Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я министерство на земеделието и храните

Като основна причина за този спад се посочва ориентирането на износа на недървесните горски продукти основно към страните от ЕС след 2007 г., тъй като за реализацията им от България в друга страна от ЕС не е необходимо удостоверение за износ и ползвателите на този ресурс често не заплащат дължимите такси за странични ползвания.

Една значителна част приходи от недървесните продукти се отчитат от ДГС и ДЛС като „услуги” и „други”, в които влизат събраните такси за: паша на домашни животни в горските територии, ползване на площи за временно складиране на дървени и други строителни материали, временен престой на животни, ползване на ски писти, за разполагане на временни обекти и съоръжения за осъществяване на стопански дейности, за устройване на бивак и други. Посоченият начин на отчитане възпрепятства анализа на динамиката на процеса на ползването и приходите от тези услуги, предоставени от горските територии.

През периода 2006 - 2011 г. ползването на недървесни горски ресурси като стопанска дейност - източник на приходи, е недостатъчно. В значителна степен, особено от горските територии – държавна собственост, потенциалът остава неизползван.

Динамиката в промените на приходите от недървесни продукти, услуги и ползвания в горските територии - държавна собственост, може да се проследи от данните в табл. 4.
Таблица 4 Приходи от недървесни горски продукти, услуги и ползвания

в горски територии – държавна собственост (2006 – 2011 г.)

С приемането на Закон за горите и Наредба за условията и реда за възлагане изпълнението на дейности в горските територии – държавна и общинска собственост, и за ползването на дървесина и на недървесни горски продукти (приета с ПМС № 316 от 24.11.2011 г.,Обн., ДВ, бр. 96 от 6.12.2011 г.), е извършена промяна в реда и условията за ползване на недървесните горски продукти. Въведени са два нови механизъма за осъществяване на този вид ползване: чрез възлагане на добива и продажбата на продуктите в сурово и/или преработено състояние и чрез предоставяне под наем на определени горски територии. През 2012 г. се очакват първите резултати от извършените нормативни промени, свързани с ползването на тези горски ресурси.

Под екосистемни услуги се разбират ползите - преки и косвени, които хората извличат от функционирането на екосистемите. В тази връзка е важно да се посочи, че екологични услуги са само тези процеси, които предоставят ползи за хората под една или друга форма.

Все още не са налични данни за стойността на екосистемните услуги в горите на България, тъй като икономическата философия, върху която се изгражда горският сектор на страната, години наред се основава на приходите от дървесния ресурс, които са само част от ползите от гората. Израз на това разбиране е съсредоточеното върху дървесния ресурс горско планиране, което не покрива многофункционалното управление на горите и не съдържа оценка за многостранната им икономическата ефективност. От друга страна, редица изследвания (проф. К. Богданов, доц. Н. Шулева-Алексова, WWF Дунавско-Карпатска програма България) разкриват производствения характер на вътрешноприсъщи на горските екосистеми основни свойства като водорегулиране, производство на кислород и рекреационност както и възможностите за тяхната пряка икономическа реализация.

В приетия през 2011 г. Закон за горите за първи път е регламентирано, че обществените екосистемни ползи от горските територии, които благоприятстват извършването на стопанска дейност, са възмездни. Натрупаният научен опит и резултатите от научните изследвания могат да послужат като добра основа при разработване и въвеждане на концепция за екосистемните услуги и тяхното устойчиво и социално поносимо управление. Очаква се ангажирането на ИАГ/МЗХ с изготвянето на методика и наредба за прилагане на съответните текстове на Закона за горите.

Горските територии предоставят добри възможности за развитие на традиционни форми на туризъм – планински туризъм, селски туризъм, екотуризъм, велотуризъм, ловен и риболовен туризъм. По данни от социологически проучвания над 65% от българското население ползва горските територии за възстановяване и отдих.

Основните инвестиции от страна на държавата за развитието на екотуризма и рекреацията в горите са за изграждане на туристическа инфраструктура в природните паркове.

Жизнена и живописна природа, уникална ловна база, безспорни трофейни качества на едрия дивеч – това са част от предимствата на българското ловно стопанство.

В резултат на нормативни промени през последното десетилетие са създадени като самостоятелни стопански субекти държавни дивечовъдни станции, впоследствие държавни ловни стопанства, което позволява въвеждането на нови методи за стопанисване на дивеча. Създадени са условия за преодоляване на срива в българското ловно стопанство, стабилизиране и прираст на дивечовите популации в районите им, както и увеличаване на инвестициите за дивечовъдството.

С промените в Закона за лова и опазване на дивеча, направени през 2008 и 2011 г., са предоставени възможности за сключване на договори за съвместно извършване на дейности по чл. 9, ал. 9, т. 1 - 6, между държавните ловни стопанства и юридически лица, както и за предоставяне от ДГС на стопанисването и ползването на дивеча в дивечовъдните участъци по чл. 36 от същия закон. По този начин са създадени условия за възстановяване на популациите на основните видове дивеч и е обезпечено извършването на необходимите ловностопански дейности върху 5,97% от ловностопанската територия на страната.

Към 31.12.2011 г. ловната площ на страната възлиза на 8 914 721 ха, от които 7 666 600 ха – ловностопански райони на ловните дружини и 1 248 121 ха – ловностопански райони на държавните ловни стопанства, ловностопански райони на оградени участъци и ловностопански райони на дивечовъдни участъци.

По статистически данни за 2012 г. красивата българска природа обитават 21 300 благородни елена, 6 500 елена лопатари, 87 000 сърни, 80 000 диви свине, 1500 муфлона, 2 600 глухара, 310 000 яребици и 23 000 кеклици. Ловът и спортният риболов са дейности, към които обществеността проявява нарастващ интерес.

Анализът на данните за периода от 2006 до 2012 г. налага извода, че при едрия дивеч във всички ловностопански райони в страната се формират дивечови популации, които постепенно нарастват.

Намаляването на числеността на някои видове едър дивеч през отделни години в държавните ловностопански райони е резултат от неизпълнение на ловностопански мероприятия - подхранване и поддържане на биотехнически съоръжения, от постоянно увеличаващия се брой на хищниците, в т.ч. и на пастирските кучета, от неизпълнение на плановия отстрел, както и от бракониерство. Бавен, но устойчив растеж показва и популацията от дребен дивеч. Необходимо е дейностите за достигане на допустимите запаси по видове дивеч да продължат.

Статистическите данни за разглеждания период показват добър здравословен статус на дивеча в България.

Към 10.10.2012 г. броят на ловците в България е 127 956 души, а на риболовците – 190 638. По данни на НЛРС СЛРБ към 30.09.2012 г. в сдружението членуват 138 ловни, ловно-рибарски и рибарски сдружения, като общият брой на отделните категории съюзни членове е: ловци – 100 000 души, ловци-риболовци – 16 900 души и риболовци – 12 000 души.

Общият размер на приходите от ловния туризъм, организиран и проведен от ИАГ и след април 2011 г. – от държавните предприятия по чл. 163 от ЗГ и техните териториални структури, е 16 053 900 евро (31 394 730 лв) или 2 675 650 евро (5 232 455 лв) средногодишно.

Извършваното всяка година за нуждите на спортния риболов зарибяване на водоемите и водните течения в горските територии в някои случаи е правено без да са отчитани генетичните характеристики на зарибителния материал, като при това са извършвани разселвания с неместни видове. По този начин са създадени условия за влошаване състоянието на популациите на естествено разпространените местни видове риби и на други водни организми. Негативно влияние върху естественото разпространение на местните видове риба и намаляване на рибните запаси се наблюдава и вследствие строителството на мини ВЕЦ.

За определянето на целите, задачите и параметрите за развитието на ловното стопанство ИАГ към МЗХ стартира изготвянето на Стратегия за развитие на ловното стопанство в Република България за периода 2012 – 2027 г.

3.5. Гори с планове за управление

В Закона за горите са регламентирани три нива на горско планиране - национално, областно и местно, отразени съответно в Национална стратегия за развитие на горския сектор и в Стратегически план за развитие на горския сектор, областни планове за развитие на горските територии и горскостопански планове и програми.

Към 31.12.2011 г. всички горски територии в страната са инвентаризирани. Всички държавни горски стопанства и държавни ловни стопанства изпълняват горскостопанските си дейности въз основа на действащи горскостопански планове (лесоустройствени проекти). По неокончателни данни от ИАГ за около 90% от горските територии – общинска собственост, има изработени ГСП (ЛУП). За около 30 - 40% от горските територии – собственост на частни физически и юридически лица и на религиозни организации, са изготвени ГСП (ЛУП) или горскостопански програми.

През периода 2006 – 2011 г. е извършена инвентаризация на 2 207 379 ха горски територии на стойност 32 112 668 лв. Дейностите по инвентаризация и горскостопанско планиране са извършвани средногодишно върху площ от 367 900 ха (9% от площта на горските територии в страната), за което са изразходвани средногодишно по 4 370 400 лв. Разработването и приемането на Наредба за инвентаризация на горските територии и горско планиране ще позволи да стартира изготвянето на областни планове за развитие на горските територии и да се изготвят и въведат методики, които отчитат биологичното и ландшафтно разнообразие при стопанисването на горите.

Предвид настъпилите промени в законовите и подзаконовите нормативни актове е налице необходимост от подобряване качеството на горските статистически данни, в т.ч. актуализиране на отчетните форми за горските територии (ОГФ).

4. Поддържане, опазване и подходящо подобряване на биологичното

разнообразие на горските екосистеми

4.1. Състав по дървесни видове

По статистически данни на ИАГ за 2010 г. разпределението на залесената площ по основни дървесни видове е следното: бял бор - 14,8%, черен бор – 7,7%, смърч – 4,3%, ела – 0,9%, други иглолистни – 1.0%, дъбове – 35,5%, бук – 16,5%, габър – 4,2%, други широколистни – 15,1%. Иглолистните дървесни видове обхващат площ от 1 071 283 ха, което представлява 28,7% от площта на всички дървесни видове. През периода 2005 г. - 2010 г. се наблюдава намаление от 7 700 ха. От иглолистните дървесни видове местните са 16, но с по-голямо значение са белият бор, черният бор, бялата мура, обикновеният смърч и бялата ела. Освен местните видове се отглеждат и редица чуждоземни иглолистни, от които най-разпространени са атлаският кедър, зелената дугласка и европейската лиственица. През 2011 г. площта на иглолистните гори е 30,8% от общата залесена площ - с 0,5% по-малко, сравнено с 2005 г.

Основните видове в широколистните гори или в смесените иглолистно-широколистни гори са обикновеният бук, церът, зимният дъб, благунът и габърът. Много важни и със стопанско значение са също видове от род Явор, род Ясен, род Бряст, род Липа, род Бреза, род Топола, род Елша, род Леска и други. От чуждоземните широколистни в страната се отглеждат редица видове, но с по-голямо значение са евроамериканските хибридни тополи, червеният американски дъб и бялата акация.

Чистите гори, в които доминира един дървесен вид, заемат 45,6% от площта на всички гори. Смесените гори, формирани от 4 - 5 дървесни вида, са 44,5%, а горите с участие на 2 - 3 дървесни вида съставляват 9,9%. В сравнение с 2005 г. се наблюдава увеличение на площта на чистите гори със 182 949 ха и намаление на площта на смесените гори с участие на 4 - 5 дървесни вида с 164 299 ха. Не се наблюдават значителни промени в площта на горите с участие на 2 - 3 дървесни вида.

Статистическите данни на ИАГ за 2010 г. показват, че значителна част от българските гори се възобновят по естествен път – 79,6%, в т.ч и издънково, а 20,4% - чрез залесяване или садене. През 2005 г. естествено възобновяващите се гори са заемали 76,4% от общата площ на горите. Делът на проведените в държавните горски територии възобновителни сечи с естествено семенно възобновяване към площта на всички възобновителни сечи от 87% през 2006 г. достига 95,7% през 2011 г. През същия период е извършено подпомагане на естественото възобновяване средно годишно върху площ от 4 527 ха.

Извършеното залесяване през разглеждания период е в размер на 23 940 ха (3 990 ха средно годишно), от които – 6 828 (28,5%) ха са противоерозионни. Залесяванията в горски територии – държавна собственост, са 18 900 ха (78,9 %). Наблюдава се значителен спад в размера на дейностите по залесяване в държавните горски територии през 2010 и 2011 г., което се дължи основно на недостатъчното финансиране, ниското заплащане на труда, липсата на достатъчно изпълнители. Със средства на собствениците в общинските и частните горски територии са залесени 3 836,5 ха.

4.3. Естественост

Естествеността на горите е исторически пряко свързана с интензивността на човешкото въздействие върху тях. Този индикатор описва настъпилите промени в площта на естествените, полуестествените и на изкуствените гори. Към 31.12.2010 г. по статистически данни на ИАГ естествените гори заемат 8,7% от националната горска територия, горските култури – 20,9%, и полуестествените гори – 70,4%. В сравнение с 2005 г. делът на изкуствените гори намалява с 3,0%, докато на естествените и на полуестествените гори се увеличава съответно с 0,4% и 2,6%.

По-широкото използване през последното десетилетие на неравномерно-постепенната сеч и на изборните сечи – единично-изборна и групово-изборна, и изборното прореждане допринасят за толериране на местните горски дървесни видове и произходи, както и за запазване на естествените месторастения и местообитания на растителния и животинския свят при провеждане на лесовъдските дейности. По отчетни данни от интернет базираната информационна система на ИАГ www.system.iag, в резултат на проведените през последните шест години неравномерно-постепенна сеч и изборни сечи са добити 229 800 куб. м дървесина или 38 300 куб. м средногодишно. Няма налична информация за размера на площите, върху които са проведени тези сечи.

4.4. Интродуцирани дървесни видове

В отчетните документи на ИАГ за разпределението на залесената площ по дървесни видове са публикувани данни само за част от интродуцираните видове. Според тях площта на зелената дугласка е 7 372 ха, на листвениците – 648 ха и на хибридните тополи – 23 508 ха. В сравнение с 2005 г. се наблюдава увеличение на площното участие на дугласката от 6 714 на 7 372 ха и на бялата акация – от 140 хил. ха на 150,5 хил. ха. Отчетените статистически данни показват намаление на площта на тополите - от 26 хил. ха на 23,5 хил. ха.

Запазва се благоприятната тенденция за използване в залесителната практика на посадъчен материал от местни дървесни видове. Използването на интродуцирани дървесни видове за залесяване в горски територии ще бъде силно редуцирано поради провежданата политика за повишаване на устойчивостта на българските гори чрез толериране на местни видове, ограниченията, произтичащи от режимите за управление и стопанисване на защитените зони по Натура 2000 и изискванията на Закона за биологичното разнообразие при въвеждането на неместни видове в природата.