В горите от Защитена зона “Бесапарски ридове” за дивите птици

Съгласно чл. 124, ал. 1-5 от Закона за Горите от 08.03.2011 год. се забранява пашата в следните горски територии, отдели и подотдели №№ 255-1,3,5,7; 256 а,г-ж,1,3,6,7,9; 257 а-к,1,4; 258 д,е,к,1,5,7,9,16; 259 а,в-д,ж,з,л-н,р,т-а1,г1,е1,ж1,3; 260 а-г,е,к,1-4; 358 а,к; 359-1,2,7-9; 360 а,б,и-т,ф,х,3-13; 361 д,з-л,н,7,8; 362 а-ф,1-11; 363 а-е,1-3; 367 а-к,1-6; 368 б-д,1-6; 369 а-е,з-н,1-3; 370 а-д,1-7; 371 а-о,с,2-10; 372 а-к,1-10; 373 а-з,1,2; 430 б-д,з-м,2,3,5,7; с обща площ от 945,9 ха, разположени в Защитена зона “Бесапарски ридове” за дивите птици в ТП ДГС ”Пазарджик”.

Преобладаващата част от горите на Защитена зона “Бесапарски ридове” BG 0002057 в ТП ДГС “Пазарджик” са със средна пожарна опасност (III) – 40,4%.

Защитената зона е обявена с цел:

1. 
   Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видове и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона.
   
2. 
   Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата.
   
3. 
   Възстановяване при необходимост на площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона.
   

Редовно срещащи се мигриращи видове птици, които не са включени в Прил. 2 на Закона за биологичното разнообразие (Прил. I на Дир.79/409/EEC): Брегова лястовица (Riparia riparia), Черношипа ветрушка (Falco tinnunculus), Обикновен пчелояд (Merops apiaster), Орко (Falco subbuteo), Голям ястреб (Accipiter gentilis), Речен дъждосвирец (Charadrius dubius), Обикновен мишелов (Buteo buteo), Зеленоглава патица (Anas platyrhynchos), Малък ястреб (Accipiter nisus).

Варовитите хълмове се характеризират със специфична растителност, което определя тяхното значение като убежище на редки, ендемични и реликтни видове. На хълмовете расте един локален ендемичен растителен вид – текирската мишорка (Gypsophila tekirae). От бозайниците, лалугерът (Spermophilus citellus) като световно застрашен вид заслужава особено внимание. Той представлява също така и основен хранителен ресурс за хранещите се тук дневни грабливи птици, някои от които много редки и застрашени.
На територията на ТП „ДГС Пазарджик” защитените територии са с площ 1062,60 ха. Защитените територии са 12 на брой и попадат в категорията защитени местности (ЗМ). Преобладаващата част от тях са прекатегоризирани от исторически места или природни забележителности.

Подробни данни за защитените територии в ДГС - Пазарджик са посочени в Таблица 1.