Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я министерство на земеделието и храните

Мъртвите и загиващите дървета играят важна роля във функционирането и производителността на горските екосистеми чрез влиянието им върху биологичното разнообразие, съхранението на въглероден диоксид, кръговрата на вещества и енергия, хидрологичните процеси, защитата на почвите и възобновяването на дървесните видове. Поддържането на определени количества мъртва дървесина е възприето като едно от най-важните условия за устойчивото управление на сертифицираните горски и ловни стопанства, и горските екосистеми в Натура 2000 и е включено като нормативно изискване към Наредбата за сечите, (Обн, ДВ, бр. 64 от 19.08.2011 г.).

Поддържането на определени минимални количества мъртва дървесина е регламентирано в националните ръководства “Определяне, стопанисване и мониторинг на гори с висока консервационна стойност в България” и “Постигане и поддържане на благоприятен консервационен статус на горските местообитания и местообитанията на видове в горите, включени в Европейската екологична мрежа “Натура 2000”.

Във връзка със сертифициране по FSC на ДГС и ДЛС, намиращи се в териториалния обхват на дейност на РДГ Бургас и РДГ Смолян, МЗХ е дало указания при маркирането и извеждането на неравномерно-постепенни сечи и изборни прореждания да се оставя стояща и лежаща мъртва дървесина до 10 % от запаса, но не по-малко от 5 % стояща мъртва дървесина.

До 2011 г. поради липсата на нормативни изисквания за опазването и инвентаризацията на мъртвата дървесина в България не са провеждани систематични проучвания на национално ниво за установяване наличието на суха и паднала дървесна маса в горските територии. По експертна преценка наличието на мъртва дървесина в горите е много неравномерно, тъй като в по-достъпните гори мъртвата дървесина се изнася от насажденията като санитарна мярка за защита от насекомни и гъбни вредители, или като дърва за огрев за местното население.

4.6. Генетични ресурси

Жизнеността на гората е свързана с богатството на генетичния ресурс. Осъзнатата необходимост това богатство да се съхранява трайно и да се ползва от поколенията налага да се следват пътищата за съхраняване и обогатяване на горския генетичен фонд.

На 23 юни 2011 г. Република България подписва Протокола от Нагоя за достъп до генетичните ресурси и справедливото и равноправно разпределение на ползите, произтичащи от тяхното използване, приет на 29 октомври 2010 год. по време на Десетата конференция на страните-членки на Kонвенцията за биологичното разнообразие. Предстои Протоколът да бъде ратифициран. Разработени са национални документи за прилагането му, в които горите имат основна роля.

In-situ съхраняването и ползване на генетичните горски ресурси в България се осъществявя в резерватите и в семепроизводствените бази.

През разглеждания период продължава изпълнението на дейностите, свързани с обновяване и оптимизиране на горската семепроизводствена база, регистриране на базови източници за производство на горски репродуктивни материали (ГРМ), отговарящи на изискванията на Директива 1999/105/ЕС (ОВ L 11, 15.1.2000), теренни проверки на регистрирани базови източници на ГРМ за установяване на съответствието им с минималните изисквания, окачествяване на партиди семена от горски дървесни видове, издаване на основни сертификати за идентификация на произхода на ГРМ, предназначени за търговия, регистриране на доставчици на ГРМ, съгласно изискванията на Наредба № 5 (обн., ДВ бр. 18 от 5 март 2004 г., отм., ДВ, бр. 93 от 27.11.2012 г.). За изпълнение на задълженията на страната, произтичащи от членството в ЕС, през 2010 г. е изготвен и изпратен на Европейската комисия Национален списък на регистрираните базови източници за ГРМ. През 2012 г. е изготвена и приета Наредба № 21 от 12.11.2012 г. за условията и реда за определяне, одобряване, регистрация и отмяна на източниците от горската семепроизводствена база, събирането и добива на горски репродуктивни материали, тяхното окачествяване, търговия и внос (обн., ДВ, бр. 93 от 27.11.2012 г.).

В горската семепроизводствена база като източници на горски репродуктивни материали са регистрирани 4 901 бр. семепроизводствени насаждения с обща площ 36 982,65 ха. С тях е обхванато най-ценното биотипово и формово разнообразие от най-разпространените местни и интродуцирани видове с приоритетно значение за горското стопанство. За производство на горски репродуктивни материали и за съхранение на генетичните ресурси ex situ са създадени 43 семепроизводствени градини с обща площ 115,76 ха и 50 маточника с обща площ 61 ха. Изградено и въведено в работа е хранилище за дългосрочно съхранение на семена за залесяване. През 2006 - 2011 г. продължават дейносттите по развитие на генната банка, в която са включени всички източници от горската семепроизводствена база, географските култури и дългосрочно съхранените семенни колекции от иглолистни видове. Закупена е съвременна апаратура за извършване на изоензимен анализ за окачествяване и проучване на генетичните качества на горските репродуктивни материали.

4.7. Ландшафтен модел (структура на ландшафта)

Ландшафтният модел е свързан с пространственото разпространение на горската растителна покривка, описано чрез различните ландшафти. Индикаторът се използва, за да се оценят различните степени на свързаност на ландшафтите в процеса на тяхното интегриране и разделяне (фрагментация/дефрагментация) в течение на времето. Информацията за структурата на ландшафтите е от значение поради тяхното влияние върху екологични процеси като ген поток, опрашване, разпространение на дивата природа или на вредители.

Ландшафтната структура е свързана с три основни промени в пейзажа: недостатъчна обща площ на горските хабитати, изолирани територии горски хабитати и зони, където горските хабитати граничат с променени екосистеми.

За целите на доклада „Състояние на горите в Европа 2011”, ООН/ИКЕ/ФАО е направено изследване от Съвместния Изследователски Център на ЕС (JRС/EС). Степента на свързаност на горската покривка е изчислена чрез използване на локални ландшафтни единици - 25 км х 25 км, въз основа на Corine Land Cover карти за 1990, 2000 и 2006 г. Определената стойност за ниво на свързаност на ландшафтите в България през периода 1990 - 2006 г. е 0,7, при интервал на измерване от 0,1 до 1,0.

Поради липсата на нормативна основа, регламентираща опазването и управлението на ландшафтите, и възприета методика за определяне на структурата на ландшафта (ландшафтния модел), до този момент на национално ниво не са оценявани състоянието и тенденциите в развитието на ландшафтни модели, влиянието на динамиката на промените в ландшафта върху значими за горските екосистеми екологични процеси и не са докладвани данни.

4.8. Застрашени горски видове

Една от най-критичните глобални заплахи за околната среда е загубата на биологично разнообразие. Периодично в рамките на процеса за защита на европейските гори Forest Europe, България докладва стойностите на паневропейски индикатор 4.8 ”Брой на застрашените горски видове”, класифицирани съгласно категориите от Червената книга на IUCN и във връзка с общата численост на горските видове”. В таблица 5 са посочени данните, докладвани през 2000-2010 г. до ИКЕ/ФАО/ООН, които показват увеличаване на броя на уязвимите, застрашените и критично застрашените горски видове птици, бозайници, други гръбначни и безгръбначни.

Въпреки нарастващото внимание към опазването на биологичното разнообразие в горските територии, налице са негативни тенденции и фактори, които в контекста на променящия се климат биха могли да се превърнат в сериозна заплаха. Като най-важни сред тях могат да бъдат определени: забавянето на превръщането на издънковите гори в семенни, отварянето на затворените басейни със стари вековни гори, незаконният дърводобив, бракониерството, нерегламентираният добив или износ на билки, гъби и редки животни, безконтролното палене на стърнища, неконтролираната паша. В основата на част от посочените проблеми, особено в планинските и селските райони, са социално-икономическите трудности, съпътстващи икономическата криза. Това изисква допълнителни усилия и ресурси от отговорните институци и подобряване на координацията между тях.

Други проблеми са свързани с недостатъчното интегриране на биологичното разнообразие в планирането на дейностите в горите и в тяхното стопанисване. Инвентаризацията и устройството на горските територии не отчитат в достатъчна степен биологичното разнообразие и не формират цели в тази област. Липсва цялостна система за събиране и обмен на информация, оценка и мониторинг на наличното биологично разнообразие в горските екосистеми. През 2010 г. са одобрени първите специализирани научни разработки, насочени към оценка на въздействието на горскостопанските дейности върху биологичното разнообразие, които са интегрирани в система от режими за управление на горските местообитания от Националната екологична мрежа Натура 2000.

от Червената книга на IUCN и във връзка с общата численост на горските

видове (паневропейски индикатор 4.8) за периода 2000 – 2010 г.

категория	година	общо от такс.	Застрашени горски видове*
			уяз- вими	застра-шени	критично застрашени		изчезнали от дивата природа
				абсолютен брой
дървета	2010	н.д. **	0	0		0	0
	2005	80	0	0		0	0
	2000	80	0	0		0	0
птици	2010	н.д.	7	3		2	0
	2005	421	4	0		0	9
	2000	383	0	0		0	0
бозайници	2010	н.д.	5	1		2	0
	2005	133	0	0		0	2
	2000	94	0	0		0	0
други гръбначни	2010	17	8	4		5	0
	2005	1	1	0		0	0
	2000	752	2	0		0	0
безгръбначни	2010	н.д.	10	1		0	0
	2005	25 624	1	0		0	7
	2000	25 761	0	0		0	0

* съответни SoEF определения: горски видове, уязвими, застрашени, критично застрашени и

изчезнали в дивата природа

** няма данни

Източник: МЗХ/ИАГ
4.9. Защитени гори

Приоритетен подход за опазването на биологичното разнообразие в България е опазването на видовете и местообитанията в естествената им среда (in situ) чрез включването им в Националната екологична мрежа от защитени територии и в Европейската екологична мрежа Натура 2000.

До края на 2010 г., в рамките на Националната екологична мрежа Натура 2000 са приети от Министерски съвет 335 защитени зони (345 на брой, но 10 се припокриват) върху общо 34,3% от територията на страната. В края на 2010 г. броят на определените защитени зони съгласно Директивата за птиците в България е 114 с обща площ 2 267 624 ха (20,4% от територията на страната), а броят на определените защитени зони съгласно Директивата за местообитанията е 231 с обща площ 3 330 101 хa (30% от територията на страната). Наблюдава се увеличаване на площта на защитените зони по Директивата за местообитанията през 2010 г. с 13 916,4 ха и нарастване на броя им с 3, а след 2010 г. са създадени 7 нови и разширени 28 съществуващи защитени зони от НЕМ Натура 2000, с което площта й е увеличена с още 4 904,92 хектара. Горските територии, включени в Европейската екологична мрежа Натура 2000, са 57% от общата горска площ.

Горите с основно дърводобивна и средообразуваща функция представляват 61,7% от общата площ на горските територии. Останалата част – 38,3%, са с основно защитни и специални функции. За периода 2006 - 2010 г. делът на втората група е нараснал с 6,4%, основно в категорията защитени природни територии (защитени местности и ландшафти и природни паркове). Горските територии, включени в Европейската екологична мрежа Натура 2000, са 57% от общата горска площ. Площното разпределение на горските територии по категории защитни гори към 31.12.2010 г. е представено на фиг. 2.

По данни на ИАГ за 2010 г. общата площ на защитните гори е 518 667 ха, което е 12,5% от общата площ на горските територии в България. В сравнение с 2005 г. общата площ на защитните гори е намаляла с 27 444 ха. Намалението на площта на противоерозионните гори с 25 849 ха и на водохранните гори с 2 293 ха е в резултат от причисляване на част от тези горски териториии към други, с по-строг консервационен режим. Площта на мелиоративните гори се увеличава с 698 ха (табл. 7).

През 2006 - 2011 г. в защитните гори са залесени 702,5 ха с противоерозионна цел в унищожени от пожари и други природни бедствия гори и по бреговете на водни течения.

Таблица 7 Разпределение на общата площ на защитните гори (1995–2010 г.)