Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я четиридесет и трето народно събрание комисия по икономическа политика и туризъм д о к л а д относно : проект на Кодекс



страница1/28
Дата11.01.2018
Размер6.79 Mb.
#44439
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   28
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ
Д О К Л А Д
Относно: проект на Кодекс за застраховането, № 502-01-75, внесен от Министерски съвет на 2 септември 2015 г., приет на първо гласуване на 7 октомври 2015 г.
Проект!

Второ гласуване

К О Д Е К С

за застраховането

Част първа

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ


Глава първа

ПРЕДМЕТ. ЦЕЛИ. ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ

Предмет и приложно поле

Чл. 1. (1) Този кодекс урежда:

1. дейността по застраховане и презастраховане;

2. дейността по застрахователно и презастрахователно посредничество;

3. условията за започване, извършване и прекратяване на дейностите по т. 1 и 2;

4. правилата за разпространение на застрахователни продукти и за уреждане на застрахователни претенции;

5. застрахователния договор;

6. задължителното застраховане;

7. оздравяване, ликвидация и несъстоятелност на застраховател или на презастраховател;

8. застрахователния надзор.

(2) Разпоредбите на този кодекс не се прилагат за дейността по допълнително социално осигуряване, доколкото друго не е предвидено в закон.

(3) Разпоредбите на този кодекс, с изключение на част четвърта, не се прилагат за дейността по експортно кредитно застраховане, която се извършва от Българската агенция за експортно застраховане, когато то се извършва за сметка на държавата или се гарантира от нея, или при което застрахователят е държавата.

(4) Разпоредбите на този кодекс не се прилагат за дейност по оказване на помощ при пътуване (асистанс), която отговаря едновременно на следните условия:

1. помощта се оказва от лице със седалище в Република България, което не е застраховател;

2. помощта се оказва в случай на произшествие или техническа повреда на пътно превозно средство, когато произшествието или техническата повреда са настъпили на територията на Република България;

3. отговорността за оказване на помощ е ограничена до следните дейности:

а) ремонт на техническата повреда на място, за който предприятието, предоставящо покритието, използва предимно собствен персонал и оборудване;

б) транспортиране на превозното средство до най-близкото или най-подходящото място, където може да се извърши ремонт със или без отвеждане, обикновено със същото средство за оказване на помощ, на водача и на пътниците до най-близкото място, откъдето могат да продължат пътуването си с друго превозно средство, и

в) отвеждане на превозното средство заедно със или без водача и пътниците до местоживеенето им или до началната или крайната точка на пътуването в рамките на Република България.

(5) В случаите по ал. 4, т. 3, букви „а” и „б” условието, че произшествието или техническата повреда трябва да са настъпили на територията на Република България, не се прилага, когато потребителят членува в предоставящата покритие организация на територията на Република България и отстраняването на техническата повреда или извозването на превозното средство се извършва от подобна организация в друга държава въз основа на споразумение на основата на взаимност с българската организация само при представяне на членска карта без заплащане на никаква допълнителна премия.

(6) Разпоредбите на този кодекс не се прилагат за презастраховане, което се извършва или изцяло се гарантира от държавата, по причини на съществен обществен интерес, в качеството на презастраховател от последна инстанция, включително при обстоятелства, когато тази функция е необходима поради ситуация на пазара, в която не е възможно да се получи адекватно търговско покритие.

Цели

Чл. 2. (1) Целите на този кодекс са:

1. осигуряване защита на интересите на ползвателите на застрахователни услуги, и

2. създаване на условия за развитието на стабилен, прозрачен и ефективен застрахователен пазар.

(2) По смисъла на този кодекс „ползвател на застрахователни услуги” е застраховащият, застрахованият, третото ползващо се лице, третото увредено лице, другите лица, за които са възникнали права по застрахователен договор, както и физическото или юридическото лице, което проявява интерес да се ползва от услугите, предоставяни от застраховател или от застрахователен посредник във връзка с предмета му на дейност, независимо дали има качеството потребител по смисъла на Закона за защита на потребителите.

(3) При осъществяване на своите функции Комисията за финансов надзор, наричана по-нататък „комисията”, и нейният заместник-председател, ръководещ управление „Застрахователен надзор”, наричан по-нататък „заместник-председателя”, отчитат потенциалното въздействие на своите решения върху стабилността на съответните финансови системи в Европейския съюз, по-специално в неотложни ситуации, като вземат предвид наличната в съответния момент информация. В моменти на изключителни движения на финансовите пазари надзорните органи отчитат потенциалните проциклични ефекти на своите действия.
Застраховане

Чл. 3. (1) Застраховането е дейност по осигуряване на застрахователно покритие на рискове по силата на договор, изразяващо се в набиране и разходване на средства, предназначени за изплащане на обезщетения и други парични суми при настъпване на събития или сбъдване на условия, предвидени в договор или в закон, както и в пряко свързаните с това дейности, включително:

1. оценка на застрахователния риск;

2. определяне на застрахователната премия;

3. установяване на настъпило застрахователно събитие;

4. определяне размера на причинените вреди;

5. управление на активите на застрахователя;

6. прехвърляне на всички или на част от застрахователните рискове, покрити от застраховател, на презастраховател или на друг застраховател (пасивно презастраховане);

7. предоставяне от застрахователя на услуги по застраховка "Помощ при пътуване" по раздел II, буква "А", т. 18 от приложение № 1 чрез наети от него лица и със собствени технически средства.



(2) Извършване на дейност по застраховане в Република България означава покриване на рискове, разположени в Република България.
Презастраховане

Чл. 4. Презастраховането е дейност по поемане по силата на презастрахователен договор на всички или на част от рисковете, покрити от застраховател или от друг презастраховател, срещу отстъпване на застрахователна премия (активно презастраховане) и пряко свързаните с това дейности.
Застрахователно и презастрахователно посредничество

Чл. 5. (1) Застрахователно и презастрахователно посредничество е извършване на дейностите по представяне, предлагане или друга подготвителна работа за сключване на застрахователни и презастрахователни договори или по сключване на такива договори, или по съдействие за обслужването и изпълнението на такива договори, включително при настъпването на застрахователно събитие.

(2) Не е застрахователно или презастрахователно посредничество:

1. извършването на дейностите по ал. 1 от застраховател, съответно от презастраховател, или от негови служители;

2. инцидентното предоставяне на информация при извършването на друга професионална дейност, чийто предмет не е съдействие на ползватели на застрахователни услуги, при подготовката, сключването или изпълнението на застрахователни, съответно презастрахователни договори;

3. извършването по занятие на дейност по уреждане на претенции от името на застраховател, и

4. извършването на дейност по изготвянето на експертни оценки във връзка с уреждането на застрахователни претенции.
Доброволност на застраховането и застрахователното посредничество

Чл. 6. (1) Застраховането и застрахователното посредничество се извършват на принципа на доброволност.

(2) Задължително застраховане се установява със закон или с международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България.
Застрахователен надзор

Чл. 7. Регулирането и надзорът върху дейностите по чл. 1, ал. 1 се извършват от комисията, както и от заместник-председателя.
Език

Чл. 8. (1) Езикът, на който се извършва застраховането и застрахователното посредничество в Република България, е българският. Общите условия, потребителската информация и другите документи, които застрахователите и застрахователните посредници предоставят на ползвателите на застрахователни услуги, се изготвят на български език. По искане на ползвателя на застрахователни услуги в отношенията със застрахователя може да се използва и друг език.

(2) Езикът, на който се осъществява застрахователният надзор в Република България, е българският. В конкретни случаи комисията и заместник-председателят може да обменят информация, включително отчетна, с органи на Европейския съюз, органи от други държави членки, застрахователи, презастрахователи и застрахователни посредници на друг от официалните езици на Европейския съюз.
Прилагане на правилата на международни договори и практиката на Европейския орган по застраховане и професионално пенсионно осигуряване
Чл. 9. (1) Когато с международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България, съответно за Европейския съюз, при упражняване на неговата международна договорна правосубектност са предвидени различни правила относно дейностите по чл. 1, ал. 1, се прилагат тези правила.

(2) Комисията приема решения, указания или практики във връзка с прилагането на международните договори по ал. 1, когато това е необходимо за целите на добрата надзорна практика или за въвеждане изискванията на препоръки по смисъла на Договора за функционирането на Европейския съюз на компетентните институции на Европейския съюз.

(3) Комисията и заместник-председателят могат да прилагат:

1. актовете на Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (наричан по-нататък „Европейският орган”), създаден съгласно Регламент (ЕС) № 1094/2010 на Европейския Парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 година за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване), за изменение на Решение № 716/2009/ЕО и за отмяна на Решение 2009/79/ЕО на Комисията” (OB, L 331 от 2010 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 1094/2010”, и

2. протоколите и другите документи, приети в рамките на Комитета на европейските застрахователни и пенсионноосигурителни надзори.

(4) Когато Европейският орган е приел насока или препоръка по смисъла на чл. 16 от Регламент (ЕС) № 1094/2010, комисията може да приема решения, указания или практики във връзка с прилагането на насоката или препоръката, когато това е необходимо за въвеждането на изискванията и за добрата надзорна практика.
Реклама

Чл. 10. Застрахователите, презастрахователите и застрахователните посредници, които имат право да извършват дейност в Република България, могат да рекламират своите услуги чрез всички средства за масова информация в страната при спазване на правилата, установени в защита на обществения ред.
Общи условия, тарифи и други документи, използвани в отношенията с ползвателите

Чл. 11. (1) Не се допуска изискването на предварително одобрение или системно уведомяване за общи условия по застрахователните договори, тарифните ставки на премиите или образци на бланки и други печатни документи, които един застраховател възнамерява да използва в сделките си с ползвателите.

(2) Компетентните органи в Република България могат да изискват несистемно уведомяване за общите условия на застрахователния договор и други документи само за целите на проверката за спазването на националните разпоредби, отнасящи се до застрахователните договори. Тези изисквания не може да представляват предварително условие за упражняването на дейност от застраховател.

(3) По задължителни застраховки заместник-председателят може да изисква от застрахователите да го уведомяват за общите условия по тези застраховки преди тяхното разпространение.

(4) Не се допуска запазване или въвеждане на задължение за предварително уведомяване или одобрение за предложени увеличения на тарифните ставки на премиите, освен като част от общите системи за контрол на цените в държавата.

(5) По застраховките по раздел I от приложение № 1 не се допуска изискването на предварително одобрение или системно уведомяване и за техническите основи, използвани за изчисляване на премиите и техническите резерви, но заместник-председателят може да изисква системна информация за техническите основи единствено с цел проверка на спазването на разпоредбите, засягащи актюерските принципи.
Глава втора

ЛИЦА, КОИТО МОГАТ ДА ИЗВЪРШВАТ ДЕЙНОСТИТЕ ПО ТОЗИ КОДЕКС, И ОСНОВНИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ТЯХ
Раздел I

Застрахователи и презастрахователи
Застрахователи и презастрахователи

Чл. 12. (1) Застраховател е:

1. акционерно дружество, европейско дружество (SE), кооперация или европейско кооперативно дружество (SCE) със седалище в Република България, получили лиценз при условията и по реда на този кодекс (местен застраховател);

2. лице, получило лиценз за застраховане в друга държава членка и извършващо дейност на територията на Република България при условията на правото на установяване или свободата на предоставяне на услуги (застраховател от друга държава членка);

3. клон на застраховател от трета държава, регистриран по Търговския закон, получил лиценз при условията и по реда на този кодекс (застраховател от трета държава).



(2) Презастраховател е:

1. акционерно дружество или европейско дружество (SE), получило лиценз за активно презастраховане по този кодекс (местен презастраховател);

2. лице, получило лиценз за активно презастраховане по седалището си в друга държава членка (презастраховател от друга държава членка);

3. лице, получило лиценз за активно презастраховане по седалището си в трета държава (презастраховател от трета държава) чрез клон, регистриран по Търговския закон, и получил лиценз по този кодекс.



(3) Презастраховане в Република България може да се извършва и от презастраховател със седалище в трета държава.

Европейско дружество. Европейско кооперативно дружество

Чл. 13. (1) Лиценз за извършване на дейност по застраховане или презастраховане по този кодекс може да се издава и на лице, учредено като европейско дружество (SE). Застраховател – европейско дружество, съответно презастраховател – европейско дружество, се учредява, извършва дейността си, преобразува се и се прекратява по реда на Регламент (EО)
№ 2157/2001 на Съвета относно Устава на Европейското дружество (SЕ) (ОВ, L 294/1 от 10 ноември 2001 г.) и на този кодекс. За застраховател - европейско дружество, се прилагат разпоредбите за застрахователите акционерни дружества по този кодекс.

(2) Лиценз за извършване на дейност по животозастраховане по този кодекс може да се издава и на лице, учредено като европейско кооперативно дружество (SСE). Застраховател - европейско кооперативно дружество, се учредява, извършва дейността си, преобразува се и се прекратява по реда на Регламент (EО) № 1435/2003 на Съвета относно устава на Европейското кооперативно дружество (SCE) (ОВ, L 207 от 18 август 2003 г.) и на този кодекс. За застраховател - европейско кооперативно дружество, се прилагат разпоредбите за взаимозастрахователните кооперации по този кодекс.
Каптивен застраховател. Каптивен презастраховател

Чл. 14. (1) Каптивен застраховател е застрахователно акционерно дружество, което е собственост на финансово предприятие, различно от застраховател или презастраховател, или на група от застрахователи и/или презастрахователи, или е собственост на нефинансово предприятие, който застраховател има за цел да осигурява застрахователно покритие изключително за рисковете на лицето или на лицата, които са негови собственици, или на лицето или на лицата от групата, в която участва каптивният застраховател.

(2) Каптивен презастраховател е презастраховател, който е собственост на финансово предприятие, различно от застраховател или презастраховател, или на група от застрахователи и/или презастрахователи, или е собственост на нефинансово предприятие, който презастраховател има за цел да осигурява презастрахователно покритие изключително за рисковете на лицето или на лицата, които са негови собственици, или на лицето или на лицата от групата, в която участва каптивният застраховател.

(3) Обстоятелството, че застрахователно, съответно презастрахователно, акционерно дружество е каптивно, се вписва в неговия устав.

(4) За каптивен застраховател, съответно презастраховател, се прилагат разпоредбите за застрахователното акционерно дружество, съответно за презастраховател, доколкото не е предвидено друго в този кодекс.
Раздел II

Право на достъп на застрахователите и презастрахователите до единния пазар
Право на достъп на застрахователите и презастрахователите

Чл. 15. (1) Застрахователите и презастрахователите със седалище в Република България имат право на достъп до единния пазар на Европейския съюз и Европейското икономическо пространство (единния пазар), когато са получили лиценз по този кодекс и прилагат изискванията по част втора, дял трети.

(2) Застрахователите и презастрахователите по ал. 1 са длъжни да спазват този кодекс с изключение на част втора, дял четвърти, както и да спазват регламентите на Европейската комисия по прилагане на Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември
2009 година относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност (ОВ, L 335/1 от 17 декември 2009 г.), наричана по-нататък „Директива 2009/138/ЕО”.

(3) Застраховател, който прилага част втора, дял четвърти, не може да извършва дейност в друга държава членка при условията на правото на установяване или на свободата на предоставяне на услуги.

(4) Застрахователите по ал. 3 са длъжни да спазват този кодекс с изключение на част втора, дял трети, както и да спазват разпоредбите на регламентите на ЕК по прилагане на Директива 2009/138/ЕО, когато това е предвидено в този кодекс.

(5) Прилагането на част втора, дял четвърти се разрешава от комисията в производството за издаване на лиценз или по реда на чл. 38, ал. 6-9 и се отбелязва в издадения лиценз.
Условия за ограничаване на достъпа до единния пазар

Чл. 16. Застраховател без право на достъп до единния пазар може да бъде само застраховател със седалище в Република България, за който едновременно са налице следните изисквания:

1. годишният му брутен размер на записаните премии не надхвърля левовата равностойност на 5 000 000 евро;

2. брутният размер на техническите му резерви без приспадане на дяловете на презастрахователи или схеми със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск не надхвърля левовата равностойност на 25 000 000 евро;

3. когато застрахователят е част от група, брутният размер на техническите резерви на групата без приспадане на дяловете на презастрахователи или схеми със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск не надхвърля левовата равностойност на 25 000 000 евро и ако са спазени следните допълнителни условия:

а) в групата няма друг застраховател, който има достъп до единния пазар, или презастраховател;

б) всички застрахователи в групата са със седалище в Република България;

4. дейността на застрахователя не включва застраховане или активно презастраховане на рискове по приложение № 1, раздел ІІ, буква „А”, т. 10, 11, 12, 13, 14 или 15, освен ако те са покрити като допълнителни рискове по смисъла на чл. 30;

5. по активно презастраховане на застрахователя:

а) премийният му приход не надхвърля левовата равностойност на 500 000 евро или 10 на сто от брутния премиен приход, съответно

б) техническите му резерви без приспадане на дяловете на презастрахователи или схеми със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск не надхвърлят левовата равностойност на 2 500 000 евро или 10 на сто от брутния размер на техническите резерви без приспадане на дяловете на презастрахователи или схеми със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск.



Раздел III

Основни изисквания за застрахователите и презастрахователите
Общи изисквания за застрахователите и презастрахователите

Чл. 17. (1) Застраховател е акционерно дружество или взаимозастрахователна кооперация, получили лиценз за извършване на дейност по застраховане по този кодекс. Презастраховател е акционерно дружество, получило лиценз за извършване на дейност по презастраховане по този кодекс.

(2) Застрахователното, съответно презастрахователното акционерно дружество, се учредява, извършва дейността си, преобразува се и се прекратява по реда на Търговския закон, доколкото в този кодекс не е предвидено друго. Взаимозастрахователната кооперация се учредява, извършва дейността си, преобразува се и се прекратява по реда на Закона за кооперациите, доколкото в този кодекс не е предвидено друго.

(3) Централното управление на местен застраховател (акционерно дружество или взаимозастрахователна кооперация), съответно на местно презастрахователно акционерно дружество, задължително се намира на регистрирания му адрес на управление в Република България. Застрахователното акционерно дружество може да открива повече от един клон по Търговския закон в едно населено място, включително в населеното място по седалището си.

(4) Застрахователното акционерно дружество има право да извършва дейност по застраховане само по посочените в лиценза класове застраховки, освен в случаите на покриване на допълнителни рискове при условията на чл. 30.

(5) Предметът на дейност на взаимозастрахователната кооперация обхваща един или повече класове застраховки по раздел I на приложение № 1 със или без застраховка "Злополука" и/или „Заболяване”. Взаимозастрахователната кооперация има право да извършва дейност по застраховане само по посочените в лиценза класове застраховки.

(6) Уставът на взаимозастрахователната кооперация трябва да съдържа освен предвидените в Закона за кооперациите данни и следната информация:

1. класовете застраховки;

2. средствата на взаимозастрахователната кооперация, вида, начина на внасяне и размера на вноските, обема на отговорността на членовете за задълженията на взаимозастрахователната кооперация.
Предложение от н. п. Л. Никифоров, М. Михов и К. Цочев:

В чл. 17, ал. 5 накрая се добавя: “освен в случаите на покриване на допълнителни рискове при условията на чл. 30.“
Фирма

Чл. 18. (1) Фирмата на застрахователното акционерно дружество съдържа думата "застраховане" или нейни производни на български език и може да съдържа думата "застраховане" или нейни производни и на чужд език.

(2) Лице, което не притежава лиценз за извършване на дейност по застраховане, не може да използва в своята фирма, в рекламната си или друга дейност думата "застраховане" или нейни производни на български или на чужд език.

(3) Алинеи 1 и 2 се прилагат съответно за взаимозастрахователната кооперация. Наименованието на взаимозастрахователната кооперация не може да съдържа името на член-кооператор.

(4) Фирмата на презастрахователя задължително съдържа думата "презастраховане" или нейни производни на български език. Фирмата на презастрахователя може да съдържа думата "презастраховане" или нейни производни и на чужд език.

(5) Лице, което не притежава лиценз като презастраховател, няма право да използва в своята фирма, съответно наименование, в рекламната си или друга дейност думата "презастраховане" или нейни производни на български или на чужд език.
Уставен капитал и акции

Чл. 19. (1) При учредяване на застрахователно акционерно дружество, съответно на презастраховател, размерът на вписания капитал на:

1. застраховател по чл. 15, ал. 1 или презастраховател не може да бъде по-малък от размера на минималното капиталово изискване по чл. 192, ал. 2;

2. застраховател по чл. 15, ал. 3 не може да бъде по-малък от размера на гаранционния капитал по чл. 210.

(2) Капиталът по ал. 1 трябва да бъде изцяло записан и внесен към датата на подаване на получаване на лиценз. При последващо увеличаване на капитала той трябва да бъде изцяло внесен към датата на подаване на искането за вписване в търговския регистър.

(3) Вноските в капитала на акционерно дружество по ал. 1 са само парични и не могат да се правят със средства с недоказан произход или със средства, получени в резултат от незаконна дейност.

(4) Акционерното дружество по ал. 1 издава само поименни безналични акции с право на един глас всяка.

(5) При увеличаване на капитала застрахователят, съответно презастрахователят, представя в комисията:

1. справка за промените в акционерното участие и за промените в състава на акционерите, ако такива са настъпили;



2. документи, удостоверяващи внасянето на увеличението на капитала.
Учредители и член-кооператори

Чл. 20. (1) Взаимозастрахователната кооперация се учредява най-малко от 500 лица. Учредител и член на взаимозастрахователна кооперация може да бъде физическо лице, навършило 18-годишна възраст, което не е поставено под запрещение.

(2) Учредителите се застраховат във взаимозастрахователната кооперация, след като тя получи лиценз за извършване на застраховане, и внасят застрахователна вноска по избрана от тях застраховка по раздел I от приложение № 1 за първата година.

(3) Членството във взаимозастрахователната кооперация възниква или се прекратява едновременно със сключването или прекратяването на застрахователния договор съгласно общите условия.
Вноски и плащания на член-кооператорите

Чл. 21. (1) Всеки член-кооператор прави встъпителна и дялова вноска, размерът на които се определя в устава, и сключва с взаимозастрахователната кооперация застрахователен договор по застраховка "Живот" по раздел I от приложение № 1 със срок на действие, не по-кратък от три години. Дяловите вноски служат за попълване на минималния гаранционен капитал.

(2) За достигане на абсолютния минимален размер на минималното капиталово изискване и капиталовото изискване за платежоспособност, съответно на минималния гаранционен капитал и границата на платежоспособност, общото събрание с мнозинство две трети от представените на събранието член-кооператори може да вземе решение за събиране на допълнителни и целеви вноски от член-кооператорите. Всички вноски в капитала на кооперацията са парични. Допълнителните и целевите вноски могат да се връщат на член-кооператорите само когато по този начин собствените средства на взаимозастрахователната кооперация няма да намалеят под размера на абсолютния минимален размер на минималното капиталово изискване и капиталовото изискване за платежоспособност, съответно на границата на платежоспособност или на минималния гаранционен капитал. Връщането на допълнителни и целеви вноски се извършва с едномесечно писмено предизвестие до заместник-председателя. В срока на предизвестието заместник-председателят забранява връщането, ако в резултат от него собствените средства на взаимозастрахователната кооперация ще намалеят под абсолютния минимален размер на минималното капиталово изискване или капиталовото изискване за платежоспособност, съответно под размера на границата на платежоспособност или на минималния гаранционен капитал. След прекратяване на взаимозастрахователната кооперация дяловите, допълнителните и целевите вноски подлежат на връщане само след като са били изплатени всички останали задължения.

(3) За взаимозастрахователната кооперация се прилага чл. 19, ал. 3. Когато допълнителната или целевата вноска надхвърля едно на сто от минималния гаранционен капитал на кооперацията, се прилага чл. 73.

(4) Премиите на член-кооператорите и задълженията на взаимозастрахователната кооперация по застрахователните договори са еднакви, ако условията по застраховката са еднакви.

(5) Общото събрание на взаимозастрахователната кооперация може да вземе решение за намаляване на плащанията по застраховките с мнозинство две трети от представените на събранието член-кооператори.
Предложение от н. п. Л. Никифоров, М. Михов и К. Цочев:

В чл. 21, ал. 1, изречение първо думите „със срок на действие, не по-кратък от три години“ се заличават.



Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   28




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница