Териториално - урбанистично развитие – състояние и тенденции

7. Териториално - урбанистично развитие – състояние и тенденции

7.1. Териториално-урбанистична структура

Природо-географската структура в област Благоевград е формирала две ясно обособени части – западна по долината на река Струма и източна по долината на река Места. Западната част по долината на Струма заема площ от 3521 км², а източната част по долината на Места – 2928 км². В тези две територии по различен начин се е формирало заселването и селищното развитие, както и общата териториална структура. От своя страна всяка от двете долини се разделя по на две обособени части. В долината на Струма това са северна част, която обхваща териториите на общините Благоевград и Симитли до Кресненското дефиле, и южна част, която обхваща на юг от Кресненското дефиле териториите на общините Кресна, Струмяни, Сандански и Петрич. В долината на Места двете обособени части са северната част, която обхваща териториите на общините Разлог, Банско, Белица и Якоруда, и южната част, която обхваща териториите на общините Г. Делчев, Хаджидимово, Сатовча и Гърмен.

Териториално-урбанистичната структура в Благоевградска област, както и във всяка от четирите обособени части от територията на областта, е представена от три характерни типа територии:

• 
  природни територии без населени места;
  
• 
  централни територии с изявени градове-центрове;
  
• 
  периферни територии с малки населени места без градове-центрове.
  

Централните територии с изявени градове-центрове заемат равнинните части в долините на реките Струма и Места, където са градовете Благоевград, Петрич, Сандански, Г Делчев и гравитиращите към тях по-големи и по-малки равнинни села, както и малки градове. Тук бихме могли с известна доза условност да отнесем и територията около близко разположените Разлог и Банско. Площта на централните територии е 534 км² или 8 %.

Периферните територии без изявени градове-центрове заемат планински и полупланински части с малки села и махали, отдалечени от градовете-центрове. Там протичат процеси на обезлюдяване и отмиране на населени места. Това са предимно териториите до западната, източната и южната граници на областта, както и някои вътрешни периферни територии. Площта на периферните територии е 3 455 км² или 54 %.

7.2. Характеристика на селищната мрежа, опорни центрове

Гъстотата на мрежата от населени места в област Благоевград е 4,6 бр на км² и е по-малка от средната за страната 5,1 бр на км². Това се дължи на липсата на населени места във високите планински части от територията на Пирин, Рила и Западните Родопи.

Селищната мрежа в четиринадесетте общини на Благоевградска област през 2001 г. обхваща 280 населени места. През 1970 г. броят на населените места е бил 279. През тридесетгодишния период 1970 – 2000 г. са заличени някои населени места поради обезлюдяване, но други са се появили поради отделяне от обединени населени места.

При общо население на областта 343 370 души, средната големина на едно населено място е 1226 души (за страната е 1690 души). Това показва, че в областта преобладават малките населени места. Селското население в областта е 149 025 души, а средната големина на едно селско населено място е 556 души (за страната е 623 души), което е в рамките на категорията малко село. Поради обезлюдяването на селата броят на много малките населени места в областта непрекъснато се е увеличавал. През 1946 г. много малките населени места под 200 жит. са били 22 бр., през 1970 г. са 45 бр., а през 2001 г. са вече 124 бр., но в тях е живее само около 2% от общия брой на населението.

В шест населени места няма адресно регистрирани жители: в община Белица - с. Върхари; в община Кресна - с. Будилци, с. Езерец, с. Ново село; в община Петрич - с. Гюргево и с. Занога.

Броят на населените места под 200 жители е най-голям в общините Сандански – 34 бр. от общо 54, Петрич – 21 бр. от общо 57, Струмяни – 17 бр. от общо 21 , Благоевград – 14 бр. от общо 26, Симитли – 10 бр. от общо 18, Хаджидимово - 7 бр. от общо 15, Кресна – 6 от общо 10. Тези данни показват, че в общините Струмяни, Кресна и отчасти Симитли населението е свито в прекалено малък брой населени места и големи части от териториите им са практически обезлюдени.

Табл. 38 Население, населени места и съотношение градско:селско население 2001 г.

№	Община	Население (брой жители)	Съотношение градско:селско население	Населени места (брой)	Населени места до 200 души
1	Благоевград	78 467	90,9:9,1	26	14
2	Петрич	58 086	51,3:48,7	57	21
3	Сандански	43 403	62,1:37,9	54	34
4	Гоце Делчев	32 784	62,6:37,4	13	4
5	Разлог	22 197	57,7:42,3	8	0
6	Сатовча	18 032	няма град	14	3
7	Симитли	16 173	44,4:55,6	18	10
8	Гърмен	15 114	няма град	16	3
9	Банско	13 988	66,7:33,3	8	3
10	Якоруда	11 176	55,7:44,3	8	0
11	Хаджидимово	11 037	26,8:73,2	15	7
12	Белица	9 748	34,6:65,4	12	2
13	Струмяни	6 881	няма град	21	17
14	Кресна	6 284	61,4:38,6	10	6
	Общо в областта	343 370	56,6 : 43,4	280	124

Степента на урбанизация или съотношение на градско към селско население през 1946 г. е било 26,6:76,4, през 1970 г.- 40,5:59,5, а през 2000 г. – 56,4:43,6. През 2001 г. това съотношение е вече 56,6:43,4. Това показва колко бурно са протекли урбанизационните процеси, свързани с механично пренасяне на население от селото в града, през втората половина на двадесети век. Но въпреки това степента на урбанизация (процентът на градското население) в областта е значително по-нисък от средното за страната - 68%.

Съотношението градско към селско население в отделните общини на областта през 1999 г. и през 2001 г. е както следва:
1999 г.: 2001 г.:

1. Община Благоевград = 91,52 : 8,48 90,9 : 9,1

2. Община Банско = 65,60 : 34,40 66,7 : 33,3

3. Община Разлог = 63,11 : 36,89 57,7 : 42,3

4. Община Сандански = 62,49 : 37,51 62,1 : 37,9

5. Община Кресна = 62,24 : 37,76 61,4 : 38,6

6. Община Гоце Делчев = 61,30 : 38,70 62,6 : 37,4

7. Община Якоруда = 54,78 : 45,22 55,7 : 44,3

8. Община Петрич = 50,58 : 49,42 51,3 : 48,7

9. Община Симитли = 46,09 : 53,91 44,4 : 55,6

10. Община Белица = 29,96 : 70,04 34,6 : 65,4

11. Община Хаджидимово = 27,51 : 72,49 26,8 : 73,2

12. Община Гърмен = няма град

13. Община Сатовча = няма град

14. Община Струмяни = няма град

общо за областта = 56,4 : 43,6 56,6 : 43,4

Броят на градовете в областта през 1970 г. е бил 10 бр., а през 2001 г. – 12бр., тъй като междувременно са обявени два нови града – Кресна и Хаджидимово. Три от центровете на общини Сатовча, Гърмен и Струмяни не са градове. В структурата на селищната мрежа главно място заемат по-големите градове - Благоевград, Сандански, Петрич, Разлог, Банско и Гоце Делчев, които изпълняват функции на важни икономически, транспортни и обслужващи центрове в областта. През 1970 г. в ТУП на Благоевградски окръг тяхнята роля е определена като микрорайонни центрове. В миналото тези градове са били околийски центрове.

В периода 1946-1970 г. градовете са нараствали по следния начин: Симитли 2,8 пъти, Благоевград 2,6, Сандански 2,0, Разлог 1,7, Петрич 1,6, Банско 1,4, Г. Делчев 1,4, Якоруда 1,2, Белица 1,1. В периода 1970 – 2000г. градовете са нараствали с по-малки темпове. Така например за 10 години от 1975 г. до1985 г. населението на Благоевград нараства от 50 023 д. на 64 882 д. или с 29%.

Средната големина на един град, при 194 345 души градско население, е 16 195 души, което е в рамките на категорията малък град. Градовете попадат в следните категории според градоустройствената класификация: само един средeн град над 30 хил.д. (Благоевград 71 361д), четири малки града от 10 до 30 хил.д. (Петрич 29 785д, Сандански 26 938д, Гоце Делчев 20 533д, Разлог 12 809д) и седем много малки градове под 10 хил.д. (Банско 9 325д, Симитли 7 179д, Якоруда 6 230д, Кресна 3 857д, Белица 3 368д, Хаджидимово 2 960д, Мелник 260д). Един от градовете не е център на община. Това е Мелник, най-малкият град в България, който независимо от драстичното обезлюдяване е запазил по традиция статута си на град.

В областта няма силно изявен голям град с население над 100 хил. жит. Единствено Благоевград (72,5 хил.д.) се приближава до категорията голям град. Той обаче е разположен периферно на територията на областта и по този начин е силно отдалечен и трудно достъпен от някои общини в южната и югоизточната част на територията, още повече като се има предвид планинският релеф. Затова в тези отдалечени части на територията се повишава значението на градовете Петрич (29,0 хил.д.) и Сандански (26,0 хил.д.) в южната част на долината на Струма и на Гоце Делчев (20,0 хил.д.) в югоизточната част. Тези градове се доближават до категорията среден град. Може да се посочи, че те сполучливо балансират Благоевград. Разбира се това важи в по-голяма степен за южната част на областта в долината на Струма, където има два града Петрич и Сандански, всеки от които е по-голям от ГДелчев в югоизточната част на областта в долината на Места.

Разположението на останалите градове, малките градове, в населената територия на областта е сравнително равномерно. На юг от Благоевград в долината на Струма на почти равни разстояния са Симитли и Кресна. В Разложкото поле равномерно са разположени Разлог, Банско, Белица и Якоруда. В Неврокопското поле близо до Г. Делчев е Хаджидимово. Така че покритието с малки градове можем да охарактеризираме като относително равномерно и да определим селищната мрежа като балансирана и равномерно развита. Опорните центрове - малките градове са в добра близост до селските населени места. Това е едно преимущество, което може да даде възможности за усъвършенстване на връзката град – село в бъдеще.

В настоящия етап вълната на урбанизацията вече затихва и можем да направим по-трезва оценка както на нейните положителни, така и на нейните отрицателни въздействия. Твърде важно е да подчертаем, че положителното въздействие не може да се търси само в едната посока – от града към селото. Порасналото екологично съзнание на обществото и търсенето на загубената връзка с природата извеждат на преден план в стойностната ни система преимущества на селото и селската местност. Днес вече едва ли е подходящо да се стремим към преодоляване на различията между града и селото, каквато беше целта на развитието ни през втората половина на ХХ век. По-съществено е да се съхраняват добрите различия и да се съчетават положителните качества и на града, и на селото, като се търсят форми, подходи и политики за постигане на тази цел. В бъдеще следва да се стремим към нови връзки между града и селото, развити на качествено ново ниво и ново отношение към проблема. Връзки, които поддържат селските райони и търсят начини за тяхното оптимално обслужване чрез системата от градове и градски услуги, приближени до тях.

Заслужава да се обърне внимание на модела “градско-селско обитаване” и да се изследват възможните форми на неговото прилагане. Трябва да признаем, че през целия период на активна урбанизация у нас връзката на новите градски жители със селото не е прекъсвана както в някои големи европейски градове. Тази връзка е поддържана активно в периодите на свободното време в края на седмицата и отпуската. Много от средните и големите ни градове в края на седмицата опустяват, тъй като жителите им отиват на село да почиват и да практикуват селскостопански труд. В настоящия етап на икономическа криза и затихване на урбанизационния процес тази връзка се засилва по чисто икономически причини – част от възрастното градско население и от безработното активно население търси на село в близост до земята по-лесен начин на съществуване. Много апартаменти в панелните градски жилищни комплекси стоят заключени или се ползват временно от техните обитатели. Така моделът “градско-селско обитаване” се реализира на едно ниско в качествено отношение ниво. В големите европейски градове това “двойствено обитаване” се проявява в субурбанизационното развитие на тези градове в околоградската територия. У нас наченки на подобни явления можем да наблюдаваме край София и Пловдив с изграждането на богати жилищни квартали в полите на планината. Разбира се това не е масово явление и засяга твърде малко хора с възможности. В бъдеще при стабилизиране, укрепване и разширяване на икономическото развитие на базата на нови технологии моделът “градско-селско обитаване” може да получи по-широко и по-качествено развитие. Затова той трябва да се има предвид в търсенето на новите връзки на градовете със селските райони.

За да се ограничават нежелателните миграционни процеси в страната, ще са необходими политики за развитие на селските райони и малките градове в тях, които да са насочени към разнообразяване на структурата на селскостопанската заетост и към създаване на нови връзки град-село. Подходящо ще бъде да се насърчават малките градове в предоставянето на услуги за техния селскостопански хинтерланд и в разкриването на малки и средни предприятия, свързани със селскостопанското производство.

В Благоевградска област, както и в други части от територията на страната с подчертано планински характер, връзката град-село ще придобива по-специфични измерения и политиката за селските райони там ще трябва да бъде съобразена с техните особености на планински територии. Ограниченият дял на обработваемата земя и нейната разпокъсаност в малки имоти главно в долините на реките, наличието много големи площи необработваема земя – пасища, както и на много гори и високопланински територии определят от една страна характера на селскостопанската дейност в планинската среда като по-ограничена, с по-малка намеса на човека и невъзможност да се организира механизирано едро земеделско производство, а от друга страна – определят добри възможности за развитие на рекреационно туристически дейности. Така че връзката град-село тук ще се обогатява и от осъществяването на туристическото развитие. Актуалният напоследък селски туризъм в такива територии ще се проявява като туризъм в селска среда с планински характер. Малките градове, както и селата са в състояние да предоставят условия за подслоняване и обслужване на туристи. Освен това малките градове ще предоставят както на туристите, така и на селското население услуги от по-висока степен.

Урбанистичното развитие в Благоевградска област показва известно различие и специфика в двете основни природо-географски пространства – долината на Струма и долината на Места. В тях до известна степен по различен начин са влияли върху селищното развитие основните фактори за развитието на населените места : природогеографски, исторически, икономически, демографски, социални, технически.

7.3. Урбанистично развитие в долината на р. Места

Долината на река Места е природогеографски фактор за комуникация и за селищно развитие между планинските масиви на Рила, Пирин и Западните Родопи. От природо-географска гледна точка долината на Места е с по-голяма надморска височина от долината на Струма и е по-затворена в посока към Беломорието, което предопределя по-хладен климат и по-ограничени възможности за интензивна земеделска дейност. В нея се намират две по-големи полета Разложкото и Неврокопското и други по-малки пространства, където са се създали и развили 94 населени места с общо население 134 076 души (2001г.), което представлява 38% от населението на областта. В долината на Места има пет града – Г. Делчев, Разлог, Банско, Белица, Якоруда с общо население 55 225 жители (2001 г.), което представлява 28% от градското население в областта. Съотношението между градско и селско население е 41,2:58,8. Тези данни показват че, долината на Места е по-слабо населената част на областта и степента на урбанизация в нея е по-ниска в сравнение с тази в долината на Струма. От друга страна долината на Места продължително време е без граничен преход към съседна Гърция и на практика е тупикова територия, което се е отразявало неблагоприятно на общото социално-икономическо развитие и на урбанизационното развитие.

Основното направление на урбанистично развитие е по долината на р. Места – Якоруда- Белица-Разлог-Банско-Гоце Делчев-Хаджидимово. От двете страни на направлението по долината се оформя мрежата от малки населени места, повечето от които показват до известна степен демографска стабилност, тъй като са с мохамеданско население.

Град Г. Делчев е изявен град-център с организираща роля за четирите общини в Неврокопското поле – Сатовча, Гърмен, Хаджидимово и Г. Делчев. Градът е бивш околийски център. Има добре развита промишленост – електроника и електротехника, хранително-вкусова, шивашка и текстилна, химическа и каучукова, дървообработваща, строителни материали, тютюнообработка. Изявява се като културен и духовен център с история и традиции. Град Хаджидимово няма достатъчен потенциал и организираща роля за околните населени места, за да “партнира” на Г. Делчев.

В северната част в Разложкото поле град Разлог, също бивш околийски град, не е така силно изявен център като Г. Делчев. Той може да играе такава организираща роля заедно с град Банско за четирите общини Разлог, Банско, Белица и Якоруда. За разлика от Хаджидимово Белица и Якоруда са достатъчно изявени малки градове с организираща роля за околните населени места и успешно “партнират” на Разлог и Банско.

7.4. Урбанистично развитие в долината на р. Струма

Долината на Струма е много важен природогеографски фактор за осъществяване на комуникация и за урбанистично развитие. Природо-географските фактори обуславят по-мек климат в сравнение с долината на Места и възможности за интензивно земеделие и по-интензивно селищно развитие. За това съдейства решително и комуникацията с Гърция, която за разлика от тази по долината на Места, не е била прекъсвана.

В долината на Струма на територията на областта има 186 населени места с 209 294 души население (2001 г.), което е 62% от населението на областта. В долината на Струма има шест града – Благоевград, Петрич, Сандански, Симитли, Кресна и Мелник с общо население 139 120 жители, което представлява 72% от градското население в областта. Съотношението градско към селско население в долината на Струма е 66,5:33,5. Тези данни показват по-добрата населеност и по-високата степен на урбанизация в долината на Струма.

Опорната мрежа от населени места се е формирала по оста север – юг в долината на река Струма и отчасти по долината на р. Струмешница. В определени места на това направление селищната мрежа е по-гъста и там са се формирали градовете-центрове с по-висока концентрация на население. В оградните планини селищата са малки, разположени дисперсно и със силно намаляващо население.

Благоевград е основен урбанистичен център в северната част на областта. Той е областен административен център, град с развита инфраструктура и комуникации. Има развити хранително-вкусова текстилна и трикотажна, шивашка, кожарска, кожухарска, обувна, дърводобивна и дървопреработваща, машиностроителна, металообработваща, електротехническа и електронна промишленост. Градът е изявен културен и образователен център с две висши учебни заведения. Има силно местно управление с новаторски подход към политиката за общинско развитие.

В южната част на областта по долината на Струма се намират два силно изявени градове-центрове, които успешно балансират Благоевград.

Петрич е град с преимуществено местоположение за трансгранично сътрудничество и обмен с две съседни държави. Има добре развита лека промишленост - текстилна, шивашка и обувна, главно с чужди капитали, оживена погранична търговия и добре развит частен бизнес. Земеделското производство обаче е в криза и не е конкурентноспособно. Град Петрич е стабилен опорен център в селищната мрежа на страната, той е по-голям и по-развит от някои областни центрове. Неговото население продължава да нараства за разлика от населението на подавляващото болшинство от градовете в страната.

Сандански е другият изявен център в южната част на областта. Той се развива главно като лечебно туристически център с богато природно и културно наследство. Градът притежава и добре развита икономическа база и възможности за конкурентноспособно земеделие с напояване, които обаче са занемарени. Все пак той показва стабилизиране на демографското си състояние, което е добър индикатор.

Другите градове в долината на Струма Симитли и Кресна са малки и не могат да играят ролята на изявени организиращи центрове. В Симитли е в криза структуроопределящата добивно промишлена функция, а военната функция е отпаднала и в Симитли, и в Кресна.

7.5. Населени места, структура, изграденост, развитие

Наред с демографския спад на населените места, което се отразява негативно на тяхната икономика и на социалната сфера, в тях се наблюдават много проблеми от чисто териториално-устройствен характер, които са трудно решими в обозрим период.

Трудно регулираните урбанизационни процеси в следвоенната епоха, резултат на индустриализацията и колективизирането на селското стопанство са създали проблемите от екологичен, социален и териториално-функционален характер, натрупани през периода на екстензивно нарастване, които остават нерешени като тежко бреме за бъдещето.

Урбанистичното развитие на градовете през индустриалната епоха се е отразило решително върху териториалното им нарастване и устройство. През целия период наличната градска територия е била перманентно недостатъчна за да задоволи растящите градски нужди. Това е налагало непрекъснат териториален ръст, заемане на съседни земеделски земи за промишлени зони и за жилищни зони (комплекси). Не е било възможно този екстензивен ръст да бъде ограничаван и регулиран по-добре, поради кратките времеви периоди на поява и реализация на урбанистичните процеси. В същото време градските територии и особено новоусвоените са оставали недостатъчно добре благоустроени и подредени. В резултат на това нарастване градовете са натрупали сериозни проблеми, които са оставали постоянно нерешени докрай. В момента те стоят особено остро в по-големите градове, но се наблюдават макар и в по-малка степен и в по-малките градове.

По данни от ТУП на Благоевградски окръг през 1970г. общата територия, заета от населени места, е била 8156 ха, от които жилищната зона е 7568 ха. или 67%, уличната площ е 15%, озеленените площи са 3,4% или 6,4 м²/жит.

В днешно време територията на по-големите градове в областта и нейната вътрешна градска структура може да се види на следващата таблица 40.

Табл. 40 Градоустройствени показатели на изявените градове-центрове в област Благоевград

Съществуващо състояние към годината на разработване на ОГП	Селищна територия (ха)	Жилищна зона (ха)	Зона селищно стопанство (ха)	Извън селищна територия (ха)	Бруто гъстота в сел. терит. (жит/ха)	Нето гъстота в жил. зона (жит/ха)
1. Благоевград ОГП 1987 г. 65 065 жит.	926,83	653,04	273,79	598,85	70,2	99,6
2. Петрич ОГП 1985 г. 26 482 жит.	519,89	340,42	179,47	131,61	50,9	77,8
3. Сандански ОГП 1989 г. 25 000 жит.	384,23	274,48	107,75	44,1	65,1	91,1
4. Гоце Делчев ОГП 1989 г. 19 699 жит.	359,00	229,00	130,00	46,00	54,9	86,0

7.5.1. Проблем – степен на урбанизиране на територията

През следвоенния период вследствие на бурно протичащите процеси на индустриализация и урбанизация са се увеличили чувствително териториите на градовете. Особено големи площи са заети от промишлени и складови зони. Увеличили са се чувствително и жилищните територии, особено на по-големите градове. Териториалното проявление на урбанизационните процеси се е реализирало не само чрез териториално нарастване на самите градове, но и чрез урбанизиране (застрояване) и в техните околоградски територии. Това е особено характерно за Благоевград, Петрич, Сандански, Г. Делчев, но се проявява и при по-малките градове. Развитието на масовия туризъм във втората половина на 20-ти век допринася за урбанизирането и застрояването на някои изявени в природо-рекреационно отношение територии като Семково, Предела, Попови ливади, Попина лъка и др. Увеличените площи на градовете и курортните образувания са създали нови проблеми с тяхното инфраструктурно обзавеждане и благоустрояване, които продължават да бъдат голям проблем и днес.

7.5.2. Проблем – производствени зони

През индустриалната епоха най-сериозната териториална експанзия беше демонстрирана със заемането на големи площи земя край градовете и екстензивното им усвояване за индустриални нужди. Площта на промишлените територии към градовете е винаги по-голяма от необходимата по нормативите, което показва неефективно и разхитително усвояване на земя за промишлени нужди. В обновяването и преструктурирането на създадените производствени зони след осъществяването на приватизацията ще се проявява не само като технологичен проблем, но и като чисто устройствен и строително-архитектурен проблем и ще изисква сериозни усилия в планирането и благоустройството им. Технологичната изостаналост и неприветливия архитектурно-строителен вид на производствените сгради ще представляват бариера пред тяхното обновяване. Евентуалната ориентация на бъдещи инвеститори към строителство на производствени предприятия “на зелена поляна” може да повлияе за дългосрочното изоставяне на производствените територии в сегашното незавидно състояние.

7.5.3. Проблем – жилищни комплекси

Обновяването и преструктурирането на жилищните комплекси се проявява като сериозен проблем в резултат от тяхната функционална недоизграденост, еднообразие и неблагоустроеност. В жилищните комплекси е върната незастроена земя на нейните бивши собственици, което също ще налага преструктуриране на територията им.

Изградените панелни сгради в скоро време ще изискват рехабилитация. Този проблем ще има дългосрочно действие като се имат предвид скромните възможности на собствениците на жилища да ги обновят. Изоставянето на апартаменти в жилищните комплекси от техните обитатели, които търсят препитание в селата, а не могат да ги продадат поради липсата на действащ жилищен пазар, е факт.

7.5.4. Проблем – състояние на обществените сгради

Този проблем се наблюдава навсякъде в населените места. Навсякъде сградният фонд на обектите за култура и образование е в незавидно състояние и се нуждае от ремонт и ресонструкция. Особено тежко е състоянието на училищните сгради в много от селата.

Терени, определени за детски заведения и училища в жилищните комплекси са реституирани, а в централните части на градовете, са вече изконсумирани за жилищни и търговски нужди. Намирането на баланса между обществените и индивидуалните потребности и интереси при устройството на населените места ще бъде трудно, като се има предвид финансовото състояние на общините и възможностите им да отчуждават терени за обществени нужди.

7.5.5. Проблем – техническа инфраструктура

Неговото проявление се усеща в незадоволителното състояние на мрежите и системите на водоснабдяването и канализацията, на топлоснабдяването, на енергоснабдяването и на транспортната система на градовете, които са разгледани в анализа на техническата инфраструктура. Обобщено може да се посочи, че теническата инфраструктура не удовлетворява адекватно настоящите градските нужди и затруднява функционирането на градовете;

7.5.6. Проблем – обществени озеленени площи

Състоянието на изградените зелени системи в градовете с малки изключения е незадоволително. Това се дължи на недостатъчното им поддържане, заемането на зелени площи за временно търговско строителство, липсата на охрана и ефективно санкциониране на нарушителите. Но наличните озеленени площи за широко обществено ползване в средните градове са недостатъчни. По данни от ОГП обществените озеленени площи в Благоевград са 37 ха или само 3,7 м²/жит. във Петрич са 11,6 ха или само 3,8 м²/жит., в Сандански - 18,4 ха или 6,3 м²/жит., при норматив за такива градове 12 м²/жит. В Г. Делчев обществените озеленени площи са по-обширни – 37 ха или 19 м²/жит. В по-малките градове проблемът с обществените озеленени площи не стои така остро, тъй като те имат близък контакт с богато залесена крайградска територия.

7.5.7. Проблем – културно-историческо наследство

Областта е една от най-богатите на културно-исторически паметници от различни епохи. За тях са полагани не малко грижи в близкото минало. Днес обаче поддържането на паметниците е силно затруднено.

Археологически, исторически и архитектурно-строителни паметници има в много от общините и землищата на населените места.. Особено ценни антични и средновековни селища и крепости са античният град Никополис ад Нестум в община Гърмен, античният град в центъра на Сандански с ранно-византийските сгради, античен град Петра при с. Мулетарово, останките от крепости край с. Дъбница, с. Плетена, с. Дренково, Самуиловата крепост край с. Ключ, крепостта "Калята" Разлог, археологическите находки в с. Копривлен. С голяма художествена и историческа стойност са църквата Св. Троица, къщата на Неофит Рилски и комплексът възрожденски къщи в Банско, архитектурният резерват Вароша в Благоевград, град Мелник, селата Ковачевица, Долен, Делчево, Скребатно и др., редица манастири (напр. Роженският манастир с костницата, останките от манастира "Св. Илия" Разлог от IV – VI век, манастира “Св. Арахангел Михаил” в землището на с. Тросково от ХІІ век, под егидата на ЮНЕСКО, манастир “Свети Георги” в Хаджидимово), много църкви (напр. църквата "Св. Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат" в с. Добърско от 1614 г. под закрилата на ЮНЕСКО) и други обекти от възрожденската и следосвобожденската епохи.

Като общ проблем за богатото културно-историческо наследство в областта следва да се посочи недостатъчните грижи за поддържане на паметниците на културата поради недостига на средства и подходящи механизми. Например Никополис ад Нестум още от края на 80-те години е запуснат, не може да се осигури сериозна охрана и са нанесени значителни щети от иманяри, както и от времето.

7.5.8. Проблем – неактуални устройствени планове и кадастър

Плановете на населените места и техните централни градски части са остарели и неактуални след реституционните процеси. Техните частични изменения на парче са порочна практика, която създава сериозни проблеми на управлението на процесите.Към 2005 г. са приети нови кадастрални карти на гр. Разлог и гр. Благоевград , а в процес на създаване са кадастралните карти на гр. Банско, с. Добринище и гр. Гоце Делчев. Неотложна необходимост е създаването на единен кадастър за територията на областта. Също така има изработени кадастрални планове през 1990 г. за населените места на об. Хаджидимово - Теплен, Беслен, Абланица, Блатска, Парил, Хаджидимово и Копривлен, но нямат цифрови модели, което е харатерно за всички общини в областта.

7.6. Урбанистично развитие – положителни и отрицателни страни, предимства и проблеми:

• 
  Сравнително добре е балансирана урбанистично-териториалната структура, представена от :
  

- централни територии с изявени средни градове-центрове,

- периферни територии с малки населени места без градове-центрове и

- природни територии без населени места.

• 
  Балансирана и равномерно е развита мрежата от населени места в населените територии, в които има сравнително равномерно разположение на градове.
  

• 
  Но в някои от периферните територии населените места са много малки и са обезлюдени, което подсказва, че някои от тях ще изчезнат.
  

• 
  Липсва голям град над 100 хил.жит. – център на мощно урбанистично развитие и двигател на икономически растеж. Но Благоевград, макар и отдалечен от останалата територия на областта, има всички дадености и възможности да се превърне в такъв център при добре ориентирана политика на устойчиво развитие.
  

• 
  Отсъствието на голям дебалансиращ градски център в областта и наличието на градове, близки до категорията “среден град” в южните крайгранични територии създава по-балансиран характер на селищната мрежа и дава възможности за бъдещо по-равномерно и балансирано социално-икономическо развитие.
  

• 
  Намалява населението (особено активното) в населените места - вече не само в селата, но и в повечето градове; Все пак в градовете Петрич, Сандански, Г. Делчев, Банско и Якоруда се наблюдава известно стабилизиране на населението.
  

• 
  Оживените връзки между града и селото, познати от близкото минало и изразяващи се в трудови и културно-битови пътувания, сега са силно ограничени;
  

Амортизирана е физическа среда в населените места, занемарено е благоустройството и инженерните мрежи на инфраструктурата; В някои от градовете благодарение на проекта “Красива България” и други инициативи се полагат грижи за благоустрояването;

• 
  Техническата инфраструктура не удовлетворява адекватно градските нужди и затруднява функционирането на градовете;
  

• 
  Производствените територии са недостатъчно благоустроени и са застроени с остарели, непривлекателни и амортизирани сгради, които трудно могат да се модернизират и използват;
  

• 
  Жилищните комплекси са недоизградени и недостатъчно благоустроени, панелните сгради не удовлетворяват нормалните изисквания за жилищен комфорт;
  

• 
  Не е добро състоянието на обществените сгради за култура, образование, здравеопазване особено в селата, има незавършено строителство на културни обекти;
  

• 
  Обществените озеленени площи са недостатъчни и са силно занемарени и подложени на агресия;
  

• 
  Не са достатъчни грижите за богатото културно-историческото наследство и паметниците на културата;
  

• 
  Остаряла е и е неактуална кадастралната и плановата основа на повечето населени места, което затруднява тяхното устройство.
  

Урбанистично развитие – възможности :

• 
  Усъвършенстване на традиционната връзка между града и селото на нов качествен етап чрез преодоляване на сегашния затворен модел на натурално стопанство в селото и прилагане на модела “двойствено градско-селско обитаване”.
  

• 
  Използване на близостта на малките градове до селските населени места и превръщането им в опорни обслужващи селската местност центрове - възможности за бъдеща балансирана полицентрична система от градове и нова връзка между града и селото.
  

• 
  Използване на потенциала на изявените градове-центрове Благоевград, Петрич, Сандански и Г. Делчев за разпростиране на положителното им въздействие върху по-широк пространствен ареал.
  

• 
  Използване на трансграничното сътрудничество за всестранно оживяване на градовете и другите населени места в близост до граничните преходи.
  

Урбанистично развитие – заплахи :

• 
  Задълбочаване на вътрешно регионалните различия между градовете-центрове и малките населени места в равнинната и в планинската територия;
  

• 
  Отмиране на много от малките населени места в периферните територии;
  

• 
  Ограничаване и западане на градските функции и организиращата роля на градовете за околните села вследствие на икономически затруднения;
  

• 
  Занемаряване на градското благоустройство и инфраструктура поради липса на средства за поддържането им;
  

Урбанистично развитие - стратегически цели и задачи :
Основна цел:
Осигуряване на балансираност на мрежата от населени места в областта и на устойчивост в развитието им
Задачи:

• 
  Да се формулират политики за укрепване на малките градове в селскостопанските територии, за да могат да предоставят заетост и качествени услуги на населението в околните села;
  
• 
  Да се подобрява състоянието на физическата среда в населените места чрез доизграждане на техническата инфраструктура и чрез подходящи благоустройствени действия;
  
• 
  Да се осигуряват ресурси и механизми за довършване на замразеното строителство на здравни, културни, образователни и други обслужващи обекти в градовете;
  
• 
  Да се осигурява актуална кадастрална и планова основа за развитието на населените места и селищните образувания, както и единен кадастър за територията на цялата област;
  
• 
  Да се осигуряват ресурси и механизми за поддържане и социализиране на богатото културно-историческо наследство;
  
• 
  Да се осигурява чрез съвременна планова основа целесъобразното преструктуриране и модернизиране на промишлените територии в градовете и на жилищните комплекси.
  

Каталог: images -> stories -> documenti
stories -> Отчет за изпълнение на бюджета и сметките за средства от Европейския съюз
stories -> Закон за изменение на някои правила за държавната служба от 7 февруари 1995 г. Gvnw, стp. 102, наричан по-нататък «спорната разпоредба»
stories -> Заседание на общински съвет калояново докладна записка от инж. Александър Кръстев Абрашев Кмет на Община Калояново Относно
stories -> Конкурс за приемане на военна служба на лица, завършили граждански средни или висши училища в страната и чужбина
stories -> Заглавие на доклада (на български) (14 pt Times New Roman, Style TitleA)
stories -> Наредба №2 от 15 март 2007 Г
documenti -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я областeн управител на област благоевград

Изтегляне 3.96 Mb.

Сподели с приятели: