Р е з ю м е на горскостопанския план на тп „дгс пазарджик”
Изтегляне 1.25 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- За територията на ТП ДГС „Пазарджик” са идентифицирани 9 типа редки, застрашени или изчезващи екосистеми.
- На територията на ДГС „Пазарджик” местообитанието е установено в отдели: 1 г, 6 е, 7 г, 7 ж, 7 з, 50 б, 221 д, 237 а, 240 ж, 240 к1, 241 а, 347 е, 380 о, 381 а, 381 в, 418 б, 423 а, 424 а.
- На територията на ДГС „Пазарджик” местообитанието е установено в отдели: 3 в, 7 в, 8 а, 8 б, 8 в, 8 г, 11 з, 27 д, 29 а, 53 в, 53 г, 77 а, 77 б, 79 в, 80 а, 86 в, 91 н, 346 а, 346 ж, 347 б.
- На територията на ДГС „Пазарджик” неутрофилните букови гори са представени от следните подтипове: Типични неутрофилни букови гори (асоциация Asperulo-Fagetum
- Мезофитни букови гори върху сравнително бедни почви (асоциация Festuco drymejae-Fagetum ).
- G1.66 Medio-European limestone [Fagus] forests
- G1.69 Moesian [Fagus] forests
- На територията на ДГС „Пазарджик” местообитанието е установено в отдели
- На територията на ДГС „Пазарджик” местообитанието е установено в отдели: 7 в, 8 а, 8 г, 27 д, 47 в, 94 к, 112 т1, 239 т, 346 а, 346 ж, 347 б, 372 з, 372 к. G3.16 Moesian [
- На територията на ДГС “Пазарджик” местообитанието е установено в отдели: 10 е, 30 д, 31 д, з, 39 з, 40 б, 276 б. G3.56(0) [
- На територията на ДГС „Пазарджик” местообитанието е установено в отдели: 105 д, 159 л, 159 ф, 53 а, 59 г,д, 61 к, 61 л, 62 в, 63 з.
- Заповед № 4 3 / 2 1 .0 2 .201 7 г.
- Общо: 1227,4
|
* ЗМ ”Огняново- Синитиевски рид” - Опазване на: полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco-Brometalia) и псевдостепи с житни и едногодишни растения от клас Thero-Brachypodietea, както и на защитени, редки и застрашени растителни и животински видове: текирска мишорка (Gypsophila tekirae), игликоцветна айважива (Alkanna primuliflora), стрибърнова айважива (Alkanna stribrnyi), борзеанов игловръх (Alyssum borzaeanum), стрибърнов игловръх (Alyssum stribrnyi), обикновен анакамптис (Anacamptis pyramidalis), скална гъшарка (Arabis nova), тракийска овчарска торбичка (Capsella bursa-pastoris ssp. thracica), манагетова метличина (Centaurea mannagettae), оливиеров минзухар (Crocus olivieri), гръцка (гусихиева) ведрица (Fritillaria gussichiae), родопско еньовче (Galium rhodopeum), татарски гониолимон (Goniolimon tataricum), родопска люцерна (Medicago rhodopea), жаба дървесница (Hyla arborea), турска боа (Eryx jaculus), малък ястреб (Accipiter nisus), голям ястреб (Accipiter gentiles), орел-змияр (Circaetus gallicus), малък орел (Hieraaetus pennatus), царски орел (Aquila heliaca), скален орел (Aquila chrysaлtos), малък креслив орел (Aquila pomarina), белоопашат мишелов (Buteo rufinus), степен орел (Aquila nipalensis), осояд (Pernis apivorus), полски блатар (Circus cyaneus), ловен сокол (Falco cherrug), сокол скитник (Falco peregrinus), сокол орко (Falco subbuteo), турилик (Burhinus oedicnemus), лалугер (Spermophilus citellus), пъстър пор (Vormela peregusna) и др. На територията на Защитени зони по ЗБР (Зони по Натура 2000), в ТП ДГС “Пазарджик” няма обявени Резервати. Горските териториии за защита на водите на ТП ДГС”Пазарджик” са описани като санитарно охранителни зони, защото така са обявени по заповед, и са с обща площ от 5,7 ха, в това число 5,6 ха е залесена и 0,1 ха е незалесена площ - отдел и подотдели: № 13 д, е, ж, з, 7. Цялата площ на Защитена зона „Яденица” BG 0001386 е с водещо предназначение за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна (за Местообитанията), и едновременно с това с неводещо предназначение – санитарно-охранителна зона. На територията на ТП ДГС “Пазарджик” в защитените зони по Натура са планирани ловностопански мероприятия – дивечови ниви и дивечови ливади, които не оказват значително влияние върху местообитанията на видовете.
Върбите формират и смесени фитоценози с други дървесни видове, които понасят преовлажнението и заливанията. Това са най-често черната (Populus nigra) и бялата (Populus alba). Те са сравнително по-сухолюбиви от върбите и се развиват при заливане до около 60 дни. В състава на тези гори участват макар и единично и други дървесни видове - Alnus glutinosa, Fraxinus oxycarpa, Morus alba, Pyrus pyraster, Quercus robur, Ulmus laevis, Ulmus minor, а в последните години все повече се разпространява инвазивният вид Acer negundo. Във вътрешността на България, край по-големите реки, върбите образуват само тесни ивици (дори до няколко метра или редици от дървета край по-малките реки), а на места има запазени гори от бяла топола или кавак (Populus alba), която е по-сухоустойчива в сравнение с бялата върба и черната топола. Този тип гори са включени в Червена книга на България том. ІІІ Местообитания (Бисерков и др. 2011) с категория “ застрашено местообитание”. На територията на ДГС „Пазарджик” местообитанието е установено в отдели: 1 г, 6 е, 7 г, 7 ж, 7 з, 50 б, 221 д, 237 а, 240 ж, 240 к1, 241 а, 347 е, 380 о, 381 а, 381 в, 418 б, 423 а, 424 а. G1.A4 Ravine and slope woodland - Смесени широколистни гори разположени на стръмни и урвести места. Характерни растителни видове са планински ясен (Fraxinus excelsior), обикновен явор (Acer pseudoplatanus), дребнолистна липа (Tilia cordata) и едролистна липа (Tilia platyphyllos). Местообитанието е представено от сенчести и влажни смесени първични или вторични широколистни гори с разнообразен дървесен състав и задължително участие на Acer spp., Tilia spp. и Fraxinus spp. Тези гори заемат най-често стръмни и отвесни скални склонове, сипеи или неравни колувиални наноси, по-често на варовик. Тревният етаж е представен от видове, характерни за буковите гори. Те са се запазили на местата където доминирането на бука е било невъзможно. Флористичният състав е разнообразен, но с най-висока срещаемост са следните видове: Allium ursinum, Dryopteris spp., Galium aparine, Geranium robertianum, Geum urbanum, Mercurialis perennis, Phyllitis scolopendrium, Polystichum setiferum, Urtica dioica и др. Този тип гори са включени в Червена книга на България том. ІІІ Местообитания с категория “застрашено местообитание”. На територията на ДГС „Пазарджик” местообитанието е установено в отдели: 3 в, 7 в, 8 а, 8 б, 8 в, 8 г, 11 з, 27 д, 29 а, 53 в, 53 г, 77 а, 77 б, 79 в, 80 а, 86 в, 91 н, 346 а, 346 ж, 347 б. G1.63 Medio-European neutrophile [Fagus] forests - Мезофитни гори с преобладание на бук, разположени на неутрални или близки до неутралните почви. Отличават се с богат видов състав в тревния етаж. Характерни растителни видове: обикновен бук (Fagus sylvatica), лазаркиня (Galium odoratum), бяла съсънка (Anemone nemorosa), жълта мъртва коприва (Lamiastrum galeobdolon), дебрянка (Sanicula europea). Неутрофилните букови гори са най-разпространените в България букови гори. Формирани са на относително по-големи надморски височини от около 700 до около 1800 (2100) m при типичен планински климат. Заемат предимно северни склонове, долове и клисури. Почвите са неутрални, слабо кисели или слабо алкални, богати на хранителни вещества, влажни кафяви горски (Eutric, Dystric и Mollic Cambisols). Тези гори се развиват при среден хидротермичен режим и се характеризират с участието на редица бореални и средноевропейски видове, което ги прави сходни със средноевропейските букови гори. Преобладаващ дървесен вид е обикновеният бук (Fagus sylvatica subsp. sylvatica и Fagus sylvatica subsp. moesiaca), който понякога в по-ниските части формира смесени широколистни гори с участие на Acer heldreichii, A. pseudoplatanus, Betula pendula, Carpinus betulus, Fraxinus excelsior, Populus tremula, Sorbus aucuparia, Ulmus glabra, а в по-високите части на планините образува смесени широколистно-иглолистни гори с Abies alba, Picea abies и Pinus sylvestris. Храстов етаж обикновено не се формира, но сравнително постоянно участие имат Daphne mezereum, Lonicera xylosteum, Rubus idaeus, Salix caprea, Sambucus racemosa. Мезофилните букови гори се отличават с богат и разнообразен по флористичен състав и обилие тревен етаж в сравнение с останалите букови гори в България. Доминиращи видове най-често са Anemone nemorosa, Dentaria bulbifera, Galium odoratum, Lamiastrum galeobdolon, Sanicula europea, Melica uniflora. Този тип гори са включени в Червена книга на България том. ІІІ Местообитания (Бисерков и др. 2011) с категория “почти застрашено местообитание”.
Този тип гори са включени в Червена книга на България том. ІІІ Местообитания с категория “потенциално застрашено местообитание”. Местообитанието на територията на ДГС „Пазарджик” е установено в отдели: 3 а, 3 б, 4 а, 4 б, 4 г, 5 а, 5 б, 5 в, 5 г, 5 д, 6 а, 6 г, 8 и, 8 к, 8 л, 9 б, 9 в, 9 д, 9 з, 10 а, 10 б, 10 в, 10 г, 15 б, 16 в, 21 и, 21 л, 22 д, 22 е, 23 а, 23 б, 23 д, 23 е, 23 ж, 23 з, 24 е, 24 з, 30 а, 30 б, 30 г, 30 е, 31 б, 31 в, 31 г, 31 ж, 31 и, 31 к, 32 а, 32 в, 32 г, 32 д, 32 е, 32 з, 33 б, 33 в, 33 г, 33 д, 33 ж, 33 з, 33 и, 35 а, 35 б, 35 в, 35 г, 35 е, 36 б, 36 з, 36 и, 36 к, 37 а, 37 е, 37 ж, 37 з, 38 а, 38 б, 38 в, 39 а, 39 б, 39 е, 40 г, 40 е, 41 а, 41 в, 41 г, 41 д, 41 ж, 42 а, 42 в, 42 ж, 42 з, 42 л, 42 п, 42 у, 43 б, 43 д, 43 з, 44 в, 45 а, 45 б, 45 д, 45 з, 46 г, 46 е, 46 ж, 46 л, 46 м, 46 о, 47 к, 52 б, 52 в, 52 г, 53 д, 53 е, 54 ж, 54 з, 54 и, 55 а, 55 в, 55 г, 55 д, 55 е, 55 ж, 56 б, 56 г, 56 д, 56 ж, 56 з, 57 б, 57 в, 57 е, 57 ж, 57 з, 58 а, 58 б, 58 в, 58 е, 58 ж, 121 е, 123 д, 124 а, 125 д, 126 е, 127 д, 127 е, 127 и, 136 б, 137 а, 137 б, 137 п, 138 а, 138 б, 138 е, 138 и, 138 к, 138 л, 139 б, 139 н, 271 д, 273 и, 273 к, 274 д, 274 е, 274 ж, 274 з, 275 д, 276 а, 276 в, 276 г, 276 д, 276 е, 276 ж, 276 з, 277 б, 277 в, 277 д, 277 ж, 278 в, 278 г, 278 д, 278 е, 284 в, 284 г, 284 д, 285 б, 285 в, 285 г, 286 в, 286 г, 286 д, 287 д, 293 б, 293 г, 293 д, 293 е, 294 и, 295 г, 295 д, 295 е, 295 ж, 296 а, 296 б, 296 з, 296 и, 297 а, 297 б, 297 в, 297 ж, 298 а, 298 б, 298 г, 299 а, 299 в, 299 г, 299 д, 29 ж, 2 а, 2 б, 300 б, 301 а, 301 г, 301 и, 301 к, 301 л, 301 р, 302 а, 302 г, 302 д, 302 з, 303 а, 303 б, 303 д, 303 ж, 303 и, 303 к, 304 а, 304 б, 305 а, 305 б, 305 в, 305 г, 305 д, 305 з, 305 к, 305 л, 306 г, 306 ж, 306 з, 306 к, 306 л, 306 м, 307 в, 307 г, 307 д, 307 е, 307 ж, 309 к, 313 з, 314 а, 314 в, 314 г, 314 д, 314 ж, 314 з, 315 б, 315 г, 315 л, 316 а, 316 б, 316 д, 317 а, 317 б, 318 в, 318 д, 319 м, 319 н, 320 а, 320 в, 320 г, 320 д, 320 ж, 320 е, 321 а, 321 б, 321 в, 321 д, 321 е, 321 ж, 322 б, 322 в, 322 г, 322 д, 323 е, 323 ж, 324 д, 326 в, 326 г, 326 д, 327 г, 327 в, 328 а, 328 в, 328 г, 330 в, 330 д, 337 а, 337 ж, 338 а, 338 в, 338 г, 338 е, 338 ж, 339 а, 339 б, 339 в, 339 г, 339 д, 339 е, 339 ж, 339 з, 339 и, 340 г, 340 е, 340 ж, 340 к, 341 а, 341 е, 342 д, 346 д, 349 г, 349 д, 34 г, 34 д, 34 е, 351 б, 351 г, 351 д, 351 ж, 352 а, 352 б, 352 г, 352 е, 352 ж, 353 а, 353 в, 353 г, 353 е, 353 ж, 354 г, 354 е, 354 ж, 355 в, 355 г, 356 д. G1.66 Medio-European limestone [Fagus] forests - Букови гори, разположени на варовикови терени. Характерни растителни видове: обикновен бук (Fagus sylvatica), кисел трън (Berberis vulgaris), птиче грозде (Ligustrum vulgare) и представители на сем. Orchidacea. В състава на дървесния етаж участват още Tilia tomentosa, T. cordata, Carpinus betulus и C. orientalis. Храстовият етаж е изграден от Acer campestre, Cornus mas, Fraxinus ornus и Ligustrum vulgare. В тревния етаж участват видове, характерни за термофилните дъбови гори (Brachypodium pinnatum, Lathyrus niger, Mycelis muralis, Physospermum cornubiense). Характерен белег е и участието на видове от сем. Orchidaceaе (Cephalanthera spp., Dactylorhiza cordigera, Epipactis spp., Neottia nidus-avis, Orchis pallens). Този тип гори са включени в Червена книга на България том. ІІІ Местообитания с категория “почти застрашено местообитание”. На територията на ДГС Пазарджик местообитанието е установено в отдели: 25 а, 25 д, 26 к, 26 л, 28 а, 28 б, 28 г, 28 д, 334 г, 336 з, 336 л, 48 а, 49 г, 50 з, 51 а, 51 б, 51 в, 53 б, 54 в, 54 г, 59 а, 59 д, 60 а, 60 е, 60 ж, 61 в, 61 г, 61 е, 61 ж, 61 и, 63 е, 64 а, 64 г, 64 ж, 65 д, 66 б. G1.69 Moesian [Fagus] forests - Чисти и смесени широколистни гори с основен едификатор обикновен бук (Fagus sylvatica subsp. sylvatica и Fagus sylvatica subsp. moesiaca). Срещат се предимно в предпланините, ниските планини и долните части на високите планини в диапазона от 100 до 1300 m надм. вис. при условия на умерено-континентален и преходно-континентален климат. Заемат главно сенчести изложения и участъци в доловете с относително по-висока въздушна и почвена влажност. Почвите са кафяви горски (Cambisols) и по-рядко канелени горски (Chromic Cambisols) и рендзини (Rendzic Leptosols). Мизийските букови гори се отличават с термофилен характер, подчертан чрез присъствието на видове от съседно разположените дъбови, липови, габърови и др. широколистни гори. В горната част от вертикалния си диапазон на разпространение, мизийският бук формира смесени гори с участие най-вече на обикновен габър (Carpinus betulus) и обикновен горун (Quercus dalechampii). В по-ниските участъци съедификатори са предимно дървесни видове сюжен произход и разпространение - Acer hyrcanum, Corylus colurna, Ostrya carpinifolia, Quercus cerris, Q. frainetto, Sorbus torminalis и Tilia tomentosa. Храстов етаж обикновено не е формиран. По-често се срещат единични храсти от Cornus mas, Crataegus monogyna, Rosa arvensis, Rubus hirtus, Ruscus aculeatus, R. hypoglossum. Общото покритие на тревния етаж варира в широки граници в зависимост от покритието на дърветата и се характеризира с мозаична структура. Най-често се формират микрогрупировки с преобладаване на следните видове: Aremonia agrimonoides, Dentaria bulbifera, Euphorbia amygdaloides, Galium odoratum, Luzula forsteri, Melica uniflora и Sanicula europaea. Други видове с висока срещаемост са Dryopteris filix-mas, Hedera helix, Lamiastrum galeobdolon, Melissa officinalis, Mycelis muralis, Piptatherum virescens, Polygonatum latifolium, P. odoratum, Potentilla micrantha, Sanicula europaea, Tamus communis, Viola odorata, V. reichenbachiana и V. riviniana. Присъствието на Glechoma hederacea, Arum maculatum, Geum urbanum, Helleborus odorus, Lathyrus niger и Physospermum cornubiense е указателно за термофилния характер на този тип букови гори. Характерен е и пролетният синузий от Arum maculatum, Geum urbanum, Glechoma hederacea, Helleborus odorus, Lathyrus niger, Physospermum cornubiense и др. Този тип гори са включени в Червена книга на България том. ІІІ Местообитания с категория “потенциално застрашено местообитание”. На територията на ДГС „Пазарджик” местообитанието е установено в отдели: 2 г, 8 ж, 19 г, 21 е, 22 а, 22 г, 29 б, 33 а, 34 б, 34 в, 77 д, 78 а, 80 б, 80 г, 81 а, 81 б, 81 д, 81 ж, 81 з, 82 а, 82 г, 84 а, 89 б, 91 в, 95 а, 96 а, 96 б, 97 г, 103 ж, 104 а1, 104 м1, 104 ш, 104 ю, 115 л, 115 о, 115 п, 115 с, 115 т, 115 у, 115 х, 118 е, 118 о, 119 а, 119 в, 119 г, 119 д, 119 ж, 119 з, 119 и, 120 а, 120 б, 120 ж, 120 з, 121 б, 121 з, 121 и, 122 и, 123 б, 124 г, 124 д, 130 д, 130 е, 130 ж, 130 л, 130 м, 130 н, 132 а, 135 а, 136 в, 137 г, 137 е, 137 ж, 139 д, 139 ж, 139 к, 140 а, 140 б, 140 е, 140 ж, 144 в, 145 к, 145 л, 146 а, 15 в, 176 в, 271 а, 271 е, 271 з, 272 е, 273 а, 273 ж, 273 з, 275 а, 275 д, 277 а, 284 а, 286 а, 294 в, 294 ж, 302 б, 309 б, 309 е, 309 з, 311 л, 312 в, 319 е, 320 б, 329 а, 330 б, 344 е, 350 г, 354 д, 405 а, 405 б. G1.7C4 Thermophilous [Tilia] wood - Гори с ясно изразено доминиране на сребролистна липа (Tilia tomentosa), възникнали предимно вторично на мястото на дъбови гори. Освен основният вид, в дървесния етаж участват Acer campestre, Fraxinus ornus, Quercus cerris, Q. robur, Quercus frainetto, Q. petraea agg., Acer platanoides, A. pseudoplatanus, A. tataricum, Sambucus nigra, Sorbus torminalis, Tilia cordata. В липовите гори няма развит храстов етаж. В някои съобщества сравнително често се среща Staphylea pinnata, Други храстови видове, които участват в състава на липовите гори, са Berberis vulgaris, Cornus mas, C. sanguinea, Corylus avellana,Crataegus monogyna, Ligustrum vulgare, Viburnum lantana. Тревната покривка е с ниско покритие, като по-често се срещат Arum maculatum, Buglossoides purpurocoerulea, Dactylis glomerata, Hedera helix, Geum urbanum, Melica uniflora, Melittis melissophyllum, Ruscus aculeatus, Ruscus hypoglossum, Asperula taurina, Carex pilosa, Cephalanthera damassonium, Lilium martagon, Limodorum abortivum, Platanthera chlorantha, Stellaria holostea и др. Характерно е масовото развитие на пролетни ефемероиди (Anemone ranunculoides, Convallaria majalis, Corydalis bulbosa, C. solida, Ranunculus ficaria, Gagea minima, Galanthus elwesii, Helleborus odorus, Isopyrum thalictroides, Lamiastrum galeobdolon, Polygonatum latifolium, Pulmonaria officinalis, Scilla bifolia, Viola odorata, V. reichenbachiana), които на места формират кратковременен етаж с покритие до 80 %. Този тип гори са включени в Червена книга на България том. ІІІ Местообитания с категория “застрашено местообитание”. На територията на ДГС „Пазарджик” местообитанието е установено в отдели: 7 в, 8 а, 8 г, 27 д, 47 в, 94 к, 112 т1, 239 т, 346 а, 346 ж, 347 б, 372 з, 372 к. G3.16 Moesian [Abies alba] forests - Горите от обикновена ела (Abies alba subsp. alba) имат ограничено разпространение в планините на България. Вертикалната им амплитуда е повече от 1500 m (450-2000 m надм. вис.), като оптимумът им на развитие е между 1000 и 1700 m надм. вис. Заемат най-често долните части на склонове със северно изложение в падини и дълбоки долове, където овлажнението на почвите и въздуха е относително високо. Скалната основа е по-често силикатна, рядко алкална. Еловите гори се развиват най-често върху дълбоки, влажни, богати и много богати, кисели и слабо кисели, добре дренирани и аерирани кафяви горски почви (Cambisols) и тъмноцветни планинско-горски почви (Mollic Cambisols). Извън тези оптимални характеристики на местообитанията, елата расте при различни топографски, климатични, хидроложки, петрографски и почвени условия, които намират израз в голямото разнообразие във флорния състав на отделните фитоценози. Монодоминантните гори на обикновената ела все повече се превръщат в изчезващи реликтни фитоценози. По-широко разпространение имат смесените гори, като най-често в тях освен обикновена ела участват още обикновен смърч (Picea abies) и обикновен бук (Fagus sylvatica). Съотношението между трите вида се мени в различни етапи от тяхната синдинамика. Освен смърч и бук, съедификатори на елата значително по-рядко са белият (Pinus sylvestris) и черният бор (Pinus nigra subsp. pallasiana), бялата (Pinus peuce) и черната мура (Pinus heldreichii), обикновеният явор (Acer pseudoplatanus) и др. Храстов етаж липсва, спорадично се срещат Corylus avellana, Daphne mezereum, Lonicera nigra, L. xylosteum, Rosa pendulina, Rubus idaeus. В тревния етаж доминират видове, характерни за европейските широколистни мезофилни гори: Aegopodium podagraria,Athyrium filix-femina, Cardamine pectinata,Dentaria bulbifera, Dryopteris filix-mas, Euphorbia amygdaloides, Galium odoratum, Glechoma hederacea, Lamiastrum galeobdolon, Mycelis muralis, Sanicula europaea и Soldanella chrysostricta, Luzula luzuloides, L. sylvatica, Oxalis acetosella, Vaccinium myrtillus, Rhytidiadelphus triquetrus и др. Този тип гори са включени в Червена книга на България том. 3 Местообитания с категория “застрашено местообитание” (Бисерков и др. 2011). На територията на ДГС “Пазарджик” местообитанието е установено в отдели: 10 е, 30 д, 31 д, з, 39 з, 40 б, 276 б. G3.56(0) [Pinus pallasiana] and [Pinus banatica] forests - Гори от черен бор с реликтен характер. Характерни растителни видове: черен бор (Pinus nigra ssp. pallasiana). На Балканския полуостров, включително територията на България, расте подвидът паласов черен бор (Pinus nigra subsp. pallasiana). Съобществата на паласовия черен бор в България са отнасяни към средиземноморската растителност. Видът е ксеротермен с голяма вертикална амплитуда на разпространение - около 1400 m (400-500-1800) m надм. вис. Преобладаващата част от черноборовите гори в съвременната растителна покривка се намират между (600) 800 и 1300-1500 m надм. вис., най-често в условията на силно пресечен релеф. Те се срещат в различни пояси - от ксеротермния дъбов пояс, през мезофилните габърово-горунов и буков, до микротермния иглолистен пояс в планините и попадат в различни климатични и фитогеографски териториални подразделения. Разпространени са от Славянка и Източните Родопи до Предбалкана. Най-широко разпространение имат в Родопите, Влахина планина и Пирин, сравнително по-ограничено се срещат в Славянка, Рила, Осогово, ниските планини в Западна България, Стара планина и Предбалкана. Попадат в трите климатични области на територията на България: умерено континентална, преходна и континентално-средиземноморска. Силно предпочитани са алкалните скали, като в северните райони те са задължителни, а в южните части на страната се срещат и върху друг тип скална основа. Това определя развитието им върху хумусно-карбонатни почви от типа рендзини (Leptosols rendzic), като не е изключено и върху канелени горски или кафяви горски почви (Cambisols), особено на силикатна скална основа. Те често са ерозирани, слабо развити и с малка мощност. Черният бор образува както монодоминантни (преобладаващата част от ценозите), така и смесени съобщества с други иглолистни или широколистни дървесни видове, които по своите екологични характеристики са ксеротермни или мезоксерофитни. На по-малка надморска височина, в ксеротермния дъбов пояс, предимно в южните райони на страната (Хасковско, Кърджалийско, Добростански масив), са останали отделни фрагменти от някога широко разпространени там черноборови гори. Част от тях са монодоминантни, в други с различно обилие се срещат ксеротермни видове дъб (Quercus frainetto, Q. pubescens), келяв габър (Carpinus orientalis), както и Acer campestre, Fraxinus ornus, Pyrus pyraster, Sorbus torminalis и др. В храстовия синузий са разпространени Cornus mas, Corylus avellanа, Cotinus coggygrya, Syringa vulgaris,a средиземноморски облик им придава участието на Genista carinalis, G. rumelica, Juniperus oxycedrus и др. В тревната покривка доминират Brachypodium pinnatum, B. sylvaticum, Festuca heterophylla, Melica uniflora, Poa nemoralis и др. В състава им участват редки и защитени от закона видове: Anthemis rumelica, Carduus thracicus, Fritillaria pontica, Verbascum roripifolium, V. rupestre и др. От широко разпространени в миналото сега горите от черен бор са острови сред широколистната растителност. С увеличаване на надморската височина (800-900-1350 m) флористичното разнообразие на фитоценозите на черния бор се увеличава. Нерядко в ролята на субдоминанти или като примес, привнасяйки мезофилни черти във фитоценозите, се явяват Quercus dalechampii, Fagus sylvatica, Carpinus betulus,по-рядко Abies alba, Fraxinus excelsior, Picea abies,а на някои места се среща и Abies alba subsp. borisii-regis. Съставът на храстовия синузий не се променя съществено (Carpinus orientalis, Clematis vitalba, Cornus mas, Corylus avellana, Cotinus coggygria, Daphne mezereum, Juniperus communis, J. oxycedrus, Rubus spp.,рядко Arctostaphylos uva-ursi),но обилието им е силно ограничено. Тревната покривка изграждат Brachypodium pinnatum, B. sylvaticum, Calamagrostis arundinacea, Hedera helix, Sesleria latifoliа, Trifolium alpestre и др., като се появяват и мезофилни видове: Cruciata glabra, Oxalis acetosella, Sanicula europaea, Viola canina и др. На скалисти терени в дерета, главно в югозападните райони на страната, черният бор формира фитоценози с водния габър (Ostrya carpinifolia). В тревната покривка са разпространени Cephalanthera rubra, Poa nemoralis, Scabiosa rhodopensis, Sesleria latifolia и др. Тези типове гори са включени в Червена книга на България том. ІІІ Местообитания с категория “уязвимо местообитание”. На територията на ДГС „Пазарджик” местообитанието е установено в отдели: 105 д, 159 л, 159 ф, 53 а, 59 г,д, 61 к, 61 л, 62 в, 63 з. Гори във фаза на старост (Old growth forests) - тези гори включват наличие на: 1. Големи живи дървета с диаметри близки до максималните за съответния дървесен вид; 2. Дървета с изсъхнали, деформирани или счупени върхове и клони; 3. Дървета с масивни живи клони (често с диаметър по-голям от 25 см); 4. Дървета с белези от пожар или дървета с хралупи; 5. Големи мъртви дървета, които са все още на корен; 6. Паднали големи мъртви дървета, които са в различни фази на разлагане; 7. Неравномерна пространствена структура. Със Заповед № 43 / 21.02.2017 г., на основание чл. 172, ал. 1, т.14 и чл. 174, ал. 2 от ЗГ, във връзка със заповеди № РД 49-421/02.11.2016 г. и № РД 49-493/13.12.2016 г. на Министъра на земеделието и храните, и в изпълнение на Принцип 9 от Временния стандарт на NEPCon за оценка на управлението на горите в България са определени горските територии държавна собственост намиращи се в Гори във фаза на старост или притежаващи потенциал за превръщането им в такива, стопанисвани от ТП ДГС Пазарджик, както следва:
Каталог: wp-content -> uploads -> 2017 2017 -> 4 дни/3 нощувки 14. 04. 2017 17. 04. 2017 2017 -> Бисер Иванов Райнов “подобряване на корпоративното управление чрез изграждане на базисен модел за вътрешен контрол” 2017 -> Синхрон медия” оод 2017 -> за нашият клас. Пътуването ще се проведе от (10. 07) до 2017 -> Средно училище „антон попов”-петрич изпитни програми за определяне на годишна оценка на ученици 2017 -> До (Бенефициент- наименование) 2017 -> Четвърто основно училище “ иван вазов” 2017 -> Айфоны-москва рф +7(967)199-80-08 +7 (903) 558-01-95 (Москва) Изтегляне 1.25 Mb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||