Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я областeн управител на област благоевград
Изтегляне 3.96 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 8.1.4 Радиационно състояние
- 8.1.5 Състояние на акустичната среда
- 8.3 Проблеми на третирането на твърди отпадъци
8.1.3 Състояние на почвената покривкаВажно в екологично отношение е и установяването на съдържанието на тежки метали в почвите на областта. Те са един от приоритетните за изследване в екологично отношение компоненти на природната среда. Като се има предвид значението им за развитието на земеделието в областта, е ясно, че част от екологичните проблеми са пряко свързани с тях. Проведените от нас изследвания обхващат както относително незасегнати в техногеохимично отношение райони на областта, така и по-силно антропогенизирани територии. Анализът на данните показва, че в редица отношения областта може да бъде приета като фонов модел, що се отнася за планинските територии. Съдържанието на тежки метали в част от антропогенизираните територии на областта също не показват особено високи стойности. Предвижда се изготвяне на комплексна екологична оценка на територията на област Благоевград и изготвяне на цифров модел за екологосъобразно земеползване – търси се финансиране (до 2003 г.). В община Гърмен важен проблем за решаване е рекултивация на 260 дка земя в рудник “Канина”. В община Благоевград не са доказани замърсявания на почви и терени с тежки метали. Основните тенденции за община Кресна през последните години са свързани със замърсяването на почвите от новооткрити цехове, като: цеха в с. Долна Градешница "Гръцки мрамор" ЕООД, цеха за производство на дървени въглища в м. "Солунско дере" край гр. Кресна, с. Долна Градешница и "Енергоремонт" ЕАД – Кресна, от които се образуват отпадъци от едри и дребни прахове, едри скални (мраморни) отпадъци и газообразни химични вещества от цеха за добив на дървени въглища. Увеличават се битовите и строителни ТБО. Проблемни обекти, освен упоменатите по-горе са и стоманено стъклените оранжерии в гр. Кресна, за които се очаква възстановяване на производството, бензиностанцията в южната част на гр. Кресна и отпадните води от изградените канализации, които са включени пряко в р. Струма без пречиствателни съоръжения. На бензиностанцията няма канализация за отвеждане на повърхностните води, а същата се оттича по платното на международния път Е-79, поради което замърсява пътя и съседните площи. От цеховете за преработка на мрамор в с. Долна Градешница и "Енергоремонт" ЕАД – Кресна се изхвърлят едри скални (мраморни) отпадъци на различни места около пътища, дерета, диги и т.н. с което се унищожават земи и се замърсява околната среда. Друг обект, който има неблагоприятно въздействие, е цехът за производство на дървени въглища. Пушекът, който се образува при изгарянето на дървата, е с над допустимите стойности на химични вещества и има неблагоприятно въздействие върху селскостопанските култури в района (преди всичко трайни насаждения - лозя). В района на общината има изградени и 4 дървообработващи предприятия, които в отделни моменти изпускат и изоставят на неподходящи места отпадъчни материали, преди всичко дървени трици. Основни замърсители в района са и главният път и ж.п. линията, които преминават през гр. Кресна и с. Долна Градешница. "Енергоремонт" ЕАД–гр. Кресна чрез натрупване на твърди отпадъци от дейността си замърсява почвата и водите на р. Струма. "Гръцки мрамор" ЕООД и цехът в с. Долна Градешница са потенциални замърсители на околната среда. Наблюдава се замърсяване на почвата от получения шлам при обработката на мрамора, от едри отпадъци, получени при обработката на скално облицовъчни мраморни материали и от отпадъчните води, използвани при преработката на мрамора. Главният път Е-79 и ж.п. линията също създават условия за замърсяване на околната среда. Движението на автомобили и влакове е много интензивно и отделените изгорели газове замърсяват почвите в града и с. Долна Градешница, тъй като тези магистрали минават през въпросните населени места. В резултат на антропогенна и стопанска дейност, на някои места в община Симитли се наблюдава влошена екологична обстановка. Тези територии са в района на Мини “Пирин”, около с. Брежани, с. Полето, кв. Орловец и района на открития уранов рудник при с. Сенокос. От открития и подземен добив на въглища са нарушени стотици декари от негативни и позитивни форми (котловани и табани), където годишно се складират 3 700 м3 скална и земна маса от открити рудници и 15 680 м3 скална маса от подземни, както и 52 420 м3 твърди отпадъци от обогатяване на въглищата и 1 000 м3 сгур от парокотелните на мините. Силно нарушена е екологичната обстановка в района на с.Сенокос, където се складират скални и земни маси от открития уранов рудник. По склоновете на Влахина планина, Малашевска планина, Югозападна Рила и отчасти Западен Пирин са развити ерозионни процеси, чиято по-мащабна изява се дължи на ограниченото прилагане на противоерозионни мероприятия. Ако не се спазват нормативните документи за опазване на околната среда, при откриването на пътя Симитли - Пехчево може да се очакват известни нарушения в екологичната обстановка. Тъй като пътят минава през силно пресечен и ерозиран терен, при изграждането на инженерната му инфраструктура може да се очаква усилване на ерозионните процеси. При развитието на общината стратегическите насоки и мероприятия в екологичен аспект трябва да бъдат:
Замърсяването на почвата в община Разлог е в пряка зависимост от производствената дейност на основните промишлени предприятия, както и замърсяването с битови отпадъци. На този етап на територията на общината замърсените площи възлизат на 7 300 м2 и още 150 дка са отредени за сметища. Общината предвижда обезвреждане и съхранение на залежали и негодни за употреба препарати за растителна защита, както и укрепване на свлачища в с. Бачево. Почвите в община Сатовча са чисти поради липса на промишлени замърсители. Трябва да се отчете, че голяма част от обработваемата земя е силно ерозирала. Проблем за общината е наличието на пестициди, събирани в отделните населени места в заплашителни количества до 2-3 тона. Същите са останали на съхранение в различни помещения на бившите ТКЗС и АПК. В община Струмяни изключително остро стои проблемът с нарушеното екологично равновесие над с. Илинденци, което е свързано с добива на мрамор. На четири места в непосредствена близост до НП “Пирин”в планината са разкрити огромни ями, а от двете страни на пътя от кариерите до с. Илинденци е разхвърлян безогледно множество отпадъчен материал. Потенциален замърсител на ОС се явава и гръцката фирма “Бумар”. Като основно перо в икономиката на общината добивът на мрамор не бива да се пренебрегва, но е задължително човешката намеса в природата да бъде подчинена на екологичните принципи и норми. На редица места се налага изискването за незабавно проектиране и рекултивация на нарушените терени, с оглед по-рационално използване на природните богатства и опазването на околната среда. Подобно е положението и с дейността на мина “Славянка”, свързана с добива на калциев флуорит. Разликата там се състои в това, че пораженията не са изразени на земната повърхност и не са така очевидни. Съществен проблем за общината са силно ерозираните терени, което налага провеждането на залесително-рекултивационни мероприятия, отглеждането на противоерозионни култури и други мерки за защита от ерозия. Една от силните страни на община Петрич е съхранената плодородна почва. Основните проблеми свързани със замърсяването на почвите на територията на община Петрич са резултат от неконтролирано изхвърляне на битови и строителни отпадъци и земни маси покрай населените места, реки, дерета, входно-изходни артерии, земеделски ниви. Например, на площ от 15 000 м3 в западната част на гр. Петрич, м. Поляните са разпръснати около 2 700 м3 битови и строителни отпадъци; кв. 9 – гр. Петрич на площ от 15 000 м3 са разпръснати около 3 500 м3 строителни отпадъци и т.н. Тези неорганизирани малки сметища в много голяма степен увреждат качествата на почвите и ландшафта. Замърсените почви и ландшафт не могат да се самовъзстановят без външна намеса за тяхното пречистване. Ерозията на почвата е един от най-сериозните деградационни процеси, изразяващ се в намаляване на почвения профил, влошаване на физическия статус, изнасяне на хранителни вещества, замърсяване на водите и др. Освен почвено-климатичният, значителен принос за развитие на процеса има и антропогенния фактор. На водна ерозия са подложени всички обработваеми земи с наклон 6 градуса. Ветровата ерозия се проявява основно в равнините и обезлесените райони. Тя нанася и значителни загуби на земеделието, чрез унищожаване на засети масиви. Иригационната ерозия (процеса е чисто антропогенен) засяга всички поливни площи с наклон над 2 градуса. От 1998 г. на територията на РИОСВ гр. Благоевград се извършва мониторинг на почвите по следните показатели:
Определени са пунктове за пробонабиране. Анализът на пробите се извършва по график в ИА по околна среда към МОСВ. 8.1.4 Радиационно състояниеНа територията на област Благоевград се осъществява периодичен контрол на специфичната активност на естествени и техногенни радионуклиди в проби от необработваеми почви. Радиационното състояние на почвите се оценява чрез определяне на специфичната активност на естествените и техногенни радионуклиди в проби от пунктовете от мониторинговата мрежа. Измерените стойности се сравняват с фоновите величини, определени от дългогодишни наблюдения. При оценка на получените данни за годината, не са констатирани надфонови величини на специфичната активност на естествените радионуклиди. Стойностите варират в границите на характерните за региона. Радиологичния мониторинг на реките, езерата и язовирите в страната се осъществява чрез мрежа от пунктове и се изразява в контрол на показателите според БДС 2823/83 г. “Вода за пиене” – обща бета активност (0,750 Bq/l), съдържание на уран (0,6 mg/l) и съдържание на радий (150 mBq/l) През годината е провеждан контрол върху радиационното състояние на реките Струма и Места. Резултатите от наблюденията показват, че основните реки на територията на РИОСВ – Благоевград са в добро радиационно състояние. Радиационно състояние на околната среда в районите с ликвидиран уранодобив. 1. Обект “Дружба” и завод “Звезда” – с. Елешница, общ. Разлог. В контролните пунктове за повърхностни води не са установени завишени /над ПДК – Наредба № 1/15.11.1999 г./ съдържания на уран. От излизащите от минни изработки води, замърсени над ПДК са тези от Щ-17. Слабо повлияни са дънните утайки на Вълчо дере. /под хвостохранилището/ Реализира се проек “Техническа ликвидация на завод “Звизда” – ІІ етап и саниране на хвостохранилището /проект по програма ФАР/. 2. Кариера “Сенокос” – с. Сенокос, общ. Симитли. Изтичащите руднични и дренажни води замърсяват водите от деретата след кариерата. Няколкократно са завишени съдържанията на уран и радий. 3. Участък “Игралище”. Изтичащите води от Щ-1 и Щ-6 са със завишени съдържания на уран и радий. Достъпно е за водопой на животни. 4. Обект “Мелник”. В изоставените отвали са установени повишени специфични активности на уран-238, радий-226 и олово-210, които могат да доведат до радиационно замърсяване на обработваеми почви. 5. Обект “Златолист”. Установено е наличие на техногенно замърсяване – оставени бетонни фундаменти от сорбционния комплекс и сондажи с обсадни тръби. 6. Участък “Сугарево”. Изтичащата руднична вода от щолната е със съдържание на уран над ПДК. Достъпна е за водопой на животни. 7. Участък “Брежани”. Рудничните води от Щ-1 и Щ-2 са със съдържания на уран над ПДК. Въпреки извършените дейности по ликвидация и рекултивация, съществуват опасности от замърсяване на атмосферния въздух чрез разпрашаване на табаните и на повърхностните и подземни води чрез излужване на естествени радионуклиди и инфилтрация на руднични води от минните изработки.
Шумът в околната среда, причинен от транспортните, индустриалните и ремонтните дейности, е един от главните екологични проблеми в урбанизираните райони и е източник на нарастващите възражения на населението. Недостатъците в градоустройствените и в транспортно-комуникационните планове, както и несъобразената с околната среда организация на движение, са фактори, които допълнително утежняват акустичния климат в населените места. Анализът на съвременната акустична картина показва, че преобладаващите нива на шум за по-голяма част от населените места е била 68-72 dB (A) при нормативно изискване 60 dB(A). Данните за техническото състояние на МПС, покриващи 2 годишен период (2002-2003 г.) и проведените акустични мероприятия, не предсказват подобряване на акустичната картина за страната като цяло. Анализът налага извода, че провежданите мероприятия са частични, без да има изградена Общинска политика за връзката между акустичното състояние на населените места и мерките за намаляване или отстраняване на шумовото замърсяване. Въпреки обективните трудности по отношение контрола на акустичното състояние на градската среда, в някои населени места се провеждат мероприятия за подобряване на акустичния климат в различни насоки: A) Намаляване на вредностите от транспорта чрез изграждане на обходни пътни участъци. Например:
Б) По отношение на акустичния анализ за състоянието на промишлените източници на шум, най-често срещаните проблеми при оценката на въздействието на тези обекти върху околната среда са грешки в градоустройственото планиране. Най-голям процент от жалбите, постъпващи в системата на МОСВ, са свързани с дейността на малките обекти с локално действие, намиращи се в жилищни сгради или в близост до такива. Стратегията относно ограничаване или унищожаване вредното въздействие на шума в околната среда с цел подобряване качеството на живот на населението трябва да бъде обединена около изграждане на действаща национална система за управление на акустичното състояние на ОС и създаване на механизми за координиране на дейностите на всички институции, имащи отношение към проблемите с шумовото замърсяване в околната среда . 8.2 Защитени територииЗащитените територии са предназначени за опазване на биологичното разнообразие в екосистемите и на естествените процеси, протичащи в тях, както и на характерни или забележителни обекти на неживата природа и пейзажи. Категориите защитени територии съгласно чл. 5 от Закона за защитените територии (ЗЗТ) са: 1. резерват; 2. национален парк; 3. природна забележителност; 4. поддържан резерват; 5. природен парк; 6. защитена местност. За защита и опазване на богатото многообразие на живата природа на територията на Благоевградска област са обявени два национални парка, осем резервата, два поддържани резервата, 69 природни забележителности (в т.ч. 40 единични обекти - вековни дървета) и четири защитени местности. В областта няма природни паркове. Защитените територии в сравнение със страната като цяло (3,6%) заемат твърде голям дял –11,9% от територията на областта, или 767826 дка. Защитените територии са характерни с богатата флора и фауна. В тях се срещат редки дървесни и тревни видове. Висшите растения са около 1400 вида, от тях защитени растения са 51 вида, 101 вида растения са включени в Червената книга на Р. България, лечебните растения са 58 вида и т.н. За национални паркове са обявени територии, в чиито граници не попадат населени места и селищни образувания и които включват естествени екосистеми с голямо разнообразие на растителни и животински видове и местообитания, с характерни и забележителни ландшафти и обекти на неживата природа. Националните паркове се управляват с цел: поддържане разнообразието на екосистемите и защита на дивата природа; опазване и поддържане на биологичното разнообразие в екосистемите; предоставяне на възможности за развитие на научни, образователни и рекреационни дейности; създаване на предпоставки за развитието на туризъм, екологосъобразен поминък на населението. В националните паркове се забраняват: строителство, освен на туристически заслони и хижи, водохващания за питейни нужди, пречиствателни съоръжения, сгради и съоръжения за нуждите на управлението на парка и обслужването на посетителите, подземни комуникации, ремонт на съществуващите сгради, пътища, спортни и други съоръжения; производствени дейности, с изключение на поддържащи и възстановителни дейности в горите, земите и водните площи; извеждане на голи сечи; използване на изкуствени торове и други химически средства; внасяне на неприсъщи за района растителни и животински видове; паша на кози, както и пашата в горите извън ливадите и пасищата; събиране на билки, диворастящи плодове и други растения и животни на определени места; събиране на вкаменелости и минерали, увреждане на скални образувания; нарушаване на естественото състояние на водни площи, водни течения, техните брегове и прилежащи територии; дивечоразвъдна дейност и ловуването, освен при регулиране на числеността на животинските видове; спортен риболов и риборазвъждане на определени места; замърсяване на водите и терените с битови, промишлени и други отпадъци; бивакуване и палене на огън извън определените места; намеса в биологичното разнообразие; събиране на редки, ендемитни, реликтни и защитени видове, освен за научни цели.
а) горски фонд
б) високопланински пасища и ливади
Националният парк “Пирин” е с национално и международно значение. Включен е в списъка на ООН за Националните паркове. От 1983 г. е включен в списъка на ЮНЕСКО по Конвенцията за защита на световното културно и природно наследство. Националният парк “Рила” е обявен със Заповед №397 от 15.10.1999 г. на МОСВ. Разположен е на територията на четири области – Пазарджишка, Софийска, Кюстендилска и Благоевградска, с обща площ 81046,0 ха. На територията на Благоевградска област паркът обхваща площ от 30194,5 ха, в т.ч. 16188,2 ха горски фонд и 12733,0 ха високопланински пасища и ливади. Включва територии от пет общини, разпределени както следва: а) горски фонд
б) високопланински пасища и ливади
За резервати са обявени образци от естествени екосистеми, включващи характерни и забележителни диви растителни и животински видове и местообитанията им. Резерватите се управляват с цел: запазване на естествения им характер; научна и образователна дейност и екологичен мониторинг; опазване на генетичните ресурси; запазване на естествени местообитания и на популациите на защитени редки, ендемитни и реликтни видове; развитие на мрежа от представителни за България и Европа екосистеми и застрашени местообитания. В резерватите се забраняват всякакви дейности, нарушаващи самобитния характер на природата. Разрешава се: охраната на резерватите; посещения с научна цел; преминаването на хора по маркирани пътеки с образователна цел; преминаването на хора и впрегатен добитък до земеделските земи по маркирани пътеки; еднократно извеждане и връщане на домашните животни до високопланинските пасища по маркирани пътеки; събиране на семенен материал, диви растения и животни с научна цел или за възстановяването им на други места в количества, начини и време, изключващи нарушения в екосистемите; потушаване на пожари и санитарни мероприятия в горите, увредени над 25 на сто вследствие на природни бедствия и каламитети. Резерват “Парангалица” е най-старият резерват в България – обявен е с ПМС № 8517 от 30.12.1933 г., и със Заповед № 1980 от 07.08.1961 г. Общата му площ е 1509,0 ха и е разположен на територията на с. Бистрица, община Благоевград в Националния парк “Рила”. Със Заповед № 523 от 09.06.1987 г. на КОПС е създадена буферна зона на резервата с обща площ 1258,7 ха, от тях 516,7 ха са горски фонд и 742,0 ха поземлен фонд. Предназначението на буферната зона е да ограничава антропогенното влияние върху резервата. В границите на зоната се разрешава само извеждане на сечи, предвидени в лесоустройствения проект; провеждане на ловностопански мероприятия; паша на домашни животни (без кози) в определените с лесоустройствения проект пасищни площи и в поземления фонд; косене на сено и земеделска дейност, традиционно провеждана в района. Резерватът “Баюви дупки – Джинджирица” е разположен в землището на град Разлог в Националния парк “Пирин”. Създаден е със Заповед № 976 от 26.12.1979 г. на КОПС, с която се разширяват териториите на резерватите “Баюви дупки” и “Джинджирица”, и се обединяват в резерват “Баюви дупки – Джинджирица”. Това е най-големият биосферен резерват в България с обща площ 2873,0 ха. Целта на създаването му е да се запазят характерни планински екосистеми и ценен генетичен фонд в националния парк. В резервата се намират най-големите месторастения на еделвайс в страната, чермурови насаждения, петвековни дървета с голяма природонаучна стойност, обиталища на диви кози, както и най-голямата популация на дивата свиня. Резерват “Тисата”. Обявен е с Постановление № 6663 от 05.12.1949 г. и Заповед № 440 от 09.12.1977 г. на КОПС, Тя е видоизменена със Заповед № 130 от 22.02.1985 г. на КОПС за определяне на естествените граници на резервата, като се изменя обхвата му. Общата му площ е 547,5 ха и се намира в землищата на гр. Кресна и с. Горна Брезница. Резерватът е създаден с оглед цялостното запазване на единственото в страната компактно находище на дървовидна хвойна и стабилизиране на средиземноморските биоценози. Със същата заповед от 1985 г. се определя и буферна зона към резервата, която включва 343,0 ха горски фонд и площи от поземления фонд. В границите на зоната се разрешават: ремонтиране и модернизиране на съществуващите сгради и временни постройки; поддържане и реконструкция на международното шосе София – Кулата, ж.п. линията, ж.п. гара “П. Яворов” и тунелите; паша в поземления фонд и горските насаждения, определени за паша в лесоустройствения проект; използване на обработваемите земи; риболов по р. Струма; преминаване на домашни животни през определен прокар. Резерватът “Али ботуш” е обявен с Постановление №1171 от 24.09.1951 г., Постановление № 14825 от 29.06.1952 г. и Заповед № 27 от 13.01.1981 г. на КОПС, в която е посочено, че целта на създаването му е да се запазят уникални реликтни гори от черна мура, черен бор, борисова ела, богат растителен и животински свят с множество редки и застрашени видове. Със Заповед № 131 от 22.05.1985 г. на КОПС се увеличава площта на резервата и се установява на 1628,0 ха. От тях 1607,1 ха са горски фонд и 20,9 ха – поземлен фонд. Включва части от землищата на с. Парил, община Хаджидимово и с. Голешово, община Сандански. Със същата заповед е определена буферна зона на резервата, която включва 701,3 ха горски фонд и високопланинските пасища между резервата и главното планинско било. В границите на зоната се разрешава: паша в земите от поземления фонд и поддържане на съществуващите заслони за нуждите на животновъдството и на черния път до високопланинските пасища; провеждане на предвидените мероприятия по лесоустройствения проект с изключение на реконструкция и залесяване с неприсъщи за района видове, и извеждане на санитарни сечи в насажденията; използване на обработваемите земи по предназначението им.
Със заповедта се създава и буферна зона към резервата. Със Заповед № 432 от 24.11.1995 г. на МОС се изменя предишната заповед, като площта на резервата се установява на 758,1 ха (в т.ч. 751,5 ха горски фонд и 6,6 ха поземлен фонд), и на буферната зона – 487,5 ха (246,5 ха горски фонд и 240,5 ха поземлен фонд). В буферната зона се разрешава само паша в земите от поземления фонд и поддържане на съществуващите заслони за нуждите на животновъдството; провеждане на предвидените в лесоустройствения проект мероприятия в горските насаждения, с изключение на реконструкция и залесяване с неприсъщи за района видове. Резерватът “Соколата” е обявен със Заповед № 115 от 18.02.1985 г. на КОПС с цел да се запази вековна високостъблена гора от благун в района на Малешевската планина. Резерватът е с обща площ 211,0 ха от горския фонд. Разположен е в землището на с. Игралище, община Струмяни. Със заповедта се определя буферна зона на резервата, която включва 132,8 ха горски фонд и площи от поземления фонд. В зоната се разрешава паша в земите на поземления фонд и поддържане на съществуващите заслони за нуждите на животновъдството; провеждане на предвидените в лесоустройствения проект мероприятия в горските насаждения с изключение на реконструкция и залесяване с неприсъщи за района видове; използване на обработваемите земи по предназначението им. Резерват “Конгура”. Обявен е със Заповед № 671 от 15.06.1988 г. на КОПС с цел запазване на естествените горски екосистеми от питомен кестен и бук, характерни за планината Беласица, както и местообитанията на редки и застрашени от изчезване растителни и животински видове. Площта му е общо 1312,0 ха, в т.ч. 1293,9 ха горски фонд и 18,1 ха поземлен фонд (високопланинските пасища между държавната граница и горския фонд в резервата). Намира се в землището на гр. Петрич. С посочената заповед е обявена и буферна зона на резервата с площ 285,0 ха горски фонд. В границите на зоната се разрешава само провеждането на предвидените в лесоустройствения проект сечи в горските насаждения; събиране на плодове от кестеновите насаждения; поддържане на съществуващите пътища. Резерват “Юлен”. Обявен е със Заповед № 223 от 26.08.1994 г. на МОС с оглед опазването без човешко вмешателство на образци от горски, субалпийски и алпийски екосистеми върху силикатна скална основа и находища на редки, застрашени и ендемични животински и растителни видове. Разположен е в землището на гр. Банско в Националния парк “Пирин”. Общата площ на резервата е 3156,2 ха, от тях 2385,0 ха са горски фонд и 771,2 ха – поземлен фонд. Резерватите “Баюви дупки – Джинджирица” и “Юлен”, попадащи в границите на Националния парк “Пирин”, и резерват “Парангалица”, попадащ в границите на Националния парк “Рила”, запазват режимите си, определени със заповедта за обявяването им. За поддържани резервати са обявени екосистеми, включващи редки и застрашени диви растителни и животински видове и местообитанията им. Поддържаните резервати се управляват с цел: поддържане на природния им характер; научни и образователни цели и екологичен мониторинг; опазване на генетичните ресурси. В поддържаните резервати се забраняват всякакви дейности, с изключение на: тяхната охрана; посещения с научна цел; преминаването на хора по маркирани пътеки, включително с образователна цел; събирането на семенен материал, диви растения и животни с научна цел или за възстановяването им на други места; извеждане на санитарни сечи при съхнене на повече от 5% от дървостоя; изваждане на паднала маса в резултат на природни бедствия; използване на биологични средства за растителна защита. Поддържан резерват “Конски дол”. Обявен е със Заповед № 380 от 15.10.1999 г. на МОСВ, с която се прекатегоризира резерват “Конски дол” (Заповед № 2079 от 24.08.1962 г. на КГГП) в поддържан резерват. Целта на създаването му е опазване и поддържане на вековна смесена гора от бук и смърч. Площта на поддържания резерват е 34,7 ха горски фонд и е разположен в землището на с. Сатовча. Поддържан резерват “Тъмна гора”. С Постановление № 1153 от 10.10.1948 г. и Заповед № 4811 от 10.10.1962 г. на ГУГ е създаден резерват “Тъмна гора”. Със Заповед № 382 от 15.10.1999 г. на МОСВ той е прекатегоризиран в поддържан резерват с цел опазване и поддържане на вековна смесена гора от смърч, бук и ела. Разположен е в Дъбрашкия дял на Западните Родопи в землището на с. Ковачевица, община Гърмен. Площта му е 32,6 ха горски фонд. За природни забележителности са обявени характерни и забележителни обекти на неживата природа, като скални форми, скални разкрития с научна стойност, земни пирамиди, вековни дървета и други, които са с изключителна стойност поради присъщата им рядкост, представителност, естетичност. Природните забележителности се управляват с цел запазване на техните естествени особености. Обявени са с прилежаща територия, необходима за опазването им. В тях се забраняват дейности, които могат да нарушат тяхното естествено състояние или да намалят естетическата им стойност. Проблем с вековните дървета е липсата на обозначителни табелки и огради, а монтираните са непълни и в лошо състояние. За защитени местности се обявени територии с характерни и забележителни ландшафти, местообитания на застрашени, редки и уязвими растителни и животински видове. Защитените местности се управляват с цел запазване на компонентите на ландшафта, опазване, поддържане и възстановяване на условия в местообитанията, отговарящи на екологичните изисквания на видовете и съобществата - обект на защита, предоставяне на възможности за научни изследвания, образователна дейност и екологичен мониторинг, предоставяне на възможности за туризъм и за духовно обогатяване. В защитените местности се забраняват дейности, противоречащи на изискванията за опазване на конкретните обекти, предмет на защита. Табл. 42
8.3 Проблеми на третирането на твърди отпадъциРИОСВ-Благоевград ползва данните от 2002 г.: от общо 340 514 жители на територията на РИОСВ-Благоевград в организирано сметосъбиране и сметоизвозване,са обхванати 326 537 или 96% от общото население. От събраните за 2002 г. ТБО на територията на РИОСВ 134 745 тона, са депонирани на 2 бр. депа изградени съгласно изискванията на екологичното законодателство, останалите на 24 бр. сметища.
През 2003г. се изгради 2-ра клетка на Санитарно депо-Петрич и е въведена в пробна експлоатация. Предстои монтирането на кантар. От тази година общ.Гърмен извозва отпадъците си на Регионално депо-Гоце Делчев. От всичките 14 бр. общини, 5 бр. депонират твърди битови отпадъци на депа изцяло удовлетворяващи изискванията на екологичното законодателство. Това са общини: Петрич, Сандански, Струмяни, Г. Делчев, Гърмен. На действащите към момента депа следва да извозват и общини Кресна и Хаджидимово. За останалите проблема ще бъде решен постепенно до 2007 г., съгласно изискванията на Директива 1999/31/ЕС за депониране на отпадъци. Проблеми при третирането на ТБО представляват ниската стойност на такса смет, която не отговаря на действителните разходи по сметосъбиране и сметоизвозване; недостатъчният брой събирателни съдове, недоброто състояние на голяма част от наличните, амортизираната сметовозна техника; неконтролираното изхвърляне на битовите отпадъци и образуването на нерегламентирани сметища; не достатъчно обществено разбиране и подкрепа; при управлението на отпадъците не се акцентира върху основните цели за минимизиране, разделно събиране, рециклиране на отпадъците. Каталог: images -> stories -> documenti stories -> Отчет за изпълнение на бюджета и сметките за средства от Европейския съюз stories -> Закон за изменение на някои правила за държавната служба от 7 февруари 1995 г. Gvnw, стp. 102, наричан по-нататък «спорната разпоредба» stories -> Заседание на общински съвет калояново докладна записка от инж. Александър Кръстев Абрашев Кмет на Община Калояново Относно stories -> Конкурс за приемане на военна служба на лица, завършили граждански средни или висши училища в страната и чужбина stories -> Заглавие на доклада (на български) (14 pt Times New Roman, Style TitleA) stories -> Наредба №2 от 15 март 2007 Г documenti -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я областeн управител на област благоевград Изтегляне 3.96 Mb. Сподели с приятели:
|