Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я областeн управител на област благоевград

8.1.2 Води и дънни отложения (наслаги)

Водите са сред най-стратегическите природни ресурси на Благоевградска област. От тяхното качество и количество зависят редица важни стопански отрасли. Ето защо те са важна част от мониторинга на околната среда. Редица проучвания дават възможност да се определи състоянието на повърхностно течащите води. Важен ресурс на областта са и подземните води. Разгледано е състоянието на част от водните ресурси по общини, като проявата на проблемите с тях са твърде специфични за всяка община. На тях е отделено специално внимание. Въздействието на различните стопански дейности върху качествата на теченията в реките на областта оказват пряко въздействие върху физико-химичните им особености. Те замърсяват водните течения с различни видове замърсители, като някои от тях влошават във висока степен качеството на водите.

Не по-малко важно е състоянието на дънните отложения във водните течения на областта, които са пряко свързани с качествата на водите.

В община Гърмен най-големи количества пресни подземни води се акумулират от речните пясъци и чакъли от ниските тераси на р. Места и притоците й.

Общото водно количество на всички минерални извори е около 23 l/s. Максималните им температури не превишават 43 градуса С, но същите при реализиране на сондажи могат да бъдат повишени особено в зоните със затруднено движение на водите, към което спада и участъкът Заграде - Гърмен. При сондажни действия може да се очаква в този участък и увеличение на дебита.

Водоснабдяването на община Благоевград се осъществява от няколко основни водоизточника: открити алпийски водохващания на р. Бистрица; открити алпийски водохващания в местността “Чакалица” в Рила и помпени станции на р. Струма и на р. Бистрица.

Количеството на подаваната вода е силно променливо по сезони през годината и по години. В критични сезони на безводие, водата е недостатъчна. От друга страна, качеството на водите от терасата на р. Струма е ниско.

Пречистването на питейните води се извършва от пречиствателна станция. Пречиствателната станция е с двустъпална технологична схема на пречистване и е съобразена със съвременните изисквания за чистота на водата.

Благоевград има изградена смесена канализационна система, изградена е 82 % от нея. състоянието на съществуващата канализационна система е добро.

Предвижда се да се изгради ГПСОВ, която ще пречиства отпадъчните битови и промишлени води на Благоевград и околните сателитни селища на областния център с. Рилци, с. Бело поле и др. Включена е в националната програма за изграждане и е изготвена необходимата документация за финансиране чрез присъединителния фонд ISPA.

Екологичните ползи от реализацията на ГПСОВ са:

- Подобряване екологичното състояние на р. Бл. Бистрица, създаващо здравен риск за населението;

- Възстановяване на рекреационните й възможности;

- Реализацията на станцията ще преустанови постъпването в реката на следните товари:  9 120 кг/ден БПК_{5 ,} 4 275 кг/ден НРВ,  1 311 кг/ден амонячен азот и 256 кг/ден общ фосфор

- опазване чистотата на водите на р. Струма, която е трансгранично водно течение;

на територията на Благоевград са разположени следните по-големи производствени предприятия:

по големи стопански субекти, източници на отпадъчни производствени води, които имат изградени псов и пречиствателни съоръжения и същевременно работят ефективно.

“Кембароу ММ5” АД с. Зелен дол-Свинекомплекс с. Зелен дол; „Съобщителна техника”АД гр. Благоевград; „Пиринско пиво”АД гр. Благоевград; „Благоевград БТ” АД гр. Благоевград

• 
  гр. Симитли
  

Гр. Симитли има 2 бр. зауствания в р. Струма, в участъка – трета категория. Има изградени 2 бр. септични ями към двата колектора. Няма изградена ГПСОВ. Няма проектна готовност за изграждане на пречиствателна станция. Община Симитли няма финансова възможност за изграждането й.

• 
  с. Крупник
  

• 
  гр. Кресна
  

• 
  с. Струмяни
  

• 
  с. Микрево
  

• 
  гр. Сандански
  

Предвижда се изграждане на ГПСОВ. За изграждането на ГПСОВ е отредена площадка с площ 42 дка на 3 км. югозападно от града, в района на заустването на р. Сандански Бистрица в р. Струма. Има изготвена ОВОС и издадено положително решение по ОВОС № 23/29.09.1999 г. на РИОСВ Благоевград за първи етап на строителството. Екологичните ползи от изграждането на ГПСОВ са:

• 
  гр. Петрич
  

• 
  с. Първомай
  

• 
  с. Коларово
  

• 
  с. Кърналово
  

• 
  с. Рупите
  

• 
  с. Беласица
  

• 
  с. Кавракирово
  

• 
  с. Марикостиново
  

• 
  с. Михнево
  

• 
  гр. Разлог
  

Гр. Разлог зауства отпадъчните води в р. Изток, десен приток на р. Места-втора категория в участъка.

• 
  Подобряване екологичното състояние на водоприемника, който в някои случаи не отговаря на проектната си категория по ХПК и НРВ.
  
• 
  Реализацията на реконструкцията с включване на ОВ от Разлог ще преустанови постъпването в Места на следните товари: 1050 кг/ден БПК₅ , 1290 кг/ден НВ.
  
• 
  В ГПСОВ ще се пречистват отпадъчните води и на курорт”Предела”
  
• 
  Принос в опазване качеството на водите в трансгранично водно течение - река Места.
  
• 
  Подобряване на възможностите за различни водоползвания от поречието.
  

• 
  с. Баня
  

• 
  с. Бачево
  

• 
  с. Елешница
  

• 
  гр. Белица
  

• 
  с. Краище
  

• 
  с. Горно Краище
  

• 
  гр. Якоруда
  

• 
  с. Юруково
  

• 
  гр. Банско
  

Гр. Банско има 5 бр. зауствания в р. Глазне-втора категория водоприемник.

Няма изградена ГПСОВ. Община Банско е отпочнала процедура за издаване на разрешително за заустване на отпадъчните води на гр.Банско след изграждане на бъдещата ГПСОВ, за която има отредена площадка за изграждане.

Проведена е процедура за промяна предназначението на земята. Има хидрогеоложки проучвания за площадката и створа на реката в мястото на заустване. Съгласуван е идейния проект. Предстои разработване на технически и работни проекти. Екологичните ползи от изграждането й са:

• 
  с. Добринище
  

• 
  гр. Гоце Делчев
  

• 
  с. Брезница
  

• 
  с. Мосомище
  

• 
  с. Корница
  

• 
  с. Лъжница
  

• 
  с. Борово
  

• 
  гр. Хаджидимово
  

Има отредена площадка за бъдеща ГПСОВ в м.”Кокошките”, землище гр. Хаджидимово с площ 4 дка. Започната е процедура за промяна предназначението на земята. Има изготвен работен проект за изграждането й. Проекта включва пречистване на отпадъчните води на населените места Копривлен, Садово, Ново Ляски и Блатска. Към момента са изградени колектори (ВКК) на с. Копривлен, гр. Хаджидимово и с. Садово.

• 
  с. Копривлен
  

Заустването на канализацията е в р. Места. Отпадъчните води ще се пречистват в бъдещата ГПСОВ гр.Хаджидимово.

• 
  с. Гърмен
  

• 
  с. Дебрен
  

• 
  с. Огняново
  

• 
  с. Дъбница
  

• 
  с. Рибново
  

• 
  с. Сатовча
  

• 
  с. Плетена
  

• 
  с. Слащен
  

• 
  с. Кочан
  

• 
  с. Вълкосел
  

• 
  с. Ваклиново
  

• 
  с. Годешево
  

• 
  с. Туховища
  

• 
  с. Жижево
  

Поради непълно използване капацитета на ПСОВ, остава като голям замърсител “Кембароу ММ 5” АД с. Зелен дол, Община Благоевград.

Най-големите замърсители на р. Места са канализациите на гр. Разлог, гр. Гоце Делчев и промишлени отпадъчни води “Пиринхарт” АД гр. Разлог.
Качеството на водите е по-добро в сравнение с 2002 г., което се дължи на засиления контрол от страна на РИОСВ и по-добрите климатични условия през 2003 г.
В края на 1999 г. и в началото на 2000 г. се въведоха в действие 2 автоматични станции за мониторинг на водите на р. Струма и Места, в които измерването и предаването на резултатите се осъществява в реално време.

В пунктовете от мрежата за мониторинг системно се контролират 20 основни физико-химични показатели за качеството на водите: температура, рН, разтворен кислород, БПК5, ХПК, фосфати, амониев азот, сулфатни йони, амониев азот, нитратен азот, нитритен азот, разтворени и неразтворени вещества и др. В съответствие със специфичните условия се контролират допълнително и други показатели: тежки метали, цианиди, феноли и др.

Негативното въздействие върху качеството на водите е резултат от антопогенна дейност, която се изразява в директно заустяване на битово-фекални и промишлени отпадъчни води, изменение на режима на водния отток. Като косвени фактори могат да се отбележат замърсяването на атмосферата, постъпване на замърсявания от валежите и седиментите във водосборите, влиянието на температурата на водата върху протичащите химични, биохимични и абсорбционни процеси и др.