1,00 лв., но не повече от 2 на сто от размера на дължимата годишна премия; 3. за всяко моторно превозно средство, във връзка с което е сключена застраховка по раздел II, буква „А”, т. 10.1 от приложение № 1, за съответната година – по 1,50 лв.; 4. за всяко място, без мястото на водача, за което е сключена задължителна застраховка „Злополука” на пътниците за съответната година – по 0,20 лв. (3) Застрахователите, включително клоновете на застрахователи от трета държава, превеждат дължимата годишна вноска в срок до 31 май на годината, следваща годината, за която се отнася вноската. (4) При неплащане на вноската в определения срок се начислява лихва за срока на забавата върху дължимата сума в размер на законната лихва. (5) Вноската по застраховка по раздел II, буква „А”, т. 10.1 от приложение № 1 се заплаща от застраховащия заедно със застрахователната премия или първата вноска от нея и се посочва на отделен ред в застрахователната полица. Вноската по останалите застраховки по ал. 2 се заплаща от застраховащия заедно със застрахователната премия или годишната вноска от нея и се посочва на отделен ред в застрахователната полица. Гарантирани от Обезпечителния фонд лица Чл. 565. (1) Обезпечителният фонд гарантира вземанията на всички лица по застраховките, определени в чл. 566, ал. 2. (2) В случай на прехвърляне на портфейл от договори по раздел I от приложение № 1 от квестори на застраховател по реда на чл. 600, ал. 2 комисията може с решение да задължи Гаранционния фонд да финансира недостиг на средства за покритие на технически резерви на застрахователя до гарантирания размер по чл. 566, ал. 2. Гарантирани от Обезпечителния фонд вземания към застраховател в несъстоятелност Чл. 566. (1) При условията на този кодекс се гарантират вземанията на лицата по чл. 565, ал. 1 при несъстоятелност на: 1. застраховател със седалище в Република България; 2. застраховател от трета държава, който е регистрирал клон по Търговския закон в Република България само за извършваната чрез клона дейност в страната. (2) Гарантират се всички застрахователни вземания по ал.1 на лицата по чл. 565, произтичащи от застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, задължителна застраховка „Злополука” на пътниците в средствата за обществен превоз и за застраховка по раздел I от приложение № 1, както следва: 1. по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, задължителна застраховка „Злополука” на пътниците в средствата за обществен превоз – в пълен размер до размера на минималната задължителна застрахователна сума, установена с този кодекс; 2. по застраховките по раздел I от приложение № 1 на едно лице в един застраховател независимо от броя на вземанията на оправомощеното лице и размера им - до 196 000 лв. (3) Вземанията за лихва за забава на застрахователя по изискуеми застрахователни вземания не се гарантират. (4) За целите на ал. 2 за застрахователни вземания се смятат вземанията по смисъла на чл. 603, ал. 3. (5) В случаите на плащане от страна на бюрото по чл. 507 вместо застраховател в несъстоятелност по чл. 566, ал. 1 в полза на лица по ал. 2 за събития, възникнали извън територията на Република България, за бюрото възниква вземане към Гаранционния фонд при условията и по реда на тази част. Изключения Чл. 567. (1) В случай на несъстоятелност на застраховател не се изплащат гарантирани застрахователни вземания по чл. 566, ал. 2 на: 1. лица, притежаващи акции, които им осигуряват 1 или повече от 1 на сто от гласовете в общото събрание на застрахователя; 2. членовете на управителните и контролните органи на застрахователя, на управителя на клона на застрахователя от трета държава, регистриран в Република България по Търговския закон, както и на други лица, които са били оправомощени да управляват или представляват застрахователя или клона на застрахователя от трета държава, регистриран в Република България по Търговския закон; 3. ръководителя и служителите във функцията за съответствие, функцията за вътрешен одит на застрахователя и на регистрираните одитори, избрани по установения в закона ред да заверят годишния отчет на застрахователя; 4. лица, които са свързани със застрахователя, на лица, които са участващи в застрахователя, и на лица, които са свързани с лица, участващи в застрахователя, както и на лица по т. 1-3 в такива лица; 5. лица, които са отговорни за неплатежоспособността на застрахователя или са се облагодетелствали от нея; 6. съпрузите, роднините по права и по съребрена линия до втора степен включително, на физически лица по т. 1-5. (2) Не се предоставя гаранция относно застрахователни вземания, възникнали или свързани със сделки и действия, представляващи изпиране на пари по смисъла на чл. 2 от Закона за мерките срещу изпирането на пари и финансиране на тероризъм по смисъла на Закона за мерките срещу финансирането на тероризма, ако деецът е осъден с влязла в сила присъда. (3) Обстоятелствата, обуславящи изключенията по ал. 1 и 2, се установяват към датата на решението на комисията за отнемане на издадения лиценз за извършване на застраховане. Функции на Гаранционния фонд във връзка с Обезпечителния фонд Чл. 568. Гаранционният фонд при условията и по реда на тази глава: 1. събира годишните вноски от застрахователите; 2. изплаща гарантираните размери на застрахователните вземания; 3. изплаща разноски, свързани с производство по несъстоятелност на застраховател; 4. закупува презастрахователно покритие на международния пазар за отговорностите си при несъстоятелност на застрахователи в съответствие с критерии, определени с решение на комисията. Условия и ред за плащане на суми по гарантираните застрахователни вземания Чл. 569. (1) От средствата на Обезпечителния фонд се изплащат задължения на съответния застраховател към ползвателите на застрахователни услуги по чл. 565 след влизане в сила на решението за обявяване несъстоятелността на застрахователя. (2) Гарантираните средства се изплащат от Обезпечителния фонд по банков път. (3) В срок до 15 дни от утвърждаване на списъка на приетите вземания Гаранционният фонд е длъжен да оповести най-малко в два централни ежедневника деня, от който оправомощените ползватели на застрахователни услуги могат да получават плащания от Обезпечителния фонд, както и банката, чрез която ще се извършват тези плащания. (4) Изплащането на суми от Обезпечителния фонд по безспорните застрахователни вземания започва не по-късно от 45 дни от датата на публикацията по ал. 3. За одобрени от съда последващи допълнително предявени и приети вземания срокът по изречение първо е 15 дни. (5) Когато гарантираното вземане е деноминирано в чуждестранна валута, на ползвателя на застрахователни услуги се изплаща левовата равностойност на гарантирания размер на вземането по курса на Българската народна банка в началния ден на изплащане на гаранцията по вземанията. (6) С размера на изплатените суми се намалява размерът на задълженията на съответния застраховател към ползвателите на застрахователни услуги. (7) За вземанията си над полученото от Обезпечителния фонд ползвателите на застрахователни услуги се удовлетворяват от имуществото на застрахователя в съответствие с този кодекс. Суброгация Чл. 570. (1) От датата на публикуване на окончателния списък на приетите вземания Гаранционният фонд встъпва в правата на ползвателите на застрахователни услуги към застрахователя до размера на гарантираните суми, независимо от датата, на която Гаранционният фонд е извършил плащания на всеки един от ползвателите на застрахователни услуги. (2) Гаранционният фонд не дължи лихви по гарантираните суми. Ограничение на рекламите Чл. 571. Застрахователите, обхванати от системата за гарантиране на застрахователни вземания, не могат да рекламират гарантиране на застрахователни вземания в размери над установените в тази част. Глава петдесет и трета ИНФОРМАЦИОНЕН ЦЕНТЪР НА ГАРАНЦИОННИЯ ФОНД Информационен център Чл. 572. (1) Гаранционният фонд изгражда и поддържа Информационен център, в който води електронни регистри на: 1. застрахователните полици по т. 10.1 от раздел II, буква „А” на приложение № 1, за сертификатите "Зелена карта", за договорите за гранична застраховка, като и за застрахователните полици по задължителна застраховка „Злополука“ на пътниците в средствата за обществен превоз; 2. предявените и изплатените претенции по застраховките по т. 3 и 10.1 от раздел II, буква „А” на приложение № 1, предявени пред застрахователите със седалище в Република България и пред застрахователите от трета държава, извършващи дейност чрез клон в Република България, както и предявените и изплатените претенции по застраховките по т. 10.1 от раздел II, буква „А” на приложение № 1, предявени пред застрахователите, които извършват дейност на територията на Република България посредством установяване или при условията на свободата на предоставяне на услуги; 3. моторните превозни средства, които обичайно се намират на територията на Република България; 4. застрахователите, предлагащи застраховка по т. 10.1 от раздел II, буква „А” на приложение № 1, включително тези, които извършват дейност на територията на Република България посредством установяване или при условията на свободата на предоставяне на услуги; 5. представителите за уреждане на претенции на: а) застрахователите, предлагащи задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, назначени за Република България от застрахователи със седалище в държава членка; б) застрахователите със седалище в Република България, назначени в държавите членки; 6. превозвачите, получили разрешение да извършват обществен превоз на пътници или товари; 7. застрахователите, предлагащи задължителна застраховка "Злополука" на пътниците в Република България, включително тези, които работят посредством установяване или при условията на свободата на предоставяне на услуги; 8. моторните превозни средства във всяка държава членка, които са освободени от задължението да сключват задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, както и органите, натоварени да изплащат обезщетение на лицата, увредени от такива автомобили; сведенията по тази точка се набавят по реда на чл. 573, ал. 4; 9. пътнотранспортните произшествия и за участниците в тях. (2) Срокът за съхраняване на информацията по ал. 1 е 50 години. (3) Достъпът до данните в Информационния център е регистриран. Всички заявки за достъп и трансакции за предоставяне на данни, съхранявани в Информационния център, се регистрират в автоматизиран журнал, съдържащ следните реквизити: 1. идентификатор на заявителя/получателя; 2. квалифициран времеви печат на трансакцията по заявяване/предоставяне на данни; 3. обхват на заявените/получените данни; 4. статус на трансакцията (изпълнена/отказана). (4) Съдържанието, обхватът и форматът на данните по ал. 1, редът за тяхното събиране, обработка, съхранение и защита и условията и редът за регистрация и предоставяне на достъп до тях, се определят със съвместна наредба на комисията, министъра на вътрешните работи и министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, като при изработването й се взема предвид и становището на Гаранционния фонд. (5) Гаранционният фонд предоставя информация по ал. 1 по повод на застрахователно събитие на правоимащите лица при условия и по ред, определени с този кодекс и с наредбата по ал. 4 (6) Застрахователите и бюрото по чл. 507 имат право на достъп до информацията, съхранявана от Гаранционния фонд при условия и по ред, определени в наредбата по ал. 4. (7) Комисията, Министерството на вътрешните работи и Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” имат право на пълен и безплатен достъп до информацията, съхранявана от Гаранционния фонд при условия и по ред, определени в наредбата по ал. 4. (8) При обработката на лични данни в Информационния център Гаранционният фонд прилага Закона за защита на личните данни. Разкриване на информация Чл. 573. (1) Гаранционният фонд е длъжен да предостави на увредените лица, както и на всички лица, участвали в пътнотранспортно произшествие, причинено от моторно превозно средство, във връзка с което има сключена застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, следната информация: 1. наименованието, седалището и адреса на управление на застрахователя; 2. номера на застрахователния договор; 3. името и адреса, съответно наименованието, седалището и адреса на управление на представителя за уреждане на претенции в държавата членка по пребиваване на увреденото лице. (2) Гаранционният фонд предоставя и сведения относно самоличността и адреса на собственика, обичайния водач или регистрирания държател на моторното превозно средство според документите за неговата регистрация, когато увреденото лице има законен интерес от тяхното получаване. (3) Гаранционният фонд предоставя на увреденото лице във връзка с правото му да получи обезщетение по застраховка "Злополука" на пътниците в средствата за обществен превоз наименованието, седалището и адреса на управление на застрахователя и номера на сключения застрахователен договор, както и сведения за наименованието, седалището и адреса на управление на превозвача, когато увреденото лице има законен интерес от тяхното получаване. (4) За целите на Информационния център във връзка с предоставянето на информацията по ал. 1 относно застрахователни договори, сключени извън Република България, или във връзка с моторни превозни средства, които обичайно се намират извън Република България, Гаранционният фонд изисква необходимите данни от информационните центрове в държавите членки. При искане от страна на информационните центрове в държавите членки Гаранционният фонд чрез Информационния център е длъжен да предоставя информация от регистъра. (5) Когато Информационният център на Гаранционния фонд не разполага с информация за самоличността или адреса на лицата по ал. 2, съответно за наименованието, седалището или адреса на управление на лицата по ал. 3, той я получава въз основа на писмено искане от застрахователя, който е сключил съответния застрахователен договор, или от компетентния държавен орган, който поддържа регистрите на собствениците на моторни превозни средства или на превозвачите, или от друг орган, който разполага със съответните данни. (6) За предоставянето на информацията по ал. 1, 2 или 3 увреденото лице посочва в искането си точните дата и място на настъпване на застрахователното събитие и регистрационния номер на превозното средство, както и други сведения за неговото установяване, ако такива са му известни. (7) Гаранционният фонд предоставя информацията по този член, с която разполага, не по-късно от три дни след получаване на писменото запитване от увреденото лице. За информацията по ал. 5 срокът може да се удължи, като не може да бъде по-дълъг от 15 дни след получаване на писменото запитване от увреденото лице. Информацията се предоставя безплатно. (8) Правото на достъп до информацията на правоимащите лица по ал. 1 и 3 се гарантира за период от 7 години от датата на застрахователното събитие. (9) Гаранционният фонд чрез Информационния център предоставя на информационните центрове на страните членки данни за представителите за уреждане на претенции на застрахователите по чл. 572, ал. 1, т. 5, буква „б“. Гаранционният фонд чрез Информационния център изисква от информационните центрове на държавите членки данни за представителите за уреждане на претенции на застрахователите по чл. 572, ал. 1, т. 5, буква „а“. Предоставяне на информация на Гаранционния фонд за целите на Информационния център Чл. 574. Информацията по чл. 572, ал. 1 се предоставя, както следва: 1. по т. 1 - от застрахователите със седалище в Република България – за всички сключени договори по застраховката, включително за дейността им при условията на право на установяване и свобода на предоставяне на услуги, и от застрахователите, които извършват дейност на територията на Република България посредством установяване или при условията на свободата на предоставяне на услуги, както и от застрахователите от трета държава, които извършват дейност в страната посредством клон по Търговския закон – за дейността им на територията на Република България; 2. по т. 2 - за предявените и изплатените претенции по т. 10.1 от раздел II, буква „А” на приложение № 1 - от застрахователите със седалище в Република България, за всички договори по застраховката, включително за дейността им при условията на право на установяване и свобода на предоставяне на услуги, и от застрахователите от държави членки, извършващи дейност в страната посредством правото на установяване или при условията на свободата на предоставяне на услуги, както и от застрахователите от трета държава, които извършват дейност в страната посредством клон по Търговския закон – за дейността им на територията на Република България; 3. по т. 2 - за предявените и изплатените претенции по т. 3 от раздел II, буква „А” на приложение № 1 – от застрахователите със седалище в Република България за всички договори по застраховката, включително за дейността им при условията на право на установяване и свобода на предоставяне на услуги, както и от застрахователите от трета държава, които извършват дейност в страната посредством клон по Търговския закон – за дейността им на територията на Република България; 4. по т. 3 - от Министерството на вътрешните работи; 5. по т. 4 и 7 - от комисията; 6. по т. 5, буква „а” и т. 8 - от информационните центрове на другите държави членки съгласно чл. 573; 7. по т. 5, буква „б” - от застрахователите със седалище в Република България, както и от застрахователите от трета държава, които извършват дейност в страната посредством клон по Търговския закон; 8. по т. 6 - от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“; 9. по т. 9 - от Министерството на вътрешните работи и от застрахователите със седалище в Република България и от трета държава, извършващи дейност чрез клон в Република България, както и от застрахователите, които сключват на територията на Република България посредством установяване или при условията на свободата на предоставяне на услуги застраховка по т. 10.1 от раздел II, буква „А” на приложение № 1 - за пътнотранспортните произшествия със застраховано от тях моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България. Обмен на информация и взаимодействие на Информационния център с компетентните държавни органи Чл. 575. (1) Информационният център обменя информация с компетентните държавни органи, които: 1. регистрират моторните превозни средства в Република България; 2. осъществяват контрол по Закона за движение по пътищата; 3. осъществяват контрол върху лицата, извършващи периодичен преглед за техническата изправност на пътни превозни средства; 4. осъществяват контрол върху обществения превоз на пътници и товари.
1. автоматизирано въвеждане във водените регистри по чл. 572 с данни от първични администратори на данни; 2. автоматизирано съпоставяне и валидиране на данни, предоставени на Информационния център от субекти извън органите по ал. 1, с данни, предоставени от първични администратори на данни; 3. осъществяване на функциите на бюрото по чл. 515; 4. осъществяване на функциите на Гаранционния фонд по чл. 520, т. 4
5. превенция и разследване на престъпления от компетентните държавни органи. (3) Министерството на вътрешните работи предоставя на Информационния център данни за: 1. моторните превозни средства, регистрирани в Република България, с информация за: а) регистрационен номер; б) вид на регистрацията – постоянна, временна, транзитна; в) срок на валидност на регистрацията; г) идентификационен номер на моторното превозно средство – номера на рамата (шаси); д) марка (модел), тип на моторното превозното средство, цвят, маса; е) тип на двигател, обем на двигател, номер на двигател, максимална мощност на двигателя; ж) брой места; з) дата на първа регистрация; и) името/наименованието, ЕГН/ЛНЧ/ЕИК/съдебна регистрация и адреса/адреса на управление на собственика на моторното превозно средство съгласно свидетелството за регистрация; к) името/наименованието, ЕГН/ЛНЧ/ЕИК/съдебна регистрация и адреса/адреса на управление на ползвателя на моторното превозно средство съгласно свидетелството за регистрация; л) дата на спиране от движение; м) дата на прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство; н) дата на снемане на отчет на моторното превозно средство; о) наложени ограничения от компетентни държавни органи или от органи на съдебната власт; 2. временни табели с регистрационен номер, предоставени на търговци, извършващи внос и продажба на моторни превозни средства, с информация за: а) регистрационен номер; б) срок на валидност на регистрационния номер; в) името/наименованието, ЕГН/ЛНЧ/ЕИК/съдебна регистрация и адреса/адреса на управление на търговеца; г) дата на връщане на табелата; д) дата на прекратяване на регистрацията; 3. данни при условията и по реда на наредбата по чл. 125а, ал. 2 от Закона за движението по пътищата за регистрираните пътнотранспортни произшествия и за участниците в тях, включително информацията за застраховките според документите, представени от водачите на моторните превозни средства.
1. регистрираните обществени превозвачи на пътници и товари с информация за: а) ЕИК и наименование на превозвача; б) адрес на управление и други адреси за контакт на превозвача; в) дата на регистрация на превозвача; г) дата на прекратяване на регистрацията на превозвача; 2. датата на периодичен преглед за техническата изправност на моторните превозни средства. (5) Информационният център предоставя на Министерството на вътрешните работи данни при условията и по реда на наредбата по чл. 125а, ал. 2 от Закона за движението по пътищата за причинените пътнотранспортни произшествия и за участниците в тях, които са документирани с двустранни протоколи и за които е уведомен към края на предходния работен ден. (6) Информационният център предоставя на Министерството на вътрешните работи данни за действащите и прекратените застрахователни договори по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. (7) Информационният център предоставя на Изпълнителната агенция „Автомобилна администрация“ данни за действащите и прекратените застрахователни договори по задължителна застраховка "Злополука" на пътниците и за действащите и прекратените застрахователни договори по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. (8) Обменът на данните по ал. 3-7 се извършва по електронен път, в реално време, чрез автоматизирани интерфейси между информационните системи на органите по ал. 1, при спазване на правилата за оперативна съвместимост и информационна сигурност. (9) Условията, редът и начините за обмен на информация, форматите на данните и използваните класификатори, както и взаимодействието между Информационния център, държавните органи и други субекти, имащи законен интерес, се определят в наредбата по чл. 572, ал. 4. (10) Информационният център уведомява собствениците на моторни превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка. (11) Компетентните органи по ал. 1 предприемат мерки за спиране от движение на моторните превозни средства или на средствата за обществен превоз на пътници и/или за налагане на съответните административни наказания, когато не е била сключена задължителна застраховка. (12) Данните от Информационния център - до доказване на противното, удостоверяват застрахователя, номера на договора за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или "Злополука" на пътниците, началната и крайната дата на покритието, регистрационния номер и номер на рама (шаси) на моторното превозно средство. Информационна система Чл. 576. (1) Гаранционният фонд изгражда и поддържа електронна информационна система за целите на чл. 572, както и за оценка, управление и контрол на риска, в т.ч. за издаване на полици и предоставяне на електронни административни услуги. (2) Изграждането и поддържането на информационната система по ал. 1 се извършва въз основа на следните принципи: 1. гарантиране на актуалност и точност на подаваните и съхраняваните данни; 2. осигуряване на подходяща среда за обмен на данни; 3. гарантиране на регламентиран и контролиран достъп до данните в електронната информационна система при спазване изискванията на закона, и 4. осигуряване на оперативна съвместимост и информационна сигурност. (3) Събирането и съхраняването на информацията по ал. 1, както и достъпът на застрахователите до нея се уреждат с наредбата по чл. 572, ал. 4 и с правилника на Гаранционния фонд. (4) Информационната система по ал. 1 включва и данни за възможно коригиране на застрахователната премия в зависимост от поведението на водача при движение по пътищата и/или причинените щети (система „бонус-малус”), като общи изисквания към всички застрахователи за коригиране на застрахователната премия могат да се определят с наредба на комисията. (5) Информационната система поддържа автоматизиран интерфейс за предоставяне на информация за повторна употреба в машинно четим формат, отговарящ на официален отворен стандарт, по ред, предвиден в закон. Предложение от н. п. Д. Савеклиева, Т. Георгиева и К. Попова: В чл. 576, ал. 4 се изменя така: „(4) Информационната система по ал. 1 включва и данни за възможно коригиране на застрахователната премия в зависимост от поведението на водача при движение по пътищата и/или причинените щети (система „бонус-малус”).” Част шеста ЗАСТРАХОВАТЕЛЕН НАДЗОР Глава петдесет и четвърта ТЕКУЩ НАДЗОР Обхват на текущия надзор Чл. 577. (1) Текущият надзор върху застрахователите и презастрахователите със седалище в Република България се осъществява от комисията и от заместник-председателя - за цялостната им дейност, извършвана в Република България. Надзорът върху финансовото състояние по чл. 579 се осъществява от комисията и от заместник-председателя и за дейността им, извършвана в рамките на държавите членки при условията на правото на установяване или на свободата на предоставяне на услуги. (2) Текущият надзор на застрахователите от държави членки, които извършват дейност в Република България при условията на правото на установяване и на свободата на предоставяне на услуги, се осъществява от комисията и от заместник-председателя - за дейността им в страната, с изключение на надзора върху финансовото им състояние по смисъла на чл. 579, който се осъществява от компетентните органи на държавата членка по седалището им. (3) Текущият надзор върху застрахователите от трета държава, които извършват дейност в Република България чрез клон, се осъществява от комисията и от заместник-председателя - за цялостната им дейност в страната. Когато при условията на чл. 62, ал. 3 са били избрани компетентните надзорни органи по този кодекс, текущият надзор се осъществява по реда на ал. 1, а когато са били избрани органите на друга държава членка, текущият надзор се осъществява по реда на ал. 2. (4) Заместник-председателят осъществява текущ надзор върху цялостната дейност на застрахователните посредници с постоянно пребиваване или със седалище в Република България, следи за постоянното спазване на условията за извършване на дейността им и предприема мерките по този кодекс за отстраняване на констатираните нарушения. Общи принципи на надзора Чл. 578. (1) Надзорът върху застрахователите по чл. 577, ал. 1 и 3 се основава на текуща оценка на рисковете, на които са изложени, и е ориентиран в перспектива. Комисията и заместник-председателят упражняват постоянен надзор върху дейността на застрахователите и презастрахователите и, когато е приложимо, на застрахователните холдинги и на застрахователните холдинги със смесена дейност, за да установят дали дейността ми се осъществява по надежден и сигурен начин и дали се спазват изискванията на този кодекс, на регламентите на Европейската комисия, издадени във връзка с прилагането на Директива 2009/138/ЕО, както и на другите актове по прилагането. (2) Застрахователният надзор включва подходяща комбинация от дистанционни дейности и проверки на място. (3) Нормативната уредба по ал. 1 се прилага по начин, съответстващ на естеството, мащаба и сложността на риска, характерен за дейността на съответния застраховател или презастраховател. (4) Комисията и заместник-председателят осъществяват надзор върху разпространението на застрахователните продукти и върху уреждането на застрахователни претенции за спазване на изискванията по този кодекс и на други приложими актове на компетентните органи на Европейския съюз в тази област. Надзор върху финансовото състояние Чл. 579. (1) Надзорът върху финансовото състояние включва контрол по отношение на цялостната дейност на застрахователя или презастрахователя, върху неговата платежоспособност, образуваните технически резерви, активите, които служат за покритието им, и допустимите собствени средства в съответствие с разпоредбите на част втора, дял трети и дял четвърти. (2) Надзорът по ал. 1 включва и надзора върху техническите ресурси за непосредствено предоставяне на помощ при пътуване от застрахователи, получили лиценз по т. 18 от раздел II, буква "А" на приложение № 1. При извършване на проверка на техническите ресурси по изречение първо министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията, министърът на здравеопазването и други компетентни органи са длъжни да оказват съдействие на комисията и на заместник-председателя. (3) При осъществяване на надзора по ал. 1 комисията, след като предварително уведоми за това компетентния орган на държавата членка на клона, може да извършва проверки на място, самостоятелно или съвместно с този орган. (4) Компетентен орган на държава членка може, след като предварително е уведомил за това комисията, да извършва проверки на място в клонове на застрахователи или презастрахователи със седалище в пределите на неговата национална юрисдикция, установени на територията на Република България. Комисията може да изпрати представител за участие в проверката. (5) Когато комисията бъде практически възпрепятствана да извърши проверката по ал. 3, тя може да се обърне за съдействие към Европейския орган по реда на чл. 19, параграфи 1-3 и параграф 6 от регламент (ЕС) №1094/2010. (6) Европейският орган има право да участва в проверки, извършвани съвместно от комисията и от компетентни органи от друга държава членка. Правомощия на компетентните органи Чл. 580. (1) При осъществяването на текущия надзор се прилагат чл. 18 и 19 от Закона за Комисията за финансов надзор. (2) Застрахователите и презастрахователите със седалище в държава членка са длъжни да представят на комисията и на заместник-председателя документите и сведенията, необходими за извършването на надзора по чл. 577, ал. 2. (3) Комисията и заместник-председателят публикуват годишните и периодичните финансови отчети на застрахователите и презастрахователите, приложените принудителни административни мерки, когато това е предвидено в този кодекс или в пряко приложимото законодателство на Европейския съюз, както и наложените административни наказания при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 30, ал. 2 от Закона за Комисията за финансов надзор. (4) Заместник-председателят не може да забрани сключването на презастрахователен договор или ретроцесионен договор с презастраховател, лицензиран по този кодекс, или с презастраховател от друга държава членка, съответно със застраховател, лицензиран по този кодекс, или със застраховател от друга държава членка на основания, непосредствено свързани с финансовата стабилност на презастрахователя, съответно на застрахователя. Уведомяване Чл. 581. В случаите, когато комисията прецени, че застраховател, съответно презастраховател, със седалище в друга държава членка, покриващ рискове на територията на Република България при условията на правото на установяване или на свободата на предоставяне на услуги, с дейността си застрашава финансовата си стабилност, тя уведомява за това компетентния орган на държавата членка по произход на застрахователя. Оповестяване на информация във връзка със застрахователния надзор и предоставяне на информация на Европейския орган Чл. 582. (1) Комисията оповестява следната информация във връзка със застрахователния надзор: 1. текстовете на законовите, подзаконовите и административните актове и указанията от нормативната уредба в областта на застраховането; 2. общите критерии и методи, включително инструментите, разработвани в съответствие с чл. 584, използвани в рамките на процеса на надзорен преглед; 3. агрегирани статистически данни за ключовите аспекти от прилагането на надзорната нормативна уредба, определени с регламент на Европейската комисия; 4. начина, по който се прилагат опциите, предвидени в Директива 2009/138/ЕО; 5. целите на надзора и неговите основни функции и дейности. (2) Оповестяването по ал. 1 е в такъв обем, за да даде възможност за сравнение на подходите на надзор, приети от надзорните органи на различните държави членки. (3) Оповестяването се изготвя във формат, определен с регламент на Европейската комисия, и се актуализира редовно. Информацията, посочена в ал. 1, се публикува на сайта на комисията в интернет. (4) Комисията предоставя на Европейския орган информацията по чл. 52, параграф 1 от Директива 2009/138/ЕО. (5) Комисията информира Европейската комисия и Европейския орган за броя и вида на случаите: 1. на отказ за изпращане на нотификация на местни застрахователи за извършване на дейност при правото на установяване или свободата за предоставяне на услуги в друга държава членка; 2. принудителни мерки или административни наказания, приложени спрямо застрахователи от други държави членки, извършващи дейност в страната при правото на установяване или свободата за предоставяне на услуги.
1. оценката на качествените изисквания по отношение на системата на управление на застрахователя или презастрахователя, и 2. оценката на рисковете, пред които съответното лице е изправено или може да се изправи, и 3. оценката на способността на застрахователя или презастрахователя да оценява рисковете по т. 2, като се вземат предвид обстоятелствата, при които извършва дейността си. (3) Заместник-председателят извършва надзорен преглед за спазване на изискванията към: 1. системата на управление, включително собствената оценка на риска и платежоспособността; 2. техническите резерви; 3. капиталовото изискване на платежоспособност, съответно границата за платежоспособност и минималното капиталово изискване, съответно минималния гаранционен капитал; 4. правилата за инвестиране; 5. качеството и количеството на собствените средства; 6. цялостния или частичния вътрешен модел, включително дали тези изисквания се спазват непрекъснато, когато застрахователят или презастрахователят използва такъв модел.
1. когато прецени, че рисковият профил на застрахователя или презастрахователя се отклонява значително от допусканията, стоящи в основата на капиталовото изискване за платежоспособност, изчислено посредством използване на стандартната формула, и: а) изискването за използване на вътрешен модел съгласно чл. 190 е нецелесъобразно или се е оказало неефективно, или б) за времето, докато се разработва цялостен или частичен вътрешен модел по силата на чл. 190; 2. когато прецени, че рисковият профил на застрахователя или презастрахователя се отклонява значително от допусканията, стоящи в основата на капиталовото изискване за платежоспособност, изчислено посредством използване на цялостен или частичен вътрешен модел, тъй като някои количествено измерими рискове са обхванати в незадоволителна степен и адаптирането на модела за по-добро отразяване на дадения рисков профил е било неуспешно в рамките на разумен срок; 3. когато прецени, че системата на управление на застрахователя или презастрахователя се отклонява значително от стандартите по чл. 76-79 и чл. 86-100 и тези отклонения възпрепятстват предприятието при подходящото определяне, измерване, наблюдение, управление и отчитане на рисковете, на които то е или би могло да бъде изложено, а прилагането на други мерки само по себе си е малко вероятно да доведе до необходимото отстраняване на недостатъците в рамките на подходящ срок; 4. когато застрахователят или презастрахователят прилага изравнителна корекция, корекция за променливост или преходните мерки по § 12 и 13 от Преходните и заключителните разпоредби и заместник-председателят прецени, че рисковият му профил се отклонява значително от допусканията, стоящи в основата на тези корекции и преходни мерки. (2) В случаите по ал. 1, т. 1 и 2 добавеният капитал се изчислява така, че лицето да спазва изискванията по чл. 170, ал. 3. В случаите по ал. 1, т. 3 добавеният капитал трябва да е пропорционален на съществените рискове, произтичащи от недостатъците, които дават основание за решението за неговото добавяне. В случаите по ал. 1, т. 4 добавеният капитал трябва да е пропорционален на съществените рискове, произтичащи от констатираните отклонения. (3) В случаите по ал. 1, т. 2 и 3 заместник-председателят и комисията вземат всички мерки спрямо застрахователя или презастрахователя, за да се гарантира отстраняване на предпоставките, довели до налагане на добавянето на капитал. (4) Заместник-председателят преразглежда добавения капитал най-малко веднъж годишно и го отменя, когато застрахователят или презастрахователят е отстранил предпоставките за неговото налагане. (5) Капиталовото изискване за платежоспособност, включващо наложения добавен капитал, заменя неадекватното капиталово изискване за платежоспособност. За целите на изчисляването на добавката за риск, когато тя се изчислява поотделно, капиталовото изискване за платежоспособност се взема предвид без добавения капитал, наложен по ал. 1, т. 3. (6) Допълнителните условия и редът за налагане и отмяна на добавения капитал, както и методологии за неговото изчисляване се определят с регламенти на Европейската комисия. Обмен на информация с компетентни органи Чл. 586. (1) Комисията и заместник-председателят вземат становището на компетентните органи, осъществяващи застрахователния надзор в друга държава членка, преди издаването на лиценз на застраховател или презастраховател: 1. чието предприятие майка е застраховател или презастраховател, лицензиран в тази държава членка; 2. чието предприятие майка има дъщерно дружество, което е застраховател или презастраховател, лицензиран в тази държава членка; 3. който се контролира от друго физическо или юридическо лице, което упражнява контрол върху застраховател или презастраховател, лицензиран в тази държава членка. (2) Комисията и заместник-председателят вземат становището на Българската народна банка и на органите, осъществяващи банков надзор в друга държава членка, преди издаването на лиценз на застраховател или презастраховател: 1. чието предприятие майка е кредитна институция, лицензирана в Република България или в другата държава членка; 2. чието предприятие майка има дъщерно дружество, което е кредитна институция, лицензирана в Република България или в другата държава членка, или 3. който се контролира от друго юридическо или физическо лице, което упражнява контрол върху кредитна институция, лицензирана в Република България или в другата държава членка. (3) Комисията и заместник-председателят вземат становището на компетентните органи, осъществяващи надзора върху инвестиционните посредници в държавите членки, преди издаването на лиценз на застраховател или презастраховател: 1. чието предприятие майка е инвестиционен посредник, лицензиран в другата държава членка; 2. чието предприятие майка има дъщерно дружество, което е инвестиционен посредник, лицензиран в другата държава членка, или 3. който се контролира от друго юридическо или физическо лице, което упражнява контрол върху инвестиционен посредник, лицензиран в другата държава членка. (4) Комисията и заместник-председателят предоставят по искане на компетентните органи по ал. 1-3 становище в случаите, когато застраховател или презастраховател със седалище в Република България, или физическо или юридическо лице, контролиращо застраховател или презастраховател със седалище в Република България, упражнява контрол върху застраховател или презастраховател, банка или инвестиционен посредник, подлежащи на надзора на тези органи. (5) Обмен на информацията по реда на ал. 1, 2 и 3 се извършва при преценка на пригодността на акционерите, както и на квалификацията и надеждността на членовете на управителните и контролните органи, другите лица, които управляват или представляват застрахователя или презастрахователя, или осъществяват ключови функции и свързани с управлението на друго предприятие в рамките на групата. Тази информация се предоставя както за целите на производствата по издаване на лиценз или за придобиване на квалифицирано участие, така и във връзка с текущия надзор, осъществяван върху дейността на тези дружества. (6) Когато застраховател или презастраховател със седалище в Република България е пряко или непряко свързан със застраховател или презастраховател със седалище в държава членка или тези застрахователи или презастрахователи имат общо участващо предприятие, комисията и заместник-председателят обменят с компетентните органи в такава държава всякаква информация, която е от значение за надзора върху застрахователите и презастрахователите, които са част от група. Информацията се предоставя по искане на заинтересованата страна, както и служебно, когато се направи преценка, че информацията е съществена за съответния надзорен орган. (7) Комисията и заместник-председателят обменят с компетентните органи, осъществяващи застрахователен надзор в държавите членки, и други документи и информация за нуждите на надзора върху застрахователите и презастрахователите. (8) Комисията и заместник-председателят обменят с компетентните органи на другите държави членки всяка необходима информация за осъществяване на надзор върху дейността на застрахователните посредници. Надзор върху общите условия Чл. 587. Застрахователите със седалище в Република България, клоновете на застрахователи от трети държави, лицензирани в Република България, и застрахователите от други държави членки, извършващи дейност в страната при условията на правото на установяване или на свободата на предоставяне на услуги, са длъжни по разпореждане на заместник-председателя да представят общите си условия. Заместник-председателят разпорежда тяхната промяна, когато се установят отклонения от разпоредбите на нормативен акт. Глава петдесет и пета ПРИНУДИТЕЛНИ АДМИНИСТРАТИВНИ МЕРКИ Каталог: pub pub -> Румен петров владимиров академична длъжност: професор Научно степен: доктор Образование pub -> Съдържание pub -> Съдържание уводни думи pub -> Към общия бюджет за 2013 Г. Разходна част на бюджета по раздели раздел III — Комисия Раздел IV — Съд на Европейския съюз pub -> Азбучен списък на преподавателите Изтегляне 6.79 Mb. Сподели с приятели:
|